Русенки са ушили халат за 70-годишнината на Иван Вазов
Русенки ушили хубав халат за 70-годишнината на огромния публицист Иван Вазов.
Подаръкът от скъпа вълнена материя бил изпратен по делегация, особено изпроводена до София за отбелязването на юбилея през 1920 година Трогнат от благия жест, Вазов благодарил от сърце на дамите с писмо, което преди десетина години бе намерено измежду документите на Държавния списък в Русе. Това описа пред „ историкът доктор Веселина Антонова.
Вкус
Преди 100 години да се подари такава дреха било демонстрация на изтънчен усет, а в случай че тя е персонално направена, жестът означавал доста повече – почитание, благодарност, непосредственост. Не доста прочут факт е, че Патриарха на българската литература е живял към година в Русе (виж карето), където открил другарство с друга огромна персона в нашата история – Любен Каравелов. С града край Дунав го свързва и бракът му с русенката Атина Болярска. Вазов идва в Русе през февруари 1878 година и си потегля при започване на идната година, когато министърът на просвещението Марин Дринов му предлага да бъде назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
Идея
Антонова споделя, че при започване на предишния век по-интелигентните българи ходели в домашна конюнктура с комфортни халати от фини естествени материи. Не се знае чия е била концепцията русенци да подарят на Вазов тъкмо такава дреха, само че сигурно благият жест е бил знак на почитание към огромния българин, оставил диря в културния живот на Русе, въпреки че е бил в града им единствено година. Дамите от женското благотворително сдружение „ Добродетел “ купили тънък вълнен плат, а ученички от Девическото професионално учебно заведение (днес Професионална гимназия по облекло „ Недка Иван Лазарова “) под управлението на своите учители ушили домашната тога. След това извезали красиви български шевици, а към подаръка прибавили още боне и домашни пантофи, също с везбени претекстове от националния ни костюм.
Кратко
За страдание Вазов носи дрехата напълно за малко, тъй като умира на 22 септември 1921 година Халатът обаче е непокътнат и е измежду персоналните движимости на писателя, които са експонирани в къщата музей „ Иван Вазов “ в София. Негово копие пък може да се види през днешния ден и в експозицията на Професионалната гимназия по облекло в Русе. 96 години откакто дрехата е подарена на Патриарха, в учебното заведение вземат решение да ушият същата тога. Това се случва през 2016 година, когато се означават 120 години от основаването на гимназията, правоприемник на Девическото професионално школо. Специално за хубавата концепция истинският комплект бил изваден от витрината в къщата музей на Вазов. Взети били размерите, всички елементи на дрехата били фотографирани и под управлението на своите преподаватели ученичките, сходно на своите предшественички отпреди век, ушили сходна тога. На музея в София пък е изпратено копие от благодарственото писмо на Иван Вазов (виж карето), което е сложено пред витрината с персонални движимости на писателя.
Изпратил благодарствено писмо
Доскоро се знаеше единствено, че халатът е дарен от сдружението „ Добродетел “ във връзка 70-годишния празник на Вазов. Преди десетина години обаче е намерено благодарственото писмо, като е непокътнат даже истинският плик, надписан персонално от писателя и адресиран до „ Г-жа Председателката на женското Благотворително Дружество „ Добродетел “ Русе “. В благодарственото писмо Вазов написа:
„ Г-жо Председател,
За скъпия и изтънчено направен подарък, изпратен ми по случай моя празник, сервирам огромната си благодарност към Дружеството.
Не мога да изкажа какъв брой съм потресен от това внимателно внимание.
Поклон на признателност, русенски дами, изразили по подобен красиво-оригинален метод положителните си усеща към остарелия стихотворец.
И. Вазов “
В града край Дунав основава комедията „ Михалаки чорбаджи “
В Русе Вазов е преводач и служител в канцеларията на генерал-губернатора Акимов. За живота си в града на Баба Тонка той споделя пред проф. Иван Шишманов:
„ Животът ми в Русе съм описал в детайли в романа си „ Нова земя “ (част втора).
Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ доклад за произшествията в Русенската губерния... Но тая предприемчивост не ме задоволяваше, тъй като желаех да напредна по работа в някоя по-сериозна работа... Когато загатнах за това на генерала, който доста благоволеше към мене, той се усмихна и ми сподели „ Батюшка, за какво ви е повече работа? Та вие сте стихотворец и аз ви оставям време да пишете “.
По време на едногодишния си престой Вазов приключва стихосбирката „ Избавление “, стартирана по време на службата му в Свищов, съчинява цикъл епиграми, отпечатани в стихосбирката „ Майска китка “, написва комедията „ Михалаки чорбаджи “, замисля и романа „ Нова земя “. В Русе писателят живеел в къщата на Андон Златев – касиер на читалище „ Зора “, която се е намира на ул. „ Духовно възобновление “. На мястото в този момент е сложена паметна плоча.
Подаръкът от скъпа вълнена материя бил изпратен по делегация, особено изпроводена до София за отбелязването на юбилея през 1920 година Трогнат от благия жест, Вазов благодарил от сърце на дамите с писмо, което преди десетина години бе намерено измежду документите на Държавния списък в Русе. Това описа пред „ историкът доктор Веселина Антонова.
Вкус
Преди 100 години да се подари такава дреха било демонстрация на изтънчен усет, а в случай че тя е персонално направена, жестът означавал доста повече – почитание, благодарност, непосредственост. Не доста прочут факт е, че Патриарха на българската литература е живял към година в Русе (виж карето), където открил другарство с друга огромна персона в нашата история – Любен Каравелов. С града край Дунав го свързва и бракът му с русенката Атина Болярска. Вазов идва в Русе през февруари 1878 година и си потегля при започване на идната година, когато министърът на просвещението Марин Дринов му предлага да бъде назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица.
Идея
Антонова споделя, че при започване на предишния век по-интелигентните българи ходели в домашна конюнктура с комфортни халати от фини естествени материи. Не се знае чия е била концепцията русенци да подарят на Вазов тъкмо такава дреха, само че сигурно благият жест е бил знак на почитание към огромния българин, оставил диря в културния живот на Русе, въпреки че е бил в града им единствено година. Дамите от женското благотворително сдружение „ Добродетел “ купили тънък вълнен плат, а ученички от Девическото професионално учебно заведение (днес Професионална гимназия по облекло „ Недка Иван Лазарова “) под управлението на своите учители ушили домашната тога. След това извезали красиви български шевици, а към подаръка прибавили още боне и домашни пантофи, също с везбени претекстове от националния ни костюм.
Кратко
За страдание Вазов носи дрехата напълно за малко, тъй като умира на 22 септември 1921 година Халатът обаче е непокътнат и е измежду персоналните движимости на писателя, които са експонирани в къщата музей „ Иван Вазов “ в София. Негово копие пък може да се види през днешния ден и в експозицията на Професионалната гимназия по облекло в Русе. 96 години откакто дрехата е подарена на Патриарха, в учебното заведение вземат решение да ушият същата тога. Това се случва през 2016 година, когато се означават 120 години от основаването на гимназията, правоприемник на Девическото професионално школо. Специално за хубавата концепция истинският комплект бил изваден от витрината в къщата музей на Вазов. Взети били размерите, всички елементи на дрехата били фотографирани и под управлението на своите преподаватели ученичките, сходно на своите предшественички отпреди век, ушили сходна тога. На музея в София пък е изпратено копие от благодарственото писмо на Иван Вазов (виж карето), което е сложено пред витрината с персонални движимости на писателя.
Изпратил благодарствено писмо
Доскоро се знаеше единствено, че халатът е дарен от сдружението „ Добродетел “ във връзка 70-годишния празник на Вазов. Преди десетина години обаче е намерено благодарственото писмо, като е непокътнат даже истинският плик, надписан персонално от писателя и адресиран до „ Г-жа Председателката на женското Благотворително Дружество „ Добродетел “ Русе “. В благодарственото писмо Вазов написа:
„ Г-жо Председател,
За скъпия и изтънчено направен подарък, изпратен ми по случай моя празник, сервирам огромната си благодарност към Дружеството.
Не мога да изкажа какъв брой съм потресен от това внимателно внимание.
Поклон на признателност, русенски дами, изразили по подобен красиво-оригинален метод положителните си усеща към остарелия стихотворец.
И. Вазов “
В града край Дунав основава комедията „ Михалаки чорбаджи “
В Русе Вазов е преводач и служител в канцеларията на генерал-губернатора Акимов. За живота си в града на Баба Тонка той споделя пред проф. Иван Шишманов:
„ Животът ми в Русе съм описал в детайли в романа си „ Нова земя “ (част втора).
Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ доклад за произшествията в Русенската губерния... Но тая предприемчивост не ме задоволяваше, тъй като желаех да напредна по работа в някоя по-сериозна работа... Когато загатнах за това на генерала, който доста благоволеше към мене, той се усмихна и ми сподели „ Батюшка, за какво ви е повече работа? Та вие сте стихотворец и аз ви оставям време да пишете “.
По време на едногодишния си престой Вазов приключва стихосбирката „ Избавление “, стартирана по време на службата му в Свищов, съчинява цикъл епиграми, отпечатани в стихосбирката „ Майска китка “, написва комедията „ Михалаки чорбаджи “, замисля и романа „ Нова земя “. В Русе писателят живеел в къщата на Андон Златев – касиер на читалище „ Зора “, която се е намира на ул. „ Духовно възобновление “. На мястото в този момент е сложена паметна плоча.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ