Румен Радев сезира КС заради отхвърления от Наталия Киселова референдум за еврото
Румен Радев упорства, че Народното събрание не може да мълчи по въпроса за еврото
Президентът Румен Радев внесе искане до Конституционния съд за наложително пояснение на Конституцията във връзка отхвърли на ръководителя на Народното събрание да сложи на гласоподаване предлагането за народен референдум. Въпросът е дали България би трябвало да одобри еврото през 2026 година.
„ Решението дали да се създава народен референдум би трябвало да бъде взето от Народното събрание, не от неговия ръководител “, показва в претекстовете си президентът. Той упорства, че безмълвният отвод от страна на Народното събрание нарушава правилата на парламентарното ръководство и лимитира правото на жителите на директно присъединяване във властта.
Спор за пълномощията на ръководителя на Народно събрание
В настояването се акцентира, че дейностите на ръководителя на Народното събрание – в тази ситуация Росен Желязков – съставляват непозволено изземване на функционалности, които по Конституция принадлежат на пленарната зала.
Президентът се базира на член 84, т. 5 от Конституцията, съгласно който Народното събрание взема решение за произвеждането на референдуми. Радев упорства, че даже и отводът да одобри обещано предложение следва да бъде формализиран с гласоподаване, а не посредством еднолично решение.
Аргументите против референдума
Председателят на Народно събрание обоснова отхвърли си с това, че предлагането опонира на поети интернационалните задължения на страната. България към този момент е поела обвързване да одобри еврото посредством присъединяване си в ERM II и посредством Договора за присъединение към Европейски Съюз. Съгласно пояснение на Конституционния съд от 2024 година, не могат да се организират референдуми по въпроси, уредени с интернационалните контракти.
Обществени настройки и политическо напрежение
Темата за еврото остава мощно дискутирана в обществото. Според социологически изследвания, към 59% от интервюираните поддържат провеждането на референдум, въпреки че съответни организации не са представени. По отношение на самото въвеждане на еврото, мненията са по-разнопосочни – една трета от интервюираните упорстват за отсрочване, до момента в който близо 40% са срещу валутната подмяна.
Политически, самодейността на Радев получи поддръжка от опозиционната партия „ Възраждане “, а ръководещото болшинство се разгласи срещу допитването, наблягайки, че страната не може да слага под въпрос към този момент поети стратегически задължения.
Какво следва?
Конституционният съд следва да се произнесе дали ще прегледа настояването на президента. Юристи като проф. Екатерина Михайлова акцентират, че актовете на ръководителя на Народното събрание не са равносилни на актове на Народно събрание и не подлежат на надзор от съда – което слага спомагателни въпросителни по отношение на правната стойност на президентското искане.
Темата ще продължи да бъде част от обществения спор в месеците преди основните решения за присъединението на България към еврозоната.
Президентът Румен Радев внесе искане до Конституционния съд за наложително пояснение на Конституцията във връзка отхвърли на ръководителя на Народното събрание да сложи на гласоподаване предлагането за народен референдум. Въпросът е дали България би трябвало да одобри еврото през 2026 година.
„ Решението дали да се създава народен референдум би трябвало да бъде взето от Народното събрание, не от неговия ръководител “, показва в претекстовете си президентът. Той упорства, че безмълвният отвод от страна на Народното събрание нарушава правилата на парламентарното ръководство и лимитира правото на жителите на директно присъединяване във властта.
Спор за пълномощията на ръководителя на Народно събрание
В настояването се акцентира, че дейностите на ръководителя на Народното събрание – в тази ситуация Росен Желязков – съставляват непозволено изземване на функционалности, които по Конституция принадлежат на пленарната зала.
Президентът се базира на член 84, т. 5 от Конституцията, съгласно който Народното събрание взема решение за произвеждането на референдуми. Радев упорства, че даже и отводът да одобри обещано предложение следва да бъде формализиран с гласоподаване, а не посредством еднолично решение.
Аргументите против референдума
Председателят на Народно събрание обоснова отхвърли си с това, че предлагането опонира на поети интернационалните задължения на страната. България към този момент е поела обвързване да одобри еврото посредством присъединяване си в ERM II и посредством Договора за присъединение към Европейски Съюз. Съгласно пояснение на Конституционния съд от 2024 година, не могат да се организират референдуми по въпроси, уредени с интернационалните контракти.
Обществени настройки и политическо напрежение
Темата за еврото остава мощно дискутирана в обществото. Според социологически изследвания, към 59% от интервюираните поддържат провеждането на референдум, въпреки че съответни организации не са представени. По отношение на самото въвеждане на еврото, мненията са по-разнопосочни – една трета от интервюираните упорстват за отсрочване, до момента в който близо 40% са срещу валутната подмяна.
Политически, самодейността на Радев получи поддръжка от опозиционната партия „ Възраждане “, а ръководещото болшинство се разгласи срещу допитването, наблягайки, че страната не може да слага под въпрос към този момент поети стратегически задължения.
Какво следва?
Конституционният съд следва да се произнесе дали ще прегледа настояването на президента. Юристи като проф. Екатерина Михайлова акцентират, че актовете на ръководителя на Народното събрание не са равносилни на актове на Народно събрание и не подлежат на надзор от съда – което слага спомагателни въпросителни по отношение на правната стойност на президентското искане.
Темата ще продължи да бъде част от обществения спор в месеците преди основните решения за присъединението на България към еврозоната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ