На загубилите боя им върви в любовта
Руски ентомолози организираха опит с щурчета за да изследват по какъв метод са свързани воинските качества на мъжките и любовните им триумфи измежду самките.
Мъжките щурчета били разграничени на две групи – спечелили в борбите и победени страхливци, които се оттегляли от полесражението без пердах. И едните, и другите сполучливо „ си уреждали “ среща със самките за чифтосване. Но страхливите успявали по-бързо да склонят женските и по-бързо стигали до самия акт на чифтосване. Учените изясняват този факт с по-голямата еластичност, която имат страхливите екземпляри. Те по-лесно превключвали от бойни дейности на любовни ритуали.
Статията на съветските ентимолози Варвара Веденина и Лев Шестаков, отдадена на любовния живот на щурците Gryllus bimaculatus, е оповестена в изданието Frontiers in Ecology and Evolution със заглавие, което в превод звучи почти по този начин: „ На изгубилите багра им върви в любовта ”.
Защо при щурците не е както при другите животни и инсекти – най-силните печелят всичко, в това число и най-отбраните самки?
Всъщност държанието на женските щурчета е много спорно и еднопосочни правила не могат да бъдат изведени. При някои типове самките избират по-агресивните мъжкари, при други – по-скромните, при трети – конкуренцията печелят тези с най-силния мирис на феромони от кутикулата, въпреки те да са с по-лошо качество на половите артикули и оставят по-малко поколение. При четвърти значение за любовния избор имат по-големият размер и по-дългата ария. Но да се върнем на опита на Веденина и Шестаков. Между страхливците и смелчагите разлика няма на пръв взор – и едните, и другите стигат без проблем до женската.
При ухажването самците и самките допират антените си – това е химическият контакт, „ разговорът “. След това самците показват едни или други пози и подават звукови сигнали за желанията си. Тук е и разликата. Лузерите стартират да пеят по-рано, по-рано показват любовни настройки и по тази причина самките обръщат внимание първо на тях и им се качват на врата в дословния смисъл, с цел да се чифтосат. „ Победителите “ са прекомерно нападателни след борбата и не могат незабавно да превключат на любовен звук. Те преследват самката вместо да й пеят, тресат телцата си като част от любовната игра и по този начин показват повече мощ в сравнение с предпочитание.
Излиза, че макар сякаш идентичните резултати (успешно чифтосване), лузерите печелят по-бързо благоволението на женските в сравнение с героите.
Източник
Мъжките щурчета били разграничени на две групи – спечелили в борбите и победени страхливци, които се оттегляли от полесражението без пердах. И едните, и другите сполучливо „ си уреждали “ среща със самките за чифтосване. Но страхливите успявали по-бързо да склонят женските и по-бързо стигали до самия акт на чифтосване. Учените изясняват този факт с по-голямата еластичност, която имат страхливите екземпляри. Те по-лесно превключвали от бойни дейности на любовни ритуали.
Статията на съветските ентимолози Варвара Веденина и Лев Шестаков, отдадена на любовния живот на щурците Gryllus bimaculatus, е оповестена в изданието Frontiers in Ecology and Evolution със заглавие, което в превод звучи почти по този начин: „ На изгубилите багра им върви в любовта ”.
Защо при щурците не е както при другите животни и инсекти – най-силните печелят всичко, в това число и най-отбраните самки?
Всъщност държанието на женските щурчета е много спорно и еднопосочни правила не могат да бъдат изведени. При някои типове самките избират по-агресивните мъжкари, при други – по-скромните, при трети – конкуренцията печелят тези с най-силния мирис на феромони от кутикулата, въпреки те да са с по-лошо качество на половите артикули и оставят по-малко поколение. При четвърти значение за любовния избор имат по-големият размер и по-дългата ария. Но да се върнем на опита на Веденина и Шестаков. Между страхливците и смелчагите разлика няма на пръв взор – и едните, и другите стигат без проблем до женската.
При ухажването самците и самките допират антените си – това е химическият контакт, „ разговорът “. След това самците показват едни или други пози и подават звукови сигнали за желанията си. Тук е и разликата. Лузерите стартират да пеят по-рано, по-рано показват любовни настройки и по тази причина самките обръщат внимание първо на тях и им се качват на врата в дословния смисъл, с цел да се чифтосат. „ Победителите “ са прекомерно нападателни след борбата и не могат незабавно да превключат на любовен звук. Те преследват самката вместо да й пеят, тресат телцата си като част от любовната игра и по този начин показват повече мощ в сравнение с предпочитание.
Излиза, че макар сякаш идентичните резултати (успешно чифтосване), лузерите печелят по-бързо благоволението на женските в сравнение с героите.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ