Русия разчита на планирания нов тръбопровод до Китай, за да

Русия разчита на планувания нов водопровод до Китай, с цел да компенсира изгубените продажби на газ в Европа. Запознати с плана обаче виждат огромни опасности към осъществяването му и се съмняват дали той ще оправдае големите разноски, написа Reuters.

Страната агресор води договаряния от години за построяването на „ Силата на Сибир 2 “ за транспорт на 50 милиарда кубически метра природен газ годишно от региона на Ямал в Северна Русия до Китай през Монголия. Количеството е съвсем същото, колкото на спрения газопровод „ Северен поток 1 “ под Балтийско море, който беше развален от детонации предходната година.

Планът закупи неотложност, защото Москва се стреми да удвои износа си на газ за жадния за сила Китай, с цел да компенсира срутва на износа си за Европа след войната в Украйна. Но съглашението по основни въпроси, в това число ценообразуването, остава мъчно.

Президентът на Китай Си Дзинпин сподели на съветския президент Владимир Путин в Пекин този месец, че се надява газопроводът Китай – Монголия – Русия да реализира значителен прогрес допустимо най-скоро, само че към момента нищо не е публично контрактувано сред двете страни.

Понастоящем Русия изнася газ за Китай посредством тръбопровода „ Силата на Сибир 1 “, който стартира да действа през 2019 година и минава през източен Сибир до североизточната китайска провинция Хейлундзян.

Експерти споделят, че защото не се чака Китай да има потребност от спомагателни доставки на газ след 2030 година, Пекин може да направи твърда договорка за цената на втория водопровод през Сибир.

Москва не споделя какъв брой ще коства 2600-километровият водопровод „ Силата на Сибир 2 “ или по какъв начин ще бъде финансиран. Някои анализатори правят оценка разноските по него на 13.6 милиарда $.

Има прекалено много опасности, не на последно място политически. Твърде рисково е да зависиш от един покупател, който може да промени решението си когато и да е “, сподели за Reuters съветски източник от промишлеността, осведомен с договарянията.

Русия има за цел да усили доставките през „ Силата на Сибир 1 “ до 38 милиарда кубични метра годишно до 2025 година

Ако проектите за „ Силата на Сибир 2 “ и друга връзка от Далечния източен съветски остров Сахалин се осъществят, съветският експорт на газ от тръбопроводи за Китай ще нарасне до съвсем 100 милиарда кубични метра годишно до 2030 година

Това е към половината от годишния експорт на Русия за Европа по време на пика, доближат през 2018 година, и спрямо общия потенциал от 110 милиарда кубични метра на „ Северен поток “ 1 и 2.

Русия обаче чака цената на нейния тръбопроводен газ за Китай устойчиво да спада през идващите няколко години, съгласно държавен документ, и да бъде доста по-ниска от цените за продажби в Европа – които преди войната в Украйна представляваха 80% от износа на съветски газ.

Руското министерство на стопанската система не е дало отговор на настояването за коментар по отношение на оповестения предишния месец документ.

Документът планува цената на съветския тръбопроводен газ за Турция и Европа да падне до приблизително 501.60 $ за 1000 кубически метра тази година и до 481.70 $ през 2024 година от 983.80 $ през 2022 година

За Китай се чака цената да бъде приблизително 297.30 $ през 2023 година и 271.60 $ през 2024 година
Зависим от един покупател
Русия сподели през март, че държавният газов колос „ Газпром “, който ще ръководи „ Силата на Сибир 2 “, е финализирал изискванията на контракта с най-голямата петролна и газова компания в Китай – CNPC.

„ Газпром “ стартира изследване за изпълнимост на плана през 2020 година и съобщи, че има за цел да стартира да доставя газ до 2030 година Компанията не отговори на настояването за коментар по отношение на цената на плана.

Дмитрий Кондратов от Икономическия институт към Руската академия на науките сподели, че планът е подкопан и от спомагателни разноски, свързани с нуждата от превозване на газ през Китай до крайните консуматори, откакто газът доближи Китай.

Транспортните разноски за китайската страна ще бъдат почти 270 $ за 1000 кубически метра, затова, в случай че съветската страна не даде ценови отстъпки, тогава вероятностите за построяването на този газопровод до 2030 година остават много песимистични “, написа той в записка този месец.

„ Този факт ще принуди CNPC да построи сама цялата нужна газотранспортна инфраструктура в Китай “, написа Кондратов.

Сергей Вакуленко, задграничен помощник във Фондацията „ Карнеги “ за интернационален мир, сподели, че планът може „ да остави „ Газпром “ на алено след транспортните разноски “.

Това също по този начин ще направи „ Газпром “ рисково подвластен от един покупател, който ще може освен да диктува изискванията на контракта, само че и да изисква промени в тези условия в бъдеще “, написа Вакуленко, който има опит в работата за компании на „ Газпром “.

Руският вицепремиер Виктория Абрамченко е представена да споделя този месец, че строителството на газопровода „ Союз Восток “, монголската част от „ Силата на Сибир 2 “, може да стартира през първата половина на идната година.

През февруари 2022 година Пекин също се съгласи да купува газ от съветския остров Сахалин, който да бъде превозен по нов водопровод през Японско море до китайската провинция Хейлундзян, достигайки до 10 милиарда кубични метра годишно по-късно през това десетилетие.

Но Русия също по този начин се бори с други съперници да продава газ на Китай, в това число Туркменистан и доставчиците на полутечен природен газ по море от Съединените щати, Катар и Австралия – в допълнение укрепвайки преговорната мощ на Пекин.