Руска кръв не е текла във вените на Ленин, а

...
Руска кръв не е текла във вените на Ленин, а
Коментари Харесай

Ленин неправилно разбрал Маркс и потопил Русия в кръв

Руска кръв не е текла във вените на Ленин, а чувашка, калмицка, немска и шведска


Бащата на Владимир Улянов Ленин, контрольор по образованието в Симбирска губерния, е бил с сан автентичен статски консултант, приравнен към генералско звание. Синовете му Александър и Владимир приключват гимназия с отличие и златни медали, признати са за студенти надлежно в Петербург и Казан, само че стават терористи. През 1887 година първият е екзекутиран за присъединяване в скрит план за убийството на императора. Вторият, 17-годишният Володя, е задържан, изключен от университета и наложително заселен за 2 години в дълбоката провинция.

Дядото на Ленин по майчина линия е бил доктор, по разнообразни източници с немски, украински или еврейски генезис. Православен обаче, учил е медицина в Петербург, имал звание подполковник. Което не би било допустимо по това време, в случай че е считан за юдей, на тях не им е било позволено да следват в столиците. В революционните кръгове и Ленин не е бил одобряван за юдей. Руска кръв обаче не е текла във вените на Ленин, открити са чувашка, калмицка, немска и шведска.

Ако огромният брат е желал да ликвидира единствено императора, по-малкият се устремява към събаряне на монархията, международна гражданска война и тирания на пролетариата. “Руският служащ ще смъкна абсолютизма и ще поведе съветския народ и пролетариата от всички страни по пътя на открита политическа битка към победоносна комунистическа гражданска война ”, написа още през 1894 година и това става Веруюто на ленинизма. Не единствено написа и приказва, само че и интензивно работи. През 1898 година основава Руска социалдемократическа работническа партия. Димитър Благоев основава такава в Петербург 14 години преди него, само че в Русия изобщо не я загатват.

През 30-годишната си тайна кариера Улянов е употребил към 150 псевдонима, измежду съратниците най-често са го наричали “Стареца ”. Идеите и желанията на революционерите в частта им за подриването на властта в голямата империя съответстват изцяло с ползите на историческите й врагове Англия, Франция и Германия. През 1902 година Ленин е в Лондон, евентуално там е сбъднат първият контакт на английските служби с него. Ценен е поради противодържавните си цели, с партията, с тайните си контакти, с въздействието си измежду терористичните структури и детайли в Русия.

Най-много поради персоналните си качества. Ричард Пайпс, професор в Харвард, написа за него: “… демонстрира се като извънредно усърдно, даже педантично момче, в логиката на психиката се нарича… следвали са го безпрекословно… бил е рядко събитие, човек с желязна воля и неукротима сила, събрал в едно фанатичната религия в идеята с не по-малка религия в себе си. ” Извеждат го в Женева, там е доста по-полезен, а и връзката се скрива. И те са му доста нужни с парите и въздействието си, счита да ги употребява за своите цели. Добре е спонсориран за персонални и партийни потребности, прави доста контакти с революционно настроени лица, основно от съветската емиграция, само че и от други европейски страни.

Противниците му в европейските леви придвижвания са отбелязвали, че в действителност се пробва да сътвори не партия на работническата класа, а фракция от заговорници. Самият той написа: “Ние кардинално в никакъв случай не сме се отказвали и не можем да се откажем от терора. ” Призовава към “най-радикални средства и ограничения ”, както и за основаване на “отряди на революционна войска във всевъзможни размери, които сами да се въоръжават с каквито оръжия намерят… да се занимават с убийства в името на революцията, грабежи, изнудвания, конфискации на частна и държавна благосъстоятелност. ”

Лично провежда вътре в Централен комитет дребна група, наречена “Болшевишки център ”, която да придобива средства особено за неговата секта, тези хора след това са най-важните деятели при налагането на “червения гнет ”. Пайпс е прецизен в психическата характерност на Ленин – компулсивен вид. За този невротичен жанр на мислене и държание преди е използван изразът “натрапливите положения ”.

Вилхелм Райх е наричал засегнатите от тях “живи машини ”, техните субективни положения в огромна степен подхождат на това определение. Бие на очи догматичното ядро на такива персони, при непосредствен контакт те будят у другите неспокойствие заради кардиналното оборване на непознато мнение. Излъчват мощен негативизъм, праволинеен перфекционизъм, зад външната защитна маска стои мощен самоконтрол. За да избегнат рецензията и отхвърлянето от хората.

Персонажи с ригиден (вкаменен, негъвкав, закостенял) темперамент постоянно се показват като тревожни, прекомерно оживени и забързани нанякъде, свърфокусирани в мислите и дейностите си. Рядко са удовлетворени от постигнатите резултати, все препускат към нови цели и се ускоряват към “високи летви ”. Залутани в елементи и детайлности, притиснати от голям брой “Трябва ” и “Длъжен съм ”, не изпитват благополучие, не харесват себе си, още по-малко сътрудниците, съратниците. “Живата машина ” постоянно се възприема като натоварена със свърхвисок морал и апостолски идеализъм, подчинена на безкомпромисна непорочност на помислите и дейностите, на ред, дисциплинираност и пунктуалност.

Този типаж е постоянно срещан измежду революционерите от друго естество, изключително измежду екстремистите. Нерядко те оглавяват превратите, протестите и революциите, те доминират измежду водачите на обществени разтърсвания във времена на огромни промени като нашето. Има ги и измежду камикадзетата, “благородните ” разбойници и “призваните ” да отмъстят, въздадат, санкционират. Хора-мозъци, както някои ги назовават, освен това единствено с ляво полукълбо и без връзка с тялото, духовната просветеност и изобщо с действителния живот. Присъщи са отмъстителност, неспокойствие и настъпателност, назадничавост и поведенческа свирепост.

Много от тези особености на ригидния темперамент са следени и документирани за вожда на международния пролетариат Ленин. Такива качества съгласно биографиите им са имали негови две сестри и двама братя, също професионални революционери. Наследствеността се е оказала доста по-силна от хубавичко фамилна среда, положителното образование, високия разсъдък, отличното за времето обучение и забележителната грамотност.

Не са го възпрели да провежда, насочва, разпорежда и оправдава чудовищни репресии, засегнали милиони, в голямото им болшинство изцяло почтени хора. Устно и документално е заповядвал с оръжие да се изземва житото от селата, да се взимат заложници и постоянно да се избиват наред с по-заможните селяни и съпротивляващите се. Заедно с Троцки вкарват “червения гнет ”и умишлено стартират Гражданската война, дружно със Свердлов подреждат да се унищожават цар Николай Втори и цялото му семейство.

Под негово управление се реализират четири изключително жестоките акции против православната черква, избити са десетки хиляди свещеници, разрушени или ограбени са десетки хиляди храмове. Религията била “опиум за народа, низост и болест ”, електричеството трябвало да размени Бога за хората. Създаваният с десетилетия облик на мъдрия мъдрец и общественик, през деня и нощем угрижен за богатството на народа в действителност е бил за прикриване кървавите закононарушения на един безсърдечен деспот.

Груб, словесно нападателен до цинизъм е бил Ленин. Причислявайки се самичък към интелигенцията, провежда големи чистки, негов е изразът “интелигенцията е лайно ”. Тази дума много постоянно е в речника му в редица други случаи на обидни нападки даже против видни съпартийци. През 1922 година персонално разпорежда да се натоварят на два кораба и прогонят близо 300 учени, писатели и философи, цветът на съветската интелигенция. Стотици хиляди такива са напуснали страната преди и след тях.

Ленин е бил мощно сюрпризиран от Февруарския прелом през 1917 година, даже не предполагал, че ще доживее до въжделената гражданска война. Доказано е, че немското военно разузнаване в пломбиран вагон го прекарва дружно с 35 съратници до Русия. Главата на Временното държавно управление прави всичко допустимо да съобщи властта точно на него и болшевишката партия.После поръчителите извеждат Керенски с американска дипломатическа кола и английски транспортен съд в Лондон.

Вождът поема властта с заричане за почтени избори, след това моряци разгонват Народното събрание, обявявайки, че ”демокрацията в Русия се е изчерпала ”. Спира войната с Германия, отхвърля се от царския контракт по Англо-френско-руското споразумение за следвоенен дележ на територии. Според него към Русия трябвало да преминат Истанбул с Босфора и Дарданелите, както и много огромна част от Източна Турция. Не ползите на Русия са го интересували, а международната гражданска война, за което безспорно в Лондон са му ръкопляскали.

Изправен през 1923 година пред нещастието в страната, породена от него и комунистическата фракция, споделя, че в действителност погрешно били разбрали Маркс, само че щели да се поправят.

През 60-те години на предишния век попитали видния китайски политик Джоу Енлай за оценката на Френската буржоазна гражданска война. Отговорил: “О, прекомерно малко време е минало от този момент! ” Минала през Социалистическата, тя продължава и през днешния ден като Либерална.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР