Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. ускори глобална

Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година форсира световна енергийна рецесия с Европа. Войната принуди Европа да се опита да постави завършек на дългогодишната си взаимозависимост от съветския природен газ, цел, която изискваше диверсификация на доставките. Този развой обаче се оказа сложен. В съпоставяне с петрола, който е релативно сменяем, газът е сложен за пренасочване заради високите финансови разноски и дългите периоди за осъществяване на тръбопроводите и инсталациите за втечняване. На фона на тази рецесия един район, който се очерта като обещаващ нов източник на газ за Европа, е Източното Средиземноморие, изключително Израел, Египет и Кипър. От 1999 година изследванията в дълбоководни басейни в тези три страни са довели до откриването на почти 2400 милиарда кубични метра (Bcm), или 80 трилиона кубични фута (Tcf), газови запаси. Освен това изследванията не престават и са вероятни нови открития, което значи, че в бъдеще може да има още по-големи количества газ. Това се показва в отчета Eastern Mediterranean Deepwater Gas to Europe: Not Too Little, But Perhaps Too Late на Центъра за световна енергийна политика, SIPA на Колумбийския университет. Той е квалифициран от сътрудниците в SIPA Dr. Shangyou Nie и Robin Mills.  Документът е част от работата на университета във връзка с петрола и газа и енергийния преход и се концентрира върху вероятностите на гореспоменатите три страни за доставка на газ за Европа от техническа, геополитическа и икономическа позиция. Базирайки се на данни на компании, държавни управления и преса, отчетът открива, че подобен газ може доста да способства за европейската енергийна сигурност, въпреки и главно в средносрочен проект и единствено с присъединяване на външни играчи -  Съединени американски щати и/или Европейски Съюз. Кактои с присъединяване от страните от Източното Средиземноморие, които ще би трябвало да дадат преимущество във връзка с личната си енергийна сигурност и енергийния преход. Изводи В отчетът си създателите стигат до няколко извода. В кратковременен проект съществуващите египетски LNG мощности биха могли да са с максимален принос. Той може да бъде повишен оптимално посредством ограничения за повишение на енергийната успеваемост и възобновимия потенциал на Египет. В средносрочен проект и при нападателен график за създаване на залежи, Източното Средиземноморие може да реализира остатък от близо 50 милиарда кубични метра/годишно произвеждане на газ до началото на 2030-те години. Може даже да е повече, в случай че се открие доста повече газ в Кипър, Израел, Египет или другаде в района, както и в случай че растежът на търсенето в Египет се задържи.  бъде арестуван. Колко от този остатък може да бъде наличен за Европа, следва да се дефинира. Страните от Източното Средиземноморие, изключително Египет, имат мощно вътрешно търсене, за което държавните управления в района ще дадат приоритет. Обратно, фирмите, които имат или експлоатират газовите залежи, ще имат предпочитание да се възползват от печелившите благоприятни условия за експорт и то освен в Европа. Това ще зависи от способността им да открият подобаващи договорености с районните държавни управления, както и от способността на Египет да увеличи вътрешните цени и по този метод да притегли вноса. Всеки проект за доставяне на Европа с този газ ще би трябвало да се пребори със комплицираната политика на Източното Средиземноморие. Регионалните съперничества и спорове вършат построяването на нови тръбопроводни връзки с Европа предизвикателство, изключително в композиция с нежеланието на Европа да се ангажира с нова дълготрайна инфраструктура за изкопаеми горива. Поради това, с цел да задоволят европейското търсене, фирмите с газови запаси в Източното Средиземноморие евентуално ще дадат приоритет на вариантите за LNG, в това число потреблението на съществуващи терминали за LNG в Египет и построяването на нови (плаващи) фабрики за LNG в Израел и/или Кипър. В документът се преглежда в детайли капацитетът на страните от Източното Средиземноморие като нов основен район с помощта на 2400 милиарда Куб м, което се равнява на над 80 трилиона кубични фута (Tcf),5 открития от офшорен газ през последните две десетилетия в Израел, Кипър и Египет. В анализът се преглежда съществуващият капацитет от техническа, икономическа и политическа позиция. Той заключава, че газът от Източното Средиземноморие може да играе второстепенна роля в диверсификацията на европейските доставки, въпреки и единствено в средносрочен проект (последната част на идващото десетилетие) и затова не в точния момент, с цел да помогне за задоволяването на по-спешните газови потребности на Европа. Освен това фрагментираната национална и корпоративна благосъстоятелност върху тези газови запаси, както и обвързваните с това геополитически провокации, значат, че тяхното сполучливо развиване ще изисква поддръжка от Европейски Съюз, Съединени американски щати и други сътрудници. В опитите си да разрешат европейската енергийна рецесия и да подсигуряват европейската енергийна сигурност, тези сътрудници могат да се възползват от холистичен метод към ресурсите на Източното Средиземноморие. Представена е в детайли ресурсната база и капацитета за изследване. Историята на изследването и създаването в района е разграничена и разграничена на четири интервала като са събрани и евентуалните благоприятни условия на всяка от страните. Разработени се а два сюжета за търсене и предложение в наличието на комплицираните геополитически връзки в района и вариантите за монетаризиране на досегашните открития на синьо гориво. В този връзка е прегледана и опцията за газопроводи. Евентуални газопроводи и LNG вероятности 1.Газопровод с дължина 1900–2000 км (1400 км в морето; 600 км на брега, най-вече в континентална Гърция, където ще се свърже с Италия и Югоизточна Европа) от Израел през Кипър, до Крит, континентална Гърция и евентуално Югоизточна Европа (през новата междусистемна връзка Гърция-България) или Италия (през Трансадриатическия газопровод). Тази идея се създава от IGI Poseidon, взаимно дружество на DEPA (Гърция) и Edison (Италия).С първичен потенциал от 10 милиарда куб м планът се чака да коства 6,2 милиарда евро (6,8 милиарда долара). ). Максималната дълбочина на водата, която пресича, ще бъде 3000 m, което е сравнимо с други свръхдълбоководни газопроводи, построени в света. Този газопровод може също да бъде планиран да придвижва и водород, защото Египет се обрисува като значим предстоящ производител. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен акцентира смисъла на това инфраструктурата да бъде подготвена за водород по време на визитата си в Израел и Египет през юни 2022 г.93 2. 600 км водопровод до Джейхан, Турция. Този подводен газопровод се прави оценка на 2,5 милиарда $. Има LNG терминал покрай Джейхан и тръбопроводни връзки, които по-късно би трябвало да улеснят разпределението на газ в Турция. Освен това равностоен размер на турски импорт по-късно може да бъде реекспортиран в Югоизточна Европа. Концепцията за LNG предлага три необятни други възможности: ● Използване на двата съществуващи, само че незадоволително употребявани LNG мощности в Египет, макар нуждата от създаване или разширение на свързващите тръбопроводи, тъй че да се реализира съгласуваност на израелско-кипърските газови залежи с тези терминали ● Изграждане на нова плаваща или наземна апаратура за LNG в Кипър ● Изграждане на нов цех за втечняване на LNG в Израел (вероятно плаващ) Друг вид — обвързван, само че не директно съпоставим с вариантите за водопровод и апаратура за LNG — е за подводна електрическа линия. Гърция, Кипър и Египет са подписали съглашение за съдействие в това отношение и е обезпечена връзка от 1 GW (с опция за разширение до 2 GW) сред Израел, Кипър и Гърция. Има и 657 милиона евро (698 милиона долара) финансиране от Европейски Съюз. Участъкът Кипър-Гърция се прави оценка на 1,6 милиарда евро (1,7 милиарда долара). Тази електрическа линия също ще придвижва електрическа енергия, генерирана от възобновими източници. Един от главните заключения на отчета е, че вариантите за тръбопроводи и полутечен природен газ от Източното Средиземноморие до Европа могат да бъдат конкурентни във връзка с разноските. В нападателна времева линия може да има чист остатък от почти 50 милиарда кубически метра газ на година от Източното Средиземноморие до началото на 2030 година Въпреки това, комплицираните търговски договорености и разпокъсаността на запасите сред залежи, компании и страни са забавили развиването до момента. Нарастващата разлика сред търсене и предложение в Египет ще изисква импорт от неговите съседи или като LNG, ограничавайки наличността на газ от Източното Средиземноморие за доставка на Европа. В отчета се обръща внимание и на комплицираните връзки на турската страна с източно средиземноморските й съседи.  В същото време от позиция капацитетът за транспорт на водород и упоритостите на Египет и прилежащите й страни в това отношение разновидностите остават изкушаващи, в случай че се съди по показания отчет. По материали на Центъра за световна енергийна политика, SIPA на Колумбийския университет