Русия покорява небето с 400 ултра-модерни Су-35!
Руската стратегия за изтребители Су-35 навлезе в съществена преходна фаза, защото за първи път по-голямата част от производството в продължение на няколко години ще бъде ориентирано към осъществяване на експортни поръчки, а не към поръчки за съветските аерокосмически сили. Това е резултат от първата огромна иранска поръчка за 48 изтребителя, която е два пъти по-голяма от двете предходни поръчки, направени от Китай и Египет - последната от които беше анулирана, а изтребителите бяха препродадени на Алжир и Етиопия. В началото на юли беше обявено, че авиационният цех в Комсомолск на Амур, който създава изтребителите, е приключил производството на 20 Су-35 за иранските военновъздушни сили, като се чака да бъдат създадени още 28 изтребителя през идващите две години, дружно с доста по-малък брой за съветските аерокосмически сили, написа Military Watch Magazine.
Су-35 в началото е умислен като мощно експортно насочена стратегия, с планувано произвеждане от 200 изтребителя, от които почти половината се чака да бъдат изнесени. Значителното повишаване на напрежението сред Русия и членовете на НАТО, както и забавянията, засягащи програмата за изтребители от пето потомство Су-57, накараха съветското Министерство на защитата да финансира разширение на своя флот от изтребители. Въпреки че се чака това да даде приоритет на поръчките на Су-34 и Су-57, поръчките на Су-30СМ2 и Су-35 също се чака да се усилят доста. Докато Министерството на защитата удостовери, че е поръчало 128 Су-35 до края на 2020 година, от 2022 година министерството мина към поетапни контракти за поръчки, вместо да афишира огромни еднократни поръчки, което затрудни следенето на последващите поръчки.
Министерството на защитата е поръчало над 70 нови Су-35, с което общият брой поръчки за Въздушно-космическите сили доближава близо 200 изтребителя. Редица съветски източници пресметнаха, че до началото на 2025 година въоръжените сили към този момент са разполагали с 170–190 изтребителя, преди производството за Иран да стартира по-късно същата година. Много е допустимо до края на 2026 година на Въздушно-космическите сили да бъдат доставени над 200 изтребителя, а общите доставки както до Въздушно-космическите сили, по този начин и до експортни клиенти да надвишават 280 изтребителя. Четворното нарастване на доказаните експортни поръчки от 24 на 96 изтребителя през 2025 година докара общия брой поръчки до близо 300 изтребителя, като поръчките от Алжир, Етиопия и Иран са доказани през същата година.
Въпреки че се чака Алжир да концентрира бъдещото финансиране за публични поръчки върху придобиването на изтребителя Су-57 и вероятно на различен вид изтребител от пето потомство, като да вземем за пример китайския J-35, остава доста допустимо Иран и Етиопия да създадат следващи поръчки. Според известията, етиопските военновъздушни сили са поръчали единствено два изтребителя Су-30МК и шест Су-35, които надалеч не са задоволителни, с цел да заменят 18-те им Су-27. Следователно поръчките за още 10 Су-35 остават доста вероятни. Настоящите поръчки на иранските военновъздушни сили за 48 Су-35 и 12 изтребителя Су-30СМ2 ще бъдат задоволителни, с цел да заменят единствено към една пета от сегашния им флот от почти 300 изтребителя, което оставя доста място за спомагателни поръчки. Закупуването на още 48 Су-35 е доста допустимо, което единствено по себе си би довело общото произвеждане на програмата до към 350 изтребителя или повече.
Отвъд Иран е доста допустимо Су-35 да притегли нови задгранични клиенти, макар че експортните вероятности на изтребителя са мощно понижени от западните закани за стопански наказания против евентуални клиенти. Модернизацията на изтребителя с радар AESA и новите генерации оръжия, в това число ракетата въздух-въздух Р-77М, са съществени фактори в негова изгода, както и извънредно сполучливият му военен опит с доста малко загуби и по-обширни бойни тествания във въздуха спрямо всеки различен вид изтребител след Студената война. Потенциален фактор, който да промени експортните вероятности на програмата оттатък иранските поръчки, би била смяната в съветската политика към износа на оръжие за Северна Корея, която сама по себе си може да поеме доста по-голям брой нови самолети.
Севернокорейски представители демонстрират интерес към закупуването на съветски изтребители от няколко години и през септември 2023 година следиха тестовия полет на новопостроен Су-35 и инспектираха индустриални уреди и пилотската кабина на Су-57.
Тъй като Русия стартира да зависи от ден на ден от поддръжката на Северна Корея за продължаващите си военни старания с Украйна и спора си с НАТО, анализаторите необятно повдигнаха въпроса за опцията Русия да се стреми да компенсира разноските за значимо севернокорейско съоръжение освен с трансфер на технологии, само че и с продажба на изтребители. Въпреки че Военновъздушните сили на Корейската национална войска биха могли относително елементарно да поемат над 100 нови изтребителя, остава нестабилно дали службата ще прояви интерес към Су-35, защото, когато се изправи пред огромен брой американски, японски и южнокорейски изтребители F-35 от пето потомство покрай границите си, единствено Су-57 би обезпечил нещо близо до паритет. Една от опциите е Русия да се стреми да обвърже продажбите на Су-57 с задължения за закупуване на редица Су-35.
Бъдещето на програмата Су-35 остава мощно нестабилно, само че с настоящите вложения в модернизации, композиция от вътрешни и задгранични поръчки може да докара производството до над 400 самолета. Много ще зависи от оценките на съветското Министерство на защитата за бойната успеваемост на изтребителя спрямо доста по-усъвършенствания Су-57, чийто индустриален мащаб се разшири доста, с цел да може да отговори на огромни поръчки. Въпреки че индустриалните индикатори на Су-35 ще останат надалеч от впечатляващи спрямо по-големите американски и китайски стратегии, защото китайският флот от J-20 към този момент има над 500 изтребителя, разчитащи единствено на вътрешни поръчки, и макар че е доста по-сложен и модернизиран аероплан, индустриална серия от над 400 изтребителя би била значим стадий за постсъветска Русия и би удвоила първичната цел на програмата.
