Румен Радев неизбежно ще се опита да изхвърли част от

„ Румен Радев неизбежно ще се опита да изхвърли част от пропутинския си товар зад борда. Той добре схваща, че влизането в действителната партийна политика с ясно изразен „ кремълски “ профил не носи изборна победа в проевропейска България. Пък и Путин и толкоз мощно дискредитиран, че не става за морална и геополитическа опора по никакъв метод. “

Това уточни в собствен разбор в обществената мрежа Фейсбук. Той съпостави рефлексът на Румен Радев с този на Бойко Борисов . Ето за какво: 

„ Българското общество може да търпи двусмислие, безмълвие и тактически уклони, само че не и откровена геополитическа преданост към Москва, изключително в изискванията на война в Украйна, на честен и физически срив в Русия. В този смисъл Радев е изправен пред обикновена политическа нужда – или да се преопакова, или да остане в периферията.

Този инстикт не е нов. Навремето Борисов пръв усети промяната напразно. За броени дни той се трансформира от комфортен балкански чалга състезател в „ световен българин “, компактно прилепна до Меркел и европейския мейнстрийм, с цел да си купи интернационална легитимност. Радев няма този разкош – нито един европейски водач не е негова „ Меркел “.

И в този момент, както при Борисов, това няма да бъде идейна промяна, а прагматична акомодация – жест към външните сътрудници, че България остава „ на вярната страна “, без значение от действителното наличие на ръководството.

Именно този модел през днешния ден се пробва да възпроизведе и Радев. Но тук се появява фундаментален проблем: носителите на неговата „ европейска “ трансформация. Пълен парадокс е тя да бъде защитавана и обяснявана от фигури като блестящо изразения путинофил Слави Василев и дългогодишния „ червен “ апаратчик Антон Кутев. Когато посланиците на смяната са точно хората, които десетилетия наред са били част от архитектурата на статуквото, всяка поръчка за нов път звучи подправено.

Това не е просто въпрос на неприятна връзка или несполучлив асортимент на представители. Това е систематичен проблем. Няма по какъв начин един план да претендира за геополитическа и морална промяна, в случай че лицата, които го легитимират обществено, са органично свързани с остарелия модел на взаимозависимост, конформизъм и двойна игра. В политиката знаците имат значение, а биографиите тежат повече от декларациите.

Затова и „ новият път “ на президента стартира да наподобява не на излизане от задънената улица, а на добре познато връщане към нея. Смяна на опаковката, без смяна на съдържанието; нови лозунги, само че със остарели гласове; заричане за отдалеченост от Москва, артикулирано от хора, които в никакъв случай не са се дистанцирали от нея. Това не е тактика за пробив, а рецепта за възпроизводство на същия хибриден модел, който България познава от години.

В последна сметка въпросът не е дали Радев ще опита да се „ европеизира “ – това си е негова преценка. Въпросът е дали някой ще му повярва, когато тази трансформация се прави под режисурата на същите фигури, които въплъщават всичко, от което сякаш би трябвало да се бяга. “

Присъединете се към нашия 

Ясно е по кое време ще е делото в Конституционен съд за оставката на Румен Радев