Един месец в руски плен: Селото, превърнато в жив щит на окупаторите
Руската окупация в украинското село Ягидне край Киев сред 3 и 31 март е трансформирала живота на хората в безспорен призрачен сън, от който те към момента не могат да се отърсят.
Над 300 цивилни жители - в това число 77 деца - са държани като пленници в подземията на локалното учебно заведение, в което се базират пристигналите съветски бойци. Десет души от заложниците в постройката умират поради потресаващите условия, в които са принудени да живеят. Сред жертвите има бебе и 93-годишна жена. Още 17 души, които са съумели да останат на независимост, са убити по време на окупацията.
Свидетелствата за преживения тормоз са част от следствието на украинската прокуратура за осъществените закононарушения от страна на Русия по време на нашествието. Деветима бойци от окупационните сили са задочно упрекнати за терора.
New York Times беседва с няколко от хората в Ягидне, които демонстрират следствията от завладяването на селото.
54-годишният Олег Тураш разказва престоя в плен като " концентрационен лагер ". В по-голямата част от времето в подземието не е имало достъп до светлина. Помещението не се е отоплявало макар студа в края на зимата. В стаите са събрани толкоз доста хора, че не е можело да се диша обикновено.
Някои от пленниците са губили схващане, а други, най-вече остарели хора, са страдали от халюцинации, губейки визия къде се намират.
Тураш е настанен в най-голямото помещение, в което единственият източник на чист въздух е дребна дупка, изровена от самите пленници. В единия завършек на стаята стои кофа, която е употребена като тоалетна за децата и за тези възрастни, които не могат да изчакат до сутринта на идващия ден, когато е имало възможност съветските бойци да им разрешат да употребяват естествените уреди.
139 души са накарани да живеят в това помещение - имената им са изписани на вратата, само че три от тях са зачертани поради гибелта им.
73-годишна жена на име Валентина чупи дясната си ръка още в първия ден на затварянето ѝ в мазето на учебното заведение, само че не получава никаква здравна помощ. Китката ѝ към момента е с оток, дамата изпитва мощна болежка и не може да движи пръстите си обикновено.
В стаята ѝ е имало толкоз доста хора, че не е можела да се движи, два пъти е губила схващане от нечовешките условия, а синът ѝ е блъскал по вратата, с цел да накара руснаците да я извадят на открито.
В парното помещение с по-малък размер са вкарани 22 души, от които оцеляват 18. Само един път на няколко дни окупационните войски разрешават да се изваждат телата на умрелите. Хората разпалват огън в подвала, с цел да могат да изварят вода от котела за отопление, тъй че да има какво да пият.
Мъжете от лагера са получили заповед от съветските бойци да изкопаят яма с дълбочина към три метра. Олег Тураш споделя, че е считал, че това ще се трансформира в всеобщ гроб, само че по-късно руснаците слагат генератор в дупката.
Отвън учебното заведение е обградено от съветски танкови позиции и окопи, а бойците оборудват базата си с движимости, откраднати от къщите на заключените локални поданици.
На 30 март вратата на подземието е заключена, а руснаците повече не се връщат. Хората съумяват да се освободят.
Сградата на учебното заведение към момента е разрушена, а по улиците остават окопи.
Някои от локалните поданици още не могат да се съвземат от напрежението.
" След два месеца към момента сме в потрес. У дома има толкоз доста работа за извършване, само че не можеш да повдигнеш ръцете си. Това е нещо ужасно ", споделя един от хората.
Над 300 цивилни жители - в това число 77 деца - са държани като пленници в подземията на локалното учебно заведение, в което се базират пристигналите съветски бойци. Десет души от заложниците в постройката умират поради потресаващите условия, в които са принудени да живеят. Сред жертвите има бебе и 93-годишна жена. Още 17 души, които са съумели да останат на независимост, са убити по време на окупацията.
Свидетелствата за преживения тормоз са част от следствието на украинската прокуратура за осъществените закононарушения от страна на Русия по време на нашествието. Деветима бойци от окупационните сили са задочно упрекнати за терора.
New York Times беседва с няколко от хората в Ягидне, които демонстрират следствията от завладяването на селото.
54-годишният Олег Тураш разказва престоя в плен като " концентрационен лагер ". В по-голямата част от времето в подземието не е имало достъп до светлина. Помещението не се е отоплявало макар студа в края на зимата. В стаите са събрани толкоз доста хора, че не е можело да се диша обикновено.
Някои от пленниците са губили схващане, а други, най-вече остарели хора, са страдали от халюцинации, губейки визия къде се намират.
Тураш е настанен в най-голямото помещение, в което единственият източник на чист въздух е дребна дупка, изровена от самите пленници. В единия завършек на стаята стои кофа, която е употребена като тоалетна за децата и за тези възрастни, които не могат да изчакат до сутринта на идващия ден, когато е имало възможност съветските бойци да им разрешат да употребяват естествените уреди.
139 души са накарани да живеят в това помещение - имената им са изписани на вратата, само че три от тях са зачертани поради гибелта им.
73-годишна жена на име Валентина чупи дясната си ръка още в първия ден на затварянето ѝ в мазето на учебното заведение, само че не получава никаква здравна помощ. Китката ѝ към момента е с оток, дамата изпитва мощна болежка и не може да движи пръстите си обикновено.
В стаята ѝ е имало толкоз доста хора, че не е можела да се движи, два пъти е губила схващане от нечовешките условия, а синът ѝ е блъскал по вратата, с цел да накара руснаците да я извадят на открито.
В парното помещение с по-малък размер са вкарани 22 души, от които оцеляват 18. Само един път на няколко дни окупационните войски разрешават да се изваждат телата на умрелите. Хората разпалват огън в подвала, с цел да могат да изварят вода от котела за отопление, тъй че да има какво да пият.
Мъжете от лагера са получили заповед от съветските бойци да изкопаят яма с дълбочина към три метра. Олег Тураш споделя, че е считал, че това ще се трансформира в всеобщ гроб, само че по-късно руснаците слагат генератор в дупката.
Отвън учебното заведение е обградено от съветски танкови позиции и окопи, а бойците оборудват базата си с движимости, откраднати от къщите на заключените локални поданици.
На 30 март вратата на подземието е заключена, а руснаците повече не се връщат. Хората съумяват да се освободят.
Сградата на учебното заведение към момента е разрушена, а по улиците остават окопи.
Някои от локалните поданици още не могат да се съвземат от напрежението.
" След два месеца към момента сме в потрес. У дома има толкоз доста работа за извършване, само че не можеш да повдигнеш ръцете си. Това е нещо ужасно ", споделя един от хората.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ