Русия ще предаде на Сърбия в рамките на програма за

Русия ще съобщи на Сърбия в границите на стратегия за военно-техническа помощ шест изтребителя МиГ-29, 30 танка Т-72 и 30 бронирани разузнавателно-охранителни машини. Това е детайл от двойната игра, която води сръбското управление, лавирайки сред Москва и Брюксел.

Техниката, която получават сърбите, към този момент е била в употреба. На Белград ще се наложи да заплати единствено за сглобяването на демонтираните самолети. Като плюсове на цялата интервенция публично се показват потреблението на известна технология, отбраната на въздушното пространство, която е нужна в договарянията за приемане в НАТО, и, естествено цената.

С подсилване на въздушната защита е ангажиран освен Белград. Същата задача стои пред България и Хърватия. Но в случай че българите не могат да се оправят с осъществяването на своите отговорности към НАТО и не престават да отсрочват покупката на самолети, то хърватите се стараят да не изостават от своя източен комшия.

Обръща ли се Сърбия към Европейски Съюз?

Военното съдействие на Белград и Москва опонира на вероятностите за консолидиране на Сърбия в НАТО. Няма правни правила за това от кои страни държавите-членки на алианса могат да купуват въоръжение, единствено че съществуват избрани стандарти.

Когато поста на министър-председател зае 41-годишната Ана Бърнабич, намерено демонстрираща своята хомосексуалност (което е задоволително извънредно за страна, в която 60% от популацията считат хомосексуализма за болест), се появиха догатки, че една от главните задания на нейното държавно управление ще стане доближаването с Евросъюза.

Бърнабич е казвала, че счита Германия за образец за имитиране. Като че ли това не стига, само че тя е заявявала, че в случай че й се наложи да избира сред Евросъюза и Русия, тя ще избере Брюксел. За сръбската външна политика това беше внезапен завой. Самият статут на претендент за участие в Европейски Съюз не дава особени преимущества, заради което през последните години Сърбия можеше да следи (може би образеца на Хърватия), до каква степен страната може да завоюва от присъединение към Евросъюза. Шансът да получи европейските изгоди промени обичайните вектори на сръбската външна политика. Едновременно се върна и класическият съветски „ призрачен сън “, с който не може да се оправи раздираната от несъгласия Европа: енергийната сигурност.

Руската имперска фантазия

Когато през март 1999 година войските на НАТО започнаха да бомбардират Сърбия, Русия се почувства афектирана. Нейното управление дълго не можа да заеме ясна позиция по този въпрос, а в следствие Москва се лиши от огромна сфера на въздействие. Само че в този момент няма и диря от слабостта на страната на Елцин.

В своята външна политика Руската федерация се отхвърли от съществуващото по време на студената война разделяне Изток-Запад и се концентрира върху оста Север-Юг, стремейки се да играе ролята на експлоатираната част от земното кълбо. Тя също по този начин се върна към концепцията на византизма – особена задача на Русия във връзка с православните нации.

Това, което Русия може действително да предложи на Сърбия, е стабилната доставка на газ. Той ще минава по дъното на Черно море, а по-късно през територията на България, Сърбия и Унгария към Северна Европа. Ръководителят на сръбското външно министерство (и някогашен премиер) Ивица Дачич осъзнава каква полза може да донесе на неговата страна руско-сръбското военно-енергийно съдействие. Преди няколко дни той съобщи, че Западът е налегнат от „ антируска нервност “.

Ключовата за полските държавни ползи вероятност за включването на страни с национална народна власт в орбитата на въздействие на Евросъюза стартира да се отдалечава от нас. /БГНЕС

----------

Янек Ройевски, „ Политика “, Полша.