Очертани граници, но не съвсем. Какво точно призна Путин в Източна Украйна
Русия призна за самостоятелни два региона в Източна Украйна. Но не посочи в какви граници ги признава - в тези, в които съществуват, или в тези, за които претендират. Разликата е над 35 000 кв. км, които може да станат предлог за война.
Какво следва в този момент? Кой по какъв начин ще реагира? Ще има ли война?
Това са единствено част от въпросите, които породиха откакто съветският президент Владимир Путин призна за самостоятелни самопровъзгласилите се „ републики “ на сепаратистите в Източна Украйна.
Един въпрос, който на пръв взор наподобява доста по-лесен обаче остана без явен отговор:
Какво тъкмо призна Путин?
Причината е, че сеператистите не управляват задачите области Донецк и Луганск, само че когато окупираха територии в региона през 2014 година, те одобриха свои „ конституции “, в които претендират за задачите области.
В указа от 21 февруари, с който Путин призна двете „ национални републики “ за самостоятелни, не се показва дали това се отнася единствено за следените от сепаратистите територии, или за всички тези, към които те имат искания. Руските представители, които разясниха въпроса през идващите дни, даваха неразбираеми или даже противоречащи си отговори на въпроса какво тъкмо призна Москва.
По-късно самият Путин посочи, че Русия признава двете „ републики “ в границите, записани в конституциите им.
„ Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които споделят, че границите им съответстват с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна “, сподели Владимир Путин в Москва на 22 февруари.
Това решение може да бъде употребявано като предлог от Русия за начало на военни дейности против Украйна, считат специалисти.
„ [Сепаратистите] може да възобновят борбите за определяне на своята териториална целокупност “, сподели Константин Соркин от Московския Карнеги център преди седмица, когато съветският парламент обсъждаше дали да призове президента да признае „ републиките на сепаратистите “.
„ Това може да значи растеж на напрежението и обновяване на военните дейности въз основата на техните териториални искания, което може да включва присъединяване на съветски военни. “
Какво желаят сепаратистите
След месеци на сражения и неуспеха на Минските съглашения от 2014 и 2015 година да намерят стабилно решение на спора, областите Донецк и Луганск в Източна Украйна бяха на процедура разграничени. Официалната власт в Киев управлява към две трети от административните области, чиято територия е общо 53 200 кв. км., а подкрепяните от Москва сепаратисти са окупирали една трета, в това число градовете Донецк и Луганск.
В „ конституциите си “, признати през 2014 година, сепаратистите декларират искания към задачите области , въпреки че в реалност не ги управляват.
На 21 февруари съветският президент Владимир Путин издаде декрет, с който Донцека „ национална република “ (ДНР) и Луганска „ национална република “ (ЛНР) и разпорежда на съветските въоръжени сили функционалностите по поддържане на мира там. Този декрет обаче не дава изясненост дали Путин признава независимостта на в действителност следените от сепаратистите територии, или на задачите области, към които бунтовниците имат териториални искания.
Още преди решението на Путин представители на сепаратистите подсетиха претенциите си към цялата територия на Донецка и Луганска област.
В изявление за съветска държавна телевизия водачът на сепаратистите в Донецк Денис Пушилин сподели, че границите на самопровъзгласилите се „ републики “ съответстват с тези на Донецка и Луганска област. „ Времето ще каже какво ще стане в този момент “, добави той.
Един от водачите на сепаратистите в Луганск Дмитрий Хорошилов сподели пред публицисти на 22 февруари, че Луганската „ национална република “ включва територията на цялата Луганска област, час от която по думите му е „ окупирана от украинските сили “.
„ Мисля, че ще призовем Украйна да изтегли силите си непринудено “, сподели той, представен от съветската държавна организация РИА Новости.
Друг сепаратистки водач от Луганск, Родион Мирошник , сподели, че двете сепаратистки групи имат „ цялостното право, официално и неофициално “ да изискат Русия и Украйна да одобряват границите, открити съгласно „ конституциите “ на двете „ републики “.
Какво признава Русия
В началото формалните представители на Русия даваха спорни отговори за това в какви граници Русия признава самопровъзгрласилите си „ републики “ на сепаратистите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че двете формирания са приети в „ границите, в които съществуват и в които са провъзгласени “. Тези две граници обаче не съответстват – сепаратистите имат искания за територии, които са надалеч оттатък тези, които в реалност управляват.
По-късно говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова сподели, че това е „ въпрос за бъдещето “.
„ Няма нищо изненадващо във обстоятелството, че има суверенни страни, чиито граници не са решени или просто не са избрани “, сподели Захарова. „ Това е въпрос за бъдещето, [въпрос], който ще бъде позволен. “
На 22 февруари Владимир Путин даде отговор на въпроса в какви граници Русия призна самопровъзгласилите се „ републики “.
„ Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които споделят, че границите им съответстват с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна “, сподели Путин.
„ Подчертавам, че мощно се надяваме, че тези въпроси могат да бъдат решени посредством мирни договаряния, макар че за момента това е изключено, тъй като там се водят бойни дейности и обстановката се утежнява. “
Украйна показва, че не реализира военни дейности в Донбас и упреква сепаратистите за всички нарушавания на примирието. Русия е струпала към 190 000 бойци и военна техника край границата с Украйна. Западът се притеснява от съветско навлизане в страната.
Според редица анализатори решението на Путин да признае Донецката и Луганската „ национални републики “, и то в границите, записани в „ конституциите “ им, е предлог за начало на инвазия в Украйна.
Преди изказването на Путин от 22 февруари, в което той удостовери това, политическият анализатор от Московския Карнеги център Александър Баунов написа, че признаването на териториалните искания на сепаратистите от страна на Москва бе означавало, че „ военният напън върху Украйна и посредством нея върху Запада не отслабва “.
Икономистът и блогър Хазби Будунов написа, че признаването на претенциите на сепаратистите би било еднакво на „ нахлуване от страна на Русия “.
Какво следва в този момент? Кой по какъв начин ще реагира? Ще има ли война?
Това са единствено част от въпросите, които породиха откакто съветският президент Владимир Путин призна за самостоятелни самопровъзгласилите се „ републики “ на сепаратистите в Източна Украйна.
Един въпрос, който на пръв взор наподобява доста по-лесен обаче остана без явен отговор:
Какво тъкмо призна Путин?
Причината е, че сеператистите не управляват задачите области Донецк и Луганск, само че когато окупираха територии в региона през 2014 година, те одобриха свои „ конституции “, в които претендират за задачите области.
В указа от 21 февруари, с който Путин призна двете „ национални републики “ за самостоятелни, не се показва дали това се отнася единствено за следените от сепаратистите територии, или за всички тези, към които те имат искания. Руските представители, които разясниха въпроса през идващите дни, даваха неразбираеми или даже противоречащи си отговори на въпроса какво тъкмо призна Москва.
По-късно самият Путин посочи, че Русия признава двете „ републики “ в границите, записани в конституциите им.
„ Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които споделят, че границите им съответстват с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна “, сподели Владимир Путин в Москва на 22 февруари.
Това решение може да бъде употребявано като предлог от Русия за начало на военни дейности против Украйна, считат специалисти.
„ [Сепаратистите] може да възобновят борбите за определяне на своята териториална целокупност “, сподели Константин Соркин от Московския Карнеги център преди седмица, когато съветският парламент обсъждаше дали да призове президента да признае „ републиките на сепаратистите “.
„ Това може да значи растеж на напрежението и обновяване на военните дейности въз основата на техните териториални искания, което може да включва присъединяване на съветски военни. “
Какво желаят сепаратистите
След месеци на сражения и неуспеха на Минските съглашения от 2014 и 2015 година да намерят стабилно решение на спора, областите Донецк и Луганск в Източна Украйна бяха на процедура разграничени. Официалната власт в Киев управлява към две трети от административните области, чиято територия е общо 53 200 кв. км., а подкрепяните от Москва сепаратисти са окупирали една трета, в това число градовете Донецк и Луганск.
В „ конституциите си “, признати през 2014 година, сепаратистите декларират искания към задачите области , въпреки че в реалност не ги управляват.
На 21 февруари съветският президент Владимир Путин издаде декрет, с който Донцека „ национална република “ (ДНР) и Луганска „ национална република “ (ЛНР) и разпорежда на съветските въоръжени сили функционалностите по поддържане на мира там. Този декрет обаче не дава изясненост дали Путин признава независимостта на в действителност следените от сепаратистите територии, или на задачите области, към които бунтовниците имат териториални искания.
Още преди решението на Путин представители на сепаратистите подсетиха претенциите си към цялата територия на Донецка и Луганска област.
В изявление за съветска държавна телевизия водачът на сепаратистите в Донецк Денис Пушилин сподели, че границите на самопровъзгласилите се „ републики “ съответстват с тези на Донецка и Луганска област. „ Времето ще каже какво ще стане в този момент “, добави той.
Един от водачите на сепаратистите в Луганск Дмитрий Хорошилов сподели пред публицисти на 22 февруари, че Луганската „ национална република “ включва територията на цялата Луганска област, час от която по думите му е „ окупирана от украинските сили “.
„ Мисля, че ще призовем Украйна да изтегли силите си непринудено “, сподели той, представен от съветската държавна организация РИА Новости.
Друг сепаратистки водач от Луганск, Родион Мирошник , сподели, че двете сепаратистки групи имат „ цялостното право, официално и неофициално “ да изискат Русия и Украйна да одобряват границите, открити съгласно „ конституциите “ на двете „ републики “.
Какво признава Русия
В началото формалните представители на Русия даваха спорни отговори за това в какви граници Русия признава самопровъзгрласилите си „ републики “ на сепаратистите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че двете формирания са приети в „ границите, в които съществуват и в които са провъзгласени “. Тези две граници обаче не съответстват – сепаратистите имат искания за територии, които са надалеч оттатък тези, които в реалност управляват.
По-късно говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова сподели, че това е „ въпрос за бъдещето “.
„ Няма нищо изненадващо във обстоятелството, че има суверенни страни, чиито граници не са решени или просто не са избрани “, сподели Захарова. „ Това е въпрос за бъдещето, [въпрос], който ще бъде позволен. “
На 22 февруари Владимир Путин даде отговор на въпроса в какви граници Русия призна самопровъзгласилите се „ републики “.
„ Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които споделят, че границите им съответстват с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна “, сподели Путин.
„ Подчертавам, че мощно се надяваме, че тези въпроси могат да бъдат решени посредством мирни договаряния, макар че за момента това е изключено, тъй като там се водят бойни дейности и обстановката се утежнява. “
Украйна показва, че не реализира военни дейности в Донбас и упреква сепаратистите за всички нарушавания на примирието. Русия е струпала към 190 000 бойци и военна техника край границата с Украйна. Западът се притеснява от съветско навлизане в страната.
Според редица анализатори решението на Путин да признае Донецката и Луганската „ национални републики “, и то в границите, записани в „ конституциите “ им, е предлог за начало на инвазия в Украйна.
Преди изказването на Путин от 22 февруари, в което той удостовери това, политическият анализатор от Московския Карнеги център Александър Баунов написа, че признаването на териториалните искания на сепаратистите от страна на Москва бе означавало, че „ военният напън върху Украйна и посредством нея върху Запада не отслабва “.
Икономистът и блогър Хазби Будунов написа, че признаването на претенциите на сепаратистите би било еднакво на „ нахлуване от страна на Русия “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ