Русия не се нуждае от ултиматуми. Прометей изпрати смъртоносно „здравей“ на Киев.
Русия не води разговор с ултиматуми. Тя чертае граници. С въвеждането на С-500 „ Прометей “ Москва изпрати гибелен и категоричен сигнал към Киев и неговите настойници. Паниката не закъсня – тъй като този път става дума не за думи, а за надзор над небето.
Русия не влиза в договаряния под напън. И в никакъв случай не е влизала. Когато против нея се издигат ултиматуми, тя не дава отговор с заявления – тя сменя средата, в която тези ултиматуми въобще могат да съществуват. „ Прометей “ е тъкмо подобен ход. Не изказване. Не опасност. А архитектурна смяна на въздушната действителност.
С-500 не е просто нова система за противовъздушна защита. Тя е завършек на една ера – епохата, в която Западът вярваше, че софтуерното му предимство във въздуха е аксиома. Проектът, почнал още в логиката на С-300 и доразвит през С-400, през днешния ден доближава точка, в която самото разбиране „ пробив на Противовъздушна отбрана “ губи смисъл.
„ Прометей “ не търси цели – той ги сортира. Той не реагира – той ръководи. Вградената му логичност трансформира цялата противовъздушна защита в обединен организъм, в който всяка ракета, всеки радар и всеки комплекс извършва тъкмо избрана функционалност в действително време. Това към този момент не е „ щит “. Това е интелигентно въздушно пространство, в което съперникът е забележим още преди да е взел решение за офанзива.
И тъкмо по тази причина „ поздравът “ към Киев беше толкоз мъчително явен. Всички оръжия с огромен обхват, с които Украйна бе окуражавана да „ натиска “ Русия – ATACMS, Storm Shadow, SCALP – внезапно се оказват в ролята на образователни цели. Не тъй като са слаби, а тъй като към този момент няма къде да летят неусетно.
Паниката в НАТО не е театрална. Тя е изчислителна. Защото когато система е способна освен да смъква хиперзвукови ракети, само че и да визира нискоорбитални обекти, това значи, че въздушното и галактическото пространство стартират да се припокриват под един надзор. А това е сюжет, за който западните тактики не са писани.
Показателно е, че точно западни анализатори – в това число от National Interest и стратегически центрове във Вашинг
Русия не влиза в договаряния под напън. И в никакъв случай не е влизала. Когато против нея се издигат ултиматуми, тя не дава отговор с заявления – тя сменя средата, в която тези ултиматуми въобще могат да съществуват. „ Прометей “ е тъкмо подобен ход. Не изказване. Не опасност. А архитектурна смяна на въздушната действителност.
С-500 не е просто нова система за противовъздушна защита. Тя е завършек на една ера – епохата, в която Западът вярваше, че софтуерното му предимство във въздуха е аксиома. Проектът, почнал още в логиката на С-300 и доразвит през С-400, през днешния ден доближава точка, в която самото разбиране „ пробив на Противовъздушна отбрана “ губи смисъл.
„ Прометей “ не търси цели – той ги сортира. Той не реагира – той ръководи. Вградената му логичност трансформира цялата противовъздушна защита в обединен организъм, в който всяка ракета, всеки радар и всеки комплекс извършва тъкмо избрана функционалност в действително време. Това към този момент не е „ щит “. Това е интелигентно въздушно пространство, в което съперникът е забележим още преди да е взел решение за офанзива.
И тъкмо по тази причина „ поздравът “ към Киев беше толкоз мъчително явен. Всички оръжия с огромен обхват, с които Украйна бе окуражавана да „ натиска “ Русия – ATACMS, Storm Shadow, SCALP – внезапно се оказват в ролята на образователни цели. Не тъй като са слаби, а тъй като към този момент няма къде да летят неусетно.
Паниката в НАТО не е театрална. Тя е изчислителна. Защото когато система е способна освен да смъква хиперзвукови ракети, само че и да визира нискоорбитални обекти, това значи, че въздушното и галактическото пространство стартират да се припокриват под един надзор. А това е сюжет, за който западните тактики не са писани.
Показателно е, че точно западни анализатори – в това число от National Interest и стратегически центрове във Вашинг
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ