Румен Воденичаров – основател на СДС и бивш кандидат за

Румен Воденичаров – създател на Съюз на демократичните сили и някогашен претендент за вицепрезидент дружно с Велко Вълканов, подсилен от Българска социалистическа партия, работи като охранител в столичния зоопарк. С думите „ Имаме свободни кафези ” посрещна той репортерката на bTV, която се тормози: „ Аз съм за клетка, по този начин ли? Много неприятно начало на изявлението ”. Едно от знаковите лица на прехода, апетитен за червен разузнавач в редиците на Съюз на демократичните сили, по-късно е бил и в листите на „ Атака”, само че не се е доредил до депутатско място. Сега е част от партия „ Нова зора”.

Според Воденичаров, някои хора „ осребрили” присъединяване си в прехода, само че той не бил измежду тях. „ Имах разпореждане от Сорос да стана ръководител на „ Отворено общество” 1990 година. Аз отказах”, уточни той.

В зоопарка Воденичаров не получавал заплата от 2 месеца. „ Защото компаниите са загазили, нямат пари. Аз съм пенсионер”, сподели той.

Относно явяването му на президентските избори през 1992 година той съобщи: „ Велко Вълканов не е болшевик. Аз в никакъв случай не съм бил член на комунистическата партия. Как се явява човек на избори без да има поддръжката на огромна партия?”.

По думите му, двамата с Вълканов не спечелили, тъй като „ Ахмед Доган даде на Желю Желев 400 000 гласа”. Въпреки това той е удовлетворен че не е спечелил. Според него, вицепрезидентската-институция е една изцяло безполезна институция.

Воденичаров отхвърли и преди време да се е сбивал със Стоян Ганев, който твърдял, че той го е свалил на земята. „ Тогава той падна за дузпа”, изясни Воденичаров и добави, че с престореното си рухване Ганев си е блъснал опашката в пода на пленарната зала доста неприятно и самичък се е контузил. Причината за спречкването били обидни думи по адрес на брата на Воденичаров, който тогава бил „ съвсем на смъртно легло”.