Борис Джонсън: русо гладно няма!
Русата хала Борис Джонсън към този момент е министър-председател на Великата Британия.
Борис е комплицирана фигура, която от дълго време е във фокуса на " После ".
Ние писахме за него още през далечната 2008-а, сравнявайки тогавашния софийски кмет Бойко Борисов с лондонския mayor Борис Джонсън.
Най-важното направление на този относителен разбор е по линия на популистическите им характерности - и двамата са гневни популисти, само че Борис Джонсън е може би по-добър. Джонсън да вземем за пример един път отиде на работа с колело - с цел да популяризира нова облага във велоинфраструктурата на Лондон. Такова нещо спортистът Бойко Борисов посмъртно няма да извърши - какъвто и популизъм да го върти, той си има чорбаджийско достолепие, което не може да накърни с някакво си колело. Ако ще е спорт - нашият бие дузпи, до момента в който вкара.
А двуколесно - последно е карал колелото на кака си като млад любогонец.
(Това е история, която той самичък описа по малкия екран, когато бе чисто нов министър председател през 2009-а. Когато бил юноша, нямал колело и карал това на кака си, което било с " женска рамка " - без напречна тръба, на която може да се сяда. Това е кофти, изясни министър председателят, тъй като не можеш да возиш още един човек. " Обаче аз возех който си желая! " - разгласи гордо Борисов и за всеки случай погледна сред краката си, с цел да го разбере правилно максимално необятен кръг от публиката. Това е било по времето, когато " с едната ръка държал филия свинска мехлем, с другата ритал футбол ". Край на реминисценцията.)
Освен колело Борис Джонсън по един необикновен метод е показвал на изкушените от литературата по какъв начин се кара козичка, с опрощение.
Макар рисково рус, Борис е културен човек - публицист, публицист, стихотворец, обожател на Шекспир. Писал е книга за Чърчил, на който желае да наподобява, както и лимерик за Ердоган, който прави обич с козичка.
Тъкмо на този лимерик ще спрем вниманието си в този материал, тъй като обръщаме внимание на значимите неща!
Лимерика за Ердо Борис Джонсън написа, с цел да се включи в книжовен конкурс на списание " Спектейтър ", което разгласи премия за най-мръсно стихотворение за Ердоган.
Джонсън наточи перо и написа творбата, което по-долу ще обсъдим.
От списанието оповестиха, че са получили над 3000 творби и това на господин Джонсън не е с най-силни литературни качества, само че поради известността на създателя премията бе присъдена на него дружно с 1000 лири стерлинги.
Стихотворението споделя за млад дихател от Анкара, който бил пръв чикибоец и девственик - само че една коза го направила мъж. В стихотворението има измислени и изопачени поради римата думи, не е спазена целесъобразната метрика за лимерици, по тази причина и тука в " После " го преведохме малко " джаста-праста ". Оригинала си го търсете в интернет.
Следва лимерикът на Джонсън, преведен " едно към гьотере ", както и един авторски поетичен опит за нашия кметурко, който стана министър председател и единствено Господ може да го съди.
Следете за ненормативни интонации, че да ни излезе римата!
***
Един младеж от АнкАра
не спираше все да се бара.
Най-подир възмъжа
благодарение на коза,
само че даже не я черпи на бара.
***
Имаше един момък от ХеракОво.
Всичко получаваше наготово:
резена с мехлем в едната ръчичка,
с другата след топката тичка;
с единия крайник рита кметичка,
с другия - свободното слово,
с третия - цъка на " Леново ".
***
Кое от двете ви подхожда повече?
Борис е комплицирана фигура, която от дълго време е във фокуса на " После ".
Ние писахме за него още през далечната 2008-а, сравнявайки тогавашния софийски кмет Бойко Борисов с лондонския mayor Борис Джонсън.
Най-важното направление на този относителен разбор е по линия на популистическите им характерности - и двамата са гневни популисти, само че Борис Джонсън е може би по-добър. Джонсън да вземем за пример един път отиде на работа с колело - с цел да популяризира нова облага във велоинфраструктурата на Лондон. Такова нещо спортистът Бойко Борисов посмъртно няма да извърши - какъвто и популизъм да го върти, той си има чорбаджийско достолепие, което не може да накърни с някакво си колело. Ако ще е спорт - нашият бие дузпи, до момента в който вкара.
А двуколесно - последно е карал колелото на кака си като млад любогонец.
(Това е история, която той самичък описа по малкия екран, когато бе чисто нов министър председател през 2009-а. Когато бил юноша, нямал колело и карал това на кака си, което било с " женска рамка " - без напречна тръба, на която може да се сяда. Това е кофти, изясни министър председателят, тъй като не можеш да возиш още един човек. " Обаче аз возех който си желая! " - разгласи гордо Борисов и за всеки случай погледна сред краката си, с цел да го разбере правилно максимално необятен кръг от публиката. Това е било по времето, когато " с едната ръка държал филия свинска мехлем, с другата ритал футбол ". Край на реминисценцията.)
Освен колело Борис Джонсън по един необикновен метод е показвал на изкушените от литературата по какъв начин се кара козичка, с опрощение.
Макар рисково рус, Борис е културен човек - публицист, публицист, стихотворец, обожател на Шекспир. Писал е книга за Чърчил, на който желае да наподобява, както и лимерик за Ердоган, който прави обич с козичка.
Тъкмо на този лимерик ще спрем вниманието си в този материал, тъй като обръщаме внимание на значимите неща!
Лимерика за Ердо Борис Джонсън написа, с цел да се включи в книжовен конкурс на списание " Спектейтър ", което разгласи премия за най-мръсно стихотворение за Ердоган.
Джонсън наточи перо и написа творбата, което по-долу ще обсъдим.
От списанието оповестиха, че са получили над 3000 творби и това на господин Джонсън не е с най-силни литературни качества, само че поради известността на създателя премията бе присъдена на него дружно с 1000 лири стерлинги.
Стихотворението споделя за млад дихател от Анкара, който бил пръв чикибоец и девственик - само че една коза го направила мъж. В стихотворението има измислени и изопачени поради римата думи, не е спазена целесъобразната метрика за лимерици, по тази причина и тука в " После " го преведохме малко " джаста-праста ". Оригинала си го търсете в интернет.
Следва лимерикът на Джонсън, преведен " едно към гьотере ", както и един авторски поетичен опит за нашия кметурко, който стана министър председател и единствено Господ може да го съди.
Следете за ненормативни интонации, че да ни излезе римата!
***
Един младеж от АнкАра
не спираше все да се бара.
Най-подир възмъжа
благодарение на коза,
само че даже не я черпи на бара.
***
Имаше един момък от ХеракОво.
Всичко получаваше наготово:
резена с мехлем в едната ръчичка,
с другата след топката тичка;
с единия крайник рита кметичка,
с другия - свободното слово,
с третия - цъка на " Леново ".
***
Кое от двете ви подхожда повече?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




