Украйна да се откаже от свои територии: Какво казва международното право
Русия упорства нападната Украйна да се откаже от свои територии, в това число и такива, които не са окупирани от съветски войски, пише Deutsche Welle. Съвместимо ли е това с интернационалното право? Какво споделя немски специалист.
Решения за Украйна без Украйна? Мирно съглашение, предвиждащо подчинение на територии, може да има единствено със единодушието на Украйна, акцентира пред АРД Пиер Тилбьоргер, професор по интернационално право в Рурския университет в Бохум. Той споделя, че е юридически немислимо да се взимат решения през главата на Украйна. Но дали по интернационалното право е възможно самата Украйна да се откаже от територии - като цена за това да бъдат прекъснати тежките набези на Русия и да бъде подписан кротичък контракт?
По принцип една страна може да се откаже от лична територия, споделя юристът Тилбьоргер. Но одобряването на такова спокойно съглашение би трябвало да бъде „ юридически и най-много непринуден акт на украинското държавно управление. И никога не трябва да става под насила. В интернационалното право един контракт е кардинално недействителен, в случай че е подписан с принуждение или под опасността от принуждение. „ Защото страната, която упражнява принуждение, не трябва да получава по този метод договорни преимущества “, акцентира специалистът пред немската социална медия.
Тоест, под солидните военни офанзиви на Русия сега всевъзможни отстъпки на територии са невъзможни, тъй като няма по какъв начин да се приказва за доброволност, докато Украйна е изложена на бомбардировки.
Невалиден кротичък контракт?
Мирен контракт сред Украйна и Русия, който планува и преотстъпване на територии, „ като цяло би се смятал за недействителен “, показва Тилбьоргер. Това обаче не значи, че е невероятно да се подписа какъвто и да е кротичък контракт.
Клаузите на сходен контракт, отнасящи се до сключването на помирение и неговото гарантиране, сами по себе си могат да бъдат годни. Та нали Русия по този начин и по този начин е поела „ ангажимент да завърши войната “. Затова пък клаузите, предвиждащи отстъпката на територии, не биха били годни.
В момента е доста мъчно да се каже по какъв начин тъкмо би трябвало се развие ситуацията в Украйна, с цел да може да се приказва за непринуден отвод от територии в международноправен проект. И би трябвало ли преди този момент да има устойчиво помирение, ефективни гаранции за сигурност от Съединени американски щати и Европа или пък ограничения на Москва за подсилване на доверието, пита АРД.
Въпросът е също какво ще стане, в случай че се стигне до мир и сегашната фронтова линия бъде замразена. Дали в този случай Украйна и международната общественост няма да признаят съветската окупация в действителност, въпреки и не юридически? И дали в някой миг това няма да докара и до юридическо признание?
„ Ако Украйна по-късно в действителност одобри и приложи кротичък контракт, към който е била принудена, това може да промени правното му значение “, отбелязва Пиер Тилбьоргер. Зависи обаче и от това дали Украйна непринудено ще признае новото състояние. Засега е несъмнено единствено едно: интензивните съветски въздушни офанзиви против цивилен цели не основават обстановка, в която държавното управление на украинския президент Володимир Зеленски свободно да взима решения.
Със единодушието на личното население
Към принудата се прибавя и още един аспект: при решенията за териториалната целокупност на една страна би трябвало да се регистрира и ролята на засегнатото население, акцентира професорът по интернационално право Тилбьоргер. В интернационалното право има разнообразни мнения, само че някои специалисти са на мнение, че отводът от територии постоянно би трябвало да включва единодушието на засегнатите жители.
Украинската конституция също планува нуждата от утвърждение на жителите при смяна на държавната територия. Вероятно за отхвърли от територии ще е нужна и смяна в Конституцията – защото член 133, параграф 2 дефинира държавната територия, която категорично включва и областите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон.
Освен това от политическа позиция всяко спокойно решение би трябвало да подхожда на украинската Конституция – защото би трябвало да е задоволително за хората в Украйна.
На кого принадлежат окупираните области
Русия от своя страна анексира Крим и четирите области Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон и ги записа в своята конституция като част от територията си, напомня АРД. Кремъл се базира наред с другото на референдумите за присъединение на окупираните области към Руската федерация, извършени през 2014 година на Крим и през 2022-ра в Източна и Южна Украйна.
Според специалистите по интернационално право това обаче са били мними референдуми, които не дават отговор на разпоредбите на интернационалното право. Населението не е могло да гласоподава свободно, а и по време на „ референдумите “ в окупираните от Русия територии е имало „ систематични нарушавания на човешките права “, както установи през юли т.г. Европейският съд за човешките права. Мнението, че референдумите в Крим и в Източна и Южна Украйна са били противозаконни, се споделя и от Общото заседание на Организация на обединените нации.
Професор Тилбьоргер припомня пред АРД, че през 2003 година Русия е признала Крим като част от прилежащата държава в международноправен контракт, подписан с Украйна. Той напомня и обещанието, което двете страни са си дали през 1997г. – да зачитат взаимно териториите си.
Правото на самоопределяне също има граници
Русия от своя страна непрекъснато оправдава окупационната си политика, като твърди, че хората в окупираните области не желаят да живеят в Украйна – т.е., базира се на правото на самоопределяне на народите. От позиция на интернационалното право обаче този мотив не е изискан, показва АРД.
Правото на самоопределяне разрешава на народите свободно да дефинират своето политическо, икономическо и културно развиване, акцентира Тилбьоргер. Но би трябвало да се прави разлика сред вътрешно и външно право на самоопределяне.
Вътрешното значи, че националните малцинства в границите на страната се употребяват от специфична отбрана – която се показва да вземем за пример в лична администрация или в отбрана на културата и традициите. Външното самоопределяне, т.е. отцепването от страната майка, е допустимо единствено в изключителни случаи, акцентира Тилбьоргер. Един народ би трябвало да е подложен на редовно подтисничество и да страда от тежки нарушавания на човешките права, с цел да има правото да се отдели.
Руската обосновка и в това отношение не е основателна – тъй като нито в Крим, нито в Източна и Южна Украйна е имало такива груби нарушавания на закона от страна на украинското държавно управление.
Решения за Украйна без Украйна? Мирно съглашение, предвиждащо подчинение на територии, може да има единствено със единодушието на Украйна, акцентира пред АРД Пиер Тилбьоргер, професор по интернационално право в Рурския университет в Бохум. Той споделя, че е юридически немислимо да се взимат решения през главата на Украйна. Но дали по интернационалното право е възможно самата Украйна да се откаже от територии - като цена за това да бъдат прекъснати тежките набези на Русия и да бъде подписан кротичък контракт?
По принцип една страна може да се откаже от лична територия, споделя юристът Тилбьоргер. Но одобряването на такова спокойно съглашение би трябвало да бъде „ юридически и най-много непринуден акт на украинското държавно управление. И никога не трябва да става под насила. В интернационалното право един контракт е кардинално недействителен, в случай че е подписан с принуждение или под опасността от принуждение. „ Защото страната, която упражнява принуждение, не трябва да получава по този метод договорни преимущества “, акцентира специалистът пред немската социална медия.
Тоест, под солидните военни офанзиви на Русия сега всевъзможни отстъпки на територии са невъзможни, тъй като няма по какъв начин да се приказва за доброволност, докато Украйна е изложена на бомбардировки.
Невалиден кротичък контракт?
Мирен контракт сред Украйна и Русия, който планува и преотстъпване на територии, „ като цяло би се смятал за недействителен “, показва Тилбьоргер. Това обаче не значи, че е невероятно да се подписа какъвто и да е кротичък контракт.
Клаузите на сходен контракт, отнасящи се до сключването на помирение и неговото гарантиране, сами по себе си могат да бъдат годни. Та нали Русия по този начин и по този начин е поела „ ангажимент да завърши войната “. Затова пък клаузите, предвиждащи отстъпката на територии, не биха били годни.
В момента е доста мъчно да се каже по какъв начин тъкмо би трябвало се развие ситуацията в Украйна, с цел да може да се приказва за непринуден отвод от територии в международноправен проект. И би трябвало ли преди този момент да има устойчиво помирение, ефективни гаранции за сигурност от Съединени американски щати и Европа или пък ограничения на Москва за подсилване на доверието, пита АРД.
Въпросът е също какво ще стане, в случай че се стигне до мир и сегашната фронтова линия бъде замразена. Дали в този случай Украйна и международната общественост няма да признаят съветската окупация в действителност, въпреки и не юридически? И дали в някой миг това няма да докара и до юридическо признание?
„ Ако Украйна по-късно в действителност одобри и приложи кротичък контракт, към който е била принудена, това може да промени правното му значение “, отбелязва Пиер Тилбьоргер. Зависи обаче и от това дали Украйна непринудено ще признае новото състояние. Засега е несъмнено единствено едно: интензивните съветски въздушни офанзиви против цивилен цели не основават обстановка, в която държавното управление на украинския президент Володимир Зеленски свободно да взима решения.
Със единодушието на личното население
Към принудата се прибавя и още един аспект: при решенията за териториалната целокупност на една страна би трябвало да се регистрира и ролята на засегнатото население, акцентира професорът по интернационално право Тилбьоргер. В интернационалното право има разнообразни мнения, само че някои специалисти са на мнение, че отводът от територии постоянно би трябвало да включва единодушието на засегнатите жители.
Украинската конституция също планува нуждата от утвърждение на жителите при смяна на държавната територия. Вероятно за отхвърли от територии ще е нужна и смяна в Конституцията – защото член 133, параграф 2 дефинира държавната територия, която категорично включва и областите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон.
Освен това от политическа позиция всяко спокойно решение би трябвало да подхожда на украинската Конституция – защото би трябвало да е задоволително за хората в Украйна.
На кого принадлежат окупираните области
Русия от своя страна анексира Крим и четирите области Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон и ги записа в своята конституция като част от територията си, напомня АРД. Кремъл се базира наред с другото на референдумите за присъединение на окупираните области към Руската федерация, извършени през 2014 година на Крим и през 2022-ра в Източна и Южна Украйна.
Според специалистите по интернационално право това обаче са били мними референдуми, които не дават отговор на разпоредбите на интернационалното право. Населението не е могло да гласоподава свободно, а и по време на „ референдумите “ в окупираните от Русия територии е имало „ систематични нарушавания на човешките права “, както установи през юли т.г. Европейският съд за човешките права. Мнението, че референдумите в Крим и в Източна и Южна Украйна са били противозаконни, се споделя и от Общото заседание на Организация на обединените нации.
Професор Тилбьоргер припомня пред АРД, че през 2003 година Русия е признала Крим като част от прилежащата държава в международноправен контракт, подписан с Украйна. Той напомня и обещанието, което двете страни са си дали през 1997г. – да зачитат взаимно териториите си.
Правото на самоопределяне също има граници
Русия от своя страна непрекъснато оправдава окупационната си политика, като твърди, че хората в окупираните области не желаят да живеят в Украйна – т.е., базира се на правото на самоопределяне на народите. От позиция на интернационалното право обаче този мотив не е изискан, показва АРД.
Правото на самоопределяне разрешава на народите свободно да дефинират своето политическо, икономическо и културно развиване, акцентира Тилбьоргер. Но би трябвало да се прави разлика сред вътрешно и външно право на самоопределяне.
Вътрешното значи, че националните малцинства в границите на страната се употребяват от специфична отбрана – която се показва да вземем за пример в лична администрация или в отбрана на културата и традициите. Външното самоопределяне, т.е. отцепването от страната майка, е допустимо единствено в изключителни случаи, акцентира Тилбьоргер. Един народ би трябвало да е подложен на редовно подтисничество и да страда от тежки нарушавания на човешките права, с цел да има правото да се отдели.
Руската обосновка и в това отношение не е основателна – тъй като нито в Крим, нито в Източна и Южна Украйна е имало такива груби нарушавания на закона от страна на украинското държавно управление.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ