Каракачанов: Без казарма, евентуална мобилизация превръща момчетата в пушечно месо в шинел
Руски бойци са струпани по границата на Украйна, а НАТО обмисля разновидности за укрепване на източния си фланг, където попада и България. Кризата на 500 км. от българската граница обаче заварва страната ни с недокомплектована войска и застаряващ запас бойци от запаса.
Най-черните сюжети за вероятни бойни дейности на българска територия и безконечния спор „ за “ и „ срещу “ наложителната казарма, обсъждаме с някогашния министър на защитата и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
15 години България няма наложителна военна работа. С какви бойци от запаса разполага страната ни сега, на каква възраст и с каква подготовка са те?
Резервът, с който разполагаме е извънредно непълен, заради простата причина, че дълги години не е обръщано никакво внимание на това. След като беше отстранена наборната военна работа през 2008, нещата са оставени на самотек. Хората, които са имали военна подготовка към 2008 година, във времето остаряват и ще пристигна миг да излязат от боен доклад. И това е въпрос на още 1-2-3 годинки и тези хора няма да има по какъв начин да бъдат привличани от запаса. Това е единият проблем.
Другият проблем е, че с тези хора с години не е работено. Не са събирани на образования. Това е един огромен проблем, който заварих като станах министър на защитата през 2017 година Вие знаете, моята концепция беше да се възвърне наборната военна работа за всички пълнолетни мъже над 18 година А за дамите непринудено – в случай че те желаят.
Смятате ли, че рецесията в Украйна може да възобнови дебата наложителната казарма?
Всичко е въпрос на политическа воля и на визия за бъдещето на страната. За страдание, воля няма. В предишните години аз съм внасял сходен закон за наборната военна работа в Народното събрание. Срещу него не гласоподаваха „ срещу “, само че с „ въздържали се “ и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, на процедура не позволиха този закон да стане действителност. Говорим за 2016 година Ако тогава този закон беше признат, то нещата щяха да са към този момент в ход и ние да разполагаме с първите набори, които са минали през едно наложително военно образование.
Когато станах министър още веднъж възобнових този въпрос, само че политическият хайлайф нямаше никакво предпочитание за това. В Народното събрание, без значение дали ставаше дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, а още по-малко за Движение за права и свободи, които бяха изрично срещу. Тогава бяха направени социологически проучвания и 68% от българските жители бяха в поддръжка на връщането на наборната военна работа. 72-73% бяха за възобновяване на трудовата тегоба за необразованите младежи, които нямат 8 клас обучение и не са изпълнили наредбите на Конституцията за обучение най-малко до 16 година възраст. Ако те бъдат привлечени в една форма на трудова тегоба, тя най-малко им обезпечава някакъв поминък. За страдание надвиха тънките сметки – кой щял да стачкува, кой нямало да се съгласи. За страдание, това са неща, които в България ги виждаме 30 години.
И тогава аз направих друго – направих Закон за доброволната военна работа, който, както виждате, стартира да действа. И има предпочитание в доста младежи да получат военна подготовка. Преди няколко седмици беше открит първия набор, който може да служи непринудено. И това, което аз знам, е че искащите са неведнъж повече от тези, които влязоха. Всичко е въпрос на предпочитание от страна на страната.
За какъв брой младежи приказваме?
Ако не ме лъже паметта – към 160 индивида започнаха. Няколко пъти повече са били искащите, само че очевидно не са били подготвени да ги поемат за образование. Надавам се това да стане в вероятност. А също по този начин към 40% от искащите по медицински аргументи са били отхвърлени. Това са обстоятелствата все още – единственото решение да имаме квалифициран запас на армията, това е да имаме военна работа. 6 или 9 месеца, въпрос за спор е това нещо. Но най-малко 6, най-много съгласно мен 9, с цел да могат всички български младежи да имат способността, в случай че се наложи да бъдат мобилизирани. Да не бъдат пускани като пушечно месо в шинел, а да бъдат готови и да могат да пазят страната си.
И единствено ще дам няколко образеца – последните 3-4 години всички скандинавски страни възвърнаха наборната военна работа – и Финландия, и Норвегия, и Швеция. В Дания също има. В Австрия имаше спор, наборната работа там е 9 месеца, дали да не бъде направена 12 месеца. Австрия, която е в центъра на Европа и не е член на НАТО. Т.е тя минава в един малко по-специфичен статут на неутралитет от военни блокове. Но все пак хората се приготвят, приготвят си популацията за случаи, в които може да се наложи да пазят страната си. Но в България нещата са извънредно безотговорни. И като виждам от 2 дни отново приказките във връзка с армията, съгласно мен още веднъж нищо няма да бъде направено в тази посока. И по този начин ще си мине времето.
Сам обаче казахте, че системата в настоящето си положение не може да поеме даже искащите младежи. Как да поеме всички?
Това е въпрос на организация. Изчислете го. В България годишно се раждат към 50 хиляди деца – тези 50 хиляди ще навършат пълноправие. От тях половината са девойки. Около 25-26 хиляди са момчетата. Като вземете тези, които не са спазили Конституцията и са необразовани – те би следвало да подлежат на трудова тегоба, и отпадналите по здравословни аргументи, няма да е проблем. Едни 15 хиляди индивида, при добра организация, могат да бъдат поети от системата. Въпрос на организация.
Да, еднократно ще се отделят едни пари, само че те няма да са толкоз доста – към 100 млн. лева Има задоволително места, където тези хора могат да бъдат обучавани. На първо място това са военните учебни заведения. Във военното учебно заведение, авиационното, което възстановихме в Долна Митрополия, във Велико Търново, във факултета в Шумен, във Военноморското училище… Имайте поради, че тези учебни заведения по времето на Комунизма са събирали хиляди курсанти, а в този момент са стотици. Т.е в самите тези учебни заведения има потенциал за няколко хиляди индивида. Също по този начин може в настоящите в този момент формирования на българската войска. Така че е въпрос на верен обзор и опция да се случи.
Аз бях натоварил специалистите в министерството и нещата са създадени. Въпросът е, че нямаше политическа воля този въпрос да се осъществя. Когато има политическа воля, една страна може да си употребили едни 100 млн. лева, които не са никакви пари за една сходна активност. Някои ще кажат, само че то ще би трябвало да има и храна. Да, ще има. Но отново не става въпрос за нещо колосално. Не става въпрос за онази войска до 1990 година, която беше 130 хиляди индивида. Става въпрос за 15 хиляди индивида. Не е казусът да се провеждат, не е финансово непостижимо, в случай че някой го акцентира като аргумент. Не е съществено.
Малко комплицирани пояснения получихме през вчерашния ден за нашия батальон и 1000 бойци под българско командване, които ще вземат участие в ученията на НАТО… Каква настройка са измислили съгласно вас? Това български бойци ли ще са?
Според мен и на тях не им е ясно, само че под напора на публичното мнение трябваше да отговорят нещо. Все още в НАТО не се е състояла срещата на министрите на защитата, това би трябвало да стане след 2 седмици, и тогава ще се разисква и ще се види какви са плановете на НАТО. Дали ще има предложение в България да бъдат ситуирани външни контингенти, какви, в кой тип въоръжена мощ – авиация ли, флот ли, сухопътни войски ли. Всичко това занапред следва да се обяснява.
Факт е, че няма метод Министерство на защитата да няма предварителна информация за това, тъй като тези неща авансово се разискват – въпреки всичко 4 години съм ходил на тези срещи в Брюксел. И 100% съм сигурен, че във военното министерство има направено предложение, по което българският министър, като отиде там, да си каже мнението. Сега, за какво не желаят да го споделят пред обществото, това е друга тематика.
Най-черните сюжети за вероятни бойни дейности на българска територия и безконечния спор „ за “ и „ срещу “ наложителната казарма, обсъждаме с някогашния министър на защитата и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
15 години България няма наложителна военна работа. С какви бойци от запаса разполага страната ни сега, на каква възраст и с каква подготовка са те?
Резервът, с който разполагаме е извънредно непълен, заради простата причина, че дълги години не е обръщано никакво внимание на това. След като беше отстранена наборната военна работа през 2008, нещата са оставени на самотек. Хората, които са имали военна подготовка към 2008 година, във времето остаряват и ще пристигна миг да излязат от боен доклад. И това е въпрос на още 1-2-3 годинки и тези хора няма да има по какъв начин да бъдат привличани от запаса. Това е единият проблем.
Другият проблем е, че с тези хора с години не е работено. Не са събирани на образования. Това е един огромен проблем, който заварих като станах министър на защитата през 2017 година Вие знаете, моята концепция беше да се възвърне наборната военна работа за всички пълнолетни мъже над 18 година А за дамите непринудено – в случай че те желаят.
Смятате ли, че рецесията в Украйна може да възобнови дебата наложителната казарма?
Всичко е въпрос на политическа воля и на визия за бъдещето на страната. За страдание, воля няма. В предишните години аз съм внасял сходен закон за наборната военна работа в Народното събрание. Срещу него не гласоподаваха „ срещу “, само че с „ въздържали се “ и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия, на процедура не позволиха този закон да стане действителност. Говорим за 2016 година Ако тогава този закон беше признат, то нещата щяха да са към този момент в ход и ние да разполагаме с първите набори, които са минали през едно наложително военно образование.
Когато станах министър още веднъж възобнових този въпрос, само че политическият хайлайф нямаше никакво предпочитание за това. В Народното събрание, без значение дали ставаше дума за ГЕРБ, за Българска социалистическа партия, а още по-малко за Движение за права и свободи, които бяха изрично срещу. Тогава бяха направени социологически проучвания и 68% от българските жители бяха в поддръжка на връщането на наборната военна работа. 72-73% бяха за възобновяване на трудовата тегоба за необразованите младежи, които нямат 8 клас обучение и не са изпълнили наредбите на Конституцията за обучение най-малко до 16 година възраст. Ако те бъдат привлечени в една форма на трудова тегоба, тя най-малко им обезпечава някакъв поминък. За страдание надвиха тънките сметки – кой щял да стачкува, кой нямало да се съгласи. За страдание, това са неща, които в България ги виждаме 30 години.
И тогава аз направих друго – направих Закон за доброволната военна работа, който, както виждате, стартира да действа. И има предпочитание в доста младежи да получат военна подготовка. Преди няколко седмици беше открит първия набор, който може да служи непринудено. И това, което аз знам, е че искащите са неведнъж повече от тези, които влязоха. Всичко е въпрос на предпочитание от страна на страната.
За какъв брой младежи приказваме?
Ако не ме лъже паметта – към 160 индивида започнаха. Няколко пъти повече са били искащите, само че очевидно не са били подготвени да ги поемат за образование. Надавам се това да стане в вероятност. А също по този начин към 40% от искащите по медицински аргументи са били отхвърлени. Това са обстоятелствата все още – единственото решение да имаме квалифициран запас на армията, това е да имаме военна работа. 6 или 9 месеца, въпрос за спор е това нещо. Но най-малко 6, най-много съгласно мен 9, с цел да могат всички български младежи да имат способността, в случай че се наложи да бъдат мобилизирани. Да не бъдат пускани като пушечно месо в шинел, а да бъдат готови и да могат да пазят страната си.
И единствено ще дам няколко образеца – последните 3-4 години всички скандинавски страни възвърнаха наборната военна работа – и Финландия, и Норвегия, и Швеция. В Дания също има. В Австрия имаше спор, наборната работа там е 9 месеца, дали да не бъде направена 12 месеца. Австрия, която е в центъра на Европа и не е член на НАТО. Т.е тя минава в един малко по-специфичен статут на неутралитет от военни блокове. Но все пак хората се приготвят, приготвят си популацията за случаи, в които може да се наложи да пазят страната си. Но в България нещата са извънредно безотговорни. И като виждам от 2 дни отново приказките във връзка с армията, съгласно мен още веднъж нищо няма да бъде направено в тази посока. И по този начин ще си мине времето.
Сам обаче казахте, че системата в настоящето си положение не може да поеме даже искащите младежи. Как да поеме всички?
Това е въпрос на организация. Изчислете го. В България годишно се раждат към 50 хиляди деца – тези 50 хиляди ще навършат пълноправие. От тях половината са девойки. Около 25-26 хиляди са момчетата. Като вземете тези, които не са спазили Конституцията и са необразовани – те би следвало да подлежат на трудова тегоба, и отпадналите по здравословни аргументи, няма да е проблем. Едни 15 хиляди индивида, при добра организация, могат да бъдат поети от системата. Въпрос на организация.
Да, еднократно ще се отделят едни пари, само че те няма да са толкоз доста – към 100 млн. лева Има задоволително места, където тези хора могат да бъдат обучавани. На първо място това са военните учебни заведения. Във военното учебно заведение, авиационното, което възстановихме в Долна Митрополия, във Велико Търново, във факултета в Шумен, във Военноморското училище… Имайте поради, че тези учебни заведения по времето на Комунизма са събирали хиляди курсанти, а в този момент са стотици. Т.е в самите тези учебни заведения има потенциал за няколко хиляди индивида. Също по този начин може в настоящите в този момент формирования на българската войска. Така че е въпрос на верен обзор и опция да се случи.
Аз бях натоварил специалистите в министерството и нещата са създадени. Въпросът е, че нямаше политическа воля този въпрос да се осъществя. Когато има политическа воля, една страна може да си употребили едни 100 млн. лева, които не са никакви пари за една сходна активност. Някои ще кажат, само че то ще би трябвало да има и храна. Да, ще има. Но отново не става въпрос за нещо колосално. Не става въпрос за онази войска до 1990 година, която беше 130 хиляди индивида. Става въпрос за 15 хиляди индивида. Не е казусът да се провеждат, не е финансово непостижимо, в случай че някой го акцентира като аргумент. Не е съществено.
Малко комплицирани пояснения получихме през вчерашния ден за нашия батальон и 1000 бойци под българско командване, които ще вземат участие в ученията на НАТО… Каква настройка са измислили съгласно вас? Това български бойци ли ще са?
Според мен и на тях не им е ясно, само че под напора на публичното мнение трябваше да отговорят нещо. Все още в НАТО не се е състояла срещата на министрите на защитата, това би трябвало да стане след 2 седмици, и тогава ще се разисква и ще се види какви са плановете на НАТО. Дали ще има предложение в България да бъдат ситуирани външни контингенти, какви, в кой тип въоръжена мощ – авиация ли, флот ли, сухопътни войски ли. Всичко това занапред следва да се обяснява.
Факт е, че няма метод Министерство на защитата да няма предварителна информация за това, тъй като тези неща авансово се разискват – въпреки всичко 4 години съм ходил на тези срещи в Брюксел. И 100% съм сигурен, че във военното министерство има направено предложение, по което българският министър, като отиде там, да си каже мнението. Сега, за какво не желаят да го споделят пред обществото, това е друга тематика.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ