Как Румен Радев вижда България през следващите 5 години
Румен Радев и Илияна Йотова се заклеха пред Народното събрание през днешния ден и по този начин влязоха във втория си мандат като президент и вицепрезидент на България. В отсъствието на ПГ на ГЕРБ, която демонстративно напусна пленарната зала, президентът зададе небосвод на визията си за идващите 5 години, като засегна най-наболелите обществено-политически тематики.
Вижте по какъв начин Румен Радев преглежда въпросите за правосъдната промяна, корупцията, конституционните промени, демографската злополука, образованието, науката, опазването на здравето, енергийния и стопански преход, културата, религията, защитата, геополитиката, Македонския въпрос, Европейския съюз и българите в чужбина.
СЪДЕБНАТА РЕФОРМА И КОРУПЦИЯТА
Убеден съм, че в България е налице антимафиотски консенсус. Той сплотява голямото мнозинство от честни българи, които го обявиха по площадите и в урните. Нашите сънародници гласоподаваха за доста и разнообразни партии, само че с една вяра: за правдивост и правда. Държавата отсега нататък не трябва да се ръководи през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията би трябвало да бъде съкрушена, с цел да оцелеем като страна и общество. Съзнават го младите, осъзнава го бизнесът, осъзнават го почтените хора в администрацията, осъзнават го хилядите, които поддържаха партиите на митинга. Налице е историческа опция да върнем България в руслото на закона. От това зависят всички други положителни планове. Без подсилване на държавността, страната ни не може да разгърне големия си капацитет. Партиите и политиците, които споделят идеята в България да се откри върховенството на правото и здрава и транспарантна медийна среда, да се построи добре уредена страна с ефикасни институции, могат да разчитат на разбирането и поддръжката на президентската институция. При връчването на мандата споделих, че в случай че ръководещото болшинство не реализира бърз, съдбоносен пробив в промяната на прокуратурата и правосъдната система, ще отвори пътя за реванш на статуквото . Повтарям го и в този момент.
ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА
Нужни са ясно изразена политическа воля, законови и конституционни промени. Считам, че отварянето на Конституцията за промени не би трябвало да се изчерпва единствено с проверка на правосъдната власт в посока виновна и ефикасна прокуратура. След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че главната конституционна полезност е индивидът. Затова измененията в Конституцията следва да включват и разширение на гражданското присъединяване в ръководството на страната и усилване на гаранциите за отбрана на човешките права . Демокрацията е несъвместима с публичната незаинтересованост. Тя се нуждае не просто от гласоподаватели, а от дейни жители с упоритости за бъдещето на страната и принадлежности за тяхното присъединяване във образуването на това бъдеще.
Укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделянето на управляващите и транспарантен и предвидим законотворчески развой . Време е да се даде и късмет и на общините за стопански и обществен напредък посредством конституционно гарантиране на финансовата децентрализация.
ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА
Вторият консенсус е подбуден от здравия разсъдък. За да я има България, би трябвало да ги има и българите. Демографската злополука е проекция на всички рецесии от прехода : бедността, несигурността, проблемите в опазването на здравето и моралната рецесия. Нацията ни претърпява прехода като контузия, сравнима с война. Време е за дълготрайни, финансово обезпечени политики за увеличение на раждаемостта с фокус върху виновното родителство, понижаване на смъртността и ограничение на емиграцията . Благотворителността не може да замести държавната грижа. Пазарът и пиарът не могат да компенсират неналичието на работещи обществени механизми.
ПРОСВЕТЕНА И ОБРАЗОВАНА НАЦИЯ
Третият консенсус, към който съм уверен, че следва да се обединим, е идеята за просветена и образована нация. Той е исторически затвърден още във Възраждането и век и половина беше мотор на българското развиване. Покварата на прехода обезцени образованието . Хиляди блестящи българи търсят реализация на открито. Науката страда от липса на финансиране. Бедността изхвърли хиляди деца от просветителния развой. Неотложно би трябвало да влагаме в младите българи. Залогът е оцеляването ни като народ. Това е дълготрайна инвестиция, която няма да донесе политически дивиденти на нашето потомство държавници. Но това е дълг и историческа задача, която не търпи отсрочване. Времето на тактиките отмина. Трябват бързи, ефикасни и устойчиви ограничения за обгръщане в учебно заведение на всички деца. За тяхното патриотично образование и битка с обездвижването и опиатите. За подготовка на преподавателите и създаване на сериозно и креативно мислене в учебно заведение. За повишение на критериите при хабилитация на учени и акредитация на висши образователни заведения. За стимулиране на образованието през целия живот и превръщането му в солидна основа за съвременна стопанска система на знанието и растежа.
НОВ ЗДРАВЕН МОДЕЛ
Без здрава нация не може да бъде реализирана нито една национална цел. Пандемията оголи проблемите на българското опазване на здравето и удостовери съществуването на публичен консенсус за смяна на здравния модел към качествено и налично опазване на здравето, в което здравето на пациента не е стока, а младите лекари и сестри не напущат България. Служебното държавно управление заложи значими планове в Плана за възобновяване и резистентност, които да обезпечат качествена незабавна помощ за всеки български жител и да върнат опазването на здравето в дребните и отдалечени обитаеми места . Реализацията им ще бъде мощен знак, че страната се връща при хората.
НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ И ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
Прогресът ни като общество изисква ускорена промяна към нов стопански модел , учреден на науката, нововъведенията, производствата с висока добавена стойност. Изисква обезпечаването на чиста, налична и предсказуема сила. Очаквам новата енергийна тактика да подсигурява оптималната енергийна самостоятелност, рационално потребление на нашите естествени дадености и построени мощности и въплъщаването на перспективни технологии. Но най-много всичко посочено изисква постоянна и предсказуема нормативна среда, отбрана на собствеността и конкуренцията, поощряване на предприемчивостта и вложенията.
КУЛТУРА
Както постоянно се случва, в сложни времена забравяме за българската просвета. А таман на нея разчитаме за построяването на тези духовни полезности, които ни сплотяват като нация. Държавната поддръжка за културата е неотменима инвестиция в нашето бъдеще.
ВЯРА
Активният ми разговор със Светия синод на Българската православна черква и управленията на записаните вероизповедания, показани в Националния съвет на религиозните общности в България, както и работата ми с парламентарно показаните политически сили, бе в основата на измененията в Закона за вероизповеданията, които спомогнаха за пълноценно действие на религиозните общности при обезпечена отбрана на националния интерес. И в бъдеще Българската православна черква и обичайните вероизповедания могат да разчитат на моята поддръжка като държавен глава .
Ще продължа да развъртвам благотворителните начинания на моите прародители - " Българската Коледа " и " Подкрепи една фантазия ". Не единствено поради помощта към нашите деца, само че и поради вярата, с която ни зареждат, че живеем в хуманно общество.
ЕВРОПА
В обществото ни е налице консенсус за европейската принадлежност на България . Той бе одобрен и официализиран от предното потомство политици с присъединението на България към Европейския съюз. Членството в съюза е развой на интензивно взаимоотношение със страните-партньори, на подсилване на неговото единение и ежедневно отстояване на българските позиции в общността. Гласът на България би трябвало да отеква мощно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическа самостоятелност и сигурност.
ОТБРАНА, СИГУРНОСТ и ГЕОПОЛИТИКА
Гарантирането на сигурността в свят, кондензиран с динамичност на геополитическите процеси и сложен темперамент на рисковете и заканите, е съществена задача на държавната политика . Затова и развиването на въоръжените сили постоянно е било главен приоритет в ролята ми на висш главнокомандващ.
Първият Консултативен съвет за национална сигурност, който свиках, бе отдаден на главните провокации пред Българската войска - остарялото съоръжение, неналичието на запаси за пълноценна подготовка, тревожният отлив на персонален състав. Призовах за създаване на дълготрайна визия за развиване на въоръжените сили; за ускорена реализация на плановете за рационализация, които да се съпътстват наложително от стратегии за индустриално сътрудничество; за уверено повишение на професионалната подготовка, мотивацията и обществения авторитет на военнослужещите; за поддръжка на техниката и въоръжението до замяната им с нови образци; за присъединяване на българската отбранителна промишленост в развиването на бранш Сигурност.
Поради неналичието на прогрес в решаването на посочените проблеми, свиках в къс времеви интервал още два Консултативни съвета за национална сигурност на същата тема.
Твърдата ми упоритост като висш главнокомандващ способства за пускане на редица градивни процеси в развиването на въоръжените сили. Разбира се, значително задания остават нерешени и се нуждаят от запаси, организация и мощно водачество, само че имам вяра, че процесът е необратим. Нуждаем се от общото схващане, че задължението на държавното управление към защитата не се изчерпва с огромните планове за рационализация . Модернизацията е непрестанен развой по построяването на модерни отбранителни качества с фокус върху хората в армията, върху нововъведенията и новите технологии.
Развитието на качества и оперативна съгласуемост е освен съюзнически дълг, а на първо място висша отговорност към сигурността на Родината. Определено смятам, че при по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално съдействие могат да дават по-добри благоприятни условия както за въоръжените сили, по този начин и за стопанската система - и то в региона на високите технологии.
Противодействието на актуалните форми на тероризъм, престъпност и корупция, гарантирането на сигурността на българските жители, изисква непрекъснати старания за повишение на професионалната подготовка, мотивацията и софтуерното обезпечаване на чиновниците от Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност.
През целия ни мандат, с вицепрезидента госпожа Илияна Йотова отстоявахме убеждението, че България би трябвало да води самодейна външна политика, праволинейно следвайки националния интерес. Балансираният и прагматичен метод, аргументираното формулиране на позициите, както и отвореният разговор, способстваха България да продължи да се утвърждава като предсказуем и мечтан сътрудник и съдружник, който може да генерира перспективни хрумвания, да търси прагматични решения, да способства за стабилността и устойчивото развиване.
Поетият ангажимент от всички страни-членки на НАТО за консумиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита е значима стъпка за подсилване на сигурността, само че и принуждава по-малките страни като нашата да влагат забележителен запас в икономическите и обществени системи на по-развитите страни, производителки на въоръжение. Затова и на срещата на върха през 2019 година сложих намерено този проблем и приканих да търсим механизми алиансът да не се трансформира в съюз сред производители и купувачи на отбранителни артикули, а да се утвърждава като съюз сред сътрудници, които дружно развиват отбранителни качества посредством интеграция на научно-изследователската активност и взаимно произвеждане . Идея, посрещната със забележителен интерес и съдействала за основаването на капиталов фонд на алианса и механизми за взаимно развиване на нововъведенията. Вярвам, че България ще продължи да бъде деен участник в този развой и ще работи за консолидиране на нашите научни звена и новаторски компании в самодейността.
През годините на мандата укрепихме стратегическото партньорство със Съединени американски щати. Възстановихме разговора с Русия на най-високо политическо равнище след десетилетно спиране. С президента на Китай издигнахме връзките ни на равнище стратегическо партньорство. Задълбочихме връзките с редица страни оттатък европейското пространство.
Както преди пет години, по този начин и през днешния ден, заставам на позицията, че в изискванията на конфликт на геополитически ползи и растяща борба в нашия район, ролята на президента не е да екзалтира паниките и да показва зложелател, а да способства за разрешаване на рецесиите с механизмите на съюзите, в които членуваме. Тези рецесии нямат военно решение, а изискват разговор и дипломатически старания за деескалация.
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
Отново ще заявя, че външната ни политика би трябвало да се формулира у нас с консенсус сред институциите и да се отстоява поредно на открито. Няма по какъв начин да не посоча като образец връзките ни с Република Северна Македония. Когато осъществяването на контракта от 2017 година забуксува, свиках Консултативна среща макар обтегнатите ми връзки с държавното управление. Постигнат бе консенсус за създаване на Рамкова позиция, призната с Декларация на 44-ото Народно заседание, за прецизиране и отстояване на българския интерес и позиции. Удовлетворен съм от обстоятелството, че макар дълбоките политически промени от този момент, последният Консултативен съвет за национална сигурност показва единение и поредност по тази значима тематика.
Предложеният от държавното управление многопистов метод в връзките с нашите съседи има капацитет да динамизира разговора, да укрепи доверието и би трябвало да бъде подсилен. Той обаче не трябва да оставя на назад във времето проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало.
Искам да бъда вярно свестен. Аз съм измежду политиците, които желаят час по-скоро Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Тъкмо по тази причина би трябвало да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да реализират критериите за участие. Като виновен член на Европейския съюз, България би трябвало да интегрира в него сътрудници, а не проблеми. Ще потвърдя своята позиция като президент на всички българи, че равноправието на македонските българи, доста от които са и български жители, би трябвало да бъде обезпечено посредством вписването им в конституцията на страната наедно с другите елементи от нации . Този акт, паралелно с приемането на надеждни механизми за премахване езика на омразата и запазване на българското културно-историческо завещание, следва да бъде авансово изискване за нашето единодушие за начало на договарянията за участие.
Убеден съм, че икономизацията на външната политика , за която работих интензивно, може да даде доста по-добри резултати, в случай че реализираме по-ефективна съгласуваност сред институциите и преодолеем неналичието на планова подготвеност във значими капиталови посоки.
От началото на мандата с госпожа Йотова използвахме всеки вероятен мотив за разширение на българското културно пространство и за отстояване на нашите постижения. Един от образците в това отношение бе присъединяване по моя покана на Генералния шеф на ЮНЕСКО в тържествата на 24 май в София, което бе самопризнание за приноса на България към международното културно завещание. Ще продължим още по-активно тази политика на фона на зачестилите похищения върху българската просвета и история .
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
И в този мандат приоритет в активността ни ще бъде поддържането на жива връзка и духовното приобщаване на българските общности зад граница, както и отстояването на техните права и еднаквост. Нужни са неотложни законови промени за ускорение приемането на българско поданство от сънародниците ни зад граница. Надявам се също отдавнашната концепция на вицепрезидента за основаване на български културен институт за нашите общности да срещне поддръжката на изпълнителната власт.
Вижте по какъв начин Румен Радев преглежда въпросите за правосъдната промяна, корупцията, конституционните промени, демографската злополука, образованието, науката, опазването на здравето, енергийния и стопански преход, културата, религията, защитата, геополитиката, Македонския въпрос, Европейския съюз и българите в чужбина.
СЪДЕБНАТА РЕФОРМА И КОРУПЦИЯТА
Убеден съм, че в България е налице антимафиотски консенсус. Той сплотява голямото мнозинство от честни българи, които го обявиха по площадите и в урните. Нашите сънародници гласоподаваха за доста и разнообразни партии, само че с една вяра: за правдивост и правда. Държавата отсега нататък не трябва да се ръководи през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията би трябвало да бъде съкрушена, с цел да оцелеем като страна и общество. Съзнават го младите, осъзнава го бизнесът, осъзнават го почтените хора в администрацията, осъзнават го хилядите, които поддържаха партиите на митинга. Налице е историческа опция да върнем България в руслото на закона. От това зависят всички други положителни планове. Без подсилване на държавността, страната ни не може да разгърне големия си капацитет. Партиите и политиците, които споделят идеята в България да се откри върховенството на правото и здрава и транспарантна медийна среда, да се построи добре уредена страна с ефикасни институции, могат да разчитат на разбирането и поддръжката на президентската институция. При връчването на мандата споделих, че в случай че ръководещото болшинство не реализира бърз, съдбоносен пробив в промяната на прокуратурата и правосъдната система, ще отвори пътя за реванш на статуквото . Повтарям го и в този момент.
ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА
Нужни са ясно изразена политическа воля, законови и конституционни промени. Считам, че отварянето на Конституцията за промени не би трябвало да се изчерпва единствено с проверка на правосъдната власт в посока виновна и ефикасна прокуратура. След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че главната конституционна полезност е индивидът. Затова измененията в Конституцията следва да включват и разширение на гражданското присъединяване в ръководството на страната и усилване на гаранциите за отбрана на човешките права . Демокрацията е несъвместима с публичната незаинтересованост. Тя се нуждае не просто от гласоподаватели, а от дейни жители с упоритости за бъдещето на страната и принадлежности за тяхното присъединяване във образуването на това бъдеще.
Укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделянето на управляващите и транспарантен и предвидим законотворчески развой . Време е да се даде и късмет и на общините за стопански и обществен напредък посредством конституционно гарантиране на финансовата децентрализация.
ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА
Вторият консенсус е подбуден от здравия разсъдък. За да я има България, би трябвало да ги има и българите. Демографската злополука е проекция на всички рецесии от прехода : бедността, несигурността, проблемите в опазването на здравето и моралната рецесия. Нацията ни претърпява прехода като контузия, сравнима с война. Време е за дълготрайни, финансово обезпечени политики за увеличение на раждаемостта с фокус върху виновното родителство, понижаване на смъртността и ограничение на емиграцията . Благотворителността не може да замести държавната грижа. Пазарът и пиарът не могат да компенсират неналичието на работещи обществени механизми.
ПРОСВЕТЕНА И ОБРАЗОВАНА НАЦИЯ
Третият консенсус, към който съм уверен, че следва да се обединим, е идеята за просветена и образована нация. Той е исторически затвърден още във Възраждането и век и половина беше мотор на българското развиване. Покварата на прехода обезцени образованието . Хиляди блестящи българи търсят реализация на открито. Науката страда от липса на финансиране. Бедността изхвърли хиляди деца от просветителния развой. Неотложно би трябвало да влагаме в младите българи. Залогът е оцеляването ни като народ. Това е дълготрайна инвестиция, която няма да донесе политически дивиденти на нашето потомство държавници. Но това е дълг и историческа задача, която не търпи отсрочване. Времето на тактиките отмина. Трябват бързи, ефикасни и устойчиви ограничения за обгръщане в учебно заведение на всички деца. За тяхното патриотично образование и битка с обездвижването и опиатите. За подготовка на преподавателите и създаване на сериозно и креативно мислене в учебно заведение. За повишение на критериите при хабилитация на учени и акредитация на висши образователни заведения. За стимулиране на образованието през целия живот и превръщането му в солидна основа за съвременна стопанска система на знанието и растежа.
НОВ ЗДРАВЕН МОДЕЛ
Без здрава нация не може да бъде реализирана нито една национална цел. Пандемията оголи проблемите на българското опазване на здравето и удостовери съществуването на публичен консенсус за смяна на здравния модел към качествено и налично опазване на здравето, в което здравето на пациента не е стока, а младите лекари и сестри не напущат България. Служебното държавно управление заложи значими планове в Плана за възобновяване и резистентност, които да обезпечат качествена незабавна помощ за всеки български жител и да върнат опазването на здравето в дребните и отдалечени обитаеми места . Реализацията им ще бъде мощен знак, че страната се връща при хората.
НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ И ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД
Прогресът ни като общество изисква ускорена промяна към нов стопански модел , учреден на науката, нововъведенията, производствата с висока добавена стойност. Изисква обезпечаването на чиста, налична и предсказуема сила. Очаквам новата енергийна тактика да подсигурява оптималната енергийна самостоятелност, рационално потребление на нашите естествени дадености и построени мощности и въплъщаването на перспективни технологии. Но най-много всичко посочено изисква постоянна и предсказуема нормативна среда, отбрана на собствеността и конкуренцията, поощряване на предприемчивостта и вложенията.
КУЛТУРА
Както постоянно се случва, в сложни времена забравяме за българската просвета. А таман на нея разчитаме за построяването на тези духовни полезности, които ни сплотяват като нация. Държавната поддръжка за културата е неотменима инвестиция в нашето бъдеще.
ВЯРА
Активният ми разговор със Светия синод на Българската православна черква и управленията на записаните вероизповедания, показани в Националния съвет на религиозните общности в България, както и работата ми с парламентарно показаните политически сили, бе в основата на измененията в Закона за вероизповеданията, които спомогнаха за пълноценно действие на религиозните общности при обезпечена отбрана на националния интерес. И в бъдеще Българската православна черква и обичайните вероизповедания могат да разчитат на моята поддръжка като държавен глава .
Ще продължа да развъртвам благотворителните начинания на моите прародители - " Българската Коледа " и " Подкрепи една фантазия ". Не единствено поради помощта към нашите деца, само че и поради вярата, с която ни зареждат, че живеем в хуманно общество.
ЕВРОПА
В обществото ни е налице консенсус за европейската принадлежност на България . Той бе одобрен и официализиран от предното потомство политици с присъединението на България към Европейския съюз. Членството в съюза е развой на интензивно взаимоотношение със страните-партньори, на подсилване на неговото единение и ежедневно отстояване на българските позиции в общността. Гласът на България би трябвало да отеква мощно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическа самостоятелност и сигурност.
ОТБРАНА, СИГУРНОСТ и ГЕОПОЛИТИКА
Гарантирането на сигурността в свят, кондензиран с динамичност на геополитическите процеси и сложен темперамент на рисковете и заканите, е съществена задача на държавната политика . Затова и развиването на въоръжените сили постоянно е било главен приоритет в ролята ми на висш главнокомандващ.
Първият Консултативен съвет за национална сигурност, който свиках, бе отдаден на главните провокации пред Българската войска - остарялото съоръжение, неналичието на запаси за пълноценна подготовка, тревожният отлив на персонален състав. Призовах за създаване на дълготрайна визия за развиване на въоръжените сили; за ускорена реализация на плановете за рационализация, които да се съпътстват наложително от стратегии за индустриално сътрудничество; за уверено повишение на професионалната подготовка, мотивацията и обществения авторитет на военнослужещите; за поддръжка на техниката и въоръжението до замяната им с нови образци; за присъединяване на българската отбранителна промишленост в развиването на бранш Сигурност.
Поради неналичието на прогрес в решаването на посочените проблеми, свиках в къс времеви интервал още два Консултативни съвета за национална сигурност на същата тема.
Твърдата ми упоритост като висш главнокомандващ способства за пускане на редица градивни процеси в развиването на въоръжените сили. Разбира се, значително задания остават нерешени и се нуждаят от запаси, организация и мощно водачество, само че имам вяра, че процесът е необратим. Нуждаем се от общото схващане, че задължението на държавното управление към защитата не се изчерпва с огромните планове за рационализация . Модернизацията е непрестанен развой по построяването на модерни отбранителни качества с фокус върху хората в армията, върху нововъведенията и новите технологии.
Развитието на качества и оперативна съгласуемост е освен съюзнически дълг, а на първо място висша отговорност към сигурността на Родината. Определено смятам, че при по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално съдействие могат да дават по-добри благоприятни условия както за въоръжените сили, по този начин и за стопанската система - и то в региона на високите технологии.
Противодействието на актуалните форми на тероризъм, престъпност и корупция, гарантирането на сигурността на българските жители, изисква непрекъснати старания за повишение на професионалната подготовка, мотивацията и софтуерното обезпечаване на чиновниците от Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност.
През целия ни мандат, с вицепрезидента госпожа Илияна Йотова отстоявахме убеждението, че България би трябвало да води самодейна външна политика, праволинейно следвайки националния интерес. Балансираният и прагматичен метод, аргументираното формулиране на позициите, както и отвореният разговор, способстваха България да продължи да се утвърждава като предсказуем и мечтан сътрудник и съдружник, който може да генерира перспективни хрумвания, да търси прагматични решения, да способства за стабилността и устойчивото развиване.
Поетият ангажимент от всички страни-членки на НАТО за консумиране на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита е значима стъпка за подсилване на сигурността, само че и принуждава по-малките страни като нашата да влагат забележителен запас в икономическите и обществени системи на по-развитите страни, производителки на въоръжение. Затова и на срещата на върха през 2019 година сложих намерено този проблем и приканих да търсим механизми алиансът да не се трансформира в съюз сред производители и купувачи на отбранителни артикули, а да се утвърждава като съюз сред сътрудници, които дружно развиват отбранителни качества посредством интеграция на научно-изследователската активност и взаимно произвеждане . Идея, посрещната със забележителен интерес и съдействала за основаването на капиталов фонд на алианса и механизми за взаимно развиване на нововъведенията. Вярвам, че България ще продължи да бъде деен участник в този развой и ще работи за консолидиране на нашите научни звена и новаторски компании в самодейността.
През годините на мандата укрепихме стратегическото партньорство със Съединени американски щати. Възстановихме разговора с Русия на най-високо политическо равнище след десетилетно спиране. С президента на Китай издигнахме връзките ни на равнище стратегическо партньорство. Задълбочихме връзките с редица страни оттатък европейското пространство.
Както преди пет години, по този начин и през днешния ден, заставам на позицията, че в изискванията на конфликт на геополитически ползи и растяща борба в нашия район, ролята на президента не е да екзалтира паниките и да показва зложелател, а да способства за разрешаване на рецесиите с механизмите на съюзите, в които членуваме. Тези рецесии нямат военно решение, а изискват разговор и дипломатически старания за деескалация.
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
Отново ще заявя, че външната ни политика би трябвало да се формулира у нас с консенсус сред институциите и да се отстоява поредно на открито. Няма по какъв начин да не посоча като образец връзките ни с Република Северна Македония. Когато осъществяването на контракта от 2017 година забуксува, свиках Консултативна среща макар обтегнатите ми връзки с държавното управление. Постигнат бе консенсус за създаване на Рамкова позиция, призната с Декларация на 44-ото Народно заседание, за прецизиране и отстояване на българския интерес и позиции. Удовлетворен съм от обстоятелството, че макар дълбоките политически промени от този момент, последният Консултативен съвет за национална сигурност показва единение и поредност по тази значима тематика.
Предложеният от държавното управление многопистов метод в връзките с нашите съседи има капацитет да динамизира разговора, да укрепи доверието и би трябвало да бъде подсилен. Той обаче не трябва да оставя на назад във времето проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало.
Искам да бъда вярно свестен. Аз съм измежду политиците, които желаят час по-скоро Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз. Тъкмо по тази причина би трябвало да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да реализират критериите за участие. Като виновен член на Европейския съюз, България би трябвало да интегрира в него сътрудници, а не проблеми. Ще потвърдя своята позиция като президент на всички българи, че равноправието на македонските българи, доста от които са и български жители, би трябвало да бъде обезпечено посредством вписването им в конституцията на страната наедно с другите елементи от нации . Този акт, паралелно с приемането на надеждни механизми за премахване езика на омразата и запазване на българското културно-историческо завещание, следва да бъде авансово изискване за нашето единодушие за начало на договарянията за участие.
Убеден съм, че икономизацията на външната политика , за която работих интензивно, може да даде доста по-добри резултати, в случай че реализираме по-ефективна съгласуваност сред институциите и преодолеем неналичието на планова подготвеност във значими капиталови посоки.
От началото на мандата с госпожа Йотова използвахме всеки вероятен мотив за разширение на българското културно пространство и за отстояване на нашите постижения. Един от образците в това отношение бе присъединяване по моя покана на Генералния шеф на ЮНЕСКО в тържествата на 24 май в София, което бе самопризнание за приноса на България към международното културно завещание. Ще продължим още по-активно тази политика на фона на зачестилите похищения върху българската просвета и история .
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
И в този мандат приоритет в активността ни ще бъде поддържането на жива връзка и духовното приобщаване на българските общности зад граница, както и отстояването на техните права и еднаквост. Нужни са неотложни законови промени за ускорение приемането на българско поданство от сънародниците ни зад граница. Надявам се също отдавнашната концепция на вицепрезидента за основаване на български културен институт за нашите общности да срещне поддръжката на изпълнителната власт.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ