Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път,

Румена челник е мощна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същина, прави своите жертви. Но на пътя на сърцето на всяка велика жена в историята застава най-малко един извънреден мъж. За Румена - Зорница София, това е Стоян Ковача - Валери Йорданов.

, също по този начин написан, продуциран и режисиран от Зорница София, желаех да знам повече за мъжа, пресякъл и останал в живота на героинята й. И тъй като очаквам с неспокойствие кино лентата " Воевода ", потърсих Валери Йорданов да опише за героя си, кино лентата и какво мисли за мощните, целеустремени дами.

Валери, ти си в ролята на Стоян Ковача, първият мъж до Румена в четата. Филмът ще хвърли повече светлина върху техните връзки. Но разкажи малко повече за твоя воин, както го видя ти, още прочитайки сюжета?

Ами… Стоян Ковача за мен е доста забавен персонаж. Странна и дива порода. Занаятът му е задоволително мощен претекст незабавно да ми стане любим. В тези времена да си ковачът на селото значи освен да биеш с чука подкови по през целия ден, само че и да имаш доста други знания. Да разбираш от метали и техните обработки, да си доста здрав физически и правейки ножове, ками, каракулаци, ятагани или брадви – прелестно да можеш да боравиш с тях. Да усещаш салдото сред ръкохватка и острие и да владееш оръжията майсторски. С това и се занимавах в по-голямата част от подготвителния лагер, на който се обучавахме, подготвяйки се за кино лентата.

“От друга страна Стоян е и байрактарят на четата. ”

В тези времена да си байрактар означавало, че ти си „ вторият челник “. Байрактарят е трябвало да бъде квалифициран и стратегически, тъй като при възможна гибел на войводата борба, байрактарят трябвало да може да изведе четата и по-късно автоматизирано ставал челник. Не инцидентно и бащата на Румена е бил байрактар. И Левски е бил знаменосец, наследявайки тази стратегическа роля.

Как се работи със Зорница София – хем режисьор, хем в облика на Румена

Зорница София е доста " хъслия човек ". Преследва задачата си устремено и мъчно се отхвърля. По време на подготовката за кино лентата всеки ден яздехме, стреляхме с лъкове, въртяхме бичове, борихме се и се фехтовахме и тя доближи едно забележително равнище на физическа подготовка. Даже в една „ любовна сцена “ си направихме аркади и ходехме сини по-късно. Майтапех я, че е станала по-мъж от мъжете. Това се и търсеше. А ангажимента ни в четата на кино лентата „ Воевода “ да не се „ актьорства “ и играе. И взаимоотношенията и борбите в този филм са документални, плътни, пълнокръвни и същински.



“Като режисьор – знае какво желае. Като артист – също. ”

Трудни ли бяха фотосите в Осоговската планина? Със сигурност е имало рискови моменти за всички, само че по какъв начин ти се отрази на теб снимачният развой?

Реално историята се е случила там, в Осоговската планина, само че ние снимахме на други, обичани към този момент за мен места. Беше рисково, диво и мога да кажа, че не ми се е случвало в различен филм да имам подобен предварителен развой преди и след началото на фотосите.

Около два месеца преди началото с нас се занимаваше Димитър Труканов. Изключителен занаятчия в ездата, стрелбата с лък от кон и боравенето с камшик и хладни оръжия. (*той играе бащата на Румена). Моите отъжия бяха брадвите. Всеки ден ние ходехме при него и той ни обучаваше. След това бяхме в Жеравна, където протече подготвителния лагер и по-голямата част от фотосите на кино лентата.

Там се срещнах с изключителни хора и се родиха другарства, които са за цялостен живот. С Вальо Вълков, който ни приюти в неговата къща „ Юнашки глави “, с Миро Лисичков, който ни учеше да въртим каракулаци и ятагани, с Миро Петров – учителят ни по битка и пехливанлък и с Петър Минчев-Гущера, който ни учеше в деяние на способи и тактики за оцеляване, изплъзване или унищожаване на съперника.

Убеден съм, че всеки един огромен филм се нуждае от такава пред-подготовка. Както и че всеки един от актьорите във „ Воевода “ получи, с изключение на изключителните прекарвания, и една страхотна школа и кондиция, които ще може да употребява, в случай че поддържа, до края на живота си.

“А рискови моменти имаше доста. Имаше и отмалялост и пот и травми. Още церя една от тях, само че тя си е моя и си я обичам. ”



Днес огромна част от мъжете имат проблем със мощните и целеустремени дами, има ли нещо от вероятността на твоя воин, което смяташ за годно и в нашето, съвременно време?

Не знам какъв им е казусът на мъжете, тъй като този свят от дълго време е женски. Харесвам го подобен и одобрявам и почитам мощните дами. А годното и рядко срещано през днешния ден качество е да можеш да се бориш. Да се откажеш от успеха, тъй като си човек или да си подготвен да загинеш за нея, като животно, в случай че си уверен, че тя е вярна и свещена за теб.

“Имам възприятието, че през днешния ден доста хора се раждат към този момент предали се.
Моля се да греша. ”