Марина написа думи, свързани с убийството на Виктория, от които всички настръхнаха
Русенската медия Дунав мост реши да показа забавен коментар на Марина Стоименова във връзка бруталното ликвидиране на Виктория Маринова. Журналистката бе погубена от 21-годишния Северин Красимиров, който напълно скоро би трябвало да бъде екстрадиран от Германия, където бе хванат, в България.
реклама
Ето какво написа Марина Стоименова (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„ Седмица на бдения, сълзи и митинги, отвращение и интернационална поддръжка към фамилията на дамата, майката и „ проверяващия публицист “, чийто живот угасна прибързано край Дунава.
Седмица, в която се повдигна мъчителният въпрос за свободата на словото, за правата и сигурността на дамите, за това, че всеки от нас може да бъде идната жертва. Накрая тематиката бе захлупена от жадното за теории на конспирацията общество, от сервилните медии и най-много от властта.
Изумително доста хора избраха да се възмущават на израза „ проверяващ публицист “, с който беше разказана Виктория, тъй като не бил „ изцяло прецизен “, вместо да се поогледат малко.
Интересното е, че същите тези хора, които толкоз държат на пунктуалността до последната й писмен знак, незабавно замлъкнаха, когато полицията разгласи, че е намерила килъра на Виктория. Уж държат на истината, само че по никакъв начин не ги тревожи неналичието на претекст на „ килъра “. Не ги тормозят съмнителните условия, при които се е случило всичко (изнасилване измежду бял ден?), не се питат самичък ли е работил упрекнатият в ликвидиране, не се чудят Северин Красимиров психичноболен ли е или не (и двете версии се тиражират на едро), а очевидните разминавания в обясненията на прокуратурата се одобряват на доверие.
Никой като че ли не се тревожи от „ бързото откриване “ на убийството – нещо извънредно нетипично за Министерство на вътрешните работи.
Дали отговорен бе стремително открит, тъй като по случая имаше европейски напън и „ България бе очернена незаслужено “? Наистина ли си сме такива: вкъщи споделяме „ знаем каква е родната полиция “, само че за пред света извън заявяваме: „ Този път Министерство на вътрешните работи работи професионално “?!? Маска ли е всичко това?
Този въпрос, за разлика от другите, е риторичен. В нашето общество маските са наложителни, с цел да продължим да се преструваме, че всичко е наред.
А с цел да бъде „ всичко наред “ очевидно ни би трябвало „ непоклатимост “, а не истина.
Хората, които нямат потребност от истина или се задоволяват с непълната част от нея, получават точно това - непълна или никаква истина. Те биха приели и неистина, стига всичко „ да е умерено “. И ще получат неистина. Но привидното успокоение отново ще бъде нарушено след седмица, две, три... до идващото брутално ликвидиране.
Но за тези, които не могат да се примирят с сходни гаври с човешкото достолепие и с сходни похищения, за тези, които усещат мощна съпричастност към случая, залавянето на „ килъра “ доста прилича на мятане на прахуляк в очите.
Дори Северин да е направил част (или цялото) грубо закононарушение, отново не ставя ясно, дали не е работил по поръчка. А това, че той загатва за „ съучастници “, повдига още повече въпроси.
Независимо дали става дума за престъпен случай, или за случай, обвързван с работата на Виктория (защото каквото и да приказват управляващите, тази догадка би трябвало да си остане отворена до доказване на противното), едно е ясно: въпросите са нежелателни, а подозрението е рисково.
Иначе стабилността си е „ ненарушена “.
Из ромската махала в Русе се появиха моторизирани видове, които заплашиха пред телевизионния екран със разпра по етнически симптом. Ромите наскочиха в отговор с брадви и тояги.
И в случай че не сме изцяло склерозирали, дано най-малко този път бъдем почтени: това шоу сме го гледали прекалено много пъти: тактиката за нагнетяване на етническо напрежение е най-любимата и най-добре следена от мощните на деня. Тя постоянно сработва безотказно пред апатичния фен. Чрез нея страхът си остава във въздуха, въпросите към килъра отиват на втори проект, а повърхностните медии получават нова тематика за дъвчене.
Уплашени хора се манипулират елементарно. Те не питат, не желаят да знаят и се задоволяват с малко. Но в случай че закононарушението е престъпен случай, а килърът е хванат, тогава е доста забавно за какво цялата тази преживелица се употребява за нагнетяване на напрежение...?
Но аз отново задавам въпроси... Не се стопирах, еей.
Вие ще кажете: дано не се „ месим на проверяващите органи “. Няма и по какъв начин да им се месим. Но даже да не обичаме много-много истината, най-малко имаме памет, нали?
Дългогодишният публицист Светла Бъчварова се разравя в спомените си и посредством статус в обществената мрежа. В началото на 2015 година 34-годишната Татяна Стоянова, секретарка на кмета на Пазарджик, е убита. Няма наказан.
Това са единствено най-малък брой похищения над дами, които приказват, че полът няма значение, когато става дума за отмъщение. И по какъв начин можем на този декор да считаме, че „ всичко е тъкмо “ и „ килърът е хванат “, както ни го сервират?
Трябва да сме доста глупави, с цел да не се съмняваме. "
реклама
Ето какво написа Марина Стоименова (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„ Седмица на бдения, сълзи и митинги, отвращение и интернационална поддръжка към фамилията на дамата, майката и „ проверяващия публицист “, чийто живот угасна прибързано край Дунава.
Седмица, в която се повдигна мъчителният въпрос за свободата на словото, за правата и сигурността на дамите, за това, че всеки от нас може да бъде идната жертва. Накрая тематиката бе захлупена от жадното за теории на конспирацията общество, от сервилните медии и най-много от властта.
Изумително доста хора избраха да се възмущават на израза „ проверяващ публицист “, с който беше разказана Виктория, тъй като не бил „ изцяло прецизен “, вместо да се поогледат малко.
Интересното е, че същите тези хора, които толкоз държат на пунктуалността до последната й писмен знак, незабавно замлъкнаха, когато полицията разгласи, че е намерила килъра на Виктория. Уж държат на истината, само че по никакъв начин не ги тревожи неналичието на претекст на „ килъра “. Не ги тормозят съмнителните условия, при които се е случило всичко (изнасилване измежду бял ден?), не се питат самичък ли е работил упрекнатият в ликвидиране, не се чудят Северин Красимиров психичноболен ли е или не (и двете версии се тиражират на едро), а очевидните разминавания в обясненията на прокуратурата се одобряват на доверие.
Никой като че ли не се тревожи от „ бързото откриване “ на убийството – нещо извънредно нетипично за Министерство на вътрешните работи.
Дали отговорен бе стремително открит, тъй като по случая имаше европейски напън и „ България бе очернена незаслужено “? Наистина ли си сме такива: вкъщи споделяме „ знаем каква е родната полиция “, само че за пред света извън заявяваме: „ Този път Министерство на вътрешните работи работи професионално “?!? Маска ли е всичко това?
Този въпрос, за разлика от другите, е риторичен. В нашето общество маските са наложителни, с цел да продължим да се преструваме, че всичко е наред.
А с цел да бъде „ всичко наред “ очевидно ни би трябвало „ непоклатимост “, а не истина.
Хората, които нямат потребност от истина или се задоволяват с непълната част от нея, получават точно това - непълна или никаква истина. Те биха приели и неистина, стига всичко „ да е умерено “. И ще получат неистина. Но привидното успокоение отново ще бъде нарушено след седмица, две, три... до идващото брутално ликвидиране.
Но за тези, които не могат да се примирят с сходни гаври с човешкото достолепие и с сходни похищения, за тези, които усещат мощна съпричастност към случая, залавянето на „ килъра “ доста прилича на мятане на прахуляк в очите.
Дори Северин да е направил част (или цялото) грубо закононарушение, отново не ставя ясно, дали не е работил по поръчка. А това, че той загатва за „ съучастници “, повдига още повече въпроси.
Независимо дали става дума за престъпен случай, или за случай, обвързван с работата на Виктория (защото каквото и да приказват управляващите, тази догадка би трябвало да си остане отворена до доказване на противното), едно е ясно: въпросите са нежелателни, а подозрението е рисково.
Иначе стабилността си е „ ненарушена “.
Из ромската махала в Русе се появиха моторизирани видове, които заплашиха пред телевизионния екран със разпра по етнически симптом. Ромите наскочиха в отговор с брадви и тояги.
И в случай че не сме изцяло склерозирали, дано най-малко този път бъдем почтени: това шоу сме го гледали прекалено много пъти: тактиката за нагнетяване на етническо напрежение е най-любимата и най-добре следена от мощните на деня. Тя постоянно сработва безотказно пред апатичния фен. Чрез нея страхът си остава във въздуха, въпросите към килъра отиват на втори проект, а повърхностните медии получават нова тематика за дъвчене.
Уплашени хора се манипулират елементарно. Те не питат, не желаят да знаят и се задоволяват с малко. Но в случай че закононарушението е престъпен случай, а килърът е хванат, тогава е доста забавно за какво цялата тази преживелица се употребява за нагнетяване на напрежение...?
Но аз отново задавам въпроси... Не се стопирах, еей.
Вие ще кажете: дано не се „ месим на проверяващите органи “. Няма и по какъв начин да им се месим. Но даже да не обичаме много-много истината, най-малко имаме памет, нали?
Дългогодишният публицист Светла Бъчварова се разравя в спомените си и посредством статус в обществената мрежа. В началото на 2015 година 34-годишната Татяна Стоянова, секретарка на кмета на Пазарджик, е убита. Няма наказан.
Това са единствено най-малък брой похищения над дами, които приказват, че полът няма значение, когато става дума за отмъщение. И по какъв начин можем на този декор да считаме, че „ всичко е тъкмо “ и „ килърът е хванат “, както ни го сервират?
Трябва да сме доста глупави, с цел да не се съмняваме. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ