Генка Шикерова: Как Русия се сдоби с имоти за стотици милиони в България?
Руската страна е притежател на десетки декари българска земя и скъпи парцели. Те са с дипломатически статут или претендират за подобен. Това значи, че те на процедура съставляват територия на непозната страна, която е неприкосновена.
Москва има повече парцели в София от Франция, Германия, Съединени американски щати и Китай взети дружно.
Как се e случило това?
Документите разкриват истории за завземане, принудително прогонване и дарове, твърди журналистката Генка Шикерова в свое следствие.
Те се отнасят до един или повече парцели в следните региони:
В Панчарево;
В квартал " Изток " ;
На " Панорамен път " в столичния квартал " Бояна " ;
В столичния квартал " Хиподрума " ;
На ул. " Шипка ".
Отделна история са добре известните парцели на посолството на Русия и на Руския културен център, както и по-слабо известни парцели, за които има междудържавни контракти:
Административно-жилищен комплекс до посолството;
Комплекс от три здания с гаражи близо до посолството.
Много страни имат представителства в България. Част от тях имат лични здания със земя, други употребяват парцели чартърен. Сградите, които се употребяват за посланичество, имат дипломатически статут и имунитет. Виенската спогодба споделя, че " пространствата на представителството са неприкосновени ".
Имотите от Русия обаче надалеч не са единствено тези на посолството и представителствата - било то културни или търговски. Открихме земя и здания, за които няма данни да са с дипломатически статут, само че Москва претендира и те да са неприкосновени.
Най-популярните съветски парцели в София са постройката на посолството, резиденцията на посланика и Руският културен център. В справката от Агенцията по вписванията излизат и няколко атрактивни парцела, които посолството владее, макар че даже и съгласно съда те не са негови.
" Във притежание на Руската федерация "
Над 11 хиляди кв. м. в санитарно-охранителната зона на язовир " Искър ", регион " Панчарево ". Два реда ограда и табела:
" Обектът се намира във притежание на Руската федерация ".
Към днешна дата никой не може да каже по какъв начин, по кое време и за какво Москва е заградила парче българска земя на брега на язовира, който доставя София с вода.
Санитарно-охранителната зона към язовира е със засилена защита, част от нея даже е с стеснен достъп. Това се прави, с цел да се подсигурява, че никой няма да токсини водата, която стига до хиляди домове в София. Бреговете на язовир " Искър " обаче са и атрактивно място за вили и хотели. Парцели на първа линия на язовира се оферират на цени от 30-40 евро за квадратен метър, което за парцел от 10 хиляди кв. м. значи 300-400 хиляди евро.
С червен силует са обрисувани парцелът и постройката, които са оградени до брега на язовир " Искър " и има табели, че се владеят от посолството на Русия в България.
Ограденият от Русия парцел се оказва призрак. Той не е записан в българското външно министерство, не съществува в Агенцията по вписванията, не е актуван от страната и за него не се откриват данни в Държавна организация " Архиви ".
Въпреки това е заварден с два реда телена ограда, до неотдавна с две табели, че се владее от съветското посолство, табела, че се намира на бул. " Българо-съветска дружба " и съветското знаме начело.
Какъв е този парцел? Оказва се, че институциите не могат да дадат отговор на този въпрос. Сред хората в региона е прочут като " Руското ".
Близо 13 хиляди кв. м. покрай езерото Панчарево. Ограда и очевидно запустял парцел.
Това също е терен, който съветското посолство владее, само че не има. Това излиза наяве от правосъдно дело за парцела, което Русия губи. За притежател на имота съдът признава " Дружеството на съветските жители в България ". Организацията споделя: " [През 1957] " бяхме принудително изгонени от Посолството на Съюз на съветските социалистически републики в гр. София - през днешния ден Посолството на Руската Федерация в република България ".
Ето по какъв начин се е случило това.
Панчарево е един от скъпите региони на София. Селото е ситуирано по пътя за планинския курорт Боровец. Според уеб страницата за недвижими парцели imot.bg да вземем за пример междинната цена на квадратен метър за имоти в Панчарево е 104 евро, което за съответния имот би означавало повече от 1 млн. евро.
В остарели скици се вижда, че парцелът (всъщност парцелите са два, само че са съседни) е описван по друг метод през годините - като " на руските жители " и " на руското посолство ".
Разликата е основна. Първото е неправителствена организация, второто - съветската страна. Проучването на историята на парцела демонстрира, че думите може би не са употребявани инцидентно.
Двата прилежащи парцела са добити през 1950 и 1956 година от " Съюза на руските жители ". Единият парцел е платен от манастира " Св. Архангел Михаил ", а другият - от частно лице.
Какво обаче е Съюзът на руските жители?
Организацията сплотява така наречен Бяла емиграция. Това са съветски емигранти, които идват в България след Октомврийската гражданска война и Гражданската война в Русия при започване на предишния век. Голяма част от тях са опозиционно настроени към руския режим в Съюз на съветските социалистически републики.
След установяването на комунистическата власт в България през 1944 година, която е близка със Съюз на съветските социалистически републики, част от тези съветски емигранти са убити, други изселени, трети изпратени в лагери, четвърти подчинени посредством разнообразни способи на комунистическата и руска власт.
Руската черква
Въпросът със собствеността на Руската черква в София излезе на дневен ред откакто ДАНС екстрадира като съветски сътрудник архимандрит Васиан. Проверка на " Свободна Европа " в Държавната организация " Архиви " сподели, че Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е издигната църквата. Преди тя да бъде дарена обаче представители на Русия към този момент са се били настанили в нея, без значение, че е била частна благосъстоятелност.
Информация от два протокола на съвещания на общинския съвет на София от края на 19-и и началото на 20-и век хвърлят светлина по тематиката. От тях излиза наяве, че все още, в който от съветското посолство са си харесали този имот, той е бил благосъстоятелност на човек, представен като доктор Бонев.
Представителите на съветското посолство са се самонастанили, тъй като парцелът е бил в непосредствена непосредственост до дипломатическата им задача. След това са го поискали, с цел да построят черква, а общинските съветници са решили да им го дарят, като го отчуждят.
Собствениците на земята явно не са били удовлетворени от този акт. За това свидетелства документ от 1926 година, от който излиза наяве, че наследниците на парцела са водили дело за него и съдът е отсъдил в тяхна изгода. Повече от 40 години след решението за подаяние и отчуждаване общинският съвет на София взима решение да обезщети наследниците.
През 30-те години на предишния век съветската черква е обект на разногласия сред България и (вече) Съюз на съветските социалистически републики, само че до този миг в архива няма намерено доказателство, че собствеността на земята е била променяна след 1898 година, когато е публикуван Крепостният акт за благосъстоятелност на съветското посолство.
През 1997 година съветското посолство е извадило нотариален акт за Руската черква и земята под нея, като се базира на Крепостния акт от 1898 година
Културен център, хотел и посолство
Най-известните парцели, благосъстоятелност на съветското посолство, са Руският културен център в идеалния център на София и постройката на дипломатическата задача на бул. " Драган Цанков ". Те са дадени на Москва с решения на Министерския съвет през 70-те години на предишния век.
Близо до Руския културен център Русия има и четириетажна жилищна постройка с гаражи, ситуирани на над 3 декара. Любопитна детайлност за този терен е, че в началото руските управляващи е трябвало да си платят за мястото, само че по-късно България се отхвърля от парите.
Решението за даването на този имот е взето през 1957 година от тогавашния Софийски градски национален съвет - еквивалентът на днешния Столичен общински съвет. Според него за потребностите на Чехословашкото посолство, Румънската легация, Съветското посолство, Югославската и Швейцарската легация се дават имоти. Всички тези страни би трябвало да платят избрана сума. За Съветското посолство тя е близо 800 хиляди лева за дворно място, постройка и усъвършенствания.
Месец по-късно е взето ново решение, с което земята, постройката и подобренията се дават безплатно на Съюз на съветските социалистически републики.
Разследването на Генка Шикерова е оповестено от " Свободна Европа ". Поместваме със обилни съкращения. Заглавието е на редакцията на Lupa.bg
Москва има повече парцели в София от Франция, Германия, Съединени американски щати и Китай взети дружно.
Как се e случило това?
Документите разкриват истории за завземане, принудително прогонване и дарове, твърди журналистката Генка Шикерова в свое следствие.
Те се отнасят до един или повече парцели в следните региони:
В Панчарево;
В квартал " Изток " ;
На " Панорамен път " в столичния квартал " Бояна " ;
В столичния квартал " Хиподрума " ;
На ул. " Шипка ".
Отделна история са добре известните парцели на посолството на Русия и на Руския културен център, както и по-слабо известни парцели, за които има междудържавни контракти:
Административно-жилищен комплекс до посолството;
Комплекс от три здания с гаражи близо до посолството.
Много страни имат представителства в България. Част от тях имат лични здания със земя, други употребяват парцели чартърен. Сградите, които се употребяват за посланичество, имат дипломатически статут и имунитет. Виенската спогодба споделя, че " пространствата на представителството са неприкосновени ".
Имотите от Русия обаче надалеч не са единствено тези на посолството и представителствата - било то културни или търговски. Открихме земя и здания, за които няма данни да са с дипломатически статут, само че Москва претендира и те да са неприкосновени.
Най-популярните съветски парцели в София са постройката на посолството, резиденцията на посланика и Руският културен център. В справката от Агенцията по вписванията излизат и няколко атрактивни парцела, които посолството владее, макар че даже и съгласно съда те не са негови.
" Във притежание на Руската федерация "
Над 11 хиляди кв. м. в санитарно-охранителната зона на язовир " Искър ", регион " Панчарево ". Два реда ограда и табела:
" Обектът се намира във притежание на Руската федерация ".
Към днешна дата никой не може да каже по какъв начин, по кое време и за какво Москва е заградила парче българска земя на брега на язовира, който доставя София с вода.
Санитарно-охранителната зона към язовира е със засилена защита, част от нея даже е с стеснен достъп. Това се прави, с цел да се подсигурява, че никой няма да токсини водата, която стига до хиляди домове в София. Бреговете на язовир " Искър " обаче са и атрактивно място за вили и хотели. Парцели на първа линия на язовира се оферират на цени от 30-40 евро за квадратен метър, което за парцел от 10 хиляди кв. м. значи 300-400 хиляди евро.
С червен силует са обрисувани парцелът и постройката, които са оградени до брега на язовир " Искър " и има табели, че се владеят от посолството на Русия в България.
Ограденият от Русия парцел се оказва призрак. Той не е записан в българското външно министерство, не съществува в Агенцията по вписванията, не е актуван от страната и за него не се откриват данни в Държавна организация " Архиви ".
Въпреки това е заварден с два реда телена ограда, до неотдавна с две табели, че се владее от съветското посолство, табела, че се намира на бул. " Българо-съветска дружба " и съветското знаме начело.
Какъв е този парцел? Оказва се, че институциите не могат да дадат отговор на този въпрос. Сред хората в региона е прочут като " Руското ".
Близо 13 хиляди кв. м. покрай езерото Панчарево. Ограда и очевидно запустял парцел.
Това също е терен, който съветското посолство владее, само че не има. Това излиза наяве от правосъдно дело за парцела, което Русия губи. За притежател на имота съдът признава " Дружеството на съветските жители в България ". Организацията споделя: " [През 1957] " бяхме принудително изгонени от Посолството на Съюз на съветските социалистически републики в гр. София - през днешния ден Посолството на Руската Федерация в република България ".
Ето по какъв начин се е случило това.
Панчарево е един от скъпите региони на София. Селото е ситуирано по пътя за планинския курорт Боровец. Според уеб страницата за недвижими парцели imot.bg да вземем за пример междинната цена на квадратен метър за имоти в Панчарево е 104 евро, което за съответния имот би означавало повече от 1 млн. евро.
В остарели скици се вижда, че парцелът (всъщност парцелите са два, само че са съседни) е описван по друг метод през годините - като " на руските жители " и " на руското посолство ".
Разликата е основна. Първото е неправителствена организация, второто - съветската страна. Проучването на историята на парцела демонстрира, че думите може би не са употребявани инцидентно.
Двата прилежащи парцела са добити през 1950 и 1956 година от " Съюза на руските жители ". Единият парцел е платен от манастира " Св. Архангел Михаил ", а другият - от частно лице.
Какво обаче е Съюзът на руските жители?
Организацията сплотява така наречен Бяла емиграция. Това са съветски емигранти, които идват в България след Октомврийската гражданска война и Гражданската война в Русия при започване на предишния век. Голяма част от тях са опозиционно настроени към руския режим в Съюз на съветските социалистически републики.
След установяването на комунистическата власт в България през 1944 година, която е близка със Съюз на съветските социалистически републики, част от тези съветски емигранти са убити, други изселени, трети изпратени в лагери, четвърти подчинени посредством разнообразни способи на комунистическата и руска власт.
Руската черква
Въпросът със собствеността на Руската черква в София излезе на дневен ред откакто ДАНС екстрадира като съветски сътрудник архимандрит Васиан. Проверка на " Свободна Европа " в Държавната организация " Архиви " сподели, че Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е издигната църквата. Преди тя да бъде дарена обаче представители на Русия към този момент са се били настанили в нея, без значение, че е била частна благосъстоятелност.
Информация от два протокола на съвещания на общинския съвет на София от края на 19-и и началото на 20-и век хвърлят светлина по тематиката. От тях излиза наяве, че все още, в който от съветското посолство са си харесали този имот, той е бил благосъстоятелност на човек, представен като доктор Бонев.
Представителите на съветското посолство са се самонастанили, тъй като парцелът е бил в непосредствена непосредственост до дипломатическата им задача. След това са го поискали, с цел да построят черква, а общинските съветници са решили да им го дарят, като го отчуждят.
Собствениците на земята явно не са били удовлетворени от този акт. За това свидетелства документ от 1926 година, от който излиза наяве, че наследниците на парцела са водили дело за него и съдът е отсъдил в тяхна изгода. Повече от 40 години след решението за подаяние и отчуждаване общинският съвет на София взима решение да обезщети наследниците.
През 30-те години на предишния век съветската черква е обект на разногласия сред България и (вече) Съюз на съветските социалистически републики, само че до този миг в архива няма намерено доказателство, че собствеността на земята е била променяна след 1898 година, когато е публикуван Крепостният акт за благосъстоятелност на съветското посолство.
През 1997 година съветското посолство е извадило нотариален акт за Руската черква и земята под нея, като се базира на Крепостния акт от 1898 година
Културен център, хотел и посолство
Най-известните парцели, благосъстоятелност на съветското посолство, са Руският културен център в идеалния център на София и постройката на дипломатическата задача на бул. " Драган Цанков ". Те са дадени на Москва с решения на Министерския съвет през 70-те години на предишния век.
Близо до Руския културен център Русия има и четириетажна жилищна постройка с гаражи, ситуирани на над 3 декара. Любопитна детайлност за този терен е, че в началото руските управляващи е трябвало да си платят за мястото, само че по-късно България се отхвърля от парите.
Решението за даването на този имот е взето през 1957 година от тогавашния Софийски градски национален съвет - еквивалентът на днешния Столичен общински съвет. Според него за потребностите на Чехословашкото посолство, Румънската легация, Съветското посолство, Югославската и Швейцарската легация се дават имоти. Всички тези страни би трябвало да платят избрана сума. За Съветското посолство тя е близо 800 хиляди лева за дворно място, постройка и усъвършенствания.
Месец по-късно е взето ново решение, с което земята, постройката и подобренията се дават безплатно на Съюз на съветските социалистически републики.
Разследването на Генка Шикерова е оповестено от " Свободна Европа ". Поместваме със обилни съкращения. Заглавието е на редакцията на Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ