Истерия в Русия: Путин търси начин да спаси рублата
Русия обмисли пазаруването на 70 милиарда $ в юани и други „ другарски “ валути през тази година, с цел да забави растежа в цената на рублата, оповестява Bloomberg, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.
Юанът усили облагите си по отношение на $ за малко след новината, като цената му доближи връх в границите на сесията. Турската лира нарастна с 0,2% по отношение на $ след новината, като преди обяд българско време през вчерашния ден цената ѝ резервира растеж в размер на 0,1% и е на равнище от 18,1754 лири за $. Индийската рупия също нараства. Предложението е част от поредност ограничения, които биха преразгледали икономическата политика, водена в продължение на десетилетие, до момента в който Кремъл търси нова тактика на фона на широкообхватните наказания, наложени от Съединени американски щати и техните съдружници поради нашествието на Владимир Путин в Украйна.
Планът завоюва първична поддръжка в границите на специфична среща за „ стратегическо “ обмисляне на представители на държавното управление и централни банкери, в това число гуверньора Елвира Набиулина, извършена на 30 август, настояват осведомени източници. Подходът акцентира по какъв начин глобите прекатурват икономическата тактика на Русия, откакто доведоха до замразяването на към половината от нейните валутни запаси на стойност 640 милиарда $ след нашествието през февруари. Това лиши Кремъл от достъп до парите, които икономисва от години за изключителни обстановки. Ситуацията също по този начин е показателна, че напъните за диверсификация на тези запаси отвън евро и долари имат стеснен резултат.
„ В новата обстановка трупането на ликвидни валутни запаси за бъдещи рецесии е извънредно мъчно и нецелесъобразно “, се показва в предлагането, квалифицирано за срещата. Години наред Кремъл ограничаваше разноските и пестеше стотици милиарди в долари, евро и други задгранични валути, които да употребява за предотвратяване на стопанската система от покачванията и спадовете в цените на петрола. „ Замразените 300 милиарда $ не бяха от изгода за Русия; в противен случай, те се трансфораха в накърнимост и знак на пропуснати благоприятни условия “, се показва още в презентацията за срещата – рядко публично самопризнание за същинското влияние на глобите. Представители на Bloomberg са видели копие от документа, който не е обществено притежание, а осведомени лица са удостоверили достоверността му. Правителството и централната банка не са дали отговор на запитвания за коментар. Спестяването на тези пари „ непосредствено понижава вложенията в Русия за сметка на вложения в други страни “, твърди още документът.
„ Приятелските “ страни
Дори пазаруването на валути от „ другарски “ страни основава проблеми съгласно документа. От него излиза наяве, че продажбата на притежаваните юани „ изисква настрана съглашение с Китай, което би било мъчно да се реализира в изискванията на рецесия “. Други валути – като дирхама на Обединените арабски емирства – съставляват „ високи политически опасности “, защото държавните управления могат да трансформират политиките си, се показва още в презентацията. Турската лира пък е изправена пред риск от обезценяване, считат формалните лица. В кратковременен проект обаче приходите от износа на нефт и газ доведоха до рекорден остатък по настоящата сметка и усилват цената на рублата. Предложението планува изразходването на 4,4 трилиона рубли (70 милиарда долара) за закупуване на валутите на „ другарски “ страни, най-вече юани.
Идеята за закупуване на „ другарски валути “ в началото се появи през юни. По това време министърът на стопанската система Максим Решетников я разкритикува, като съобщи, че това няма да е задоволително, с цел да повлияе значително на курса на рублата, само че ще принуди държавното управление внезапно да свие разноските. В документа не се загатва отслабването на юана по отношение на $ през тази година, което ерозира цената на валутните запаси на Русия.
Преди войната Русия доста усили вложенията си в юани като част от проекта си за диверсификация, трансформирайки се в най-големия собственик на запаси в китайската валута в света. Въпреки че тези активи не са замразени от американските и европейските наказания, достъпът на Русия до тях остава стеснен. Според документа притежанията в юани могат да доближат 180 милиарда $, в това число спомагателни покупки през тази година, които не са конкретизирани. Централната банка спря да регистрира дяловете на валутите в нейните запаси след налагането на глобите. На 1 януари тя уточни, че юанът има 17,1-процентен дял от нейните активи, което възлиза на малко над 100 милиарда $.
Планът планува тези средства – до 180 милиарда $ – да бъдат изразходвани през идващите три до пет години, с цел да се покрият големите разноски за подмяна на непознати технологии и пренасочване на транспортната инфраструктура към нови пазари в Азия. Документът не прецизира по какъв начин ще се ръководят продажбите за рубли, отбелязвайки единствено, че те ще укрепят валутата.
Юанът усили облагите си по отношение на $ за малко след новината, като цената му доближи връх в границите на сесията. Турската лира нарастна с 0,2% по отношение на $ след новината, като преди обяд българско време през вчерашния ден цената ѝ резервира растеж в размер на 0,1% и е на равнище от 18,1754 лири за $. Индийската рупия също нараства. Предложението е част от поредност ограничения, които биха преразгледали икономическата политика, водена в продължение на десетилетие, до момента в който Кремъл търси нова тактика на фона на широкообхватните наказания, наложени от Съединени американски щати и техните съдружници поради нашествието на Владимир Путин в Украйна.
Планът завоюва първична поддръжка в границите на специфична среща за „ стратегическо “ обмисляне на представители на държавното управление и централни банкери, в това число гуверньора Елвира Набиулина, извършена на 30 август, настояват осведомени източници. Подходът акцентира по какъв начин глобите прекатурват икономическата тактика на Русия, откакто доведоха до замразяването на към половината от нейните валутни запаси на стойност 640 милиарда $ след нашествието през февруари. Това лиши Кремъл от достъп до парите, които икономисва от години за изключителни обстановки. Ситуацията също по този начин е показателна, че напъните за диверсификация на тези запаси отвън евро и долари имат стеснен резултат.
„ В новата обстановка трупането на ликвидни валутни запаси за бъдещи рецесии е извънредно мъчно и нецелесъобразно “, се показва в предлагането, квалифицирано за срещата. Години наред Кремъл ограничаваше разноските и пестеше стотици милиарди в долари, евро и други задгранични валути, които да употребява за предотвратяване на стопанската система от покачванията и спадовете в цените на петрола. „ Замразените 300 милиарда $ не бяха от изгода за Русия; в противен случай, те се трансфораха в накърнимост и знак на пропуснати благоприятни условия “, се показва още в презентацията за срещата – рядко публично самопризнание за същинското влияние на глобите. Представители на Bloomberg са видели копие от документа, който не е обществено притежание, а осведомени лица са удостоверили достоверността му. Правителството и централната банка не са дали отговор на запитвания за коментар. Спестяването на тези пари „ непосредствено понижава вложенията в Русия за сметка на вложения в други страни “, твърди още документът.
„ Приятелските “ страни
Дори пазаруването на валути от „ другарски “ страни основава проблеми съгласно документа. От него излиза наяве, че продажбата на притежаваните юани „ изисква настрана съглашение с Китай, което би било мъчно да се реализира в изискванията на рецесия “. Други валути – като дирхама на Обединените арабски емирства – съставляват „ високи политически опасности “, защото държавните управления могат да трансформират политиките си, се показва още в презентацията. Турската лира пък е изправена пред риск от обезценяване, считат формалните лица. В кратковременен проект обаче приходите от износа на нефт и газ доведоха до рекорден остатък по настоящата сметка и усилват цената на рублата. Предложението планува изразходването на 4,4 трилиона рубли (70 милиарда долара) за закупуване на валутите на „ другарски “ страни, най-вече юани.
Идеята за закупуване на „ другарски валути “ в началото се появи през юни. По това време министърът на стопанската система Максим Решетников я разкритикува, като съобщи, че това няма да е задоволително, с цел да повлияе значително на курса на рублата, само че ще принуди държавното управление внезапно да свие разноските. В документа не се загатва отслабването на юана по отношение на $ през тази година, което ерозира цената на валутните запаси на Русия.
Преди войната Русия доста усили вложенията си в юани като част от проекта си за диверсификация, трансформирайки се в най-големия собственик на запаси в китайската валута в света. Въпреки че тези активи не са замразени от американските и европейските наказания, достъпът на Русия до тях остава стеснен. Според документа притежанията в юани могат да доближат 180 милиарда $, в това число спомагателни покупки през тази година, които не са конкретизирани. Централната банка спря да регистрира дяловете на валутите в нейните запаси след налагането на глобите. На 1 януари тя уточни, че юанът има 17,1-процентен дял от нейните активи, което възлиза на малко над 100 милиарда $.
Планът планува тези средства – до 180 милиарда $ – да бъдат изразходвани през идващите три до пет години, с цел да се покрият големите разноски за подмяна на непознати технологии и пренасочване на транспортната инфраструктура към нови пазари в Азия. Документът не прецизира по какъв начин ще се ръководят продажбите за рубли, отбелязвайки единствено, че те ще укрепят валутата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ