Руската атака срещу VPN услугите - последен етап от затягането на контрола върху интернет
Русия стартира в сряда да ползва закон против непроследимите и анонимни връзки в интернет. Професионалисти в сектора и правозащитници жигосват закона като усилване на цензурата с приближаване на президентските избори, оповестява Франс прес.
Приетият през лятото текст не разрешава стратегиите за достъп до интернет анонимно или посредством VPN (от Virtual Private Network, " Виртуална Частна Мрежа " ). Този тип частни връзки се употребяват от компании за повече сигурност, а и от консуматори, искащи да внушат, че влизат в мрежата от друга страна, за да заобиколят блокировките на някои уеб сайтове.
Законът задължава съветската организация за надзор над телекомуникациите Роскомнадзор да създаде лист с уеб услуги за неизвестен достъп и я упълномощава да ги блокира.
Според създателите задачата е потребителите да не заобикалят решенията на съветското правораздаване, посещавайки уеб сайтове, блокирани като свързани с терористични организации или хипотетично екстремистки.
Противниците на закона обаче виждат в него ново стягане на гайките в съветския интернет след 2012 година, когато Владимир Путин се върна в Кремъл измежду бурни демонстрации на опозиционери, всеобщо свързани посредством международната мрежа.
Неправителствената организация " Амнести интернешънъл " разкритикува този " мощен удар по свободата в интернет ", а Едуард Сноудън - някогашен съветник на американското разузнаване, който избяга в Русия, съобщи, че законът прави страната " по-несигурна и по-несвободна ".
Законът " ще засегне публицистите и деятелите, употребяващи тези услуги, с цел да разгласяват материали анонимно ", предизвестява пред Франс прес Ева Галперин, шеф по кибернетичната сигурност във фондация " Електроник фронтиър " - неправителствено съдружие в отбрана на свободите в интернет с централа в Съединени американски щати.
По думите й законът ще бъде прилаган изборно и би трябвало да не обгръща задграничните компании, настоящи в Русия, които се опасяват да изгубят VPN като средство за запазване на данните си.
Тези ограничения влизат в действие четири месеца преди вота за президент идния март, когато Владимир Путин евентуално ще се бори за четвърти мандат.
Националните медии подценяват опозицията и тя следва образеца на Алексей Навални, разпращайки посланията си основно посредством интернет и обществените мрежи.
" Абсолютен надзор "
Редица снабдители на VPN услуги като " Ви Пи Ен Зинмейт " и " Прайвит интернет аксес " към този момент предизвестиха, че няма да се подчинят на новия закон.
Този акт " на практика изисква VPN услугите да подкрепят Русия в усилването на цензурата ", възмути се Харолд Лий, вицепрезидент на групировката " Експрес VPN интернешънъл ".
" VPN са нужни, с цел да останеш частен и неизвестен онлайн, както и за свободата на изрече. Следователно тези ограничавания съставляват офанзива против цифровите права ", декларира той пред Агенция Франс Прес.
От 2012 година Русия ускори законодателната уредба, обвързвана с интернет, на фона на сгъстяване в политиката, само че и в подтекста на терористична опасност.
Нов закон задължава софтуерните компании и телекомите, в това число задграничните, да съхраняват от 2018 година нататък данните на потребителите си в Русия и при поискване да ги оповестяват на управляващите.
В средата на октомври съветското правораздаване наложи санкция на месинджъра Телеграм, фамозен с обезпечената висока сигурност и от време на време подложен на критика, че го употребяват терористични групировки - с претекста, че отказал да съобщи на съветската Федерална работа за сигурност криптографските ключове, с които да се четат посланията на потребителите.
Според Саркис Дарбинян, шеф на московския Център за отбрана на цифровите права, тактиката, следвана от Русия, се гради върху " концепцията за цифров суверенитет ", тоест надзор над интернет трафика през съветската територия.
" Западните страни не поддържат тази идея и това, което виждаме през днешния ден, е развиване на интернет в азиатски жанр " - по образеца на Китай и Иран, счита той.
В Китай, чиито управляващи от дълго време управляват достъпа до мрежата, държавното управление стартира наскоро да блокира стратегиите за VPN, каквито елементарно се сваляха от интернет до момента, преди последния конгрес на Китайската комунистическа партия.
Но съгласно Ева Галперин, даже крайната цел на Кремъл да е " безспорен надзор върху връзките посредством интернет ", техническите му благоприятни условия остават надалеч обратно от тези на Пекин с неговата виртуална " Велика китайска стена ".
По БТА
Приетият през лятото текст не разрешава стратегиите за достъп до интернет анонимно или посредством VPN (от Virtual Private Network, " Виртуална Частна Мрежа " ). Този тип частни връзки се употребяват от компании за повече сигурност, а и от консуматори, искащи да внушат, че влизат в мрежата от друга страна, за да заобиколят блокировките на някои уеб сайтове.
Законът задължава съветската организация за надзор над телекомуникациите Роскомнадзор да създаде лист с уеб услуги за неизвестен достъп и я упълномощава да ги блокира.
Според създателите задачата е потребителите да не заобикалят решенията на съветското правораздаване, посещавайки уеб сайтове, блокирани като свързани с терористични организации или хипотетично екстремистки.
Противниците на закона обаче виждат в него ново стягане на гайките в съветския интернет след 2012 година, когато Владимир Путин се върна в Кремъл измежду бурни демонстрации на опозиционери, всеобщо свързани посредством международната мрежа.
Неправителствената организация " Амнести интернешънъл " разкритикува този " мощен удар по свободата в интернет ", а Едуард Сноудън - някогашен съветник на американското разузнаване, който избяга в Русия, съобщи, че законът прави страната " по-несигурна и по-несвободна ".
Законът " ще засегне публицистите и деятелите, употребяващи тези услуги, с цел да разгласяват материали анонимно ", предизвестява пред Франс прес Ева Галперин, шеф по кибернетичната сигурност във фондация " Електроник фронтиър " - неправителствено съдружие в отбрана на свободите в интернет с централа в Съединени американски щати.
По думите й законът ще бъде прилаган изборно и би трябвало да не обгръща задграничните компании, настоящи в Русия, които се опасяват да изгубят VPN като средство за запазване на данните си.
Тези ограничения влизат в действие четири месеца преди вота за президент идния март, когато Владимир Путин евентуално ще се бори за четвърти мандат.
Националните медии подценяват опозицията и тя следва образеца на Алексей Навални, разпращайки посланията си основно посредством интернет и обществените мрежи.
" Абсолютен надзор "
Редица снабдители на VPN услуги като " Ви Пи Ен Зинмейт " и " Прайвит интернет аксес " към този момент предизвестиха, че няма да се подчинят на новия закон.
Този акт " на практика изисква VPN услугите да подкрепят Русия в усилването на цензурата ", възмути се Харолд Лий, вицепрезидент на групировката " Експрес VPN интернешънъл ".
" VPN са нужни, с цел да останеш частен и неизвестен онлайн, както и за свободата на изрече. Следователно тези ограничавания съставляват офанзива против цифровите права ", декларира той пред Агенция Франс Прес.
От 2012 година Русия ускори законодателната уредба, обвързвана с интернет, на фона на сгъстяване в политиката, само че и в подтекста на терористична опасност.
Нов закон задължава софтуерните компании и телекомите, в това число задграничните, да съхраняват от 2018 година нататък данните на потребителите си в Русия и при поискване да ги оповестяват на управляващите.
В средата на октомври съветското правораздаване наложи санкция на месинджъра Телеграм, фамозен с обезпечената висока сигурност и от време на време подложен на критика, че го употребяват терористични групировки - с претекста, че отказал да съобщи на съветската Федерална работа за сигурност криптографските ключове, с които да се четат посланията на потребителите.
Според Саркис Дарбинян, шеф на московския Център за отбрана на цифровите права, тактиката, следвана от Русия, се гради върху " концепцията за цифров суверенитет ", тоест надзор над интернет трафика през съветската територия.
" Западните страни не поддържат тази идея и това, което виждаме през днешния ден, е развиване на интернет в азиатски жанр " - по образеца на Китай и Иран, счита той.
В Китай, чиито управляващи от дълго време управляват достъпа до мрежата, държавното управление стартира наскоро да блокира стратегиите за VPN, каквито елементарно се сваляха от интернет до момента, преди последния конгрес на Китайската комунистическа партия.
Но съгласно Ева Галперин, даже крайната цел на Кремъл да е " безспорен надзор върху връзките посредством интернет ", техническите му благоприятни условия остават надалеч обратно от тези на Пекин с неговата виртуална " Велика китайска стена ".
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ