Проф. Румяна Коларова за novini.bg : Хартиената бюлетина е тема, по която м.г. бяха направени политически пазарлъци
Румяна Коларова е български академик социолог, универитетски учител в Софийския университет, професор. От 6 август до 7 ноември 2014 година е министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 93-то държавно управление на България с министър председател Георги Близнашки.Тя е ръководител на Българската политологическа асоциация.
- Проф. Коларова, какъв е вашият коментар за свадите, които се завихриха от политиците във връзка на връщането на хартиената бюлетина, гласувано от депутатите в правната комисия посредством промени в Изборния кодекс?
- Темата за хартиената бюлетина над една година е основна при интерпретациите на изборните резултати и при установяване на тактиките на главните политически партии. Може да се каже, че това е освен тематика, по която има остро опълчване, само че тя е и употребена в много комплицирани политически преговори. По тази тема м.г. бяха направени отстъпки, тъй че да се реализира болшинство за смяна в Изборния кодекс. С други думи, това е тематика, по която м.г. бяха направени политически пазарлъци. Движение за права и свободи поддържа тази смяна против поддръжка за увеличение на броя на секциите в чужбина. Българска социалистическа партия - против включването й в групата на партиите на митинга и смяната. Същото може да се твърди и за въвеждането на машинното гласоподаване. За мен персонално е забавно какъв ще бъде финалният резултат от гласуването по законопроекта, който беше импортиран в това Народно събрание.
- Този проблем в каква степен интересува гласоподавателите, съгласно вас, поради обстоятелството, че множеството българи не гласоподават последните години?
- Според мен въвеждането на наложително машинно гласоподаване дискриминира. В някаква степен това е както възрастова дискриминация, по този начин и обществена. Защото за младежите у нас боравенето с карта и „ тъч скрийн “ не е проблем. Но има възрастни жители, за които машината съставлява психическо затруднение. В сравнителната политология има разказани такива случаи. Не става въпрос по тази причина кой може да се образова да борави с машина, а дали има предпочитание да го прави. Затова споделям, че такава дискриминация обезкуражава групи от гласоподаватели. Тогава, когато бяха въведени машините, главните причини бяха, че по този метод се преодолява следения избор и се заобикаля манипулирането на резултатите. Мисля, че първият аргумент е безусловно подправен. Ако отчитането на гласовете става по изборни секции, механизмите на следения избор работят съвършено без значение дали се гласоподава с машина или с хартия, тъй като eдинствената ефикасна мярка против следения избор са преброителните центрове, когато урните от задоволително огромен брой секции се преброяват на едно място. Така се прави във всички цивилизовани, демократични страни. Според мен, да се твърди, че машините ще преборят следения избор, е банална операция.
Вторият мотив, че машините ще преодолеят манипулирането на резултатите, също е лишен от логичност. Никой не отхвърля, че в България съществуват добре отработени механизми за манипулиране на резултатите. Големият въпрос е дали машините дават гаранция против операции.
Нека си зададем въпроса - по какъв начин по-лесно се манипулират резултати? При преброяването на бюлетините, в което вземат участие десетки хиляди хора или при машинните, при които отчитането се управлява от десетина души?
В Холандия и Франция отводът от гласоподаване с машини се аргументира точно със боязън от операция на вота. Привържениците на машините просто ни споделят, че към момента в България не сме открили операция с машини,а не че тя е невъзможна. При машините грешките също са по-възможни. Има един американски филм „ Мъж на годината ”, в който главната басня се завързва към грешката, която машинната обработка на изборите за президент създава. В резултат на неточност в програмата във кино лентата претендентите за президент бяха подредени не по броя на гласувалите за тях, а по първата писмен знак на името им. А нали знаете, че филмите илюстрират обстоятелства от действителността! По този въпрос: машинно гласоподаване или хартиена бюлетина, са вероятни всевъзможни уравновесени решения, тъй като и двата разновидността за гласоподаване, не дават гаранция за решение на двата тежки казуса, които имаме в изборния развой – следеният избор и манипулирането на резултатите.
- Проучванията демонстрират, че множеството български жители желаят да има държавно управление. Смятате ли, че това е допустимо в границите на този парламент?
- Правителство в този парламент би било допустимо единствено, в случай че главните партии трансформират коренно своите тактики. Но това е малко евентуално. Стратегията на Политическа партия и Демократична България, е ние да спечелим, а съперникът да загуби. Това в сравнителната политология се назовава „ Игра с нулев общ брой ”. Човек може да има проекти по какъв начин той самият да завоюва, само че без съперникът му да загуби. За страдание двете партии обаче разиграват първата тактика. Дори мисля, че за тях не е толкоз значимо дали те ще завоюват, само че съперниците им обезателно би трябвало да изгубят.
„ Игра с нулев общ брой ” не е харектерна за демократичната политика. В консенсусната народна власт се работи по този начин, че всички в някаква степен да са печеливши.
Примерно е по този начин в Швейцария, в Германия, в Европейския съюз и най-общо - на всички места, където има съдружни ръководства. При тях е пределно ясно, че всеки от съдружните сътрудници както печели, по този начин и губи. Лошото в настоящето Народно заседание е, че разпределението на мандатите е такова, че тактиката „ Ние да спечелим, а съперникът да загуби ” води до резултат, в който всички са губещи, в това число и обществото, и жителите и бизнеса. Единственият излаз от такава обстановка, е да се ръководи с консенсусно държавно управление, в необятна коалиция или в най-лошият случай посредством кабинет на малцинството, подсилен от повече от една партия.
- Проф. Коларова, какъв е вашият коментар за свадите, които се завихриха от политиците във връзка на връщането на хартиената бюлетина, гласувано от депутатите в правната комисия посредством промени в Изборния кодекс?
- Темата за хартиената бюлетина над една година е основна при интерпретациите на изборните резултати и при установяване на тактиките на главните политически партии. Може да се каже, че това е освен тематика, по която има остро опълчване, само че тя е и употребена в много комплицирани политически преговори. По тази тема м.г. бяха направени отстъпки, тъй че да се реализира болшинство за смяна в Изборния кодекс. С други думи, това е тематика, по която м.г. бяха направени политически пазарлъци. Движение за права и свободи поддържа тази смяна против поддръжка за увеличение на броя на секциите в чужбина. Българска социалистическа партия - против включването й в групата на партиите на митинга и смяната. Същото може да се твърди и за въвеждането на машинното гласоподаване. За мен персонално е забавно какъв ще бъде финалният резултат от гласуването по законопроекта, който беше импортиран в това Народно събрание.
- Този проблем в каква степен интересува гласоподавателите, съгласно вас, поради обстоятелството, че множеството българи не гласоподават последните години?
- Според мен въвеждането на наложително машинно гласоподаване дискриминира. В някаква степен това е както възрастова дискриминация, по този начин и обществена. Защото за младежите у нас боравенето с карта и „ тъч скрийн “ не е проблем. Но има възрастни жители, за които машината съставлява психическо затруднение. В сравнителната политология има разказани такива случаи. Не става въпрос по тази причина кой може да се образова да борави с машина, а дали има предпочитание да го прави. Затова споделям, че такава дискриминация обезкуражава групи от гласоподаватели. Тогава, когато бяха въведени машините, главните причини бяха, че по този метод се преодолява следения избор и се заобикаля манипулирането на резултатите. Мисля, че първият аргумент е безусловно подправен. Ако отчитането на гласовете става по изборни секции, механизмите на следения избор работят съвършено без значение дали се гласоподава с машина или с хартия, тъй като eдинствената ефикасна мярка против следения избор са преброителните центрове, когато урните от задоволително огромен брой секции се преброяват на едно място. Така се прави във всички цивилизовани, демократични страни. Според мен, да се твърди, че машините ще преборят следения избор, е банална операция.
Вторият мотив, че машините ще преодолеят манипулирането на резултатите, също е лишен от логичност. Никой не отхвърля, че в България съществуват добре отработени механизми за манипулиране на резултатите. Големият въпрос е дали машините дават гаранция против операции.
Нека си зададем въпроса - по какъв начин по-лесно се манипулират резултати? При преброяването на бюлетините, в което вземат участие десетки хиляди хора или при машинните, при които отчитането се управлява от десетина души?
В Холандия и Франция отводът от гласоподаване с машини се аргументира точно със боязън от операция на вота. Привържениците на машините просто ни споделят, че към момента в България не сме открили операция с машини,а не че тя е невъзможна. При машините грешките също са по-възможни. Има един американски филм „ Мъж на годината ”, в който главната басня се завързва към грешката, която машинната обработка на изборите за президент създава. В резултат на неточност в програмата във кино лентата претендентите за президент бяха подредени не по броя на гласувалите за тях, а по първата писмен знак на името им. А нали знаете, че филмите илюстрират обстоятелства от действителността! По този въпрос: машинно гласоподаване или хартиена бюлетина, са вероятни всевъзможни уравновесени решения, тъй като и двата разновидността за гласоподаване, не дават гаранция за решение на двата тежки казуса, които имаме в изборния развой – следеният избор и манипулирането на резултатите.
- Проучванията демонстрират, че множеството български жители желаят да има държавно управление. Смятате ли, че това е допустимо в границите на този парламент?
- Правителство в този парламент би било допустимо единствено, в случай че главните партии трансформират коренно своите тактики. Но това е малко евентуално. Стратегията на Политическа партия и Демократична България, е ние да спечелим, а съперникът да загуби. Това в сравнителната политология се назовава „ Игра с нулев общ брой ”. Човек може да има проекти по какъв начин той самият да завоюва, само че без съперникът му да загуби. За страдание двете партии обаче разиграват първата тактика. Дори мисля, че за тях не е толкоз значимо дали те ще завоюват, само че съперниците им обезателно би трябвало да изгубят.
„ Игра с нулев общ брой ” не е харектерна за демократичната политика. В консенсусната народна власт се работи по този начин, че всички в някаква степен да са печеливши.
Примерно е по този начин в Швейцария, в Германия, в Европейския съюз и най-общо - на всички места, където има съдружни ръководства. При тях е пределно ясно, че всеки от съдружните сътрудници както печели, по този начин и губи. Лошото в настоящето Народно заседание е, че разпределението на мандатите е такова, че тактиката „ Ние да спечелим, а съперникът да загуби ” води до резултат, в който всички са губещи, в това число и обществото, и жителите и бизнеса. Единственият излаз от такава обстановка, е да се ръководи с консенсусно държавно управление, в необятна коалиция или в най-лошият случай посредством кабинет на малцинството, подсилен от повече от една партия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ