Защо САЩ плашат света с „руските космически лазери”
Русия е извела в космоса лазерно оръжие, декларират в медиите, базирайки се на формалния представител на Държавния департамент. Нима Съединени американски щати в действителност считат, че модерна Русия е съумяла да реализира това, за което в миналото мечтае администрацията на Рейгън? Изглежда действителният смисъл на сходно заявление въобще е другаде, въпреки и също да е обвързван с изстрелването на оръжие в космоса.
Британското издание Daily Mail (Известен таблоид) с позоваване на свои източници от Организация на обединените нации, популяризира в действителност сензационна вест. Според данните на изданието, асистент държавният секретар на Съединени американски щати по контрола над въоръженията, контрола и съблюдаването на правата на индивида Илем Поблът съобщи, че Русия сякаш реализира разполагане на бойни лазери в космоса.
Такива заключения Поблът направи, изхождайки от някакво „ необичайно държание ” на съветските военни спътници, оповестени като спътници-инспектори, способни да реализират орбитален надзор над други апарати, включително принадлежащи на Съединени американски щати. Въпреки, че няма никакви доказателства за съществуването на лазерно оръжие на борда на тези съветски спътници от страна на Поблът, помощникът на държавния секретар побърза да съобщи, че такава интензивност на галактическите апарати се намира „ в цялостно несъгласие на съветската дипломатическа реторика ”
Какво може в действителност да се намира на борда на новите съветски спътници като оръжие и в какво положение се намира програмата за милитаризация на околоземното галактическо пространство от страна на Съединени американски щати?
Проблемът с галактическия лазер
Основният проблем на „ класическото ” лазерно оръжие е огромното количество сила, която би трябвало да се изразходва за поразяването на спътника-мишена.
При това главният проблем носи двоен темперамент: от една страна достатъчното количество сила на бойния сателит би трябвало да се получи доста бързо. Обичайните слънчеви акумулатори са непригодни: тяхната мощ се мери с едвам десетки киловати. Например панелите на МКС дават едвам 93,9 киловата мощ – и това са най-мощните слънчеви акумулатори, които в миналото са били извеждани от човек в космоса. Мощността на бойния лазер в орбитата би трябвало да бъде най-малко към няколко мегавата. А мощността на единичния подтик е от няколко стотин хиляди до милион джаула.
Второто стеснение е топлопроводността на самия лазер. Практически всички модерни лазерни системи имат коефициент на потребно деяние, което е доста по-ниско от мечтаните 100%, което значи, че постоянно превежданата към лазера сила неизбежно ще отива за нагряване на самия военен сателит. Вакуумът в галактическото пространство за спътника става благонадежден „ термос ”, през който мъчно може да се води непотребната топлота. В резултат натрупването на тази непотребна поплина води до бързо нагряване на стрелящия сателит, с което би трябвало да се борят маса комплицирани и скъпи системи.
Пределен план за подобен орбитален лазер става рентгеновия лазер, разработващ се в Съединени американски щати. В него американските конструктори взеха решение по едно и също време две задания по грациозен метод – като източник на сила би трябвало да се употребява дребна нуклеарна бомба, която да обезпечи нужния енергиен масив от 50 тънки лъча, който генерира рентгеново лазерно лъчение. Всеки лъч се насочва към обособена нуклеарна вражеска ракета на разстояние стотици или хиляди километри, т.е. една-единствена експлозия на нуклеарна бомба на военен сателит би извела от строя стотици бойни глави. Спътник с бомба и рентгенови лазери освен това би се самоунищожил, което отстрани казуса с извеждането на топлината. Взривил се е и това е то.
Тръбата по-долу, лъчът по-жежък
Впрочем, планът за подобен рентгенов лазер по този начин и не излиза оттатък тестванията. Оказва се, че инженерните проблеми на рентгеновия лазер са на практика нерешили. Около десетина тествания са извършени сред 1983 и 1992 година в нуклеарния полигон в Невада, приключили на процедура с нищо: нуклеарните заряди се взривяват, сила се натрупва, единствено че фокусирането на лъча е неефективно – получава се по-скоро неярък вързоп рентгеново лъчение, а не режещ всичко лъч рентгенов лазер. Реално основаването плановете имат нелоша мощ, само че са краткоимпулсни и пораждат лазерен лъч с дължина от едвам пикосекунди. За това време лъчът съумява да придвижи смешна сила – към пет джаула, което очевидно не стига за съществено разваляне на сателит. В резултата на това амбициозната американска стратегия за рентгенов разер е закрита, а Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се концентрират на лазерни установки с дълга вълна.
Спадането на честотата е заставен компромис. Работата е там, че колкото по-кратка вълна зарежда лазерната установка, толкоз по-добри параметри може да се получат на територия на лазерното оръжие и толкоз по-компактна ще бъде лазерната установка, което е доста значимо за космоса.
От тук произлиза и интереса за ултравиолетовите лазери и лазерите от забележимия диапазон: след неуспеха с рентгеновите те стартират по-късовълнови лазери, на които се концентрират главните старания на конструкторите и инженерите. Въпреки това и техните „ галактически ” опити не са сполучливи. 20-лъченият лазер „ Нова ” от оптичен диапазон заема цяла постройка и може да прави едвам няколко пуска дневно, всеки от който коства астрономическите 30 хиляди $.
В резултата на това в космоса може да има само инфрачервени лазери, които въпреки и теоретично да поразяват балистични ракети и спътници, ще го създадат доста по-неефективно от лазерите в рентгеновия или ултравиолетовия диапазон. В частност, при пуска на пробната лазерна платформа „ Скит-ДМ ”, която става първия потребен товар на ракетата „ Енергия ” през 1987 година, на нея бе подложен газово-динамичен СО2 лазер, работещ в инфрачервения диапазон с дължина на вълните от 10 микрометра. Представата за тегло и габаритите на този лазер ни дават известната тежест на апарата „ Скит-ДМ ”, който е 77 тона. Ало Съюз на съветските социалистически републики в края на съществуването си нямаше свръхмощната ракета „ Енергия ”, то лазерната платформа нямаше с какво просто да се изстрелва в космоса.
В следствие концепцията за този мощен, въпреки и не толкоз ефикасен лазер получи развиване в „ Конструкторско бюро за химическа автоматика ”, където към 2011 година бе създаден по-малкият газово-динамичен СО2 лазер РД0600 с мощ към 100 кВт, който може в бъдеще да се употребява като въоръжение на перспективна лазерна орбитална платформа.
По-късовълнов и мощен лазер е основан през 2012 година и в РФЯЦ-ВНИИТФ (в град Снежинск). Като източник на сила е употребяват нуклеарен реактор, а самият лазер работи на атомарен преход на ксенона с дължина на вълната от 2,03 микрометра. Но неговата изходна сила за сметката на късия подтик на лазерното лъчение е едвам 500 джаула при пикова мощ от 1,3 мегавата.
Подобни лазерни установки са основани и в Съединени американски щати. В частност на в този момент към този момент закрития план за „ въздушно-лазерен изтребител на ракети ” Boeing YAL-1 се открива кислородно-йонен инфрачервен лазер с дължина на вълната от 1,315 мкм. Към момента на закриване на програмата Boeing YAL-1 през 2011 година, мощността на този лазер доближава до 1 мегават, а силата на един изстрел доближава до един мегаджаул. Но планът е убит от съкращаването на военния бюджет и високата цена на лазера и на носителя – през септември 2014 година самолетът е утилизиран.
Впрочем, формалният триумф на Boeing YAL-1 по поразяването на ракетите-мишени в атмосферата на земята на процедура се нулира от това, че не може да се приказва за поразяване на десетки идеи= тежестта на кислородно-йодния инфрачервен лазер е към 18 тона, а на всеки изстрел му се постанова да изразходва по няколко десетки килограми работна примес. Такова тегло на установката и параметри на разход на газообразен хлор, молекулярен йод, разтвор от водороден прекис и калиев хидроксид са към момента възможни за прехващач с авиационно базиране, само че е доста мъчно да се провежда за орбитален лазер. Във втория случай целия ресурс за работното тяло (при това с нужната химическа периодичност поради, че част от сместа има предпочитание да се разпадне на други компоненти) за работата на химическия лазер би трябвало да се изведе с него в орбитата.
По този метод може да се каже, че концепцията за „ звездните войни ” благодарение на лазерно оръжие, която толкоз се разисква в Съединени американски щати по времето на Роналд Рейгън и с която опитват в Съюз на съветските социалистически републики и в Русия, към този момент не води до основаването на действителни лазерни установки.В последна сметка най-малко не такива за извеждане в орбита, дълготрайно дежурство и поразяване на спътниците и ракетите на евентуалния съперник.
Какво тогава е желала да каже госпожа Поблът?
Въпреки това смисъл в заявките на Илем Поблът има. В Съединени американски щати непрекъснато се води разработка на лични орбитални прехващачи. Така в частност един от най-известните (но не единствен) плана е Boeing X-36 (също прочут като X-37B Orbital Test Vehicle – OTV), който публично се приема като „ орбитална летяща лаборатория ”.
Подробните цели и задания, за които Военновъздушни сили на Съединени американски щати употребяват този безпилотен орбитален аероплан, наподобяващ на умалена совалка, не се разгласят. Фактически наборът на неговите функционалности като опцията да се маневрира в орбита, товарен отсек за завръщане на товари, евентуално съществуване на вграден манипулатор, многократна приложимост, издават у Boeing Х-37 галактически прехващач, допускащ да се инспектират непознати галактически обекти, завръщането им на земята за проучване и при потребност изваждането им от строй посредством всекидневно кинетично влияние, по-скоро без всевъзможни лазери. Освен това „ Националната галактическа политика на Съединени американски щати ”, в редакцията ѝ от 2006 година изцяло приказва точно за подобен вид – в нея се афишира правото на Съединени американски щати отчасти да популяризира националния суверенитет в галактическото пространство при „ опасност за националните ползи ”.
Така че „ в случай че лазерите се разпалват, значи това е нужно на някой ”. В случая на Съединени американски щати. Например, с цел да оправдаят своите опити да смъкват от орбитата или да унищожават в нея всеки случайно разгласен за „ рисков ” галактически уред./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Британското издание Daily Mail (Известен таблоид) с позоваване на свои източници от Организация на обединените нации, популяризира в действителност сензационна вест. Според данните на изданието, асистент държавният секретар на Съединени американски щати по контрола над въоръженията, контрола и съблюдаването на правата на индивида Илем Поблът съобщи, че Русия сякаш реализира разполагане на бойни лазери в космоса.
Такива заключения Поблът направи, изхождайки от някакво „ необичайно държание ” на съветските военни спътници, оповестени като спътници-инспектори, способни да реализират орбитален надзор над други апарати, включително принадлежащи на Съединени американски щати. Въпреки, че няма никакви доказателства за съществуването на лазерно оръжие на борда на тези съветски спътници от страна на Поблът, помощникът на държавния секретар побърза да съобщи, че такава интензивност на галактическите апарати се намира „ в цялостно несъгласие на съветската дипломатическа реторика ”
Какво може в действителност да се намира на борда на новите съветски спътници като оръжие и в какво положение се намира програмата за милитаризация на околоземното галактическо пространство от страна на Съединени американски щати?
Проблемът с галактическия лазер
Основният проблем на „ класическото ” лазерно оръжие е огромното количество сила, която би трябвало да се изразходва за поразяването на спътника-мишена.
При това главният проблем носи двоен темперамент: от една страна достатъчното количество сила на бойния сателит би трябвало да се получи доста бързо. Обичайните слънчеви акумулатори са непригодни: тяхната мощ се мери с едвам десетки киловати. Например панелите на МКС дават едвам 93,9 киловата мощ – и това са най-мощните слънчеви акумулатори, които в миналото са били извеждани от човек в космоса. Мощността на бойния лазер в орбитата би трябвало да бъде най-малко към няколко мегавата. А мощността на единичния подтик е от няколко стотин хиляди до милион джаула.
Второто стеснение е топлопроводността на самия лазер. Практически всички модерни лазерни системи имат коефициент на потребно деяние, което е доста по-ниско от мечтаните 100%, което значи, че постоянно превежданата към лазера сила неизбежно ще отива за нагряване на самия военен сателит. Вакуумът в галактическото пространство за спътника става благонадежден „ термос ”, през който мъчно може да се води непотребната топлота. В резултат натрупването на тази непотребна поплина води до бързо нагряване на стрелящия сателит, с което би трябвало да се борят маса комплицирани и скъпи системи.
Пределен план за подобен орбитален лазер става рентгеновия лазер, разработващ се в Съединени американски щати. В него американските конструктори взеха решение по едно и също време две задания по грациозен метод – като източник на сила би трябвало да се употребява дребна нуклеарна бомба, която да обезпечи нужния енергиен масив от 50 тънки лъча, който генерира рентгеново лазерно лъчение. Всеки лъч се насочва към обособена нуклеарна вражеска ракета на разстояние стотици или хиляди километри, т.е. една-единствена експлозия на нуклеарна бомба на военен сателит би извела от строя стотици бойни глави. Спътник с бомба и рентгенови лазери освен това би се самоунищожил, което отстрани казуса с извеждането на топлината. Взривил се е и това е то.
Тръбата по-долу, лъчът по-жежък
Впрочем, планът за подобен рентгенов лазер по този начин и не излиза оттатък тестванията. Оказва се, че инженерните проблеми на рентгеновия лазер са на практика нерешили. Около десетина тествания са извършени сред 1983 и 1992 година в нуклеарния полигон в Невада, приключили на процедура с нищо: нуклеарните заряди се взривяват, сила се натрупва, единствено че фокусирането на лъча е неефективно – получава се по-скоро неярък вързоп рентгеново лъчение, а не режещ всичко лъч рентгенов лазер. Реално основаването плановете имат нелоша мощ, само че са краткоимпулсни и пораждат лазерен лъч с дължина от едвам пикосекунди. За това време лъчът съумява да придвижи смешна сила – към пет джаула, което очевидно не стига за съществено разваляне на сателит. В резултата на това амбициозната американска стратегия за рентгенов разер е закрита, а Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се концентрират на лазерни установки с дълга вълна.
Спадането на честотата е заставен компромис. Работата е там, че колкото по-кратка вълна зарежда лазерната установка, толкоз по-добри параметри може да се получат на територия на лазерното оръжие и толкоз по-компактна ще бъде лазерната установка, което е доста значимо за космоса.
От тук произлиза и интереса за ултравиолетовите лазери и лазерите от забележимия диапазон: след неуспеха с рентгеновите те стартират по-късовълнови лазери, на които се концентрират главните старания на конструкторите и инженерите. Въпреки това и техните „ галактически ” опити не са сполучливи. 20-лъченият лазер „ Нова ” от оптичен диапазон заема цяла постройка и може да прави едвам няколко пуска дневно, всеки от който коства астрономическите 30 хиляди $.
В резултата на това в космоса може да има само инфрачервени лазери, които въпреки и теоретично да поразяват балистични ракети и спътници, ще го създадат доста по-неефективно от лазерите в рентгеновия или ултравиолетовия диапазон. В частност, при пуска на пробната лазерна платформа „ Скит-ДМ ”, която става първия потребен товар на ракетата „ Енергия ” през 1987 година, на нея бе подложен газово-динамичен СО2 лазер, работещ в инфрачервения диапазон с дължина на вълните от 10 микрометра. Представата за тегло и габаритите на този лазер ни дават известната тежест на апарата „ Скит-ДМ ”, който е 77 тона. Ало Съюз на съветските социалистически републики в края на съществуването си нямаше свръхмощната ракета „ Енергия ”, то лазерната платформа нямаше с какво просто да се изстрелва в космоса.
В следствие концепцията за този мощен, въпреки и не толкоз ефикасен лазер получи развиване в „ Конструкторско бюро за химическа автоматика ”, където към 2011 година бе създаден по-малкият газово-динамичен СО2 лазер РД0600 с мощ към 100 кВт, който може в бъдеще да се употребява като въоръжение на перспективна лазерна орбитална платформа.
По-късовълнов и мощен лазер е основан през 2012 година и в РФЯЦ-ВНИИТФ (в град Снежинск). Като източник на сила е употребяват нуклеарен реактор, а самият лазер работи на атомарен преход на ксенона с дължина на вълната от 2,03 микрометра. Но неговата изходна сила за сметката на късия подтик на лазерното лъчение е едвам 500 джаула при пикова мощ от 1,3 мегавата.
Подобни лазерни установки са основани и в Съединени американски щати. В частност на в този момент към този момент закрития план за „ въздушно-лазерен изтребител на ракети ” Boeing YAL-1 се открива кислородно-йонен инфрачервен лазер с дължина на вълната от 1,315 мкм. Към момента на закриване на програмата Boeing YAL-1 през 2011 година, мощността на този лазер доближава до 1 мегават, а силата на един изстрел доближава до един мегаджаул. Но планът е убит от съкращаването на военния бюджет и високата цена на лазера и на носителя – през септември 2014 година самолетът е утилизиран.
Впрочем, формалният триумф на Boeing YAL-1 по поразяването на ракетите-мишени в атмосферата на земята на процедура се нулира от това, че не може да се приказва за поразяване на десетки идеи= тежестта на кислородно-йодния инфрачервен лазер е към 18 тона, а на всеки изстрел му се постанова да изразходва по няколко десетки килограми работна примес. Такова тегло на установката и параметри на разход на газообразен хлор, молекулярен йод, разтвор от водороден прекис и калиев хидроксид са към момента възможни за прехващач с авиационно базиране, само че е доста мъчно да се провежда за орбитален лазер. Във втория случай целия ресурс за работното тяло (при това с нужната химическа периодичност поради, че част от сместа има предпочитание да се разпадне на други компоненти) за работата на химическия лазер би трябвало да се изведе с него в орбитата.
По този метод може да се каже, че концепцията за „ звездните войни ” благодарение на лазерно оръжие, която толкоз се разисква в Съединени американски щати по времето на Роналд Рейгън и с която опитват в Съюз на съветските социалистически републики и в Русия, към този момент не води до основаването на действителни лазерни установки.В последна сметка най-малко не такива за извеждане в орбита, дълготрайно дежурство и поразяване на спътниците и ракетите на евентуалния съперник.
Какво тогава е желала да каже госпожа Поблът?
Въпреки това смисъл в заявките на Илем Поблът има. В Съединени американски щати непрекъснато се води разработка на лични орбитални прехващачи. Така в частност един от най-известните (но не единствен) плана е Boeing X-36 (също прочут като X-37B Orbital Test Vehicle – OTV), който публично се приема като „ орбитална летяща лаборатория ”.
Подробните цели и задания, за които Военновъздушни сили на Съединени американски щати употребяват този безпилотен орбитален аероплан, наподобяващ на умалена совалка, не се разгласят. Фактически наборът на неговите функционалности като опцията да се маневрира в орбита, товарен отсек за завръщане на товари, евентуално съществуване на вграден манипулатор, многократна приложимост, издават у Boeing Х-37 галактически прехващач, допускащ да се инспектират непознати галактически обекти, завръщането им на земята за проучване и при потребност изваждането им от строй посредством всекидневно кинетично влияние, по-скоро без всевъзможни лазери. Освен това „ Националната галактическа политика на Съединени американски щати ”, в редакцията ѝ от 2006 година изцяло приказва точно за подобен вид – в нея се афишира правото на Съединени американски щати отчасти да популяризира националния суверенитет в галактическото пространство при „ опасност за националните ползи ”.
Така че „ в случай че лазерите се разпалват, значи това е нужно на някой ”. В случая на Съединени американски щати. Например, с цел да оправдаят своите опити да смъкват от орбитата или да унищожават в нея всеки случайно разгласен за „ рисков ” галактически уред./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ