Инкубатор на хаос. Ще стане ли ООН жертва на войната в Украйна
Руската инвазия в Украйна сложи под въпрос смисъла на Съвета за сигурност - централната конструкция на Организация на обединените нации, от която директно зависи опазването на мира.
На 30 септември Русия блокира с несъгласие резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща противозаконните референдуми за анексиране на 90,000 кв. км. от украинската територия. Този предстоящ акт още веднъж повдига и по-общ въпрос - през днешния ден Организация на обединените нации може да е пред риск от обезсмисляне заради рецесията, в която я въвлича войната в Украйна.
Организация на обединените нации е организация колос, с 3-4 милиарда $ бюджет, близо 50,000 души на щат, непрекъснатите сътрудници стигат и до 100,000. В „ системата на Организация на обединените нации “ влизат още 30 други организации, отговарящи за тематики като климат, екология и изхранване до просвета, развиване, неравенства и така нататък
Тази агресия от време на време пречи да се види главната задача на организацията. Към момента на основаването си през 1945 година задачата на Организация на обединените нации – ясно, окончателно – е запазване на мира. Подобна е и задачата на Европейските общности при започване на 1950-те, само че през днешния ден и тя наподобява засенчена от други въпроси.
Какво е Съветът за сигурност
Основните структури с директно отношение към спорове, война и мир са Общото заседание и Съветът за сигурност. Общото заседание наподобява на „ парламент на света “. То е конгрес за разисквания, резолюции, рекомендации, който показва един тип „ международното мнение “.
Ядрената конструкция на Организация на обединените нации от позиция на запазване на мира е Съветът за сигурност. Още с образуването на Организация на обединените нации този основен център е обект на скептични оценки. Най-големият интернационален теоретик от средата на века, Ханс Моргентау, я дефинира като прям цинизъм, конституционно страшилище, автократично начинание, двуличие и какво ли не още в епохалния си труд " Politics Among Nations ", 1948. Критиката му е аргументирана, само че езикът показва морално отвращение оттатък всяка доктрина.
Съветът за сигурност би трябвало да прекъсне вековни практики на секрети преговори
Съветът за сигурност е един тип самоназначено международно държавно управление. По план той би трябвало да прекъсне вековни практики на секрети преговори и ad hoc алианси. Съветът би трябвало да е опция на обединения като Свещения съюз от Виенския конгрес 1815, който взема решение ориста на Европа след Наполеоновите войни (или Берлинския конгрес и други събори на велики сили).
Това не се случва, а по мое разбиране и няма по какъв начин да се случи. Тъй като не е концептуално допустимо, получената структура подменя първичната му задача. Както Хартата на Организация на обединените нации, по този начин и практиката демонстрират по какъв начин играта на велики сили се е промъкнала в организацията на новия демократичен ред.
Защо Съветът не би трябвало да се разпада
Въпреки това, в случай че се сложи въпросът да се разпусне ли Съветът за сигурност, отговорът е „ не “. Той е политическа ос на цялата организация. Без него Организация на обединените нации ще стане международен семинар с право на обръщения към човечеството, едно пълномощие с не изключително безапелационна полза.
Идеята е спорове да се вземат решение в дискусионна среда, а не с оръжие
До през днешния ден Съветът за сигурност постоянно е място за остри конфликти. Тъкмо това обаче е концепцията – спорове да се вземат решение в дискусионна среда, а не с оръжие. Постоянните членове нерядко слагат несъгласие над някакво решение, което визира ползите им.
Но и по този начин работата някак върви, изгодите са доста повече от пасивите. Без това тяло въоръжените спорове щяха да са повече, мироопазващите интервенции по-малко, рисковете за развиване на остри рецесии по-голям брой.
Как ще се отрази войната
Днес е по-различно. Няма възможност Организация на обединените нации в целокупност да падне жертва на войната - обособените звена в системата са самостоятелни, със свои бюджети и политики. Не е ясно обаче по какъв начин главното тяло и изключително Съветът за сигурност ще надживеят рецесията. Формално могат, само че това би било фрапантно двуличие. Органът не би имал легитимност и ще се знае, че е шарлатанин с съвременна демократична маска.
Съветът за сигурност остава настрана от личната си съществена задача
Съветът за сигурност се оказа ненужен пред невижданата за следвоенния ред война в Украйна. Западните разузнавания я правят оценка като висок риск от 15-20 години, а след анексията на Крим през 2014 той става забележим и за всеки безпристрастен наблюдаващ. Този риск дефинира първостепенна задача пред един Съвет за сигурност, който не е изгубил смисъла си. И той въобще остава настрана от личната си съществена задача.
Утре Русия, в лицето на главните си водачи, ще бъде изправена пред углавен арбитражен съд - настоящия в Хага или особено основан. За военни закононарушения, закононарушения против човечеството, геноцид, експанзия. Какво става тогава със Съвета за сигурност, чиито членове са висши гаранти против такива закононарушения?
И какъв брой ще коства гласът на една Русия, която може да бъде публично включена в листата на страните терористи? И която прави всичко това, което Организация на обединените нации е било призвано да не позволява? Ако в Съвета членува страна, която присвоява с експанзия непознати територии, що за международна институция на мира е този Съвет?
Обратно на замисъла, самият Съвет може да стане развъдник на безпорядък. При опит да се опълчи на аналогични противозаконни анексии на територия в бъдеще Русия ще слага несъгласие в духа на това, което самата прави през днешния ден. Така Съветът ще е инстанция за легитимация на експанзии.
Съветът за сигурност избегна сериозна промяна след рухването на Берлинската стена, въпреки че този му състав е завещание от края на Втората международна война. След войната в Украйна запазването му в същия състав ще бъде освен мъчно, само че и доста рисковано. Очертава се остра рецесия или, по-вероятно, безучастие и тиха парализа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
На 30 септември Русия блокира с несъгласие резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, осъждаща противозаконните референдуми за анексиране на 90,000 кв. км. от украинската територия. Този предстоящ акт още веднъж повдига и по-общ въпрос - през днешния ден Организация на обединените нации може да е пред риск от обезсмисляне заради рецесията, в която я въвлича войната в Украйна.
Организация на обединените нации е организация колос, с 3-4 милиарда $ бюджет, близо 50,000 души на щат, непрекъснатите сътрудници стигат и до 100,000. В „ системата на Организация на обединените нации “ влизат още 30 други организации, отговарящи за тематики като климат, екология и изхранване до просвета, развиване, неравенства и така нататък
Тази агресия от време на време пречи да се види главната задача на организацията. Към момента на основаването си през 1945 година задачата на Организация на обединените нации – ясно, окончателно – е запазване на мира. Подобна е и задачата на Европейските общности при започване на 1950-те, само че през днешния ден и тя наподобява засенчена от други въпроси.
Какво е Съветът за сигурност
Основните структури с директно отношение към спорове, война и мир са Общото заседание и Съветът за сигурност. Общото заседание наподобява на „ парламент на света “. То е конгрес за разисквания, резолюции, рекомендации, който показва един тип „ международното мнение “.
Ядрената конструкция на Организация на обединените нации от позиция на запазване на мира е Съветът за сигурност. Още с образуването на Организация на обединените нации този основен център е обект на скептични оценки. Най-големият интернационален теоретик от средата на века, Ханс Моргентау, я дефинира като прям цинизъм, конституционно страшилище, автократично начинание, двуличие и какво ли не още в епохалния си труд " Politics Among Nations ", 1948. Критиката му е аргументирана, само че езикът показва морално отвращение оттатък всяка доктрина.
Съветът за сигурност би трябвало да прекъсне вековни практики на секрети преговори
Съветът за сигурност е един тип самоназначено международно държавно управление. По план той би трябвало да прекъсне вековни практики на секрети преговори и ad hoc алианси. Съветът би трябвало да е опция на обединения като Свещения съюз от Виенския конгрес 1815, който взема решение ориста на Европа след Наполеоновите войни (или Берлинския конгрес и други събори на велики сили).
Това не се случва, а по мое разбиране и няма по какъв начин да се случи. Тъй като не е концептуално допустимо, получената структура подменя първичната му задача. Както Хартата на Организация на обединените нации, по този начин и практиката демонстрират по какъв начин играта на велики сили се е промъкнала в организацията на новия демократичен ред.
Защо Съветът не би трябвало да се разпада
Въпреки това, в случай че се сложи въпросът да се разпусне ли Съветът за сигурност, отговорът е „ не “. Той е политическа ос на цялата организация. Без него Организация на обединените нации ще стане международен семинар с право на обръщения към човечеството, едно пълномощие с не изключително безапелационна полза.
Идеята е спорове да се вземат решение в дискусионна среда, а не с оръжие
До през днешния ден Съветът за сигурност постоянно е място за остри конфликти. Тъкмо това обаче е концепцията – спорове да се вземат решение в дискусионна среда, а не с оръжие. Постоянните членове нерядко слагат несъгласие над някакво решение, което визира ползите им.
Но и по този начин работата някак върви, изгодите са доста повече от пасивите. Без това тяло въоръжените спорове щяха да са повече, мироопазващите интервенции по-малко, рисковете за развиване на остри рецесии по-голям брой.
Как ще се отрази войната
Днес е по-различно. Няма възможност Организация на обединените нации в целокупност да падне жертва на войната - обособените звена в системата са самостоятелни, със свои бюджети и политики. Не е ясно обаче по какъв начин главното тяло и изключително Съветът за сигурност ще надживеят рецесията. Формално могат, само че това би било фрапантно двуличие. Органът не би имал легитимност и ще се знае, че е шарлатанин с съвременна демократична маска.
Съветът за сигурност остава настрана от личната си съществена задача
Съветът за сигурност се оказа ненужен пред невижданата за следвоенния ред война в Украйна. Западните разузнавания я правят оценка като висок риск от 15-20 години, а след анексията на Крим през 2014 той става забележим и за всеки безпристрастен наблюдаващ. Този риск дефинира първостепенна задача пред един Съвет за сигурност, който не е изгубил смисъла си. И той въобще остава настрана от личната си съществена задача.
Утре Русия, в лицето на главните си водачи, ще бъде изправена пред углавен арбитражен съд - настоящия в Хага или особено основан. За военни закононарушения, закононарушения против човечеството, геноцид, експанзия. Какво става тогава със Съвета за сигурност, чиито членове са висши гаранти против такива закононарушения?
И какъв брой ще коства гласът на една Русия, която може да бъде публично включена в листата на страните терористи? И която прави всичко това, което Организация на обединените нации е било призвано да не позволява? Ако в Съвета членува страна, която присвоява с експанзия непознати територии, що за международна институция на мира е този Съвет?
Обратно на замисъла, самият Съвет може да стане развъдник на безпорядък. При опит да се опълчи на аналогични противозаконни анексии на територия в бъдеще Русия ще слага несъгласие в духа на това, което самата прави през днешния ден. Така Съветът ще е инстанция за легитимация на експанзии.
Съветът за сигурност избегна сериозна промяна след рухването на Берлинската стена, въпреки че този му състав е завещание от края на Втората международна война. След войната в Украйна запазването му в същия състав ще бъде освен мъчно, само че и доста рисковано. Очертава се остра рецесия или, по-вероятно, безучастие и тиха парализа.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ