Русия иска да разположи 10 000 войници в самопровъзгласилата се

Русия желае да разположи 10 000 бойци в самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република (ПМР), която граничи с Одеска област на Украйна, сподели молдовският министър председател Дорин Речан пред, базирайки се на данни от разузнаването. Той сподели, че Кремъл има намерение да откри лоялно държавно управление в Кишинев, като се намеси в парламентарните избори, планувани за септември.

" Това е голямо изпитание за подкопаване на молдовската народна власт. Те [руснаците] желаят да засилят военното си наличие в района на Приднестровието “, сподели Речан. Той добави, че намесите на Москва включват онлайн агитация и противозаконни парични преводи към партии и гласоподаватели. Според Речан през 2024 година Русия е похарчила сума равна на 1% от Брутният вътрешен продукт на Молдова за акции за въздействие, заради което референдумът за присъединение към Европейски Съюз беше признат с разлика от единствено 0,7% от гласовете.

" Човек може да си показа какво въздействие и напън ще имат 10 000 бойци върху югозападната част на Украйна, както и върху Румъния, която е член на НАТО ", добави министър председателят.

В момента Русия поддържа дребен брой бойци в Приднестровието, което е под контрола на сепаратистите от 33 години. Въпреки това, защото анклавът няма изход на море и е заобиколен от Украйна и Молдова, Кремъл не може да изпрати спомагателни войски там.

През 2023 година ръководителят на представителството на Приднестровието в Руската федерация Леонид Манаков сподели, че в ПМР са били ситуирани 450 съветски миротворци, а общо могат да бъдат ситуирани до 3,1 хиляди. В региона се намира и Оперативна група от съветски войски с бройка към 1000 души, която поддържа мироопазващата интервенция и охранява хранилища с 20 000 тона муниции, останали от руската ера.

Молдова неведнъж е упорствала Кремъл да изтегли войските си от Приднестровието, които републиката възприема като „ окупационни сили “ и „ опасност за националната сигурност “. Резолюция с сходен апел беше призната в Организация на обединените нации, само че Русия отхвърли да я извърши.

Кремъл от дълго време организира политика на дестабилизиране на Молдова и желае да трансформира Приднестровието в следена прокси конструкция, която може да бъде употребена като плацдарм за хибридни военни интервенции против републиката, решила да се причисли към Европейски Съюз, както и против Украйна и НАТО, анализатори от Американския институт за проучване на войната (ISW). Крайната цел на Кремъл е да Молдова в съветски спътник.

През февруари 2024 година Тираспол изиска от Москва да се намеси по отношение на „ натиска “, „ геноцидната политика “ и „ насилственото налагане на език “ от Кишинев. Руският президент Владимир Путин направи сходни изказвания, когато приказва за решението да стартира война в Украйна. Това даде съображение да се допусна, че сходен сюжет ще бъде осъществен и във връзка с Молдова.

След началото на войната съветският външен министър Сергей Лавров неведнъж, че Молдова може да се трансформира в „ идната Украйна “, защото нейният президент Мая Санду е „ нетърпелива “ да се причисли към НАТО и съобщи, че Русия „ няма да разреши на нейните 220 000 жители, живеещи в Приднестровието, да станат жертва на друга западна случка “.

на Центъра " Досие " разкри, че при започване на нашествието Кремъл е инструктирал ФСБ да създаде концепцията за отваряне на „ втори фронт “ от Приднестровието. Тази информация беше доказана и от източници на The Washington Post. На собствен ред съветското военно командване непосредствено съобщи желанието си да пробие сухопътен кулоар до ПМР.