Западът присъжда на Русия поражение поради неявяване на война
„ Русия ли мигна първа? Или просто прикри едното си око, с цел да се прицели по-добре и да дръпне спусъка? “ Този откъс от “Економист ” най-добре разказва настоящето въодушевление на атлантическите елити — те не бързат да разгласят деескалацията на обстановката към Украйна, предпочитайки да продължат осведомителното нагнетяване на обстановката към „ съветската опасност “, съветската офанзива против Украйна. Въпреки това, като цяло сегашният стадий от борбата сред Русия и Запада към този момент би трябвало да се смята за приключен, което значи, че могат да се създадат предварителни заключения. Кой завоюва тази несъстояла се война - и каква война беше?
Знаем, че Русия е съвсем невероятно да бъде победена на бойното поле, в случай че ние сами не се унищожим от вътрешната страна и не подкопаем силата си. Така е в горещата Първа международна война, и в Студената война - и ние към момента берем плодовете от доброволната капитулация в последната, в това число в украинската посока.
Но в този момент виждаме нова форма на борба – нашите съперници оповестиха, че приготвяме война, даже сме определили дата за нея, героично се пробваха да я спрат... А когато войната не се случи, т.е. Русия не се появи за нея, се пробват да ни присъдят проваляне - даже не техническо, както в спорта заради отсъствие, а геополитическо. И тук няма значение дали Западът в действителност вярваше в това, което самите те пропагандираха - т.е. в действителността на нашата експанзия - или това беше изцяло специфична интервенция (всъщност англосаксонците имаха и двата мотива). Сега е значимо нещо друго: ще се опитат да ни разгласят за губещи в геополитическата борба. Колко сполучливи могат да бъдат тези опити?
Ако приказваме за интернационалната известност на Русия, то „ съветската експанзия, предотвратена от Запада “, няма да ѝ се отрази по никакъв метод. Не можете да го пробутате по този начин на никого отвън западната аудитория – нито на Китай, нито на Индия, нито на арабския свят (който е научил доста добре сирийския урок), нито даже на Латинска Америка (по стичане на събитията, само че алегорично, президентите на двете му най-големи страни, Бразилия и Аржентина, посетиха Москва тъкмо в разгара на нервността към „ нашествието “). Тоест виртуалната победа във войната, измислена от англосаксонците, няма да бъде плюс за тях - само че минусите ще бъдат много осезаеми.
В последна сметка подправените (и съзнателно фалшиви) обвинявания в настъпателност нараняват репутацията на измислилия ги. И макар че никой в света не се съмняваше в способността на англосаксонците да приписват каквото и да било на другите, въпреки всичко множеството международни водачи в този момент ще заключат, че този път „ Акела пропусна “. Защо ли? За останалия свят не е значимо дали заради действителен боязън от съветското настъпление или за напън и заплашване на Русия. Вашингтон и Лондон подвигнаха нервност в международен мащаб и в този момент Русия има всички учредения да ги упрекна в умишлена провокация и дезинформация. Всяка страна може да се сложи на нейно място - и да разбере какво би направила в тази обстановка. Изводът за всички ще бъде почти идентичен: би трябвало да се направи всичко, с цел да се форсира процесът на отнемане на англосаксонците от самата опция да провеждат информативен гнет от подобен мащаб. Тоест светът би трябвало да стане в действителност многополюсен още по-бързо, тъй че западните осведомителни специфични интервенции да обгръщат единствено западните страни.
Но въздействието на случилото се върху западното публично мнение няма да е толкоз ясно, колкото наподобява на мнозина в този момент. Лаврите на " миротвореца ", т.е. за този, който е предотвратил войната и " спрял Путин ", няма да оказват помощ нито на Джонсън (ако заобикаля оставката, то е поради вътрешнополитическите си бойни качества), нито на Байдън и " Вашингтонското " тресавище ". Дори в случай че част от американците имат вяра, че Байдън е спрял Путин, това на процедура няма да помогне на демократите през ноември да спрат реванша на Тръмп на междинните избори за Конгрес (може и други способи, чисто вътрешнополитически, да работят там, само че имаме огромни подозрения за това). Освен това, след началото на договарянията за сигурност сред Съединени американски щати и Русия, „ защитата на Украйна “ ще бъде ориентирана още повече против демократите, като ги обвинят, че вършат отстъпки на руснаците и предизвикват по-нататъшното доближаване сред Русия и Китай.
Но има и трето поле за използване на тезата „ Русия загуби “ – съветската вътрешна политика. На него нашите геополитически съперници ще разиграят тази тематика с необикновен цинизъм. И не измежду нашите прозападни либерали – тук всичко е примитивно, всичко е построено върху вярата в способността на американците да спасят света и Русия от ужасния Путин. Не, тя ще бъде употребена, и то най-много на направления, против част от нашата патриотична общност – сеейки в нея отчаяние от обстоятелството, че „ Путин по този начин и не завладя Киев “. Всичко това към този момент наблюдавахме през 2014-2016 година, всички тези безкрайни недоволства за това какво „ съобщи Путин “ (Донбас, Новоросия, Руският свят, съветските интереси). Сега ще бъде същото: той се е уплашил, не е освободил Украйна, добре, най-малко Малорусия, прегъна се под натиска на Запада. И обяснението на аргументите е готово – несъмнено, какво да чакаме от това държавно управление, всички те имат пари, деца и ползи на Запад. Уви, даже на деветата година от борбата с атлантистите някои от нашите лековерни хора към момента имат вяра в тези нелепости.
Има и друга версия на " Русия загуби " - малко по-сложна. Не искахме да се бием, само че се опитахме да сплашим англосаксонците, по тази причина им поставихме явно неприемливи условия за сигурност и организирахме военна проява към Украйна. Очаквайки, че ще се уплашат, ще се поколебаят и ще създадат отстъпки, най-малко да ни подсигуряват, че Украйна няма да влезе в НАТО. Но непоколебимият Байдън и останалите не отстъпиха, в противен случай, надали не започнаха да ни предизвикат към интервенция против Украйна, за каквато Путин въобще нямаше желание. И в последна сметка бяхме принудени да отстъпим, да се съгласим на „ непристоен мир “, т.е. връщане към обстановката преди началото на епидемията.
В тази логичност най-слабото (освен догатката, че Западът е предизвикал нашата офанзива, което изцяло опонира на желанията и тактиката на англосаксонците) е първата причина: би трябвало да вярвате, че Путин е играл блиц, на къси дистанции, т.е. да е разчитал на бърза победа в къса игра. Но когато сложи ултиматум за гаранции за сигурност през ноември, президентът не изхожда от слабостта на Байдън (наистина отслабен, в това число от афганистанската история), не от промяната на държавното управление в Германия или наближаващите избори във Франция - той изхожда от общата тактика за битка за Украйна. Което продължава към този момент осем години след Крим, само че всяка година става все по-тежко. Ние се борим за Украйна не със Зеленски или украинските олигарси, а с тези сили в атлантическия свят, които съществено разчитат на трайното обособяване на тази част от историческа Русия от нас. Тоест те залагат на стратегическото, историческо консолидиране на резултатите от 1991 година посредством преразглеждане на границите сред съветския свят и Европа. Точно това е изрично неприемливото за нас – не за Путин, а за който и да е руснак от двете страни на сегашната руско-украинска граница. Точно това споделя Путин на Запада в своите оферти и претенции – и това доста добре го схванаха англосаксонските елити.
Те не се тормозят какво ще направи Путин през днешния ден, те се тормозят, че Русия ги принуждава да се откажат от проектите си за атлантизация на Украйна, от проектите си за агресия на изток. Честно казано, в средносрочен проект те имаха дребен късмет да удържат непознатото – и същински стратези като Кисинджър схващат това доста добре – само че имаха илюзията, че цялата тази блъсканица с Украйна може да се проточи много дълго време. Сега Путин ги лиши от тази заблуда. Ще им би трябвало още малко време, с цел да обмислят и признаят този факт. Да признаят сами личното си проваляне в тази борба (но към момента не в геополитическата война) за Украйна.
Превод: В. Сергеев
Знаем, че Русия е съвсем невероятно да бъде победена на бойното поле, в случай че ние сами не се унищожим от вътрешната страна и не подкопаем силата си. Така е в горещата Първа международна война, и в Студената война - и ние към момента берем плодовете от доброволната капитулация в последната, в това число в украинската посока.
Но в този момент виждаме нова форма на борба – нашите съперници оповестиха, че приготвяме война, даже сме определили дата за нея, героично се пробваха да я спрат... А когато войната не се случи, т.е. Русия не се появи за нея, се пробват да ни присъдят проваляне - даже не техническо, както в спорта заради отсъствие, а геополитическо. И тук няма значение дали Западът в действителност вярваше в това, което самите те пропагандираха - т.е. в действителността на нашата експанзия - или това беше изцяло специфична интервенция (всъщност англосаксонците имаха и двата мотива). Сега е значимо нещо друго: ще се опитат да ни разгласят за губещи в геополитическата борба. Колко сполучливи могат да бъдат тези опити?
Ако приказваме за интернационалната известност на Русия, то „ съветската експанзия, предотвратена от Запада “, няма да ѝ се отрази по никакъв метод. Не можете да го пробутате по този начин на никого отвън западната аудитория – нито на Китай, нито на Индия, нито на арабския свят (който е научил доста добре сирийския урок), нито даже на Латинска Америка (по стичане на събитията, само че алегорично, президентите на двете му най-големи страни, Бразилия и Аржентина, посетиха Москва тъкмо в разгара на нервността към „ нашествието “). Тоест виртуалната победа във войната, измислена от англосаксонците, няма да бъде плюс за тях - само че минусите ще бъдат много осезаеми.
В последна сметка подправените (и съзнателно фалшиви) обвинявания в настъпателност нараняват репутацията на измислилия ги. И макар че никой в света не се съмняваше в способността на англосаксонците да приписват каквото и да било на другите, въпреки всичко множеството международни водачи в този момент ще заключат, че този път „ Акела пропусна “. Защо ли? За останалия свят не е значимо дали заради действителен боязън от съветското настъпление или за напън и заплашване на Русия. Вашингтон и Лондон подвигнаха нервност в международен мащаб и в този момент Русия има всички учредения да ги упрекна в умишлена провокация и дезинформация. Всяка страна може да се сложи на нейно място - и да разбере какво би направила в тази обстановка. Изводът за всички ще бъде почти идентичен: би трябвало да се направи всичко, с цел да се форсира процесът на отнемане на англосаксонците от самата опция да провеждат информативен гнет от подобен мащаб. Тоест светът би трябвало да стане в действителност многополюсен още по-бързо, тъй че западните осведомителни специфични интервенции да обгръщат единствено западните страни.
Но въздействието на случилото се върху западното публично мнение няма да е толкоз ясно, колкото наподобява на мнозина в този момент. Лаврите на " миротвореца ", т.е. за този, който е предотвратил войната и " спрял Путин ", няма да оказват помощ нито на Джонсън (ако заобикаля оставката, то е поради вътрешнополитическите си бойни качества), нито на Байдън и " Вашингтонското " тресавище ". Дори в случай че част от американците имат вяра, че Байдън е спрял Путин, това на процедура няма да помогне на демократите през ноември да спрат реванша на Тръмп на междинните избори за Конгрес (може и други способи, чисто вътрешнополитически, да работят там, само че имаме огромни подозрения за това). Освен това, след началото на договарянията за сигурност сред Съединени американски щати и Русия, „ защитата на Украйна “ ще бъде ориентирана още повече против демократите, като ги обвинят, че вършат отстъпки на руснаците и предизвикват по-нататъшното доближаване сред Русия и Китай.
Но има и трето поле за използване на тезата „ Русия загуби “ – съветската вътрешна политика. На него нашите геополитически съперници ще разиграят тази тематика с необикновен цинизъм. И не измежду нашите прозападни либерали – тук всичко е примитивно, всичко е построено върху вярата в способността на американците да спасят света и Русия от ужасния Путин. Не, тя ще бъде употребена, и то най-много на направления, против част от нашата патриотична общност – сеейки в нея отчаяние от обстоятелството, че „ Путин по този начин и не завладя Киев “. Всичко това към този момент наблюдавахме през 2014-2016 година, всички тези безкрайни недоволства за това какво „ съобщи Путин “ (Донбас, Новоросия, Руският свят, съветските интереси). Сега ще бъде същото: той се е уплашил, не е освободил Украйна, добре, най-малко Малорусия, прегъна се под натиска на Запада. И обяснението на аргументите е готово – несъмнено, какво да чакаме от това държавно управление, всички те имат пари, деца и ползи на Запад. Уви, даже на деветата година от борбата с атлантистите някои от нашите лековерни хора към момента имат вяра в тези нелепости.
Има и друга версия на " Русия загуби " - малко по-сложна. Не искахме да се бием, само че се опитахме да сплашим англосаксонците, по тази причина им поставихме явно неприемливи условия за сигурност и организирахме военна проява към Украйна. Очаквайки, че ще се уплашат, ще се поколебаят и ще създадат отстъпки, най-малко да ни подсигуряват, че Украйна няма да влезе в НАТО. Но непоколебимият Байдън и останалите не отстъпиха, в противен случай, надали не започнаха да ни предизвикат към интервенция против Украйна, за каквато Путин въобще нямаше желание. И в последна сметка бяхме принудени да отстъпим, да се съгласим на „ непристоен мир “, т.е. връщане към обстановката преди началото на епидемията.
В тази логичност най-слабото (освен догатката, че Западът е предизвикал нашата офанзива, което изцяло опонира на желанията и тактиката на англосаксонците) е първата причина: би трябвало да вярвате, че Путин е играл блиц, на къси дистанции, т.е. да е разчитал на бърза победа в къса игра. Но когато сложи ултиматум за гаранции за сигурност през ноември, президентът не изхожда от слабостта на Байдън (наистина отслабен, в това число от афганистанската история), не от промяната на държавното управление в Германия или наближаващите избори във Франция - той изхожда от общата тактика за битка за Украйна. Което продължава към този момент осем години след Крим, само че всяка година става все по-тежко. Ние се борим за Украйна не със Зеленски или украинските олигарси, а с тези сили в атлантическия свят, които съществено разчитат на трайното обособяване на тази част от историческа Русия от нас. Тоест те залагат на стратегическото, историческо консолидиране на резултатите от 1991 година посредством преразглеждане на границите сред съветския свят и Европа. Точно това е изрично неприемливото за нас – не за Путин, а за който и да е руснак от двете страни на сегашната руско-украинска граница. Точно това споделя Путин на Запада в своите оферти и претенции – и това доста добре го схванаха англосаксонските елити.
Те не се тормозят какво ще направи Путин през днешния ден, те се тормозят, че Русия ги принуждава да се откажат от проектите си за атлантизация на Украйна, от проектите си за агресия на изток. Честно казано, в средносрочен проект те имаха дребен късмет да удържат непознатото – и същински стратези като Кисинджър схващат това доста добре – само че имаха илюзията, че цялата тази блъсканица с Украйна може да се проточи много дълго време. Сега Путин ги лиши от тази заблуда. Ще им би трябвало още малко време, с цел да обмислят и признаят този факт. Да признаят сами личното си проваляне в тази борба (но към момента не в геополитическата война) за Украйна.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ