Русенка видя на бул."Липник" случка, разказът за която ще разтърси цяла България!
Русенка реши да ни показа история на положителното и по този начин да ни вдъхне вяра, осведоми тази заран Dunavmost.bg. Публикуваме известието ѝ без редакторска интервенция:
" Здравейте! Пише ви Владислава Стойменова
Изключително Ви одобрявам и имам вяра, че сте посланици на обективната публицистика и по тази причина взех решение да Ви пиша, въпреки и в този късен час. Аз имам вяра, че положителното е по-силно от злото и че добрините, на който ставаме очевидци би трябвало да имат публичност, с цел да повярва обезвереното ни общество, че към момента има вяра.
Нека Ви показва (за мен персонално уникалната) преживелица, на която бях свидетелка. Вървя си самоуверено по бул. " Липник " посока " Булстрад Арена ". На светофара на кръстовището сред " Кауфланд ", " Практикер " и " Ялта " виждам по какъв начин малко момиченце се откъсна от майка си (по незнайни за мен причини) и побягва през булеварда към отсрещната страна (към Практикер). За по-малко от 10 секунди настъпи ужасна суматоха във всички, който бяха очевидци, само че за жал статични. И тъкмо когато към този момент през главата ми минаваше най-лошото, от на никое място изскочи млад мъж (видимо боен, съдейки по облеклата му във въпросният момент), който с риск за живота си тъкмо, както във филм на Холивуд (с тази разлика, че бе реалност), с може би най-пъргавите си крачки в тичешком жанр Юсейн Болт притича, сграбчи момиченцето и го води в сигурност на отсрещния тротоар. Похвално нали!
Това което в допълнение ме изуми е, че до момента в който всички успокоявахме майката и дъщеричката ѝ, въпросният млад мъж продължи стремително по пътят си без да чака каквото и да било. Не устоях, трябваше да знам, догоних го безусловно. Когато му извиках той ме погледна очевидно изумен и попита какво искам. Единственият ми въпрос към него беше, за какво си потегли по този начин все едно е отговорен или търсен нарушител. Това което ми отговори ме изпрати в бездънен план. С дребни разминавания може би думите му бяха такива.
" Госпожо аз даже не знам какво съм направил, в подобен миг действаш по инстинкт. Радвам се че съм оказал помощ и без значение с униформа или не, не чакам признателност. Единственото, което чакам е всеки един от нас да направи едно положително дело на различен, другият на трети и по този начин да станем по-добри. "
След което продължи по посоката, в която се бе запътил. Веднага се сетих за филмът на Мими Ледър от преди към 16-17 години " Предай нататък "! Усмихнах се и в този момент се усмихвам и ще продължа да го върша постоянно когато се сещам за този ден. За жал по този начин и не съумях да схвана кой е въпросният господин. Единствено видях Д.Иванов на униформата му. Искам да кажа нещо на въпросният господин: Уважаеми Д.Иванов благодаря ви че Ви има. Желая ви цялото благополучие на света и дано Бог бди над вас и всички като вас!
С почитание В.С.
П.С. Случилото се бе на 06 август 2017 "
" Здравейте! Пише ви Владислава Стойменова
Изключително Ви одобрявам и имам вяра, че сте посланици на обективната публицистика и по тази причина взех решение да Ви пиша, въпреки и в този късен час. Аз имам вяра, че положителното е по-силно от злото и че добрините, на който ставаме очевидци би трябвало да имат публичност, с цел да повярва обезвереното ни общество, че към момента има вяра.
Нека Ви показва (за мен персонално уникалната) преживелица, на която бях свидетелка. Вървя си самоуверено по бул. " Липник " посока " Булстрад Арена ". На светофара на кръстовището сред " Кауфланд ", " Практикер " и " Ялта " виждам по какъв начин малко момиченце се откъсна от майка си (по незнайни за мен причини) и побягва през булеварда към отсрещната страна (към Практикер). За по-малко от 10 секунди настъпи ужасна суматоха във всички, който бяха очевидци, само че за жал статични. И тъкмо когато към този момент през главата ми минаваше най-лошото, от на никое място изскочи млад мъж (видимо боен, съдейки по облеклата му във въпросният момент), който с риск за живота си тъкмо, както във филм на Холивуд (с тази разлика, че бе реалност), с може би най-пъргавите си крачки в тичешком жанр Юсейн Болт притича, сграбчи момиченцето и го води в сигурност на отсрещния тротоар. Похвално нали!
Това което в допълнение ме изуми е, че до момента в който всички успокоявахме майката и дъщеричката ѝ, въпросният млад мъж продължи стремително по пътят си без да чака каквото и да било. Не устоях, трябваше да знам, догоних го безусловно. Когато му извиках той ме погледна очевидно изумен и попита какво искам. Единственият ми въпрос към него беше, за какво си потегли по този начин все едно е отговорен или търсен нарушител. Това което ми отговори ме изпрати в бездънен план. С дребни разминавания може би думите му бяха такива.
" Госпожо аз даже не знам какво съм направил, в подобен миг действаш по инстинкт. Радвам се че съм оказал помощ и без значение с униформа или не, не чакам признателност. Единственото, което чакам е всеки един от нас да направи едно положително дело на различен, другият на трети и по този начин да станем по-добри. "
След което продължи по посоката, в която се бе запътил. Веднага се сетих за филмът на Мими Ледър от преди към 16-17 години " Предай нататък "! Усмихнах се и в този момент се усмихвам и ще продължа да го върша постоянно когато се сещам за този ден. За жал по този начин и не съумях да схвана кой е въпросният господин. Единствено видях Д.Иванов на униформата му. Искам да кажа нещо на въпросният господин: Уважаеми Д.Иванов благодаря ви че Ви има. Желая ви цялото благополучие на света и дано Бог бди над вас и всички като вас!
С почитание В.С.
П.С. Случилото се бе на 06 август 2017 "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ