Руските дронове и агенти разгръщат атаки в страните от НАТО,

Руските дронове и сътрудници разпростират офанзиви в страните от НАТО, а Европа прави това, което единствено преди няколко години би изглеждало немислимо - възнамерява по какъв начин да отвърне на удара, написа OffNews.
Идеите варират от взаимни кибероперации против Русия и по-координирано приписване на хибридни офанзиви, като бързо се сочи с пръст Москва, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО. Това настояват двама висши европейски държавни чиновници и трима дипломати от Европейски Съюз пред POLITICO.
„ Руснаците непрекъснато тестват границите – какъв е отговорът, до каква степен можем да стигнем? Необходим е по-проактивен отговор. И не думите изпращат сигнал – а дейностите “, означи латвийският външен министър Байба Браже.
Руски дронове са прелитали над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни безпилотници предизвикаха безпорядък на летища и военни бази в целия континент. Други произшествия включват заглушаване на GPS сигнали, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и детонация на основна полска железопътна линия, по която се транспортира военна помощ за Украйна.
„ Като цяло, Европа и алиансът би трябвало да си зададат въпроса какъв брой дълго сме подготвени да толерираме този вид хибридна война... [и] дали не би трябвало да станем по-активни в тази област “, съобщи немският държавен секретар по защитата Флориан Хан пред Welt TV предходната седмица.
Хибридните офанзиви не са нищо ново. През последните години Русия изпрати убийци, с цел да унищожават политически врагове в Обединеното кралство, беше упрекната във взривяване на хранилища за оръжие в Централна Европа, опита се да дестабилизира Европейски Съюз посредством финансиране на крайни десни политически партии, ангажира се в война в обществените медии и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.
Но мащабът и честотата на сегашните офанзиви са невиждани. Globsec, мозъчен концерн със седалище в Прага, пресметна, че сред януари и юли в Европа са били осъществени над 110 акта на бойкот и опити за офанзиви, основно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.
„ Днешният свят предлага доста по-отворено – в действителност, може да се каже, креативно – пространство за външна политика “, съобщи съветският водач Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: „ Ние следим от близко възходящата милитаризация на Европа. Това просто изразителност ли е, или е време да реагираме? “
Русия може да преглежда Европейски Съюз и НАТО като съперници или даже врагове — някогашният съветски президент и сегашен заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев съобщи предишния месец: „ Съединени американски щати са наш съперник. “ Европа обаче не желае война с нуклеарно въоръжена Русия и по тази причина би трябвало да откри метод да реагира тъй че да възпира Москва, само че без да минава алените линии на Кремъл, което би могло да докара до война.
Това не значи, че се опасяваме, съгласно шведския шеф на защитата военачалник Майкъл Клаесон. „ Не можем да си позволим да се опасяваме и да изпитваме огромна паника от ескалация. Трябва да бъдем твърди “, сподели той.
Досега отговорът беше да се ускори защитата. След като съветски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО съобщи, че ще ускори противовъздушната защита на алианса на източния му фланг – апел, още един и от Европейски Съюз.
Дори това разгневи Москва.
Европейците „ би трябвало да се опасяват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на кръвопролитие “, съобщи Медведев. „ Те би трябвало да се оцапат от боязън, усещайки своя непосредствен и непосилен край. “