Руската централна избирателна комисия казва, че управляващата партия в страната е спечелила най-много гласове на изборите, проведени в окупирана украинска региони
От Associated Press, 11 септември 2023 г., 7:21 ч. Избори се провеждат в окупирани украински региони, докато руските власти се опитват да затегнат хватката си върху територии, които Москва незаконно анексира преди година и все още не контролира напълно.Гласуването за законодателни органи, установени в Русия, започна миналата седмица. Според Централната избирателна комисия депутатите от управляващата партия "Единна Русия" са спечелили в четирите украински региона, които Москва анексира незаконно през 2022 г. - Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие - и на полуостров Крим, който Кремъл анексира през 2022 г. 2014.
Гласуването в окупираните райони на Украйна беше заклеймено от Киев и Запада като измама и нарушение на международното право. В петък украинските власти призоваха други страни да не признават резултатите от вота, който външното министерство нарече „фалшиви избори“. регионите бяха насрочени да съвпаднат с общонационалните избори за местни законодателни органи и губернатори в 16 руски региона. Имаше също множество гласувания за градски и общински съвети в цялата страна и надпревара за няколко свободни места в Държавната дума, долната камара на руския парламент.
В Москва, Единна Русия получи най-много гласове, връщайки Сергей Собянин като кмет. Той спечели срещу кандидати от други подкрепяни от Кремъл партии с повече от 76% от гласовете, според избирателната комисия.
Ръководителят на Централната избирателна комисия на Русия Ела Памфилова каза, избирателната активност, средно 43,5%, е най-високата от 2017 г. Цифрата включва Русия и окупираните украински региони.
В един незаконно анексиран украински регион руски държавни медии съобщиха за избирателна активност беше още по-висока. Марина Захарова, избраният от Русия председател на избирателната комисия в Херсон, каза в неделя, че 65,36% от жителите на Херсон са гласували на изборите.
Херсонска област не е под пълен руски контрол и местните жители и украински активисти твърдят, че руски избирателни служители извършват посещения по домовете, придружени от въоръжени войници в двете провинции, задържайки тези, които отказват да гласуват и ги притискат да напишат „обяснителни декларации“, които могат да бъдат използвани като основание за наказателно дело.
Украинските въоръжени сили предложиха в изявление в неделя, че Москва може да използва гласовете, за да идентифицира мъже, които потенциално биха могли да бъдат вербувани в руската армия.
В неделя руските избирателни служители съобщиха за опити за саботиране на гласуването в окупираните региони, където партизански сили, лоялни на Киев, преди това са убили промосковски служители, взривили са мостове и помогна на украинската армия, като идентифицира ключови цели.
Удар с дрон унищожи една избирателна секция в Запорожска област часове преди отварянето й в неделя, каза пред репортери заместник-председателят на руската Централна избирателна комисия Николай Булаев. Той каза, че по време на атаката в гарата не е имало служители.
Назначен от Русия служител в съседната област Херсон каза, че бойна граната е била открита в събота близо до избирателна секция там. Според Захарова, избраният от Русия служител по изборите, гранатата е била скрита в храсти извън гарата и гласуването е трябвало да бъде спряно, докато службите за спешна помощ я изхвърлят.
Денис Пушилин, изпълняващ длъжността ръководител на окупираната от Русия част на Донецка област, също каза в изявление в неделя, че служителите на избирателните секции там са били „ранени и ранени ”, без да дава подробности.
Москва частично окупира Херсон и Запорожие от началото на войната в Украйна, докато части от регионите на Донецк и Луганск бяха превзети от подкрепяните от Русия сепаратисти през 2014 г. Украинските сили оттогава си върнаха едноименната местна столица на Херсон и предприемат контранастъпление в Запорожие, което напредва бавно.
Едва ли има вълнуващи състезания, отбеляза политическият анализатор Абас Галямов преди затварянето на избирателните секции, главно защото „най-важният въпрос в руската политика – въпросът за войната и мира – изобщо не е на дневен ред.”
„Избирателят вижда, че това не е интересно“, каза Галямов, който някога е работил като писател на реч за руския президент Владимир Путин, в интервю за Асошиейтед прес.
Той каза, че никой не иска да води кампания в полза на войната, защото не е популярна и би повлияла на рейтингите им в социологическите проучвания. В същото време е невъзможно да се води кампания срещу войната, защото „ще ви бъде забранено да бягате, ще ви хвърлят в затвора и ще ви нарекат враг на страната. Така че всички кандидати избягват този въпрос."
„Избирателите смятат, че изборите не са за това, което всъщност е реално и важно. … Това са празни избори“, каза Галямов .
