УКРИНФОРМ: Руските информационни операции в страните от ЕС
Руските осведомителни интервенции в страните от Европейски Съюз остават сериозен проблем за сигурността в района.
Тези интервенции са част от по-широка тактика за въздействие, делене и подкопаване на стабилността на западните демокрации. Руските разкази в Европейски Съюз исторически са се фокусирали върху няколко основни области. Пдкопаване на доверието в институциите на Европейски Съюз, изостряне на политическите разделения, разпространяване на дезинформация, обвързвана с политиката за сигурност и защита, и оказване на въздействие върху публичното мнение по въпроси като енергийната взаимозависимост и глобите.
Руските осведомителни интервенции имат следните цели за въздействие върху политиката и обществото на Европейски Съюз, по-специално:
Политическа поляризация. Чрез разпространяването на спорни разкази и експлоатирането на съществуващите обществени проблеми, съветските осведомителни интервенции способстват за политическа поляризация в държавите-членки на Европейски Съюз, което може да докара до нараснало обществено напрежение и да подкопае доверието в демократичните институции.
Намеса в избори. Има доста случаи на съветска интервенция в изборите за Европейски Съюз посредством хакерски атаки, акции за дезинформация и интервенции за хакване и приключване на информация. Тези дейности имат за цел да подкопаят демократичния развой и да слагат под подозрение легитимността на изборните резултати.
Подкопаване на единството. Като се насочва към обособени държави-членки на Европейски Съюз със специфични осведомителни интервенции, Русия се стреми да отслаби солидарността сред държавите-членки и да попречи на способността на Европейски Съюз да работи групово по въпроси от общ интерес. Това може да докара до увеличение на разногласията сред държавите-членки по разнообразни политически въпроси и да усложни напъните за решение на общи проблеми.
Манипулиране на медийния пейзаж. Чрез целенасочени акции за дезинформация Русия оформя публичния дискурс по избрани въпроси в Европейски Съюз, като в същото време подкопава доверието в обичайните новинарски източници и предизвиква личния си роман за интернационалните събития.
Информационни интервенции на Руската федерация в страните от Европейски Съюз
Информационна интервенция във връзка войната на Руската федерация против Украйна
Наративите на тази осведомителна интервенция включват оправдаването на войната на Руската федерация против Украйна, дискредитирането на Украйна и подкопаването на военната помощ за Украйна от западните сътрудници.
Русия популяризира подвеждаща информация за спора в Украйна, показва украинското държавно управление като агресор и изопачава обстоятелствата, с цел да оправдае личните си дейности. Отделен роман са и псевдоисторическите разкази като: „ Украйна е поддържава “.
Президентът на Руската федерация повтори същите тези разкази в неотдавнашното си изявление с Тъкър Карлсън.
Шантаж и закани за нуклеарни оръжия за европейските страни. Русия плаши европейските страни с „ потреблението на нуклеарни оръжия “ и „ неизбежността на Третата международна война “. Съобщенията за потребление на нуклеарно оръжие също звучат в подтекста на изискването „ в случай че Русия загуби, тя ще употребява нуклеарно оръжие “.
В същото време за „ пълноценна картина “ кремълската агитация сама измисля закани и изнудване от страна на западните страни. Например „ Западът ще употребява нуклеарно оръжие против Руската федерация “.
Всъщност нито Съединени американски щати, нито Европейски Съюз, нито НАТО в миналото са заплашвали Русия с нуклеарно оръжие. Освен това на 23 юни 2022 година 65 страни, утвърдили Договора за възбрана на нуклеарните оръжия, одобриха взаимна декларация във Виена, осъждаща съветските нуклеарни закани.
Северноатлантическият алианс публично смята Руската федерация за най-значимата и директна опасност за сигурността на страните-членки на Алианса и за мира и стабилността в евроатлантическия район. Това се показва в обновената стратегическа идея, която НАТО одобри на срещата на върха в Мадрид на 29 юни 2022 година
„ Руската федерация модернизира своите нуклеарни сили и построява нови и разрушителни системи за доставка, способни да носят както стандартни, по този начин и нуклеарни бойни глави, като в същото време изпраща сигнали за напън посредством опасността от нуклеарни оръжия. Тя има за цел да дестабилизира ситуацията в прилежащите на Алианса страни на изток и юг “, считат от Алианса.
Сред европейските страни в съветските разкази, които непосредствено посочват идната цел на офанзивата на Русия, са Полша и Литва. И също по този начин Руската федерация от време на време заплашва да нападна „ страните от НАТО “ като цяло.
Полша неведнъж е получавала сходни закани от началото на пълномащабното навлизане на Руската федерация в Украйна. Така още през май ръководителят на комисията по надзор на Държавната дума Олег Морозов съобщи, че „ със своите изказвания полските управляващи принуждават Русия да сложи Полша „ на линия за денацификация “.
Как кремълската агитация се пробва да скара европейските страни между тях.
Според съветските пропагандисти и съгласно техните репортажи по локалните канали на европейските страни, Литва, Полша, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Украйна сякаш „ проточват войната и водят до нейната ескалация “.
Руската федерация също понякога популяризира известия, представящи Украйна като „ рисков зложелател на Европа “. Например „ Украйна ще нападне Европейски Съюз, откакто завоюва войната с Руската федерация “.
В същото време Руската федерация построява имиджа на Европейски Съюз като „ организация, на която не трябва да се има вяра “, защото съгласно пропагандните канали „ Западът ще пожертва Източна Европа, в случай че войната се придвижи там “ или „ Западът ще падне “.
Дискредитираща акция против украинските бежанци.
Кампанията за дискредитиране на украинските бежанци стартира съвсем незабавно след пълномащабното навлизане.
Сред жителите на страните, които одобряват бежанци, пропагандата разпространява обичайни антимигрантски послания за обществен паразитизъм, възходяща престъпност, евтина работна ръка, която се изхвърля на пазара на труда. А също и„ непреодолими “ културни разлики сред жителите на Украйна и страните от Европейски Съюз и обвързваните с това спорове. Поради обстоятелството, че тези известия не корелират с действителността, пропагандата интензивно употребява откровени имитации. Руските пропагандисти назовават доброжелателното отношение към украинците към жителите на страните от Глобалния Юг „ бял расизъм “, противопоставяйки украинските бежанци на мигранти от Африка и Близкия изток.
Кампаниите за дискредитиране на украинските бежанци са част от осведомителната война на Русия. Кремъл се пробва да увеличи градуса на антиукраинската нервност измежду руснаците и да усили поддръжката за нападателната война, да деморализира и дезориентира украинците, а също по този начин да намали равнището на поддръжка за Украйна на Запад.
Основната задача на пропагандата за жителите на европейските страни е да убеди публиката, че притокът на бежанци от Украйна ще се отрази отрицателно на благосъстоянието и сигурността на локалните поданици. Негативното отношение към украинците би трябвало да се трансформира в отрицателно отношение към Украйна като цяло и да повлияе на равнището на нейната поддръжка. За задачата се популяризират следните известия:
Украинците са задължение за данъкоплатците
Правителството се грижи повече за бежанците, в сравнение с за личните си граждани;
Украинците се държат безочливо, повреждат имущество и правят закононарушения против локалните жители;
Украинците са носители на рискови заболявания и могат да заразят локалното население.
Каналите за разпространяване на тези известия са обществени мрежи, канали в Telegram, съветски осведомителни запаси (по-специално мрежата от уеб сайтове на осведомителни организации Sputnik), както и съмнителни уеб сайтове. Периодично локалните таблоиди се трансформират в източник на „ пържени “ вести.
Намеса в избори.
Русия взе участие в разнообразни форми на интервенции за въздействие, изключително по време на избори в западните страни.
Руската интервенция в задгранични избори не е ново събитие. Кремъл има история на потребление на дезинформация, агитация, хакерски атаки и други тактики за интервенция в демократичните процеси по света. Президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година и референдумът за Брекзит в Обединеното кралство са отлични образци за съветска интервенция в западните демокрации.
Основните цели на съветските интервенции за въздействие в подтекста на изборите включват:
Дестабилизация на Европейски Съюз. Русия се стреми да употребява съществуващите разлики в границите на Европейски Съюз, увеличавайки общественото и политическото напрежение. Подкопавайки единството на страните-членки на Европейски Съюз, Русия се стреми да отслаби способността на блока да работи в съгласие по въпроси, значими за Москва.
Популяризиране на проруски претенденти. Чрез акции за дезинформация и пропагандни старания Русия се стреми да увеличи вероятностите на политическите претенденти, които симпатизират на съветските ползи. Това може да включва разпространяване на погрешна информация за съперници или партии, с цел да се насочи публичното мнение в интерес на проруски фигури.
Подкопаване на доверието в демократичните институции. Друга основна цел на съветските интервенции за въздействие е да се подкопае доверието в демократичните институции и да се сложи под подозрение легитимността на изборните процеси. Като слага под подозрение честността и прозрачността на изборите, Русия може да сътвори чувство за безпорядък и неустановеност измежду гласоподавателите.
Ефективността на тези разкази и възприемането им в държавите-членки на Европейски Съюз варира според от локалния политически климат, равнището на медийна просветеност измежду популацията и успеваемостта на напъните на Европейски Съюз за битка с дезинформацията.
Източник: УКРИНФОРМ/Превод: SafeNews
Още вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
