Русия се замисли да се обедини с прекия си газов конкурент
Русия може да взе участие в основаването освен на турския газов хъб, само че към този момент и на ирански. Помощта на Русия за извеждането на ирански газ на международния пазар обаче наподобява странна от икономическа позиция. Иран е вторият по величина притежател на газови ресурси в света след Русия, а иранският газ е директен съперник на съветския. Има обаче образци за сполучливи асоциации на главните противници в името на една цел.
Иран възнамерява да сътвори газов хъб с присъединяване на Русия, Туркменистан и Катар в индустриалния регион Асалуйе в южната иранска провинция Бушер, ситуиран на брега на Персийския залив. Това заяви министърът на петрола на страната Джавад Уджи.
Регионът е домът на индустриалния център на най-голямото петролно и газово находище в света “Парс ”. Запасите от газ възлизат на 28 трилиона кубически метра газ плюс 7 милиарда тона петрол.
Преди няколко седмици, през май, съветска делегация, водена от вицепремиера Алексей Новак, посети Иран. Тогава бяха подписани редица двустранни съглашения, само че наличието на доста от тях беше прикрито. Що се отнася до газа, ставаше дума за суапови доставки на газ в северната част на Иран за 10 милиарда кубически метра газ на първия стадий, който може да се трансформира в план за газов хъб. Освен това беше разисквано създаването на петролни и газови залежи в Иран.
Все още няма детайлности за газовия хъб в Иран. „ Вероятно приказваме за това, че съветският и туркменският газ ще дойдат в Иран, ще се смесят с ирански газ и някои други и ще сменят собствеността. Тук купувачът ще го взема. Има образец за известния газов хъб “Баумгартен ” в Австрия, обсъждан газов хъб в Турция. Това може да бъде както електронен продан, по този начин и дълготрайни контракти, които ще дефинират точката на прекачване на собствеността върху газа в Асалуя “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация.
Но тогава има доста въпроси. Едно от тях е къде ще отива газът от иранския хъб, кой ще го купува там? Могат да се разграничат две направления: на запад - към Европа или на изток - към Индия.
Доставките в западна посока наподобяват съмнителни. „ Първо, не е ясно за какво съветският газ би трябвало да прави такова отклоняване - газопроводи през Централна Азия до Турция и по-нататък към Европа. Това е нерационално “, сподели Юшков. Освен това е по-логично Русия да транспортира съветски газ непосредствено до Турция, което към този момент се случва.
Второ, Турция надали ще утвърди идването на съперник и може да не допусне газа от иранския хъб, тъй като самата Турция желае да бъде газов хъб за европейците.
Трето, за самата Русия е неизгодно да оказва помощ на иранския газ да идва в Европа. Доставките ни на газ за Европа понижиха, само че не престават, в това число и през „ Турски поток “.
Затова е по-целесъобразно иранският хъб да преглежда източното направление.
„ На Изток няма конкуренция. И тази посока дава опция за нахлуване на пакистанския и бързо развиващия се индийски пазар. Нито Туркменистан, нито Русия, нито Иран са показани на тези газови пазари. За нас това също е привлекателна история “, споделя Юшков.
Тук пораждат нови въпроси. Първо, подготвена ли е Индия да пристигна в Иран и да купува газ. Второ, по какъв начин тъкмо ще се транспортира този газ до Индия?
От една страна, индийската стопанска система пораства, което значи, че потреблението на въглеводороди пораства. Друго нещо е, че Делхи може да не желае да влага в инфраструктура за доставка на този газ от иранския хъб.
Тук има два разновидността за доставка на газ – по водопровод през Пакистан или под формата на ВПГ по море.
Юшков напомня, че когато става дума за газопровода НАПИ за Пакистан и Индия, с изключение на несигурния Афганистан е имало проблем и в Индия. Делхи искаше да купува газ на границата си и оферираше да постави тръби на други. В резултат на това планът НАПИ се провали.
Ако Индия се съгласи да вземе газ от иранския хъб, тогава ще възникне въпросът по какъв начин да го доставя - по суша или по море. Сухопътният маршрут е посредством директни тръби през Пакистан. Експертът счита този вид за най-реалистичен. Вторият метод - да се доставя газ по море под формата на ВПГ - е доста по-сложен.
Първо, към този момент единствено западни компании разполагат с технологията за създаване на цех за ВПГ с огромен потенциал. Иран ги няма, Русия има единствено технологията на дребен цех за ВПГ.
Второ, в случай че приемем, че след 7-10 години Русия въпреки всичко ще разполага със лични изчезнали технологии за създаване на огромни фабрики за ВПГ, не е ясно за какво ще ги строи в Иран. Не забравяйте, че Иран е страната с най-големите газови ресурси след Русия в света, т.е. той е директен съперник на съветския газ.
Според Юшков, в случай че в бъдеще Русия може сама да строи фабрики за полутечен природен газ и газови превозвачи с огромен потенциал, тогава би било по-логично и стопански оправдано да строи такива фабрики на лична територия, в сравнение с да транспортира газ до момента до Иран по тръби и по-късно да го втечнява за доставка до Индия.
Русия може да сложи фабрики на Ямал и да ги транспортира по море до Индия. Ако има проблеми с танкерите от мразовит клас, тогава е допустимо да се изградят фабрики за полутечен природен газ в незамръзващо море, да вземем за пример в Мурманск, като се проточат газопроводи там през личната територия, твърди специалистът.
Ето някои плюсове. Първо, това са вложения в личните им територии, основаване на служащи и данъчни облекчения в страната. Второ, това ще бъде стопански по-изгодно, счита Юшков, защото ВПГ е изобретен особено за превозване на газ на дълги морски дистанции. Най-скъпото при такава доставка е единствено втечняването и втечняването на газ, спрямо което превозването по море коства стотинки.
Като цяло съдействието сред Русия и Иран, двамата най-големи газови играчи в света, в газовия бранш наподобява необичайно. Това са двама съперници, които се възползват от независимото развиване на плановете си. Защо Русия би направила иранския газ мощен и всеобщ? Може би изгодата е класифицирана и е отвън газовата сфера. Друг вид е и двата мощни играча да мислят да се обединят, с цел да усилят силата и въздействието си на международния газов пазар.
„ Мисля, че всички диалози се водят, с цел да се покаже, че Русия и Иран с други газови играчи ще основат газов ОПЕК. Затова преговаряйте с нас в този момент, настрана, преди този момент да се случи. Това е опит за помпане на техните преговорни позиции. Когато Новак неотдавна пътува до Иран, просто се говореше доста за газова ОПЕК “, не изключва специалистът.
Например Русия към момента не е подписала търговски контракт за доставка на газ за Китай по новия газопровод „ Силата на Сибир-2 “. Изграждането му ще стартира едвам след подписването на такова съглашение, а Китай го бави, изкопчвайки отстъпка. А Русия, както знаете, загуби износа на 130 милиарда кубически метра газ годишно заради проблеми на европейския пазар. И най-малко някои от тези размери би трябвало да бъдат приложени.
„ Иранският газов хъб към момента е приказен план. Засега всичко е в най-началния стадий. Не е несъмнено, че този план ще се реализира. И в случай че сде случи, то това е вероятността не на 2020-те, а на 2030-те “, заключва Игор Юшков.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Иран възнамерява да сътвори газов хъб с присъединяване на Русия, Туркменистан и Катар в индустриалния регион Асалуйе в южната иранска провинция Бушер, ситуиран на брега на Персийския залив. Това заяви министърът на петрола на страната Джавад Уджи.
Регионът е домът на индустриалния център на най-голямото петролно и газово находище в света “Парс ”. Запасите от газ възлизат на 28 трилиона кубически метра газ плюс 7 милиарда тона петрол.
Преди няколко седмици, през май, съветска делегация, водена от вицепремиера Алексей Новак, посети Иран. Тогава бяха подписани редица двустранни съглашения, само че наличието на доста от тях беше прикрито. Що се отнася до газа, ставаше дума за суапови доставки на газ в северната част на Иран за 10 милиарда кубически метра газ на първия стадий, който може да се трансформира в план за газов хъб. Освен това беше разисквано създаването на петролни и газови залежи в Иран.
Все още няма детайлности за газовия хъб в Иран. „ Вероятно приказваме за това, че съветският и туркменският газ ще дойдат в Иран, ще се смесят с ирански газ и някои други и ще сменят собствеността. Тук купувачът ще го взема. Има образец за известния газов хъб “Баумгартен ” в Австрия, обсъждан газов хъб в Турция. Това може да бъде както електронен продан, по този начин и дълготрайни контракти, които ще дефинират точката на прекачване на собствеността върху газа в Асалуя “, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация.
Но тогава има доста въпроси. Едно от тях е къде ще отива газът от иранския хъб, кой ще го купува там? Могат да се разграничат две направления: на запад - към Европа или на изток - към Индия.
Доставките в западна посока наподобяват съмнителни. „ Първо, не е ясно за какво съветският газ би трябвало да прави такова отклоняване - газопроводи през Централна Азия до Турция и по-нататък към Европа. Това е нерационално “, сподели Юшков. Освен това е по-логично Русия да транспортира съветски газ непосредствено до Турция, което към този момент се случва.
Второ, Турция надали ще утвърди идването на съперник и може да не допусне газа от иранския хъб, тъй като самата Турция желае да бъде газов хъб за европейците.
Трето, за самата Русия е неизгодно да оказва помощ на иранския газ да идва в Европа. Доставките ни на газ за Европа понижиха, само че не престават, в това число и през „ Турски поток “.
Затова е по-целесъобразно иранският хъб да преглежда източното направление.
„ На Изток няма конкуренция. И тази посока дава опция за нахлуване на пакистанския и бързо развиващия се индийски пазар. Нито Туркменистан, нито Русия, нито Иран са показани на тези газови пазари. За нас това също е привлекателна история “, споделя Юшков.
Тук пораждат нови въпроси. Първо, подготвена ли е Индия да пристигна в Иран и да купува газ. Второ, по какъв начин тъкмо ще се транспортира този газ до Индия?
От една страна, индийската стопанска система пораства, което значи, че потреблението на въглеводороди пораства. Друго нещо е, че Делхи може да не желае да влага в инфраструктура за доставка на този газ от иранския хъб.
Тук има два разновидността за доставка на газ – по водопровод през Пакистан или под формата на ВПГ по море.
Юшков напомня, че когато става дума за газопровода НАПИ за Пакистан и Индия, с изключение на несигурния Афганистан е имало проблем и в Индия. Делхи искаше да купува газ на границата си и оферираше да постави тръби на други. В резултат на това планът НАПИ се провали.
Ако Индия се съгласи да вземе газ от иранския хъб, тогава ще възникне въпросът по какъв начин да го доставя - по суша или по море. Сухопътният маршрут е посредством директни тръби през Пакистан. Експертът счита този вид за най-реалистичен. Вторият метод - да се доставя газ по море под формата на ВПГ - е доста по-сложен.
Първо, към този момент единствено западни компании разполагат с технологията за създаване на цех за ВПГ с огромен потенциал. Иран ги няма, Русия има единствено технологията на дребен цех за ВПГ.
Второ, в случай че приемем, че след 7-10 години Русия въпреки всичко ще разполага със лични изчезнали технологии за създаване на огромни фабрики за ВПГ, не е ясно за какво ще ги строи в Иран. Не забравяйте, че Иран е страната с най-големите газови ресурси след Русия в света, т.е. той е директен съперник на съветския газ.
Според Юшков, в случай че в бъдеще Русия може сама да строи фабрики за полутечен природен газ и газови превозвачи с огромен потенциал, тогава би било по-логично и стопански оправдано да строи такива фабрики на лична територия, в сравнение с да транспортира газ до момента до Иран по тръби и по-късно да го втечнява за доставка до Индия.
Русия може да сложи фабрики на Ямал и да ги транспортира по море до Индия. Ако има проблеми с танкерите от мразовит клас, тогава е допустимо да се изградят фабрики за полутечен природен газ в незамръзващо море, да вземем за пример в Мурманск, като се проточат газопроводи там през личната територия, твърди специалистът.
Ето някои плюсове. Първо, това са вложения в личните им територии, основаване на служащи и данъчни облекчения в страната. Второ, това ще бъде стопански по-изгодно, счита Юшков, защото ВПГ е изобретен особено за превозване на газ на дълги морски дистанции. Най-скъпото при такава доставка е единствено втечняването и втечняването на газ, спрямо което превозването по море коства стотинки.
Като цяло съдействието сред Русия и Иран, двамата най-големи газови играчи в света, в газовия бранш наподобява необичайно. Това са двама съперници, които се възползват от независимото развиване на плановете си. Защо Русия би направила иранския газ мощен и всеобщ? Може би изгодата е класифицирана и е отвън газовата сфера. Друг вид е и двата мощни играча да мислят да се обединят, с цел да усилят силата и въздействието си на международния газов пазар.
„ Мисля, че всички диалози се водят, с цел да се покаже, че Русия и Иран с други газови играчи ще основат газов ОПЕК. Затова преговаряйте с нас в този момент, настрана, преди този момент да се случи. Това е опит за помпане на техните преговорни позиции. Когато Новак неотдавна пътува до Иран, просто се говореше доста за газова ОПЕК “, не изключва специалистът.
Например Русия към момента не е подписала търговски контракт за доставка на газ за Китай по новия газопровод „ Силата на Сибир-2 “. Изграждането му ще стартира едвам след подписването на такова съглашение, а Китай го бави, изкопчвайки отстъпка. А Русия, както знаете, загуби износа на 130 милиарда кубически метра газ годишно заради проблеми на европейския пазар. И най-малко някои от тези размери би трябвало да бъдат приложени.
„ Иранският газов хъб към момента е приказен план. Засега всичко е в най-началния стадий. Не е несъмнено, че този план ще се реализира. И в случай че сде случи, то това е вероятността не на 2020-те, а на 2030-те “, заключва Игор Юшков.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ