Рационална ли е енергийната политика на Радев?
Румен Радев се е разпоредил в енергетиката да се вземат единствено “рационални решения " по линия на цената и сигурността на доставките.
Понеже не е споделил да се продължи досегашната политика на търсене на разнообразни други възможности, до момента в който " Газпром " не почне отново да си изпълява контракта - то единственият вероятен смисъл на смяната в политиката с “рационалност ” е включването на " Газпром " още веднъж като снабдител.
В мира на газпромчиците няма по какъв начин най-евтиният и най-сигурният газ да не е от " Газпром ". Това го съобщи и самият Путин, седнал до Радев на форума в Санкт Петербург през 2019 г, на което Радев не възрази.
Проблемът обаче с “рационалността ” на такава политика е, че тя всъщност изключва други снабдители и вкарва по съветската тръба с изключение на газ и голяма корупция, посредством която се управляват българските политици, които вземат държавните решения.
Радев прелестно осъзнава това и нека осъзнава, че налагащото се само пояснение за мъчителната му обвързаност към съветския газ е, че и той като доста други борци против корупцията (срещу която прочее приказва и на самия форум) е единствено против тази корупция, в която не взе участие.
Защо тази “рационална ” политика изключва други снабдители, с изключение на " Газпром "?
Защото " Газпром " работи единствено с дълготрайни контракти с уговорка Take or Pay (вземаш или плащаш), която предотвратява или оскъпява сключването на други дълготрайни контракти за неруски газ.
И в този момент - по самопризнание на ръководителя на надзора на " Булгаргаз " Иван Топчийски - нов дълготраен контракт с различен снабдител не се търси, с цел да се пази площад за съветския газ, в случай че Русия реши да одобри долари и отново го пусне.
Тогава - споделя той - какво да вършим другия газ?
Този дълготраен контракт с " Газпром " изтича на Нова година и това хвърля в смут газпромчиците. Затова нов дълготраен контракт с Русия става алфата и омегата на енергийната политика.
Затова и системата за доставки на газ работи с един главен снабдител и довнасяне от други - в случай че се наложи. Т.е от диверсификацията ни посредством новия конектор ще има смисъл, единствено в случай че не са задоволителни количествата от " Газпром " или ни спре газа (както стана).
Защо е доста дребна вероятността да НЕ бъде контрактувано цялото нужно на България количество газ с " Газпром "? Именно поради тласъците към нашите политици, които са обвързани с количеството закупен газ.
Нали си спомняте, че вторият длъжностен кабинет на Радев приключи анекса, посредством който можеше да се купи доста по-евтиния азерски газ, с цел да купуваме единствено съветски газ? Радев беше ядосан на Политическа партия, когато смениха шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов през януари 2022 година, откъдето точно стартира спора му с тях.
Апропо, този същият началник е вкаран на поста си от Бойко Борисов - и очевидно към него има подмолен консенсус какъв брой е скъп. И поради това преди дни Борисов похвали Радев, че му се доверява какво прави.
А дали е на ниска цена съветският газ?
Нали забелязвате, че всички газпромчици приказват единствено за цена с аргумента, че географски и по тръба няма по какъв начин съветският газ да не е най-евтин?
Руският газ не се продава по себестойност плюс надценка, а по формула, която няма нищо общо с това какъв брой коства да се издълбае и пусне по тръбата до България.
В тази формула 70% от цената зависи от цената на европейския спотов пазар на газа. Тази цена се манипулира от… " Газпром ", посредством недозахранване на газохранилищата в Европа още преди войната и от недоставения по контракти газ след началото на войната. Това държание на " Газпром " основава неустановеност, помпа цените на различния газ и на пазарните котировки.
Това е “рационалността ” към която приканва Радев.
В тази “рационална ” политика няма място за полезности, за финансиране с нашите пари на войната, на взаимност със глобите на Европейски Съюз, на европейския курс към самостоятелност от Русия и така нататък
Тези причини очевидно внасят “емоционалност ” в решенията, от която Радев е наподобява опериран.
Понеже не е споделил да се продължи досегашната политика на търсене на разнообразни други възможности, до момента в който " Газпром " не почне отново да си изпълява контракта - то единственият вероятен смисъл на смяната в политиката с “рационалност ” е включването на " Газпром " още веднъж като снабдител.
В мира на газпромчиците няма по какъв начин най-евтиният и най-сигурният газ да не е от " Газпром ". Това го съобщи и самият Путин, седнал до Радев на форума в Санкт Петербург през 2019 г, на което Радев не възрази.
Проблемът обаче с “рационалността ” на такава политика е, че тя всъщност изключва други снабдители и вкарва по съветската тръба с изключение на газ и голяма корупция, посредством която се управляват българските политици, които вземат държавните решения.
Радев прелестно осъзнава това и нека осъзнава, че налагащото се само пояснение за мъчителната му обвързаност към съветския газ е, че и той като доста други борци против корупцията (срещу която прочее приказва и на самия форум) е единствено против тази корупция, в която не взе участие.
Защо тази “рационална ” политика изключва други снабдители, с изключение на " Газпром "?
Защото " Газпром " работи единствено с дълготрайни контракти с уговорка Take or Pay (вземаш или плащаш), която предотвратява или оскъпява сключването на други дълготрайни контракти за неруски газ.
И в този момент - по самопризнание на ръководителя на надзора на " Булгаргаз " Иван Топчийски - нов дълготраен контракт с различен снабдител не се търси, с цел да се пази площад за съветския газ, в случай че Русия реши да одобри долари и отново го пусне.
Тогава - споделя той - какво да вършим другия газ?
Този дълготраен контракт с " Газпром " изтича на Нова година и това хвърля в смут газпромчиците. Затова нов дълготраен контракт с Русия става алфата и омегата на енергийната политика.
Затова и системата за доставки на газ работи с един главен снабдител и довнасяне от други - в случай че се наложи. Т.е от диверсификацията ни посредством новия конектор ще има смисъл, единствено в случай че не са задоволителни количествата от " Газпром " или ни спре газа (както стана).
Защо е доста дребна вероятността да НЕ бъде контрактувано цялото нужно на България количество газ с " Газпром "? Именно поради тласъците към нашите политици, които са обвързани с количеството закупен газ.
Нали си спомняте, че вторият длъжностен кабинет на Радев приключи анекса, посредством който можеше да се купи доста по-евтиния азерски газ, с цел да купуваме единствено съветски газ? Радев беше ядосан на Политическа партия, когато смениха шефа на " Булгаргаз " Николай Павлов през януари 2022 година, откъдето точно стартира спора му с тях.
Апропо, този същият началник е вкаран на поста си от Бойко Борисов - и очевидно към него има подмолен консенсус какъв брой е скъп. И поради това преди дни Борисов похвали Радев, че му се доверява какво прави.
А дали е на ниска цена съветският газ?
Нали забелязвате, че всички газпромчици приказват единствено за цена с аргумента, че географски и по тръба няма по какъв начин съветският газ да не е най-евтин?
Руският газ не се продава по себестойност плюс надценка, а по формула, която няма нищо общо с това какъв брой коства да се издълбае и пусне по тръбата до България.
В тази формула 70% от цената зависи от цената на европейския спотов пазар на газа. Тази цена се манипулира от… " Газпром ", посредством недозахранване на газохранилищата в Европа още преди войната и от недоставения по контракти газ след началото на войната. Това държание на " Газпром " основава неустановеност, помпа цените на различния газ и на пазарните котировки.
Това е “рационалността ” към която приканва Радев.
В тази “рационална ” политика няма място за полезности, за финансиране с нашите пари на войната, на взаимност със глобите на Европейски Съюз, на европейския курс към самостоятелност от Русия и така нататък
Тези причини очевидно внасят “емоционалност ” в решенията, от която Радев е наподобява опериран.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ