Защо Русия и Китай не се притекоха на помощ на Иран
Русия, Китай и Северна Корея не помогнаха уверено на Иран по време на войната му с Израел предишния месец, разяснява на уеб страницата си Институтът за проучване на войната (ISW), съобщи Българска телеграфна агенция.
Базираният във Вашингтон мозъчен концерн отбелязва, че нито една от трите страни не се е притекла на помощ на Ислямската република по време на израелските и американските удари против нейната нуклеарна стратегия макар своите връзки с Иран.
Американските анализатори пишат за самобитна Антанта (или Съглашение) сред четирите страни, по прилика със съюза сред Франция, Британската и Руската империя преди Първата международна война.
Липсата на неотложен и осезателен отговор от Москва, Пекин и Пхенян беше предстояща. Тя обаче акцентира стратегическите нюанси, които са в основата на съществуването на тази Антанта, обобщава Институтът за проучване на войната.
Мозъчният концерн разяснява, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея нито са самобитна ос, нито си сътрудничат като здрав съюз, а са по-скоро надълбоко опортюнистични и трансакционни сътрудници с някои значими общи цели, ангажирани в небалансирано и непрекъснато изменящо се стратегическо взаимоотношение.
Реакциите им на войната сред Израел и Иран ясно демонстрират, че те действат де факто като Антантата - т.е. необвързващо съгласие сред страни по набор от постоянно противоречиви въпроси без публични обещания за въоръжена поддръжка при положение на военни дейности, само че без да бъде изцяло изключена опцията за военна поддръжка, пишат американските анализатори.
Според тях това, което сплотява четирите страни, е общата им цел да оспорят доминирания от Съединени американски щати международен ред.
Всяка от тези страни преследва общата цел в своята районна сфера на интерес, подпомагана до известна степен от останалите, само че с желанието да реализира световен резултат посредством обединени старания, показва Институтът за проучване на войната.
Заплахите, които тази Антанта основава за националната сигурност на Съединените щати, остават действителни и съществени макар лимитираното предпочитание на членовете ѝ да си оказват помощ взаимно, защото сплотяващата цел на тяхното опортюнистично съдействие е да препроектират доминирания от Съединени американски щати международен ред по метод, който да ограничи фрапантно ролята, силата и въздействието на Съединените щати, написа в умозаключение американският мозъчен концерн.
