Пет ключови въпроса на преговорите между Русия и САЩ
Руски и американски дипломати се срещат тази седмица в три европейски града за значими договаряния за сигурността, които ще предначертаят какво ще се случи с връзките Москва-Вашингтон в идващите месеци.
Преговорите стартират от Женева, където през днешния ден се събраха представители на Съединени американски щати и Русия, водени от двама топ дипломати – Уенди Шърман и Сергей Рябков. В своя обява по тематиката от „ Асошиейтед Прес “ обобщава най-важните проблеми, които ще бъдат сложени на масата.
Опасенията за съветска инвазия
Натрупването на съветски военни и съоръжение покрай границата с Украйна провокира терзания в Киев и на Запад, че Москва може да възнамерява начало на инвазия.
Москва отхвърли сходно желание и отвърна с контраобвинение, че украинските управляващи възнамеряват атака за възобновяване на контрола върху територии в Източна Украйна, държани от подкрепяни от Русия сепаратисти – изказвания, които пък Украйна на собствен ред отхвърли.
Американският президент Джо Байдън два пъти разиска натрупването на военни елементи покрай границата с Украйна с съветския си сътрудник Владимир Путин през декември, предупреждавайки, че Москва ще бъде изправена пред „ тежки последствия “, в това число невиждани стопански и финансови наказания, в случай че нападна съседа си.
Исканията за сигурност на Русия
Путин дефинира опцията Украйна да се причисли към НАТО и пактът да разположи оръжия там като „ алена линия “ за Москва. Кремъл изиска Вашингтон и неговите съдружници да поемат обвързващо заричане, изключващо разширението на НАТО в Украйна, Грузия или други някогашни руски страни.
Освен това желае Съединени американски щати и съдружниците да поемат ангажимент да не разполагат оръжия и да не организират каквито и да било военни действия в Украйна и други някогашни страни от Съюз на съветските социалистически републики.
Кремъл показа и план за контракт за сигурност сред Русия и Съединени американски щати, както и проект за съглашение с НАТО като насочна точка за договарянията тази седмица.
Предложенията на Москва допускат заледяване на патрулите от съветски и американски военноморски кораби и бомбардировачи покрай границите на другия. В допълнение приканват за старания за понижаване на риска от произшествия с присъединяване на военни кораби и самолети на Русия и НАТО, най-вече в Балтийско и Черно море, понижаване на обсега на военните учения, по-голяма бистрота и други ограничения, изграждащи доверие.
Реакцията на НАТО и Съединени американски щати
Съединени американски щати и съдружниците ѝ отхвърлиха настояването Северноатлантическият контракт да не приема Украйна или други членове, наблягайки, че основен принцип на Алианса е, че участието е отворено за всяка отговаряща на изискванията страна и никоя периферия няма право на несъгласие.
Докато Украйна и Грузия към момента не са подготвени за участие в НАТО и няма доста изгледи скоро да бъдат поканени да се причислят, западните съдружници упорстват, че вратите на НАТО би трябвало да останат отворени. През 2008 година пактът даде обещание в последна сметка да одобри и двете народи, макар че не им предложи характерен проект за участието.
Въпреки че съдружниците твърдо отхвърлиха прекъсването на разширението на НАТО, са подготвени да обсъдят контрола върху въоръженията, ограниченията за създаване на доверие, по-голяма бистрота и понижаване на риска, в случай че Русия заеме градивна позиция.
Американските длъжностни лица споделиха, че са отворени за полемики за ограничение на вероятно бъдещо разполагане на офанзивни ракети в Украйна и ограничение на военните учения на Съединени американски щати и НАТО в Източна Европа, в случай че Русия е подготвена да се отдръпна от Украйна.
Времеви предели
Путин назова договарянията със Съединени американски щати „ положителен “ ход, само че сподели, че желае бързи резултати, предупреждавайки Запада да не се пробва да удави настояванията на Русия в „ празни приказки “.
Попитан по време на конференция предишния месец дали може да подсигурява, че Русия няма да нахлуе в Украйна, Путин отговори яростно и сподели, че Западът „ би трябвало да ни даде гаранции и да ги даде неотложно, в този момент “.
Зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков, който съставлява Русия по време на договарянията, изясни, че желаните гаранции, че НАТО няма да се разшири към Украйна и други някогашни руски страни, са „ безусловно основни “ и предизвести, че отводът на Съединени американски щати да го разиска и е обезсмислил по-нататъшните договаряния.
Исканията на Кремъл, съчетани със блян към бързи резултати, подхранват американските съмнения, че Москва може да насочи нереалистични претенции, единствено с цел да види краха на договарянията и по-късно да ги употребява като предлог за нападателни дейности. Руските дипломати отхвърлиха това изказване.
Военно-технически разновидности
Докато Москва отхвърля да възнамерява атакуване на Украйна, Путин предизвести, че ще бъде заставен да предприеме неуточнени „ военно-технически ограничения “, в случай че Западът се опълчи на настояванията за сигурност.
Той не даде повече детайлности, като се изключи че сподели, че съветският отговор в този сюжет „ може да бъде разнороден “ и „ ще зависи от предложенията, които нашите военни специалисти ми показват “.
Съветникът по външната политика на Кремъл, Юрий Ушаков, сподели, че съветският президент е споделил на Байдън, че Русия ще работи по този начин, както Съединени американски щати щеше да работи, в случай че види офанзивни оръжия, ситуирани до границите си.
Путин означи, че новата хиперзвукова ракета „ Циркон “ може да даде на Русия невъобразим до момента капацитет за акуратен удар, в случай че бъде инсталирана на военни кораби, ситуирани в неутрални води. Изстрелването на залп от ракети в края на декември ознаменува приключването на тестванията на новото оръжие, което съгласно Путин лети с 9 пъти по-висока скорост от тази на звука в обсег от над 1000 километра.
„ Също по този начин ще са нужни единствено пет минути, с цел да се стигне до тези, които издават заповедите “, сподели още Путин.
По материали от „ Асошиейтед Прес “
Преговорите стартират от Женева, където през днешния ден се събраха представители на Съединени американски щати и Русия, водени от двама топ дипломати – Уенди Шърман и Сергей Рябков. В своя обява по тематиката от „ Асошиейтед Прес “ обобщава най-важните проблеми, които ще бъдат сложени на масата.
Опасенията за съветска инвазия
Натрупването на съветски военни и съоръжение покрай границата с Украйна провокира терзания в Киев и на Запад, че Москва може да възнамерява начало на инвазия.
Москва отхвърли сходно желание и отвърна с контраобвинение, че украинските управляващи възнамеряват атака за възобновяване на контрола върху територии в Източна Украйна, държани от подкрепяни от Русия сепаратисти – изказвания, които пък Украйна на собствен ред отхвърли.
Американският президент Джо Байдън два пъти разиска натрупването на военни елементи покрай границата с Украйна с съветския си сътрудник Владимир Путин през декември, предупреждавайки, че Москва ще бъде изправена пред „ тежки последствия “, в това число невиждани стопански и финансови наказания, в случай че нападна съседа си.
Исканията за сигурност на Русия
Путин дефинира опцията Украйна да се причисли към НАТО и пактът да разположи оръжия там като „ алена линия “ за Москва. Кремъл изиска Вашингтон и неговите съдружници да поемат обвързващо заричане, изключващо разширението на НАТО в Украйна, Грузия или други някогашни руски страни.
Освен това желае Съединени американски щати и съдружниците да поемат ангажимент да не разполагат оръжия и да не организират каквито и да било военни действия в Украйна и други някогашни страни от Съюз на съветските социалистически републики.
Кремъл показа и план за контракт за сигурност сред Русия и Съединени американски щати, както и проект за съглашение с НАТО като насочна точка за договарянията тази седмица.
Предложенията на Москва допускат заледяване на патрулите от съветски и американски военноморски кораби и бомбардировачи покрай границите на другия. В допълнение приканват за старания за понижаване на риска от произшествия с присъединяване на военни кораби и самолети на Русия и НАТО, най-вече в Балтийско и Черно море, понижаване на обсега на военните учения, по-голяма бистрота и други ограничения, изграждащи доверие.
Реакцията на НАТО и Съединени американски щати
Съединени американски щати и съдружниците ѝ отхвърлиха настояването Северноатлантическият контракт да не приема Украйна или други членове, наблягайки, че основен принцип на Алианса е, че участието е отворено за всяка отговаряща на изискванията страна и никоя периферия няма право на несъгласие.
Докато Украйна и Грузия към момента не са подготвени за участие в НАТО и няма доста изгледи скоро да бъдат поканени да се причислят, западните съдружници упорстват, че вратите на НАТО би трябвало да останат отворени. През 2008 година пактът даде обещание в последна сметка да одобри и двете народи, макар че не им предложи характерен проект за участието.
Въпреки че съдружниците твърдо отхвърлиха прекъсването на разширението на НАТО, са подготвени да обсъдят контрола върху въоръженията, ограниченията за създаване на доверие, по-голяма бистрота и понижаване на риска, в случай че Русия заеме градивна позиция.
Американските длъжностни лица споделиха, че са отворени за полемики за ограничение на вероятно бъдещо разполагане на офанзивни ракети в Украйна и ограничение на военните учения на Съединени американски щати и НАТО в Източна Европа, в случай че Русия е подготвена да се отдръпна от Украйна.
Времеви предели
Путин назова договарянията със Съединени американски щати „ положителен “ ход, само че сподели, че желае бързи резултати, предупреждавайки Запада да не се пробва да удави настояванията на Русия в „ празни приказки “.
Попитан по време на конференция предишния месец дали може да подсигурява, че Русия няма да нахлуе в Украйна, Путин отговори яростно и сподели, че Западът „ би трябвало да ни даде гаранции и да ги даде неотложно, в този момент “.
Зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков, който съставлява Русия по време на договарянията, изясни, че желаните гаранции, че НАТО няма да се разшири към Украйна и други някогашни руски страни, са „ безусловно основни “ и предизвести, че отводът на Съединени американски щати да го разиска и е обезсмислил по-нататъшните договаряния.
Исканията на Кремъл, съчетани със блян към бързи резултати, подхранват американските съмнения, че Москва може да насочи нереалистични претенции, единствено с цел да види краха на договарянията и по-късно да ги употребява като предлог за нападателни дейности. Руските дипломати отхвърлиха това изказване.
Военно-технически разновидности
Докато Москва отхвърля да възнамерява атакуване на Украйна, Путин предизвести, че ще бъде заставен да предприеме неуточнени „ военно-технически ограничения “, в случай че Западът се опълчи на настояванията за сигурност.
Той не даде повече детайлности, като се изключи че сподели, че съветският отговор в този сюжет „ може да бъде разнороден “ и „ ще зависи от предложенията, които нашите военни специалисти ми показват “.
Съветникът по външната политика на Кремъл, Юрий Ушаков, сподели, че съветският президент е споделил на Байдън, че Русия ще работи по този начин, както Съединени американски щати щеше да работи, в случай че види офанзивни оръжия, ситуирани до границите си.
Путин означи, че новата хиперзвукова ракета „ Циркон “ може да даде на Русия невъобразим до момента капацитет за акуратен удар, в случай че бъде инсталирана на военни кораби, ситуирани в неутрални води. Изстрелването на залп от ракети в края на декември ознаменува приключването на тестванията на новото оръжие, което съгласно Путин лети с 9 пъти по-висока скорост от тази на звука в обсег от над 1000 километра.
„ Също по този начин ще са нужни единствено пет минути, с цел да се стигне до тези, които издават заповедите “, сподели още Путин.
По материали от „ Асошиейтед Прес “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ