Мостът на БРИКС: Новата платежна система на алианса без участието на Запада
Русия, дружно с централните банки на страните от БРИКС работи по основаването на нова инфраструктура за сетълмент и разплащания, която ще разреши разплащания в национални валути, в това число в цифрови валути. Руският заместник-министър на финансите Иван Чебесков съобщи пред „ Известия “, че се приготвя стартирането на платформата BRICS Bridge (Мостът на БРИКС) за разплащания в национални валути.
БРИКС включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. По-рано тази година към тях се причислиха Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ. Понастоящем към асоциацията се стремят да се причислят и 29 други страни, измежду които Азербайджан, Алжир, Беларус, Виетнам, Казахстан и Турция.
В подтекста на западните наказания в този момент има извънредно огромно търсене на принадлежности за основаване на самостоятелни разплащания сред страните от БРИКС, съобщи пред „ Известия “ Алексей Долматов, член на генералния съвет на „ Делова Русия “ и съпредседател на комитета по строителство на „ Делова Русия “. Той изясни: „ Сега заплащанията сред Русия и страните от Югоизточна Азия се блокират още веднъж и още веднъж. “
Цифровите национални валути към този момент се тестват от доста страни. Русия възнамерява да пусне цифровата рубла в всеобщо обращение през 2025-2027 година. Тя ще се трансформира в третата форма на пари в допълнение към паричните и безналичните средства. Тя ще бъде издадена от Руската централна банка. Властите желаят да я употребяват и за трансгранични разплащания.
Други страни от БРИКС също подхващат сходни стъпки. Например Иран към този момент вкара в обществено обращение цифровия риал от юни тази година, а Китай тества цифровия юан от 2020 гoдина насам.
Единната платформа, основана на цифрови и финансови активи ще добави анонимност и вследствие на това самостоятелност на заплащанията. Това ще спомогне за понижаване на въздействието на трети страни върху интернационалните разплащания.
Създаването на сходна инфраструктура ще усили и конкурентните преимущества на страните от БРИКС, защото Русия употребява напреднали финансови технологии. Понастоящем интернационалните преводи от Русия посредством SWIFT лишават седмици.
Нововъведението е изключително настоящо на фона на новите западни ограничавания. 14-ият пакет от наказания на Европейски Съюз забрани на европейските организации да се свързват с съветския аналог на SWIFT – Системата за финансови известия (SPFS). В резултат на това задграничните компании може да се притесняват да употребяват механизма заради риска да попаднат под вторични ограничавания.
Русия и нейните сътрудници разискват и други разновидности за разплащания. Например единната цифрова валута на БРИКС. Нейният обменен курс трябваше да бъде привързан с кошница от валути на страните членки на БРИКС.
Обмисля се и опцията централните банки на страните от БРИКС да емитират цифрови финансови активи, сходни на токени. Обмисля се и друго застраховане на такива активи. Един от разновидностите е те да бъдат обвързани с обменните курсове на националните валути.
Експертите считат, че тестовите транзакции с цифрови национални валути могат да стартират още през 2025 година. Първоначално те могат да бъдат стартирани от Русия, Китай и Индия. Впоследствие системата ще се разшири и ще обхване и други страни, откакто бъде основана платформата и бъдат създадени механизмите за конвертиране.
Очаква се новата система за сетълмент да форсира доста преводите и да понижи броя на медиаторите. Като начало новата платформа може да се употребява за пускане на разплащания за енергийни запаси, считат специалистите.
С развиването на системата цифровите национални валути биха могли да се употребяват за разплащане на доставки на потребителски артикули и успореден импорт.
Проблемът с интернационалните разплащания за Русия се задълбочи при започване на 2022 година, когато доста огромни съветски банки стопираха да правят преводи в долари и евро заради западните наказания. Това докара до увеличение на разплащанията в другарски валути като юан, рупия, дирхам и тенге. Ситуацията обаче още веднъж се утежни при започване на тази година, когато някои банки в Китай и Турция започнаха да отхвърлят да правят преводи за съветски клиенти заради риск от вторични наказания.
През юни Европейският съюз и Обединеното кралство постановиха наказания против Московската борса и Националния клирингов център, което в допълнение усложни интернационалните заплащания за Русия. В отговор съветските управляващи предложиха да се разработят всевъзможни средства за сетълмент, в това число клирингови системи и потребление на криптовалути.
