Подвигът на руския спецназ откри пътя към Киев
Руската войска влезе в петък в Киев. Това се случи едвам на втория ден след началото на специфичната военна интервенция в Украйна, което значи, че протичащото се може да се оцени като величествен триумф. Има обаче съображение да се счита, че целият проект на интервенцията е висял на косъм - и всичко излиза сполучливо с помощта на същинския героизъм на бойците от специфичните елементи.
Руската войска влезе на територията на Украйна от няколко разнообразни направления. Най-очевидното, несъмнено, е към Харков, в петък вечерта там бяха записани интензивни стрелби.
Най-тежките борби се водят в Донбас и се водят от войските на новопризнатите републики, ДНР и ЛНР. Според последните сведения, войските на ДНР с поддръжката на съветските въоръжени сили са пробили защитата на украинските национални батальони и са напреднали надълбоко в посока Волноваха.
Успехът бързо се развива в южнонаправление. Руските войски минаха Херсон, до вечерта беше регистриран хеликоптерен десант в Николаев, в Одеса се следи интензивна работа на зенитната артилерия (вероятно по съветските БПЛА).
Но най-важните събития се случват в северната част на Украйна, в региона на Киев. Именно там, на летище “Гостомел”, предния ден, на 24 февруари, се стовари различен хеликоптерен десант.
И съвсем цялата планета незабавно научи за появяването му там. Такъв мащаб на това събитие придаде световният американски ефирен канал Си-Ен-Ен, или по-скоро неговият снимачен екип, който сега работи в Киев. Репортерът на канала Матю Ченс, чувайки стрелбата на двадесет километра от центъра на града, незабавно отиде на мястото. След това стотици милиони хора по света видяха малко, само че доста впечатляващо видео, съпроводено от думите “Ръшан Спецназ”.
На видеото няколко души, без да се суетят, под звуците на автомати застават на огнева позиция в една от покрайнините на гигантското летище “Гостомел”. Патосът на сюжета беше мощен и явен - съветските войски единствено няколко часа след началото на интервенцията се озоваха в покрайнините на украинската столица. Беше немислимо да си представим нещо сходно предния ден.
Какво е “Гостомел”, за какво и по какъв начин са попаднали съветските спецназовци там - и за какво е от такова огромно значение?
Летище “Антонов” (официално наречено “Гостомел” преди няколко години) е „ домашното “ летище на известната компания “Антонов”. Намира се на 25 км северозападно от центъра на украинската столица. Именно тук се намира родният хангар на именития свръхтежък аероплан Ан-225 “Мрия”. Тук са издигнати и направени първите полети и на по-ранните машини " Антонов ", които към момента се употребяват по целия свят, в това число Ан-124. Това е летище с голяма писта - 3500 метра, покриваща стотици хектари. То работи и е оборудвано с всичко належащо за политане и кацане на тежки военно-транспортни самолети.
Вечерта на 24 февруари се появиха известия, че съветски войски са стоварили десант на летището. Започва престрелка (след която снимачният екип на американския ефирен канал се втурва там). В каналите на “Телеграм” се появиха фотоси на група съветски хеликоптери над летището.
Именно това е упоритата работа на авангардната група специфични елементи на ВДВ. Нейната задача по-специално е да стовари десант (най-често с хеликоптер) на летище, ситуирано зад вражеските линии, да заеме защита, да го подсигури и да го приготви за приемане на главната група. Тази съществена група би трябвало да идва към този момент не с хеликоптери, а с тежки военно-транспортни машини, да вземем за пример Ил-76. Каквито могат да поберат към 200 души персонален състав. И които разрешават за няколко часа да се трансферират няколко полка в цялостно бойно снаряжение до мечтаната точка.
От военна позиция “Гостомел” има редица преимущества пред другите летища в Киев ( “Жуляни” и “Бориспол”). Първо, не се употребява толкоз постоянно, има доста по-малко личен състав и хора като цяло. Намира се на десния бряг на Днепър, където се намират главните административни здания на Киев. Най-близо е до центъра на града. И най-важното е, че е най-близо до границата на Беларус (само на към 60-70 км), откъдето настава съветският десант. Очевидно хеликоптерите на специфичните елементи са минали това разстояние над Днепър, който на тези места, от белоруско-украинската граница до Киев, е извънредно необятен.
С други думи, залавянето и контролът над “Гостомел” в този случай са ключът към целия Киев. Най-важното изискване за триумфа на цялата интервенция, извършена от Русия. Мигновената поява на части на съветските ВДВ на двадесет километра от центъра на украинската столица значи нож в сърцето на киевския режим. Това е най-важната посока на интервенцията – без, несъмнено, да се омаловажава смисъла на всички останали. Да не приказваме за обстоятелството, че точно от това летище до последния миг беше допустимо да се издигат във въздуха - т.е. теоретично от тук можеха да избягат актуалните водачи на киевския режим някъде в Полша.
Разбира се, киевското военно управление незабавно разбра смисъла на протичащото се. През цялата нощ на 25 февруари украински канали в “Телеграм”, медии, публични и полуофициални се надпреварваха между тях да оповестяват, че в покрайнините на “Гостомел” се водят яростни борби. Че „ въоръжените сили на Украйна са си възвърнали контрола над летището “. Че „ съветският десант е погубен “. Че всички вероятни сили са ориентирани към отблъскването му.
Тези отчети постоянно се опровергаваха, само че по-късно се показваха още веднъж. На сутринта най-сетне беше оповестено, и то не от какъв да е, а от английския министър на защитата – „ съветският десант край Киев се провали, Русия загуби стотици бойци “.
За страдание в действителност може да има аргументи за сходни изказвания. Първо, съгласно открита информация, единствено двеста бойци от специфичните елементи са кацнали в “Гостомел”. Да, доста е - само че не задоволително. Изпратете против тях мотострелков полк, заздравен с танкове, и въпросът би трябвало да бъде решен за няколко часа.
На 25 февруари сутринта обаче стана ясно, че битката в “Гостомел” въобще не стихва – както би трябвало да стане, в случай че специфичните елементи в действителност бяха унищожени. Напротив, ускори се. А до “Гостомел” внезапно започнаха други борби. И се появиха известия за напълно разнообразни танкове - съветски бойни машини бяха открити покрай село Ворзел, на 10 километра от летището.
Очевидно това е било специфична помощна група. Възможно е тя да си е проправяла път цяла нощ до обградените на летището спецназовци - и най-после да я е деблокирала. Това беше последвано от отчети за доближаване на Киев на други бойни групи на съветската войска.
Малко по-късно пристигна формалното известие. „ На 24 февруари въоръжените сили на Руската федерация организираха сполучлива интервенция за десант в региона на летище “Гостомел” в предградията на Киев. По време на завладяването на летището повече от 200 националисти от специфичните сили на Украйна бяха унищожени ", сподели формалният представител на съветското министерство на защитата Игор Конашенков. По-късно беше декларирано, че съветските войски са блокирали изцяло Киев от запад.
Все още не знаем нищо за случилото се на летището през нощта на 25 февруари. Кои са хората, оживели след, без подозрение, най-ужасната борба. Как са съумели освен да завоюват, само че и да унищожат толкоз доста мощно стимулирани противников сили. Не знаем за какво в последна сметка “Гостомел” не съумя да одобри главната група за десант- може би пистата е непоправимо развалена, оборудването за кацане е унищожено. Но някои неща към този момент могат да се кажат сигурно.
На първо място, пред нас е образец за изключителна героизъм и военномайсторство, демонстрирано на всички ни в по този начин наречения режим в действително време. Командосите изцяло потвърдиха думите на президента Путин, който няколко часа по-късно сподели на цялата съветска войска, че те " работят професионално и героично ".
Второ, всички те, до един човек, заслужават най-високите награди.
И най-после, трето и най-важното, съветските войски влязоха в Киев преди края на светлата част на деня на 25 февруари. Без храбър десант за завладяване на “Гостомел” подобен триумф би бил изрично неосъществим.
Сега съветските войски са изправени пред крайната цел – най-сетне да освободят украинската столица и цялата страна от мрака, щръкнал над нея през последните осем години.
Превод: В. Сергеев
Руската войска влезе на територията на Украйна от няколко разнообразни направления. Най-очевидното, несъмнено, е към Харков, в петък вечерта там бяха записани интензивни стрелби.
Най-тежките борби се водят в Донбас и се водят от войските на новопризнатите републики, ДНР и ЛНР. Според последните сведения, войските на ДНР с поддръжката на съветските въоръжени сили са пробили защитата на украинските национални батальони и са напреднали надълбоко в посока Волноваха.
Успехът бързо се развива в южнонаправление. Руските войски минаха Херсон, до вечерта беше регистриран хеликоптерен десант в Николаев, в Одеса се следи интензивна работа на зенитната артилерия (вероятно по съветските БПЛА).
Но най-важните събития се случват в северната част на Украйна, в региона на Киев. Именно там, на летище “Гостомел”, предния ден, на 24 февруари, се стовари различен хеликоптерен десант.
И съвсем цялата планета незабавно научи за появяването му там. Такъв мащаб на това събитие придаде световният американски ефирен канал Си-Ен-Ен, или по-скоро неговият снимачен екип, който сега работи в Киев. Репортерът на канала Матю Ченс, чувайки стрелбата на двадесет километра от центъра на града, незабавно отиде на мястото. След това стотици милиони хора по света видяха малко, само че доста впечатляващо видео, съпроводено от думите “Ръшан Спецназ”.
На видеото няколко души, без да се суетят, под звуците на автомати застават на огнева позиция в една от покрайнините на гигантското летище “Гостомел”. Патосът на сюжета беше мощен и явен - съветските войски единствено няколко часа след началото на интервенцията се озоваха в покрайнините на украинската столица. Беше немислимо да си представим нещо сходно предния ден.
Какво е “Гостомел”, за какво и по какъв начин са попаднали съветските спецназовци там - и за какво е от такова огромно значение?
Летище “Антонов” (официално наречено “Гостомел” преди няколко години) е „ домашното “ летище на известната компания “Антонов”. Намира се на 25 км северозападно от центъра на украинската столица. Именно тук се намира родният хангар на именития свръхтежък аероплан Ан-225 “Мрия”. Тук са издигнати и направени първите полети и на по-ранните машини " Антонов ", които към момента се употребяват по целия свят, в това число Ан-124. Това е летище с голяма писта - 3500 метра, покриваща стотици хектари. То работи и е оборудвано с всичко належащо за политане и кацане на тежки военно-транспортни самолети.
Вечерта на 24 февруари се появиха известия, че съветски войски са стоварили десант на летището. Започва престрелка (след която снимачният екип на американския ефирен канал се втурва там). В каналите на “Телеграм” се появиха фотоси на група съветски хеликоптери над летището.
Именно това е упоритата работа на авангардната група специфични елементи на ВДВ. Нейната задача по-специално е да стовари десант (най-често с хеликоптер) на летище, ситуирано зад вражеските линии, да заеме защита, да го подсигури и да го приготви за приемане на главната група. Тази съществена група би трябвало да идва към този момент не с хеликоптери, а с тежки военно-транспортни машини, да вземем за пример Ил-76. Каквито могат да поберат към 200 души персонален състав. И които разрешават за няколко часа да се трансферират няколко полка в цялостно бойно снаряжение до мечтаната точка.
От военна позиция “Гостомел” има редица преимущества пред другите летища в Киев ( “Жуляни” и “Бориспол”). Първо, не се употребява толкоз постоянно, има доста по-малко личен състав и хора като цяло. Намира се на десния бряг на Днепър, където се намират главните административни здания на Киев. Най-близо е до центъра на града. И най-важното е, че е най-близо до границата на Беларус (само на към 60-70 км), откъдето настава съветският десант. Очевидно хеликоптерите на специфичните елементи са минали това разстояние над Днепър, който на тези места, от белоруско-украинската граница до Киев, е извънредно необятен.
С други думи, залавянето и контролът над “Гостомел” в този случай са ключът към целия Киев. Най-важното изискване за триумфа на цялата интервенция, извършена от Русия. Мигновената поява на части на съветските ВДВ на двадесет километра от центъра на украинската столица значи нож в сърцето на киевския режим. Това е най-важната посока на интервенцията – без, несъмнено, да се омаловажава смисъла на всички останали. Да не приказваме за обстоятелството, че точно от това летище до последния миг беше допустимо да се издигат във въздуха - т.е. теоретично от тук можеха да избягат актуалните водачи на киевския режим някъде в Полша.
Разбира се, киевското военно управление незабавно разбра смисъла на протичащото се. През цялата нощ на 25 февруари украински канали в “Телеграм”, медии, публични и полуофициални се надпреварваха между тях да оповестяват, че в покрайнините на “Гостомел” се водят яростни борби. Че „ въоръжените сили на Украйна са си възвърнали контрола над летището “. Че „ съветският десант е погубен “. Че всички вероятни сили са ориентирани към отблъскването му.
Тези отчети постоянно се опровергаваха, само че по-късно се показваха още веднъж. На сутринта най-сетне беше оповестено, и то не от какъв да е, а от английския министър на защитата – „ съветският десант край Киев се провали, Русия загуби стотици бойци “.
За страдание в действителност може да има аргументи за сходни изказвания. Първо, съгласно открита информация, единствено двеста бойци от специфичните елементи са кацнали в “Гостомел”. Да, доста е - само че не задоволително. Изпратете против тях мотострелков полк, заздравен с танкове, и въпросът би трябвало да бъде решен за няколко часа.
На 25 февруари сутринта обаче стана ясно, че битката в “Гостомел” въобще не стихва – както би трябвало да стане, в случай че специфичните елементи в действителност бяха унищожени. Напротив, ускори се. А до “Гостомел” внезапно започнаха други борби. И се появиха известия за напълно разнообразни танкове - съветски бойни машини бяха открити покрай село Ворзел, на 10 километра от летището.
Очевидно това е било специфична помощна група. Възможно е тя да си е проправяла път цяла нощ до обградените на летището спецназовци - и най-после да я е деблокирала. Това беше последвано от отчети за доближаване на Киев на други бойни групи на съветската войска.
Малко по-късно пристигна формалното известие. „ На 24 февруари въоръжените сили на Руската федерация организираха сполучлива интервенция за десант в региона на летище “Гостомел” в предградията на Киев. По време на завладяването на летището повече от 200 националисти от специфичните сили на Украйна бяха унищожени ", сподели формалният представител на съветското министерство на защитата Игор Конашенков. По-късно беше декларирано, че съветските войски са блокирали изцяло Киев от запад.
Все още не знаем нищо за случилото се на летището през нощта на 25 февруари. Кои са хората, оживели след, без подозрение, най-ужасната борба. Как са съумели освен да завоюват, само че и да унищожат толкоз доста мощно стимулирани противников сили. Не знаем за какво в последна сметка “Гостомел” не съумя да одобри главната група за десант- може би пистата е непоправимо развалена, оборудването за кацане е унищожено. Но някои неща към този момент могат да се кажат сигурно.
На първо място, пред нас е образец за изключителна героизъм и военномайсторство, демонстрирано на всички ни в по този начин наречения режим в действително време. Командосите изцяло потвърдиха думите на президента Путин, който няколко часа по-късно сподели на цялата съветска войска, че те " работят професионално и героично ".
Второ, всички те, до един човек, заслужават най-високите награди.
И най-после, трето и най-важното, съветските войски влязоха в Киев преди края на светлата част на деня на 25 февруари. Без храбър десант за завладяване на “Гостомел” подобен триумф би бил изрично неосъществим.
Сега съветските войски са изправени пред крайната цел – най-сетне да освободят украинската столица и цялата страна от мрака, щръкнал над нея през последните осем години.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ