Руски и британски астрофизици изясниха как циклите на активността на

Руски и английски астрофизици изясниха по какъв начин циклите на интензивността на Слънцето ще се трансформират в близко бъдеще и че тези промени няма да отслабят, а ще засилят още повече световното стопляне. Техните открития са оповестени в списание Scientific Reports.
" Показахме, че 400-годишната наклонност към увеличение на слънчевата радиация и надлежно, на температурата на Земята, може да продължи през идващите шест века. Това ще докара до обстоятелството, че до 2600 година земната повърхнина ще стане по-топла с повече от 2,5 градуса по Целзий ", сподели Елена Попова от Висшето учебно заведение по стопанска система, представена от РИА Новости.
Слънчевата интензивност се дефинира от броя петна и проблясъци на Слънцето, свързани с измененията в магнитното поле на звездата. Цикълът на слънчевата интензивност продължава към 11 години. През годините на дейното Слънце магнитните стихии се ускоряват и стават по-чести, което може да докара както до механически проблеми, по този начин и до неразположение при хората, и все по-често се следят полярни сияния.
Най-дългият прочут спад на слънчевата интензивност е следен в края на 19 век от астронома Едуард Маундър. Минимумът на Маундер е траял от 1645 до 1715 година, като той е обвързван с „ дребната ледникова ера “ в Европа. Вторият сходен епизод, наименуван „ минимумът на Далтън “, е регистриран от 1790 до 1830 година.
През последните години бяха оповестени няколко труда на учени от Обединеното кралство и Русия, които допускат, че в идващите десетилетия може да стартира някакво сходство на минимума на Маундър и нова „ дребна ледникова ера “. Повечето климатолози, експерти по слънчева физика и доста други учени не са съгласни с тях.
Например огромен отзив провокира работата, готова и оповестена от Попова, както и нейни сътрудници от Англия и Русия преди четири години. Тя демонстрира, че магнитната интензивност на Слънцето варира освен по 11 години, само че и в 100-годишен цикъл и стигна до извода, че скоро това видимо ще намалее. Това може да докара не до световно стопляне, а до изстудяване.
Тези калкулации, както означават Попова и нейните сътрудници, не вземат поради по какъв начин климатът зависи от това, по какъв начин се трансформира единствено държанието на Слънцето, само че и естеството на придвижването на Земята в орбита.
В новата си работа учените са добавили към своя модел и калкулации по какъв начин климатът и слънчевата интензивност са се изменили през последните 100 000 години, като вземат поради най-новите данни от наблюдения на Слънцето и резултатите от палеоклиматологични проучвания, в това число проучване на дървесни пръстени на антични дървета.
Освен това те са разкрили естеството на дълготрайните съмнения в слънчевата интензивност и го са го свързали с обстоятелството, че светилото не стои неподвижно, а от време на време се измества по отношение на центъра на Слънчевата система. Тези смени, както демонстрират изчисленията на физиците, могат да понижат или усилят количеството топлота, достигащо до Земята, с задоволително огромни стойности.
Тези калкулации демонстрираха, че намаляването на слънчевата интензивност, чийто най-малко ще настъпи в средата на този век, евентуално единствено ще забави, само че няма да спре световното стопляне. Освен това през идващите епохи, когато слънцето стартира да доближава върха на цикъла, то ще се форсира още повече. Само заради измененията в слънчевата интензивност, без да се взема поради „ приноса “ на човек, температурите на Земята могат да се покачат с 2-2,5 градуса по Целзий.
Пикът на този развой ще настъпи след към 600 години и по-късно ще стартира последователно понижаване на слънчевата интензивност, което ще завърши едвам през 3700 година. Всичко това, съгласно откривателите, би трябвало да се вземе поради при прогнозиране на бъдещия климат на Земята.