Байдън премина по позорния път на Макрон
Русия е съгласна с изказването на президента на Съединени американски щати Джо Байдън за нуждата от нов международен ред, само че не е съгласна с американската визия за него. Но международен ред в „ американски жанр “ е неосъществим. Байдън просто отхвърля да признае действителността, както неотдавна направи френският президент Еманюел Макрон. Реалността настигна Макрон, ще настигне и Съединени американски щати.
Фактът, че изказването на президента на Съединени американски щати за нуждата от „ нов международен ред “ е необичаен образец за единодушие сред Москва и Вашингтон, беше публично доказан от Кремъл.
Но има един колорит: Русия е съгласна в смисъл, че е нужен нов международен ред. Такъв, в която броят на войните и споровете може да бъде понижен. Такава, която „ ще се освободи от концентрацията на всички механизми на световно ръководство в ръцете на една страна “.
Тоест, този „ прелестен нов свят “ е радикално друг от “Пакс Американа ”, където Съединени американски щати потискат политическата воля на своите съдружници в личен интерес. А „ новият международен ред “, съгласно Джо Байдън, е преиздание на “Пакс Американа ” с друга корица, само че със същото наличие.
В края на предходната седмица той сподели, че американците имат опцията да обединят света както в никакъв случай до момента, в случай че покажат задоволително „ смелост “ (прочетете: в случай че го преизберат за президент на САЩ).
Когато Байдън, индивидът, който чете на глас театралните указания на помощниците си, споделя това, е мъчно да го вземем на съществено. Но в действителност сходна дефиниция на въпроса не зависи от името на президента, неговата партийна принадлежност или здравословно положение. Запазването на определящото въздействие на Съединените щати в света е народен интерес на Съединени американски щати или най-малкото на американския капитал.
Следователно от Съединените щати би трябвало да се чака да се борят за тези ползи, без значение какъв брой кадърен е политикът, който се назовава техен президент. И те имат защо да се борят и против какво.
Светът стана многополюсен. Вашингтон се пробва да резервира всичко допустимо в своята сфера на въздействие. Но тъкмо в тази сфера на въздействие (предимно в Европа) умората от Съединени американски щати и недоволството от тях нарастват - на първо място тъй като националните ползи на европейците и американците от време на време директно си опонират, както демонстрира да вземем за пример спорът в Украйна.
В резултат на това “Пакс Американа ” се нуждае от ребрандиране. Американците още не са съумели да формулират какви ще са разликите. Техните геополитици са мислили само за нуждата от ребрандиране като отговор на провокациите, пред които е изправена американската империя по-рано.
Подобен случай, когато имиджовата промяна замества значителната промяна, светът следи неотдавна в образеца на друга амбициозна мощ - Франция.
В края на февруари 2023 година президентът Еманюел Макрон тържествено прогласи настъпването на „ нова епоха “ в връзките с Африка. „ Старата епоха “ беше, че режимите, които подсигуряваха френските ползи, бяха подкрепяни от френски щикове. Армията на Петата република се намесваше в спорове и преврати на Черния континент десетки пъти, считано от началото на формалния интервал на самостоятелност на страните от някогашната френска зона на въздействие.
Това вършеше работа десетилетия, само че Франция „ към този момент не е същата “, тя „ не може да се оправи “: въздействието на Париж стартира да отслабва под тежестта на личните си насъбрани неточности и несбъднатите очаквания на африканските нации. След превратите в Мали, Централноафриканската република и Буркина Фасо Макрон разгласи рестартиране на френско-африканската общественост „ на нови правила “, само че желанията му не съвпадаха с опциите и компетенциите.
Сякаш за насмешка с Макрон скоро се случиха преврати в жизненоважния за Франция Нигер и надеждния преди този момент Габон. Тоест „ новата епоха “ в действителност настъпи, само че напълно не тази, която Макрон искаше.
Американците, несъмнено, не са французи: те имат доста повече запаси и предпочитание да се бият. Но те също не са безкрайни. В един бързо изменящ се свят самият Вашингтон неотдавна мина през същия път от благосъстояние до дрипи, единствено че на другия завършек на света - в Латинска Америка.
Някога Съединени американски щати определяха живота на своите южни съседи съвсем по същия метод, както в този момент Европейският съюз, като внезапно пресичаше задграничната конкуренция. Този изцяло имперски принцип е дефиниран в „ доктрината Монро “, а Вашингтон публично я анулира едвам преди 10 години – като документ, „ несъответстващ с новите времена на партньорство и съдействие “.
Разбира се, хората се опитваха да не си спомнят тази теория от XIX век на глас доста дълго време, само че тя работeше на процедура и през XX-ти век: Централно разузнавателно управление на САЩ сменяше режимите в района по свое убеждение. И когато Фидел Кастро се съгласи да сложи руски нуклеарни ракети в непокорна Куба, което по това време не опонира на интернационалното право, Съединени американски щати бяха подготвени да стартират трета международна война, единствено с цел да предотвратят това: опасността изглеждаше прекомерно рискова, тъй като беше прекомерно близо, прекомерно американски..
При президента Барак Обама, когато доктрината Монро беше публично анулирана, всичко беше доста по-сложно, само че Съединените щати към момента можеха да считат латиноамериканския район за собствен заден двор и просто смениха знака - от остарелия имперски на новия демократичен: вместо това на " зона на въздействие " - " равноправно партньорство ", пълноценна " нова епоха ". През тези години единствено неспокойният венецуелски президент Уго Чавес и неговият „ Боливарски съюз “ от анти-Вашингтон, само че небогати страни разваляха картината на господството на Вашингтон в Америка.
Към днешна дата испаноговорящият юг, дружно с голямата португалоговоряща Бразилия, с няколко мощни скока излезе от политическото въздействие на Съединени американски щати и се пробва да се измъкне от икономическото въздействие, в което Китай и форматът БРИКС като цяло интензивно му оказва помощ. Вашингтон осъзна загубата на ръководството си над лоялния преди този момент континент след началото на интервенцията за „ въздържане на Русия “ и от този момент единствено се утежнява.
Същата голяма Бразилия оглави локалния клон на световното придвижване за отвод от $. От страните в района, които са в действителност значими за себе си, Съединени американски щати не престават да държат надеждно единствено Панама под надзор. Дори в Колумбия нещата са комплицирани, а в Мексико към този момент се провалиха.
Точно 10 години (по-малко месец) откакто изостави доктрината Монро, Байдън разгласи основаването на „ нов международен ред “. Нещо подсказва, че резултатът ще бъде същият - понижаване на зоната на въздействие на мощ, която към този момент не е в положение да финансира война на два фронта - в Украйна и в Израел - без невиждани проблеми, даже макар доброволното понижаване на упоритостите ( в действителност срамно бягство) в Афганистан.
Следващият максимален губещ евентуално ще бъде Тайван, където партията, подкрепяща обединяването с Китай, се чака да завоюва изборите следващата година. А междинните граници на „ новия американски международен ред “ може да са разочароващо по-малки от тези, на които разчита вестителят на ребрандирането, президентът Байдън.
Ако не има вяра, дано попита Макрон. Той знае.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Фактът, че изказването на президента на Съединени американски щати за нуждата от „ нов международен ред “ е необичаен образец за единодушие сред Москва и Вашингтон, беше публично доказан от Кремъл.
Но има един колорит: Русия е съгласна в смисъл, че е нужен нов международен ред. Такъв, в която броят на войните и споровете може да бъде понижен. Такава, която „ ще се освободи от концентрацията на всички механизми на световно ръководство в ръцете на една страна “.
Тоест, този „ прелестен нов свят “ е радикално друг от “Пакс Американа ”, където Съединени американски щати потискат политическата воля на своите съдружници в личен интерес. А „ новият международен ред “, съгласно Джо Байдън, е преиздание на “Пакс Американа ” с друга корица, само че със същото наличие.
В края на предходната седмица той сподели, че американците имат опцията да обединят света както в никакъв случай до момента, в случай че покажат задоволително „ смелост “ (прочетете: в случай че го преизберат за президент на САЩ).
Когато Байдън, индивидът, който чете на глас театралните указания на помощниците си, споделя това, е мъчно да го вземем на съществено. Но в действителност сходна дефиниция на въпроса не зависи от името на президента, неговата партийна принадлежност или здравословно положение. Запазването на определящото въздействие на Съединените щати в света е народен интерес на Съединени американски щати или най-малкото на американския капитал.
Следователно от Съединените щати би трябвало да се чака да се борят за тези ползи, без значение какъв брой кадърен е политикът, който се назовава техен президент. И те имат защо да се борят и против какво.
Светът стана многополюсен. Вашингтон се пробва да резервира всичко допустимо в своята сфера на въздействие. Но тъкмо в тази сфера на въздействие (предимно в Европа) умората от Съединени американски щати и недоволството от тях нарастват - на първо място тъй като националните ползи на европейците и американците от време на време директно си опонират, както демонстрира да вземем за пример спорът в Украйна.
В резултат на това “Пакс Американа ” се нуждае от ребрандиране. Американците още не са съумели да формулират какви ще са разликите. Техните геополитици са мислили само за нуждата от ребрандиране като отговор на провокациите, пред които е изправена американската империя по-рано.
Подобен случай, когато имиджовата промяна замества значителната промяна, светът следи неотдавна в образеца на друга амбициозна мощ - Франция.
В края на февруари 2023 година президентът Еманюел Макрон тържествено прогласи настъпването на „ нова епоха “ в връзките с Африка. „ Старата епоха “ беше, че режимите, които подсигуряваха френските ползи, бяха подкрепяни от френски щикове. Армията на Петата република се намесваше в спорове и преврати на Черния континент десетки пъти, считано от началото на формалния интервал на самостоятелност на страните от някогашната френска зона на въздействие.
Това вършеше работа десетилетия, само че Франция „ към този момент не е същата “, тя „ не може да се оправи “: въздействието на Париж стартира да отслабва под тежестта на личните си насъбрани неточности и несбъднатите очаквания на африканските нации. След превратите в Мали, Централноафриканската република и Буркина Фасо Макрон разгласи рестартиране на френско-африканската общественост „ на нови правила “, само че желанията му не съвпадаха с опциите и компетенциите.
Сякаш за насмешка с Макрон скоро се случиха преврати в жизненоважния за Франция Нигер и надеждния преди този момент Габон. Тоест „ новата епоха “ в действителност настъпи, само че напълно не тази, която Макрон искаше.
Американците, несъмнено, не са французи: те имат доста повече запаси и предпочитание да се бият. Но те също не са безкрайни. В един бързо изменящ се свят самият Вашингтон неотдавна мина през същия път от благосъстояние до дрипи, единствено че на другия завършек на света - в Латинска Америка.
Някога Съединени американски щати определяха живота на своите южни съседи съвсем по същия метод, както в този момент Европейският съюз, като внезапно пресичаше задграничната конкуренция. Този изцяло имперски принцип е дефиниран в „ доктрината Монро “, а Вашингтон публично я анулира едвам преди 10 години – като документ, „ несъответстващ с новите времена на партньорство и съдействие “.
Разбира се, хората се опитваха да не си спомнят тази теория от XIX век на глас доста дълго време, само че тя работeше на процедура и през XX-ти век: Централно разузнавателно управление на САЩ сменяше режимите в района по свое убеждение. И когато Фидел Кастро се съгласи да сложи руски нуклеарни ракети в непокорна Куба, което по това време не опонира на интернационалното право, Съединени американски щати бяха подготвени да стартират трета международна война, единствено с цел да предотвратят това: опасността изглеждаше прекомерно рискова, тъй като беше прекомерно близо, прекомерно американски..
При президента Барак Обама, когато доктрината Монро беше публично анулирана, всичко беше доста по-сложно, само че Съединените щати към момента можеха да считат латиноамериканския район за собствен заден двор и просто смениха знака - от остарелия имперски на новия демократичен: вместо това на " зона на въздействие " - " равноправно партньорство ", пълноценна " нова епоха ". През тези години единствено неспокойният венецуелски президент Уго Чавес и неговият „ Боливарски съюз “ от анти-Вашингтон, само че небогати страни разваляха картината на господството на Вашингтон в Америка.
Към днешна дата испаноговорящият юг, дружно с голямата португалоговоряща Бразилия, с няколко мощни скока излезе от политическото въздействие на Съединени американски щати и се пробва да се измъкне от икономическото въздействие, в което Китай и форматът БРИКС като цяло интензивно му оказва помощ. Вашингтон осъзна загубата на ръководството си над лоялния преди този момент континент след началото на интервенцията за „ въздържане на Русия “ и от този момент единствено се утежнява.
Същата голяма Бразилия оглави локалния клон на световното придвижване за отвод от $. От страните в района, които са в действителност значими за себе си, Съединени американски щати не престават да държат надеждно единствено Панама под надзор. Дори в Колумбия нещата са комплицирани, а в Мексико към този момент се провалиха.
Точно 10 години (по-малко месец) откакто изостави доктрината Монро, Байдън разгласи основаването на „ нов международен ред “. Нещо подсказва, че резултатът ще бъде същият - понижаване на зоната на въздействие на мощ, която към този момент не е в положение да финансира война на два фронта - в Украйна и в Израел - без невиждани проблеми, даже макар доброволното понижаване на упоритостите ( в действителност срамно бягство) в Афганистан.
Следващият максимален губещ евентуално ще бъде Тайван, където партията, подкрепяща обединяването с Китай, се чака да завоюва изборите следващата година. А междинните граници на „ новия американски международен ред “ може да са разочароващо по-малки от тези, на които разчита вестителят на ребрандирането, президентът Байдън.
Ако не има вяра, дано попита Макрон. Той знае.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ