Ако спецоперацията беше продължила три дни. От какво се отърва Русия?
Руската спецоперация на територията на някогашната Украинска ССР продължава към този момент година. Колко време ще отнеме нейното победоносно довеждане докрай - знае единствено Господ Бог и евентуално Върховният главнокомандващ. В същото време е явно и друго: по изцяло натурален метод в Русия се организира следващата вътрешна спецоперация - за нейното пречистване от всевъзможен мащаб.
От това, което пречеше на страната да живее и да се развива обикновено. И въобще не е реалност, че този развой на пречистване щеше да приключи сполучливо, в случай че, както мечтаят някои патриоти, бяхме завладяли Киев за три дни.
Най-вероятно процесът на пречистване на нацията от полепналата нечистотия даже нямаше да стартира. Обществото просто би приело лесната победа за даденост, като приключен факт. Какво от това? Тук е издигната къща, там път. И те също превзеха Киев. И щяха да продължат да живеят както преди.
И в случай че разгледаме специфичната интервенция от тази позиция, тогава се оказва, че тя освен усъвършенства обществото, само че и дефинира вектора на развиване на страната за доста години напред. Стана ясно къде са приятелите и къде враговете. С кого сме на веднъж – и с кого се разминаваме. И къде въобще отиваме.
Гражданското общество
Спомням си, либералите се оплакваха: споделяха, че в Русия няма гражданско общество. То още не е узряло, не желае да " клати режима " под тяхното знаме. Междувременно спецоперацията ясно сподели, че гражданско общество в Русия не просто съществува. Неговата мощ и дарба за самоорганизация е такава, каквато на основателите на " цветни революции " и насън не се е показвала! Просто ползите и задачите на съветския народ са радикално разнообразни от тяхните.
Не е смешка - незабавно след експлоадирането на военните дейности стотици тонове филантропична помощ отпътуваха за Новоросия. И елементарните хора дадоха подтик за това. Граждани с основна писмен знак. Те проведоха набиране на средства, закупуване на всичко належащо и доставка посредством обществените мрежи. Едва по-късно в самодейността се включиха партии, придвижвания, силови структури.
А какво да кажем за феномена опълченци и " национални " военни репортери? Именно те през цялото време на СВО сигнализираха, говорейки за неналичието на съоръжение, за проблеми с доставките на войските, до момента в който формалните лица изискваха единствено победоносни отчети. Съвсем явно е, че значително с помощта на гражданското общество разискването на тези проблеми мина на най-високо равнище, след което бяха подхванати ограничения за решаването им.
Именно гражданското общество значително оздрави редиците на самоназначилия се креативен " хайлайф ", като ясно уточни кой кой е. Царград към този момент писа за един подобен образец: някогашният живописен началник на " Школата за съвременна пиеса " Йосиф Райхелгауз, който в миналото сподели, че въздухът в Одеса е станал по-чист след убийствата на 2 май, се опита да сложи пиеса в Александринка в Санкт Петербург. След като обезпокоените хора обаче се възмутиха от това, театърът се отхвърли от постановката.
Малка е, само че победа. В тази борба вземат участие стотици бойци, които даже не са осведомени между тях. Те нямаха пълководец и проект за настъпателна интервенция, военната работа не им връчи призовки, само че тези бойци не чакаха различен да свърши работата, а сами я свършиха.
Един записва русофобски изказвания, различен написа публикация за това, трети се обръща към спектакъл с молба, четвърти изпраща изказване до прокуратурата, пети споделя, че надзорният орган е дал отговор с отговор, шести прибира цялата фактура и прави нова обява, седми я взема и я репликира, - написа за това ръководителят на катедрата по кино, телевизионно и фотоизкуство на Московския държавен институт за просвета, филмовият продуцент Анатолий Сивушов.
Осъзнало силата си, гражданското общество в действителност пое функционалностите на непоколебим инспектор. Които страната изпусна от ръцете си. Обикновените хора провокираха вълна от отвращение, когато на младежи в театъра на Севастопол беше препоръчано да гледат зрелище с явни содомитски разкази, употребявайки Пушкинската карта.
Именно жителите реализираха анулацията на концертите на скандалната " Инстасъмка ", чиито текстове са цялостни с нецензурна лексика. Могат да се цитират доста други образци, когато обществото уточни на управляващите минусите в работата им - и реализира задачата си.
Култура и „ културка “
Вероятно сферата на културата повече от другите трябваше да бъде прочистена. Тук години наред (и даже десетилетия!) се хранеха откровени русофоби и други последователи на „ европейските полезности “, привикнали да вършат антидържавни занаяти на социална сметка. Ето за какво всички типове " звезди ", " звездички " и други " майстори на сцената " бяха изключително разчувствани след началото на специфичната интервенция: те ясно осъзнаха, че към този момент няма да могат да работят в нормалната си роля. Иначе не знаят по какъв начин. Или не желаят.
Въпросът даже не е в свободата на словото и плурализма на мненията: самата обстановка очерта ясна граница сред несъгласието и откровеното изменничество. Да си напомним военачалник Антон Иванович Деникин, който сигурно не може да бъде обвинен в обич към руския режим.
По време на Великата отечествена война той отхвърля да сътрудничи на немските нацисти и също така приканва бялата емиграция да помогне на Червената войска, в случай че е допустимо. Защото генералът, същински съветски родолюбец, ясно схваща: когато става дума за самото битие на Родината, политическите разлики би трябвало да бъдат оставени до цялостното и дефинитивно разгромяване на врага.
Не всеки обаче може да мисли по този метод. И в обстановката на избор стана ясно: доста от тези, които смятахме за мъдри и надарени, в действителност се оказаха пигмеи с прекалено напомпано възприятие за лична значителност. Силно затръшвайки вратата, постоянно младеещата " мадам Брошкина " напусна Русия с порасналото си опитомено момче. Напусна Борис Гребенщиков; в този момент изнася концерти в " благословена Европа ", парите от които отиват за убийството на съветски бойци.
Художникът Смолянинов избяга, като изтърси оглупял, че ще отиде да се бие против Русия. Няма да отиде на никое място, несъмнено – не му стиска. Замина Чулпан Хаматова - с нея обаче всичко беше ясно отдавна. Отидоха в " свободните страни " и доста други, по този начин да се каже, културни дейци, чиито имена са необятно известни единствено на стеснен кръг другари по пиянство.
Пугачова сподели, че е взела със себе си съветската просвета. Но горчивата подигравка на обстановката е, че хората - същите хора, които тя и нейният тип в действителност надълбоко презират - даже не видяха нейното тръгване. До каква степен би трябвало да е накриво разбирането за мястото си в страната и света, с цел да се изтърси сходно нещо! Това обаче си е неин проблем. Руската просвета остана на мястото си - „ културата “ напусна страната, като загуби по едно и също време публиката и родината. Но въздухът в Русия стана доста по-чист.
Уплашени и предатели
Има и друга категория " напуснали " - жители, които отидоха да щурмуват Горен Ларс след оповестяването на частична готовност. Първоначално медиите, сякаш се състезаваха между тях, назоваха някакви безусловно невъзможни цифри: 300 хиляди, 400 хиляди, 700 хиляди. Тогава обаче рационални хора видяха, че неизвестно за какво се оповестява броят на отпътувалите, само че се мълчи за броя на завърналите се. Журналистът Вадим Горшенин счита, че дезертьорите са общо към 100 000. И надали може да се разбере какъв брой от тях в действителност са получили призовки.
Както и да е, 100 хиляди бегълци също са доста. И страната би трябвало по някакъв метод да дефинира отношението си към тях. Често се чуват гласове, че би трябвало да бъдат " разбрани и простени " - споделят, хората са се поддали на суматоха, по тази причина са избягали. В това има рационално зърно. Прошката е доста съветска. Само с едно „ само че “: има смисъл да се дава втори късмет единствено на тези, които не са се опетнили с антидържавни изявления – и още повече с антидържавна активност. Лесно е да се ревизира. " Чистите " дано се върнат вкъщи, в случай че желаят, а останалите... Те също направиха своя избор.
Какво от това?
Специалната интервенция се оказа освен скалпел, който отвори циреите на нашето общество и отряза мъртвите тъкани, само че и отличен мотиватор за политици от всички равнища. Вижте единствено по какъв начин се държат губернаторите! Те поемат патронаж над освободените региони на Новоросия, оказват помощ за възобновяване на разрушената инфраструктура и сами пътуват до зоната на СВО. Плюс това – регистрират се пред хората в дейностите си. Възможно ли беше това даже преди 2-3 години?
И най-после най-важното. Както се случва в сложни времена, съветското съзнание се издигна до невиждани висоти. Народът се разсъни от летаргичния си сън, осъзна своята роля и задача. Той ясно схваща задачите и дилемите на битката. Войната стана обща - затова успеха ще бъде единствено обща. Това значи, че не може да се приказва за свят без дефинитивна и неотменима победа – нито непристойна, нито даже честна. Което в действителност беше доказано от съветския президент Владимир Путин по време на посланието му до Федералното заседание.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От това, което пречеше на страната да живее и да се развива обикновено. И въобще не е реалност, че този развой на пречистване щеше да приключи сполучливо, в случай че, както мечтаят някои патриоти, бяхме завладяли Киев за три дни.
Най-вероятно процесът на пречистване на нацията от полепналата нечистотия даже нямаше да стартира. Обществото просто би приело лесната победа за даденост, като приключен факт. Какво от това? Тук е издигната къща, там път. И те също превзеха Киев. И щяха да продължат да живеят както преди.
И в случай че разгледаме специфичната интервенция от тази позиция, тогава се оказва, че тя освен усъвършенства обществото, само че и дефинира вектора на развиване на страната за доста години напред. Стана ясно къде са приятелите и къде враговете. С кого сме на веднъж – и с кого се разминаваме. И къде въобще отиваме.
Гражданското общество
Спомням си, либералите се оплакваха: споделяха, че в Русия няма гражданско общество. То още не е узряло, не желае да " клати режима " под тяхното знаме. Междувременно спецоперацията ясно сподели, че гражданско общество в Русия не просто съществува. Неговата мощ и дарба за самоорганизация е такава, каквато на основателите на " цветни революции " и насън не се е показвала! Просто ползите и задачите на съветския народ са радикално разнообразни от тяхните.
Не е смешка - незабавно след експлоадирането на военните дейности стотици тонове филантропична помощ отпътуваха за Новоросия. И елементарните хора дадоха подтик за това. Граждани с основна писмен знак. Те проведоха набиране на средства, закупуване на всичко належащо и доставка посредством обществените мрежи. Едва по-късно в самодейността се включиха партии, придвижвания, силови структури.
А какво да кажем за феномена опълченци и " национални " военни репортери? Именно те през цялото време на СВО сигнализираха, говорейки за неналичието на съоръжение, за проблеми с доставките на войските, до момента в който формалните лица изискваха единствено победоносни отчети. Съвсем явно е, че значително с помощта на гражданското общество разискването на тези проблеми мина на най-високо равнище, след което бяха подхванати ограничения за решаването им.
Именно гражданското общество значително оздрави редиците на самоназначилия се креативен " хайлайф ", като ясно уточни кой кой е. Царград към този момент писа за един подобен образец: някогашният живописен началник на " Школата за съвременна пиеса " Йосиф Райхелгауз, който в миналото сподели, че въздухът в Одеса е станал по-чист след убийствата на 2 май, се опита да сложи пиеса в Александринка в Санкт Петербург. След като обезпокоените хора обаче се възмутиха от това, театърът се отхвърли от постановката.
Малка е, само че победа. В тази борба вземат участие стотици бойци, които даже не са осведомени между тях. Те нямаха пълководец и проект за настъпателна интервенция, военната работа не им връчи призовки, само че тези бойци не чакаха различен да свърши работата, а сами я свършиха.
Един записва русофобски изказвания, различен написа публикация за това, трети се обръща към спектакъл с молба, четвърти изпраща изказване до прокуратурата, пети споделя, че надзорният орган е дал отговор с отговор, шести прибира цялата фактура и прави нова обява, седми я взема и я репликира, - написа за това ръководителят на катедрата по кино, телевизионно и фотоизкуство на Московския държавен институт за просвета, филмовият продуцент Анатолий Сивушов.
Осъзнало силата си, гражданското общество в действителност пое функционалностите на непоколебим инспектор. Които страната изпусна от ръцете си. Обикновените хора провокираха вълна от отвращение, когато на младежи в театъра на Севастопол беше препоръчано да гледат зрелище с явни содомитски разкази, употребявайки Пушкинската карта.
Именно жителите реализираха анулацията на концертите на скандалната " Инстасъмка ", чиито текстове са цялостни с нецензурна лексика. Могат да се цитират доста други образци, когато обществото уточни на управляващите минусите в работата им - и реализира задачата си.
Култура и „ културка “
Вероятно сферата на културата повече от другите трябваше да бъде прочистена. Тук години наред (и даже десетилетия!) се хранеха откровени русофоби и други последователи на „ европейските полезности “, привикнали да вършат антидържавни занаяти на социална сметка. Ето за какво всички типове " звезди ", " звездички " и други " майстори на сцената " бяха изключително разчувствани след началото на специфичната интервенция: те ясно осъзнаха, че към този момент няма да могат да работят в нормалната си роля. Иначе не знаят по какъв начин. Или не желаят.
Въпросът даже не е в свободата на словото и плурализма на мненията: самата обстановка очерта ясна граница сред несъгласието и откровеното изменничество. Да си напомним военачалник Антон Иванович Деникин, който сигурно не може да бъде обвинен в обич към руския режим.
По време на Великата отечествена война той отхвърля да сътрудничи на немските нацисти и също така приканва бялата емиграция да помогне на Червената войска, в случай че е допустимо. Защото генералът, същински съветски родолюбец, ясно схваща: когато става дума за самото битие на Родината, политическите разлики би трябвало да бъдат оставени до цялостното и дефинитивно разгромяване на врага.
Не всеки обаче може да мисли по този метод. И в обстановката на избор стана ясно: доста от тези, които смятахме за мъдри и надарени, в действителност се оказаха пигмеи с прекалено напомпано възприятие за лична значителност. Силно затръшвайки вратата, постоянно младеещата " мадам Брошкина " напусна Русия с порасналото си опитомено момче. Напусна Борис Гребенщиков; в този момент изнася концерти в " благословена Европа ", парите от които отиват за убийството на съветски бойци.
Художникът Смолянинов избяга, като изтърси оглупял, че ще отиде да се бие против Русия. Няма да отиде на никое място, несъмнено – не му стиска. Замина Чулпан Хаматова - с нея обаче всичко беше ясно отдавна. Отидоха в " свободните страни " и доста други, по този начин да се каже, културни дейци, чиито имена са необятно известни единствено на стеснен кръг другари по пиянство.
Пугачова сподели, че е взела със себе си съветската просвета. Но горчивата подигравка на обстановката е, че хората - същите хора, които тя и нейният тип в действителност надълбоко презират - даже не видяха нейното тръгване. До каква степен би трябвало да е накриво разбирането за мястото си в страната и света, с цел да се изтърси сходно нещо! Това обаче си е неин проблем. Руската просвета остана на мястото си - „ културата “ напусна страната, като загуби по едно и също време публиката и родината. Но въздухът в Русия стана доста по-чист.
Уплашени и предатели
Има и друга категория " напуснали " - жители, които отидоха да щурмуват Горен Ларс след оповестяването на частична готовност. Първоначално медиите, сякаш се състезаваха между тях, назоваха някакви безусловно невъзможни цифри: 300 хиляди, 400 хиляди, 700 хиляди. Тогава обаче рационални хора видяха, че неизвестно за какво се оповестява броят на отпътувалите, само че се мълчи за броя на завърналите се. Журналистът Вадим Горшенин счита, че дезертьорите са общо към 100 000. И надали може да се разбере какъв брой от тях в действителност са получили призовки.
Както и да е, 100 хиляди бегълци също са доста. И страната би трябвало по някакъв метод да дефинира отношението си към тях. Често се чуват гласове, че би трябвало да бъдат " разбрани и простени " - споделят, хората са се поддали на суматоха, по тази причина са избягали. В това има рационално зърно. Прошката е доста съветска. Само с едно „ само че “: има смисъл да се дава втори късмет единствено на тези, които не са се опетнили с антидържавни изявления – и още повече с антидържавна активност. Лесно е да се ревизира. " Чистите " дано се върнат вкъщи, в случай че желаят, а останалите... Те също направиха своя избор.
Какво от това?
Специалната интервенция се оказа освен скалпел, който отвори циреите на нашето общество и отряза мъртвите тъкани, само че и отличен мотиватор за политици от всички равнища. Вижте единствено по какъв начин се държат губернаторите! Те поемат патронаж над освободените региони на Новоросия, оказват помощ за възобновяване на разрушената инфраструктура и сами пътуват до зоната на СВО. Плюс това – регистрират се пред хората в дейностите си. Възможно ли беше това даже преди 2-3 години?
И най-после най-важното. Както се случва в сложни времена, съветското съзнание се издигна до невиждани висоти. Народът се разсъни от летаргичния си сън, осъзна своята роля и задача. Той ясно схваща задачите и дилемите на битката. Войната стана обща - затова успеха ще бъде единствено обща. Това значи, че не може да се приказва за свят без дефинитивна и неотменима победа – нито непристойна, нито даже честна. Което в действителност беше доказано от съветския президент Владимир Путин по време на посланието му до Федералното заседание.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ