Руската компания Лукойл“ държи голям дял от пазара на горива

Как санкциите на САЩ засягат Лукойл в България

Руската компания „ Лукойл “ държи огромен дял от пазара на горива в България. Но Съединените щати ѝ постановиха наказания. Какво значи това за българския ѝ бизнес? Ето отговорите.

двете най-големи съветски петролни компании „ Лукойл “ и „ Роснефт “ . Новината пристигна тъкмо седмица откакто същите съветски компании.

Вашингтон и Лондон стимулират глобите с продължаващата военна експанзия на Русия против Украйна.

„ Роснефт “ няма роля на българския пазар, само че „ Лукойл “ е основен състезател.

Руската компания има най-голямата петролна рафинерия в България, която е най-големият производител на горива, както и верига бензиностанции и други компании за търговия с горива.

Те ще бъдат директно наранени от новите американски наказания.
Какво има „ Лукойл “ в България
Руската „ Лукойл “ директно или непряко има благосъстоятелност в няколко компании в България.

„ Лукойл-България “ и „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са благосъстоятелност на швейцарската компания „ Литаско “, която от своя страна е дъщерна на съветската „ Лукойл “.

„ Лукойл Нефтохим Бургас “ е притежател на най-голямата петролна рафинерия на Балканския полуостров и най-големият производител на горива в България. Компанията внасяше необработен нефт от Русия, само че и да стартира да внася от други страни поради възбраната за импорт на съветски нефт в Европейския съюз.

„ Лукойл-България “ се занимава с търговията и дистрибуцията на горивата, създадени от рафинерията, и има верига бензиностанции. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в предишното компанията за корист с господстващо състояние.

„ Лукойл ейвиейшън България “ , която търгува със самолетни горива, и „ Лукойл-България Бункер “ , която е дистрибутор на корабни горива, са благосъстоятелност на австрийската „ Лукойл Интернешънъл “, на съветската „ Лукойл “.

„ Литаско “ има дял и в „ Състейнабъл енерджи съплай “ , в която присъединяване има и компания на Валентин Златев – някогашен представител на „ Лукойл “ в България, само че този дял е под 50%.
Какво плануват глобите
Съединени американски щати глобиха освен „ Лукойл “ и „ Роснефт “, а и редица техни дъщерни компании.

Сред тях не се показват категорично записаните в България компании, нито техните директни притежатели – швейцарската „ Литаско “ и австрийската „ Лукойл Интернешънъл “.

Но в известието на Министерството на финансите на Съединени американски щати написа, че „ всички юридически лица, притежавани директно или непряко на 50% или повече от „ Роснефт “ и „ Лукойл “ подлежат на наказания, без значение дали са посочени или не “.

Такива юридически лица в България са „ Лукойл-България “ , „ Лукойл Нефтохим Бургас “, „ Лукойл ейвиейшън България “ и „ Лукойл-България Бункер “.

Премиерът Росен Желязков удостовери в четвъртък, че българските активи на „ Лукойл “, в това число рафинерията, попадат в санкционния режим поради собствеността си.

Наложените от американската администрация ограничения плануват цялото имущество на глобените на територията на Съединени американски щати и под контрола на американски лица да бъде блокирано и докладвано. Забраняват се транзакциите към глобените от лица от Съединени американски щати. Всички финансови институции, в това число задгранични, или други лица, които правят или улесняват транзакции към глобените, са застрашени от вторични наказания.

Това значи, че всяка банка, която обслужва глобените компании, може да е застрашена от ограничения от страна на Съединени американски щати.

Свободна Европа попита „ Лукойл Нефтохим България “ и „ Лукойл-България “ по какъв начин американските наказания ще се отразят на работата им, само че до публикуването на този текст не беше получен отговор.
Какво следва от глобите
Новината за глобите повдигна въпроса за следствията за България.

От една страна стои въпросът за риска от вторични наказания против юридически лица, които работят със глобените.

Българската национална банка ( Българска народна банка ) заяви в четвъртък, че прави разбор на евентуалните последствия за банковата система в страната от глобите.

Регулаторът уточни, че банките сами ще взимат решения за връзките си с евентуално засегнатите от глобите свои клиенти.

Премиерът Росен Желязков сподели, че държавното управление ще търси вид, при който „ самата страна да не попадне в санкционен режим “.

От друга страна стои въпросът за сигурността на доставките на горива.

Българските сдружения на съветската „ Лукойл “ имат водеща роля на пазара на горива в България. В предишното Комисия за защита на конкуренцията е посочвала в собствен, че „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има дял от над 50% от „ общия пазар на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната “. е налагала санкции на „ Лукойл Нефтохим България “ и „ Лукойл-България “ за корист с господстващо състояние.

По думите на Желязков производството и доставката на петролни артикули не са възпрепятствани, тъй като рафинерията в Бургас не работи с съветски нефт.

Въпросът е по какъв начин компанията притежател ще търгува, ще поддържа банкови сметки и ще изплаща отговорностите си към страната, в случай че е под американски наказания поради собствеността си.

Желязков сподели, че решение по какъв начин да се работи отсега нататък следва да се вземе в границите на идващия месец, когато тече временен интервал, в който глобите няма да се ползват.

„ Рафинерията в Бургас би трябвало да продължи да работи. Имаме един месец, в който да вземем националното решение за това по какъв начин да подходим като страна “, сподели той.

Премиерът добави, че ще се проучат разнообразни благоприятни условия – „ за назначение на необикновен шеф и всички варианти, които нашето законодателство разрешава, хармонизирано с наложения режим “.

Срокът, в който американските наказания ще стартират да се ползват, е 21 ноември .

Новината за американските наказания идва две седмици откакто Народното събрание, с които Държавна организация „ Национална сигурност “ ( ДАНС ) получава последната дума при възможна продажба на рафинерията в Бургас.

Законопроектът планува продажбата на активи в България, следени от съветската „ Лукойл “, да става с решение на Министерския съвет при налично позитивно мнение на ДАНС.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели в четвъртък, че ръководещите са подготвени да одобряват законопроекта и на второ четене. „ Да имаме всички варианти за деяние, в случай че вероятно се наложи “, сподели Борисов.

Опозицията законопроекта със публикацията в Уолстрийт джърнъл, в която се твърди, че Борисов на администрацията на американския президент Доналд Тръмп продажба на дял от рафинерията и газопровода „ Турски поток “ против отпадане на наказания по закона „ Магнитски “ по отношение на негови „ близки съдружници “.

Още през декември 2023 година продажбата на бизнеса си в България. Оттогава въпросът е повдиган няколко пъти от политици, а медии оповестиха за евентуални претенденти да купят бизнеса на съветската компания в България.

В началото на годината глобеният от Съединени американски щати водач на „ Движение за права и свободи – Ново начало “ да купи рафинерията.