Росен Гацин: Стефановден е венецът на всички празници за годината
Русе е един от градовете у нас, в които за пръв път се е появила коледна елха
Днес, 27 декември, православната черква отбелязва Стефановден – третия ден на Коледа и последния огромен празник в християнския календар за годината. Денят е кондензиран с обичаи, символика и респект към фамилните полезности.
" Това е последният християнски празник. Венецът на всички празници за годината. Отдава се респект на по-възрастните, на кумовете, още веднъж се подрежда софрата и се завършва християнската година ", съобщи основен помощник Росен Гацин от Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките, представен от Bulgaria ON AIR.
Трапезата на Стефановден
Характерно за празника е наложителното наличие на месни ястия на трапезата. След дългите коледни пости, на Стефановден се сервира свинско месо или птиче – най-често цялостен петел или пиле. Празничната маса още веднъж събира фамилията, като акцентът е върху приемствеността и уважението към по-старите членове на рода.
Разлики в празнуването
Според културния антрополог, методът на отбелязване на Рождество Христово в България се разграничава значително от западноевропейските обичаи.
" При нас Бъдни вечер е чисто фамилен празник, няма шумотевица, фойерверки. При нас е затварянето на дома, слагането на трапезата на Бъдни вечер е имитативна магия, която пресъздава плодородието от годината и желаеме да го предадем за идната ", изясни символиката Росен Гацин.
За разлика от българската интровертна традиция, в Европа празникът постоянно е съпроводен с обилни улични украси, карнавално въодушевление и звук.
Пътят на коледната елха
Един от най-ярките знаци на празника – коледната елха, е относително нов детайл в българската обредност, навлязъл след Освобождението. Експертът напомни, че елхата е привнесена традиция, която бързо намира място в българския дом.
" Първата се появява през 1879 в дома на Батенберг, след това Варна, София, Русе избират коледните елхи. На хората им харесва традицията и си я привнасят в домовете ", уточни Гацин.
Историческите сведения постоянно свързват точно Русе с едни от първите украсени коледни дръвчета в България, с помощта на мощното европейско въздействие в крайдунавския град в края на XIX век.
Традицията за замяна на дарове също носи дълбока символика, обвързвана с библейския роман за даровете, които влъхвите сервират на Младенеца. В България еквивалент на западните традиции за посещаване от къща на къща е ритуалът на коледуването, който също цели да донесе здраве и благодат в домовете.
Днес, 27 декември, православната черква отбелязва Стефановден – третия ден на Коледа и последния огромен празник в християнския календар за годината. Денят е кондензиран с обичаи, символика и респект към фамилните полезности.
" Това е последният християнски празник. Венецът на всички празници за годината. Отдава се респект на по-възрастните, на кумовете, още веднъж се подрежда софрата и се завършва християнската година ", съобщи основен помощник Росен Гацин от Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките, представен от Bulgaria ON AIR.
Трапезата на Стефановден
Характерно за празника е наложителното наличие на месни ястия на трапезата. След дългите коледни пости, на Стефановден се сервира свинско месо или птиче – най-често цялостен петел или пиле. Празничната маса още веднъж събира фамилията, като акцентът е върху приемствеността и уважението към по-старите членове на рода.
Разлики в празнуването
Според културния антрополог, методът на отбелязване на Рождество Христово в България се разграничава значително от западноевропейските обичаи.
" При нас Бъдни вечер е чисто фамилен празник, няма шумотевица, фойерверки. При нас е затварянето на дома, слагането на трапезата на Бъдни вечер е имитативна магия, която пресъздава плодородието от годината и желаеме да го предадем за идната ", изясни символиката Росен Гацин.
За разлика от българската интровертна традиция, в Европа празникът постоянно е съпроводен с обилни улични украси, карнавално въодушевление и звук.
Пътят на коледната елха
Един от най-ярките знаци на празника – коледната елха, е относително нов детайл в българската обредност, навлязъл след Освобождението. Експертът напомни, че елхата е привнесена традиция, която бързо намира място в българския дом.
" Първата се появява през 1879 в дома на Батенберг, след това Варна, София, Русе избират коледните елхи. На хората им харесва традицията и си я привнасят в домовете ", уточни Гацин.
Историческите сведения постоянно свързват точно Русе с едни от първите украсени коледни дръвчета в България, с помощта на мощното европейско въздействие в крайдунавския град в края на XIX век.
Традицията за замяна на дарове също носи дълбока символика, обвързвана с библейския роман за даровете, които влъхвите сервират на Младенеца. В България еквивалент на западните традиции за посещаване от къща на къща е ритуалът на коледуването, който също цели да донесе здраве и благодат в домовете.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ