Руски офицери, княз Батенберг и майката на Фердинанд украсяват първите

Руски офицери, княз Батенберг и майката на Фердинанд украсяват първите елхи в България. Коледната елха се появява у нас още незабавно след Освобождението през 1878 година.

 

Тогава в Пловдив, столицата на Източна Румелия, блества първото коледно дърво. Инициатор на това Рожденственско празненство е губернаторът на града - 56-годишният генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. За няколко месеца той е съумял да провежда българска администрация, посочил е блян да резервира българския темперамент на региона. На тържеството са поканени най-прилежните деца от всяка националност, както и техни учители. Госпожа Столипина и щерка й раздават играчки и други дарове. Не липсва и почерпка.

 

Според редица източници обаче, първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 година от съветските офицери на военачалник Гурко.

На 27 декември 1879 година, 22-годишният княз Александър Йозеф декор Батенберг за първи път няма да посрещне Коледа със фамилията си. От половин година той е български княз - купа гръмка, а действителност печална. Столицата по потиска с калните криви улички и ориенталските неуредици. Но въпреки всичко е празник и князът взема решение да направи нещо за своя разтуха и разтуха за свитата си - коледна елха. Тя е сложена в банкетната зала и по остаряла немска традиция грее със запалени свещи. В подножието й има чинии със сладкиши и дарове. Всички се събират към нея, а самият Александър влиза в ролята на Дядо Коледа и дава подарък на всеки от доближените си.

 

На идната година - 1880 година, княз Александър I Батенберг провежда първия европейски бал в България, прочут в периодическия щемпел като „ вечерна веселба с танци “. На новото за бита и нравите на българина нощно развлечение участват 116 защити посетители, измежду които представители на непознати страни, родни държавници, млади офицери, висши чиновници от управата на Княжеството. Тоалетите на присъстващите 23 дами не се отличават с особена изтънченост и жанр. Някои от тях даже са облечени с елементарни вълнени рокли, нямащи нищо общо с европейската изисканост. През идващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания жанр и разкош на сходните всемирски събития в европейските дворове. Много всемирски дами особено поръчвали тоалети в чужбина.

Първата социална елха в София събира софийския хайлайф във Военния клуб през 1882 година. България си има нов княз - Фердинанд Сакс Кобург Гота.

 

Още на първата Коледа майка му, княгиня Клементина, урежда охолно празненство за учениците от главните учебни заведения. Огромна елха с шарени джунджурии сияе в центъра на блестящо осветения дворцов салон.

На обилното дворцово празненство, проведено за учениците от столичните учебни заведения, се украсява голямо дърво. През деня децата не смеели даже да ахнат. Така мощно ги впечатлява вълшебното дърво.
Клементина рязала от елхата дребни куклички и ги подарявала на децата.

 

Но въпреки всичко коледното дърво дълго време си остава екзотика за софиянци.

Трудно е да се каже по кое време и в кое българско семейство за пръв път блества елха за Бъдни вечер. Предполага се, че това е станало в дома на министър-председателя Стефан Стамболов, само че не по-рано от 1888 година. Факт е обаче, че коледното дърво си пробива път от ден на ден и повече в фамилиите в София.

С европеизирането си софиянци от ден на ден изоставят фолклорните детайли на празника - не разпръсват плява към трапезата, не вървят по двора със брадва, с цел да плашат плодните дръвчета. Дори бъдникът последователно отпада, пък и огнищата се заменят от печки и камини.

Първоначално българите украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената им е 10-12 даже от време на време до 100 лв. за по-луксозните. Интересно е да се означи, че тогава виталният най-малко даже в огромните градове е към 30 лв. на месец.

 

Коледните елхи последователно се утвърждават, до момента в който някои традиционалисти намерено се гневят, че поради коледното дърво изчезват положителните наши традиции, наследени от предци и прародители.

След Първата международна война в Борисовата градина към този момент се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци.

Колкото до Дядо Коледа, той подминава България чак до Балканската война. Появява се у нас чак през 30-те години със усилване на немското въздействие.

 

Европеизирането на българското общество траяло с коледните картички, импортирани от чужбина. Първите картички са чернобели и чак по-късно стартират да ги оцвеняват. Най-известни в България са картичките с дребния Борис на тях. Повяват се картички и на деца с шейна.

Сред обичаните коледни традиции става изпращането на честитки с благопожелания за здраве, благополучие и обич. Не единствено за каймака на обществото, само че и за простолюдието е било въпрос на чест, авторитет и шанс да украси с прелестните „ преносими картинки ”, както тогава са наричали пощенските картички, дома си в тихата и свята Рождествена нощ.

Разнообразието от картички при започване на предишния век е смайващо. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои даже са изрисувани на ръка, направени са от коприна или различен тънък проект и обилно обсипани със златен и сребърен прахуляк. В първите следосвобожденски години поздравленията наложително се изписват на лицевата страна, а гърбът остава за адреса. През 30-те и 40-те години на предишния век ползата към коледно-новогодишните картички затихва, тъй като се утвърждава модата на визитките, и изключително представителите на артистичните среди и интелектуалния хайлайф стартират да подаряват свои визитки на близки, родственици, познати, с цел да честитят празниците.

Неизменна част от коледно-новогодишната магия са и появилите се искрящи в небето „ огнени играчки ”, както тогава са наричали зарята. И, несъмнено, подаръците за децата.

Характерни за момиченцата са кукли, а по-заможните фамилии са имали опция да си поръчват и от чужбина. На момченцата са се подарявали топки, дървени кончета. Поучително е да се знае, че в предишното българите са имали табиет да подаряват книжки с детски стихове, разкази, приказки на своите деца, и по този метод са приобщавали малчуганите към българската литература, тъй като книгите са били най-вече дело на български създатели, и по този начин са сродявали Коледа с книжнината и просветата.

И до през днешния ден българите не не помнят на всяка Коледа да слагат на елхата най-малко по една нова играчка, защото имат вяра, че това носи здраве и шанс.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !