От Украйна до Близкия изток: светът стои на прага на Третата световна
Русия като полюс в многополюсния свят води война със Запада в Украйна. Много ислямски страни под въздействието на западната агитация не схванаха ясно аргументите, задачите и природата на тази война, приемайки, че става дума за районен спор (такива не са малко в самия ислямски свят). Но в този момент, когато в палестинско-израелския спор глобализмът засегна директно всички мюсюлмани на света, СВО на Русия в очите им придобива изцяло нов смисъл. Все отново това е битка на многополюсния свят с еднополюсния, значи се води освен в полза на Русия като полюс, само че и индиректно (да не кажем пряко) в полза на всички формиращи се геополитически полюси. Това най-добре се схваща от Китай, а измежду ислямските страни - от Иран. Но напоследък стремглаво пораства огромното геополитическо осъзнаване и в другите мюсюлмански общества - в Саудитска Арабия, Египет, Турция, Пакистан и Индонезия. От тук и опитите за доближаване сред Саудитска Арабия и Иран, суверенната политика на Турция. И колкото повече ислямският свят се осъзнава като полюс, единна цивилизация, толкоз по-ясно му става държанието на Русия. Путин и по този начин е известен водач в международен мащаб, изключително в незападните страни. Сега в очите на света неговата тактика придобива изцяло явен смисъл и оправданост: Русия към този момент води война в цялостна мощ против еднополюсността, т.е. срещу глобализма и Запада.
Сега Западът дружно със своята израелска маша нападна ислямския свят, подлага на геноцид палестинските араби.
Това значи, че идва моментът на исляма. И ислямският свят има справедливи съдружници в тази евентуална война на мюсюлманите със западната надмощие, която може да избухне всеки момент (знаейки израилтяните, нямам подозрение, че нямат желанието да се спрат, до момента в който не унищожат палестинците - още в този момент войната има древен мащаби). В тази обстановка това са на първо място Русия и Китай, който самият всеки миг ще би трябвало да взема решение казуса с Тайван. Но е очевидно, че последователно ще се откриват и други фронтови линии.
Може ли това да докара до Третата международна война? Най-вероятно-да. И в прочут смисъл тя към този момент тече. За да стане международна войната е нужна на първо място сериозна маса от насъбрани несъгласия, които е невероятно да се решат по различен, невоенен метод. Това изискване е изпълнено. Западът няма желание непринудено да се отхвърля от своята надмощие. А новите полюси - надигащите се независими цивилизации, огромните пространства - не са съгласни през днешния ден с тази надмощие. Още повече, че Съединени американски щати и груповият Запад показват цялостна некадърност да бъдат водачи на човечеството, разпалвайки със своята политика нови и нови спорове и войни. Ако войната не може да се избегне, остава само да се завоюва.
Каква роля играе позицията на Доналд Тръмп в тази засилваща се борба на Запада с исляма? Байдън е уверен глобалист, гневен русофоб и краен последовател на еднополюсността. Именно с това се изяснява неговата упорита поддръжка на киевския неонацистки режим и тоталното опрощение на Израел, в това число за геноцида. Позицията на Тръмп е по-сложна. Той е типичен националист, за него най-важни са ползите на Америка като страна, а не ефимерните проекти за международно владичество. По отношение на Русия Тръмп е апатичен, повече го вълнува комерсиалната и икономическата конкуренция в Китай. Но освен това той се намира под цялостното въздействие на ционисткото лоби в самата Америка. Затова в приближаващата война на Запада с исляма от негова страна и от страната на републиканците като цяло не би трябвало да чакаме разпределяне. В този подтекст, в случай че завръщането на Тръмп в Белия дом може да отслаби поддръжката за Украйна (което е доста значимо за Русия), то във връзка с мюсюлманите и изключително на палестинците той ще организира много внезапна политика - може би даже по-рязка от тази на Байдън. Затова да бъдем реалисти и да разчитаме на сериозна, комплицирана и проточваща се война.
Важно е да се осъзнае, че това не е набожен спор. Това е война на атеистичния и материален Запад против всички обичайни религии. Значи, изцяло допустимо, да е пристигнало времето на последната борба.
Ще прерасне ли този надигащ се спор в нуклеарна война? Не би трябвало да го изключваме, изключително с потреблението на тактическо нуклеарно оръжие. Едва ли тези, които имат стратегическо нуклеарно оръжие (Русия и страните от НАТО), ще го употребяват - това би било равнозначно на унищожаването на цялото човечество. Но откакто тактическо нуклеарно оръжие има и у Израел, и у Пакистан, и може би у Иран, не би трябвало да изключваме локалното потребление.
Какъв ще бъде международният ред в хода на тази надигаща се борба? Тук няма подготвен отговор. Единственото, което вероятно е изключено, е установяването на здрав и постоянен еднополюсен международен ред, за който по този начин обезверено са се вкопчили глобалистите. Повече, при никакви условия няма да има еднополюсен свят. Светът ще бъде или многополюсен, или въобще няма да го има. Колкото повече и по-агресивно Западът ще упорства за запазването на своята надмощие, толкоз по-ожесточена ще бъде битката.
Но многополюсността сама по себе си няма да се наложи. Сега се организира значително прегрупиране в ислямския свят. Ако мюсюлманите съумеят да се сплотят пред общия гневен зложелател, значи ще възникне и пълностоен ислямски полюс. Ако не съумеят, това ще отдалечи настъпването на многополюсността.
Изглежда, че всеки от тези полюси посредством спор би трябвало да потвърди своето право на битие. Русия ще стане пълностоен и върховен полюс, побеждавайки в Украйна. Китай, решавайки казуса с Тайван.
Ислямският свят - настоявайки за заслужено решение на палестинския въпрос.
Следват Индия, Латинска Америка и Африка, където все по-ожесточено се сблъскват с неоколониалните сили на Запада. Всички полюси на многополюсния свят ще бъдат принудени да вземат този изпит.
И тогава ще се върнем частично към предколумбовия международен ред, в който с изключение на Западна Европа са съществували няколко империи - Китайска, Индийска, Руска, Османска, Персийска, както и самостоятелни мощни страни в Южна Азия, Африка и Латинска Америка. Дори Океания има свои лични политически и обществени системи, които по-късно са приравнени от европейските колонизатори и расисти с „ дивамчество “ и „ безчовечие “. Следователно многополюсността е изцяло допустима. Така е човечеството преди началото на глобалистките империалистични политики на Запада в съвремието.
Това не значи, че мирът незабавно ще се откри на планетата. Но подобен многополюсен международен ред във всеки случай ще бъде доста по-справедлив и уравновесен.
Превод: В. Сергеев
https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Сега Западът дружно със своята израелска маша нападна ислямския свят, подлага на геноцид палестинските араби.
Това значи, че идва моментът на исляма. И ислямският свят има справедливи съдружници в тази евентуална война на мюсюлманите със западната надмощие, която може да избухне всеки момент (знаейки израилтяните, нямам подозрение, че нямат желанието да се спрат, до момента в който не унищожат палестинците - още в този момент войната има древен мащаби). В тази обстановка това са на първо място Русия и Китай, който самият всеки миг ще би трябвало да взема решение казуса с Тайван. Но е очевидно, че последователно ще се откриват и други фронтови линии.
Може ли това да докара до Третата международна война? Най-вероятно-да. И в прочут смисъл тя към този момент тече. За да стане международна войната е нужна на първо място сериозна маса от насъбрани несъгласия, които е невероятно да се решат по различен, невоенен метод. Това изискване е изпълнено. Западът няма желание непринудено да се отхвърля от своята надмощие. А новите полюси - надигащите се независими цивилизации, огромните пространства - не са съгласни през днешния ден с тази надмощие. Още повече, че Съединени американски щати и груповият Запад показват цялостна некадърност да бъдат водачи на човечеството, разпалвайки със своята политика нови и нови спорове и войни. Ако войната не може да се избегне, остава само да се завоюва.
Каква роля играе позицията на Доналд Тръмп в тази засилваща се борба на Запада с исляма? Байдън е уверен глобалист, гневен русофоб и краен последовател на еднополюсността. Именно с това се изяснява неговата упорита поддръжка на киевския неонацистки режим и тоталното опрощение на Израел, в това число за геноцида. Позицията на Тръмп е по-сложна. Той е типичен националист, за него най-важни са ползите на Америка като страна, а не ефимерните проекти за международно владичество. По отношение на Русия Тръмп е апатичен, повече го вълнува комерсиалната и икономическата конкуренция в Китай. Но освен това той се намира под цялостното въздействие на ционисткото лоби в самата Америка. Затова в приближаващата война на Запада с исляма от негова страна и от страната на републиканците като цяло не би трябвало да чакаме разпределяне. В този подтекст, в случай че завръщането на Тръмп в Белия дом може да отслаби поддръжката за Украйна (което е доста значимо за Русия), то във връзка с мюсюлманите и изключително на палестинците той ще организира много внезапна политика - може би даже по-рязка от тази на Байдън. Затова да бъдем реалисти и да разчитаме на сериозна, комплицирана и проточваща се война.
Важно е да се осъзнае, че това не е набожен спор. Това е война на атеистичния и материален Запад против всички обичайни религии. Значи, изцяло допустимо, да е пристигнало времето на последната борба.
Ще прерасне ли този надигащ се спор в нуклеарна война? Не би трябвало да го изключваме, изключително с потреблението на тактическо нуклеарно оръжие. Едва ли тези, които имат стратегическо нуклеарно оръжие (Русия и страните от НАТО), ще го употребяват - това би било равнозначно на унищожаването на цялото човечество. Но откакто тактическо нуклеарно оръжие има и у Израел, и у Пакистан, и може би у Иран, не би трябвало да изключваме локалното потребление.
Какъв ще бъде международният ред в хода на тази надигаща се борба? Тук няма подготвен отговор. Единственото, което вероятно е изключено, е установяването на здрав и постоянен еднополюсен международен ред, за който по този начин обезверено са се вкопчили глобалистите. Повече, при никакви условия няма да има еднополюсен свят. Светът ще бъде или многополюсен, или въобще няма да го има. Колкото повече и по-агресивно Западът ще упорства за запазването на своята надмощие, толкоз по-ожесточена ще бъде битката.
Но многополюсността сама по себе си няма да се наложи. Сега се организира значително прегрупиране в ислямския свят. Ако мюсюлманите съумеят да се сплотят пред общия гневен зложелател, значи ще възникне и пълностоен ислямски полюс. Ако не съумеят, това ще отдалечи настъпването на многополюсността.
Изглежда, че всеки от тези полюси посредством спор би трябвало да потвърди своето право на битие. Русия ще стане пълностоен и върховен полюс, побеждавайки в Украйна. Китай, решавайки казуса с Тайван.
Ислямският свят - настоявайки за заслужено решение на палестинския въпрос.
Следват Индия, Латинска Америка и Африка, където все по-ожесточено се сблъскват с неоколониалните сили на Запада. Всички полюси на многополюсния свят ще бъдат принудени да вземат този изпит.
И тогава ще се върнем частично към предколумбовия международен ред, в който с изключение на Западна Европа са съществували няколко империи - Китайска, Индийска, Руска, Османска, Персийска, както и самостоятелни мощни страни в Южна Азия, Африка и Латинска Америка. Дори Океания има свои лични политически и обществени системи, които по-късно са приравнени от европейските колонизатори и расисти с „ дивамчество “ и „ безчовечие “. Следователно многополюсността е изцяло допустима. Така е човечеството преди началото на глобалистките империалистични политики на Запада в съвремието.
Това не значи, че мирът незабавно ще се откри на планетата. Но подобен многополюсен международен ред във всеки случай ще бъде доста по-справедлив и уравновесен.
Превод: В. Сергеев
https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ