Руската пропаганда в България е семпла конспиративна теория за големия

Руската агитация в България е семпла тайна доктрина за огромния Злодей - Запада (НАТО, Европейски Съюз, Сорос, “толерасти “, “джендъри “, протестъри) и огромния Спасител - Русия. Руски пари зад тази агитация сигурно има.

Проф. Вацов, изследвахте съветската агитация у нас за интервал от 10 години – за какво единствено съветската, не сме ли обект и на американска агитация, както съветската упорства? И за какво тъкмо 10 години – изборът на интервала фиктивен ли е или от 2013-та насам нещо се промени?

Всъщност става дума за две групови проучвания на Фондацията за филантропични и обществени проучвания –, което обгръща интервала 2013-2017 година, и настоящото, което надгражда първото и обгръща идващите години – до края на май 2022 година

Започваме с 2013 година, тъй като през лятото на същата година за пръв път навлиза за всеобща приложимост в българските медии. Най-напред тя бива приложена за дискредитиране на тогавашните митинги против Пеевски и Орешарски с изказванията, че протестиращите са „ платени “, че са „ либерасти “ – самите тези думи са калкирани от съветски. Този репертоар е направен две години по-рано от съветските медии – за дискредитиране на последните огромни митинги против Путин в Русия през 2011-2012 година През 2013 година медиите от групата на Пеевски и гравитиращите към тях го придвижват на локална почва. Виждаме в тази ситуация, че съветската агитация се слива с общия поток на национал-популистката тирада и служи на локалните „ олигарси “ за оклеветяване на неуместни съперници.

След анексията на Крим през март 2014 година обаче съветската агитация у нас отчетливо и внезапно се усилва и може основателно да се допусне, че това се дължи на директна съветска интервенция. Само че ние не можем да следим парите – това е работа на службите!

Систематична американска агитация у нас няма. Няма даже държавна (българска, проевропейска) тактика за обществена връзка. Опити за основаване на контрапропаганден език, конфронтиращ се с съветските клишета има, само че тези опити не са съществено координирани и остават маргинални. Правили сме такива измервания. В интервала 2013-2016 година думата „ соросоид “ се употребява четири пъти по-често от „ рубладжия “. От началото на тази година думата „ бандеровци “ се употребява над три пъти по-често от „ рашисти “.

Как различавате пропагандата от „ публицистиката на мненията “, които могат да бъдат в поддръжка на Русия и Путин по разбиране?

Добрата публицистика допуска деликатно изложение на обстоятелствата, а другите отзиви имат място едвам там, където обстоятелствата са открити, само че по някои аспекти нямаме несъмнено познание или пък би трябвало да вземем решение за бъдещето, което е незнайно. Т.е. мненията се образуват в пролуките, които неизбежно остават, откакто се стигне до истината, която е обща. Пропагандата прави противоположното: тя се пробва със мощ да наложи на публиката едно „ мнение “, което изкривява обстоятелствата. Например: от обстоятелството, че в батальоните „ Азов “ и „ Айдар “ през 2014-2015 година е имало скинарчета с националистически възгледи съветската агитация прави „ извода “, че всички украинци са нацисти.

Не би трябвало обаче да се прави и контрапропаганда: да вземем за пример, да се очерня Русия на едро. Аз съм уверен обожател на Гогол и Платонов и, несъмнено, признавам историческата роля на Русия за българското избавление. Но не мога да си показва човек, който „ уверено “ да поддържа авторитаризма и експанзията на Путин – подобен човек би трябвало или самичък да е пропагандист, или да е жертва на агитация.

Кои са основните тези (тъй наречените опорки) на съветската агитация и имат ли тук някаква характерно българска устременост?

Големият роман на съветската агитация е построен като семпла тайна доктрина: Един огромен Злодей („ груповият Запад “, Съединени американски щати, НАТО, Брюксел, Сорос…), скрито, прикрит зад паравана на демокрацията (правата на индивида, на малцинствата, разделянето на управляващите и т.н) посредством своите марионетки (платени протестъри, анализатори и политици, „ толерасти “ и „ джендъри “) дирижира живота и изцежда кръвчицата на елементарните хора (народа). Разбира се, против Злодея се възправя един огромен Спасител – и това е Русия.

Този обикновен таен роман руснаците се пробват да го продават световно. Само че той непрекъснато бива приспособен към съответния местен политически и публичен подтекст: у нас за марионетки през годините бяха посочвани ту Плевнелиев, ту Христо Иванов, ту Кирил Петков – ето, в този момент, а Лавров, както и локалните клакьори, незабавно оповестиха, че това е дирижирано извън – от Съединени американски щати. Разбира се, употребявани биват и общите – културни и исторически – положителни настройки към Русия.

Кои са медийните „ гостоприемници “ на тази агитация у нас и каква е тяхната мотивация? Доколко пропагандата прониква и в огромните малките екрани, чието въздействие върху по-възрастното население е най-силно, а точно при него проруските настройки са най-изявени?

В нашите проучвания ние следим най-много медиите онлайн, т.е. новинарските уеб сайтове и организации. И даже сме разгласили листата с първите 25 уеб страницата, които най-често разгласяват съветските опорки. Сред тях по-известните са Поглед.инфо, БЛИЦ, Труд, Класа, Епицентър, както и съветската хибридна организация News Front, която разгласява и на български. Но в този лист преобладават голям брой напълно незнайни уеб сайтове – една част от тях са агрегатори (роботи), а друга част са анонимни или полуанонимни уеб сайтове, управлявани от един човек. Нашите измервания демонстрират, че към 65% от съветската онлайн агитация у нас се разпръскват механично (роботизирано). Това значи, че към този момент е построена необятна мрежа за нейната дисеминация. Тази мрежа пуска голям брой спомагателни разклонения и във Facebook, за което занапред ще изкараме данни.

Големите малките екрани не сме ги изследвали особено за съветска агитация. Но от общия мониторинг на Българска национална телевизия и БНР, в който участвах преди две години, от проучванията на други сътрудници, а и с просто око се вижда, че там проруските представители влизат като „ другата “ или „ различната позиция “.
Редакцията предлага
Плурализмът на гледните точки, който е наложителен за публичните медии, изисква ли от тях да дават достъп на тукашните представители на Москва?

Най-големият триумф на пропагандистите за тези 10 години, които изследвахме, е, че те съумяха да показват себе си за „ друга “ или „ различна позиция “. А най-голямата неточност – даже по-тежко: грях – на огромните медии, в частност на публичните е, че те ги признаха за друга или различна позиция. Лъжата не може да е друга позиция. А съветската агитация се базира върху няколко огромни неистини: че „ Западът е агресорът “ и че „ украинците са нацисти “. А и цялата тайна доктрина, построена върху тези неистини, е инструмент за систематично деформиране на действителността. Нали медиите не би трябвало да позволяват разпространяването на дезинформация и тайни теории? Как тогава позволяват клакьорите на съветската агитация?

Кои са най-разпознаваемите фигури измежду въпросните представители и те отхвърлят ли, че са такива или се гордеят с това? Какви са връзките им с някогашната Държавна сигурност?

Има два вида. По-малко на брой, само че по-кресливи са откритите и систематични клакьори – след началото на войната против Украйна за към месец бяха останали единствено те, другите се бяха изпокрили. А другите – политици и обществени фигури, са тези, които вземат една или друга опорка, постоянно я префасонират със свои думи и я употребяват за свои тактически политически или стопански цели. В последното ни проучване демонстрираме по какъв начин президентът Румен Радев прави това.

За клакьорите – по никакъв начин не е мъчно да се види кои са. През 2017 година, при първото ни проучване бяхме създали един. Тогава хора, които разпознаха личните си изявления, подвигнаха кална медийна вълна против нас, обвинявайки ни, че сме им създали „ лист “. Истината е, че не е мъчно да се направи лист от този екселски файл, като се види кои тъкмо представители имат най-вече изявления. Тогава опитах и видях, че рекордьор към 2017 година бе „ журналистът “ Александър Симов, който, откогато стана народен представител, по-рядко върти съветските опорки обществено.

Сега не сме правили сходно премерване, което да разреши точно поименно изброяване. И въпреки всичко някои имена се натрапват: Боян Чуков, Петър Волгин, Валентин Вацев, Кеворк Кеворкян, Явор Дачков и други Ако се направи премерване, евентуално ще се окажат 20-30 представители, които непрекъснато и обществено въртят все същите клишета. Някои по-възрастни от тях – Чуков и Кеворкян – са надлежно офицер и сътрудник на Държавна сигурност. Не бих желал да злоупотребявам дали и по какъв начин „ дългата ръка “ на тогавашното Държавна сигурност има съответна връзка с съветската агитация у нас. Вероятно тези, които са имали загадка изключителна власт, само че са я изгубили, в този момент симпатизират на реваншизма на Путин. Той, както персонално, по този начин и посредством основания от него режим, въплъщава злобата на тайното ченге, на което са се пробвали да му лишават привилегиите.

Изследването ви може ли да поддържа изказванието на държавното управление, че Москва заплаща на представителите си (по 4000 лв. месечно)? Натъкнахте ли се на заводи за тролове и имате ли данни по какъв начин те действат на роден терен?

Както споделих, ние не следим парите – дано ДАНС свърши това, което му е работата! Ние следим единствено систематичното тиражиране на медийно наличие. Наивно е обаче да се допусне, че едни и същи хора толкоз дълго и толкоз поредно ще въртят съветските опорки гратис. Още повече, когато виждаме какви целенасочени старания са вложени в основаването на мрежи за роботизирано или полуроботизирано преработване на съветски опорки. Открихме, да вземем за пример, че БЛИЦ върви в пакет с осем анонимни уеб страницата, които в рамките приблизително на два часа след обява на агитационен текст го препубликуват без промени. Няма за какво да се построява сходна машина, в случай че някой не заплаща за това. Още повече, че преработването продължава и във Facebook, където пък си има и други представители – доста дейни са „ Възраждане “, Руското посолство и Мартин Карбовски, а и още доста ретранслатори и тролове.

Така че. Как се заплаща – под формата на заплата, на брой изявления, на брой препубликувания и споделяния в обществените мрежи или другояче; както и на кого и какъв брой се заплаща и през какви медиатори – на това би трябвало да отговорят проверяващите публицисти и най-много българските служби.

Руската агитация има ли стратегическата цел у нас и каква е тя?

Със сигурност стратегическа цел на съветската агитация в световен мащаб е да дестабилизира демократичните общества, като подкрепя вътрешните спорове и поляризации – промигрантски-антимигрантски настроения, проваксъри-антиваксъри и така нататък В частност за България стратегическа цел е изваждането на страната от НАТО – и това е даже публично декларирано в съветското искане за връщане на Алианса в границите му до 1997 година

Инвазията в Украйна по какъв начин се отрази на пропагандата у нас – ускори или отслаби резултата ѝ?

След 24 февруари съветската агитация се усили 10 пъти по отношение на предвоенните равнища. След това интензитетът ѝ стартира да понижава, само че отново остава пет пъти по-висок от преди. Същевременно шокът от войната отблъсна доста хора от нея – понижиха като брой и откритите пропагандатори, само че пък, както се вижда от общото повишаване на интензитета, станаха свръхактивни. Те компенсират загубата на поддръжници с радикализация – и това най-добре се вижда в тактиката на „ Възраждане “.

Какви са опциите за противопоставяне?

Със сигурност би трябвало да се построи държавна тактика за обществена връзка, която, по опита на откритите демокрации – да вземем за пример, Германия, където с това се занимава Федералната организация за гражданско обучение – да бъде насочена към необятно и методично медийно просвещаване на поданството.

Със сигурност, както регулаторните органи на страната и на журналистическата колегия, по този начин и професионалните медии и публицисти би трябвало да спрат да признават отявлената агитация за „ друга позиция “ и да се завърнат към модерните критерии за качествена публицистика. Включително и като стартират да осмиват и обществено да излагат свои „ сътрудници “, които стават рупори на пропагандните опорки.

И най-после, само че не последно по значимост, е нужно българските служби да си свършат работата и да пресекат нерегламентираните финансови потоци, които подхранват пропагандата. Можем да се надяваме, че откакто изгониха 70 съветски дипломати и чиновници, с това те към този момент са изрязали част от медиаторите, захранващи финансово съветската агитация.

*Проф. Димитър Вацов е мъдрец, културолог и академични учител.