Ако и 47-ият парламент не излъчи кабинет, ставаме президентс...
Румен Ненков е приключил право в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Бил е ръководител на наказателно поделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (2002-2009). Член на Висшия правосъден съвет (1997-1998; 2003-2007). Избран за арбитър в Конституционния съд (2009). Специализирал във Англия, Австрия, Съединени американски щати, Германия.
- Г-н Ненков, има ли спънки в Конституцията длъжностен кабинет, назначен от президента, да провежда президентски избори?
- Формално видяно, няма възбрана. Хипотетично - може. Не може да няма парламент в последните 3 месеца от мандата на президента. Но администрирането на изборите може да се направи от служебно държавно управление, откакто Народното събрание не е съумял да сформира постоянен кабинет.
Впрочем всяко държавно управление извършва функционалностите си до избиране на ново. И служебният кабинет, до избиране на държавно управление, е задължен да извършва функционалностите си.
Така че, в случай че президентът не може да разпусне Народното събрание, тъй като е влезнал в последните 3 месеца от мандата си, само че следва сред 3 и 2 месеца да се проведат избори, то в действителност тези избори се провеждат от неговото държавно управление, само че ще има някакъв парламент, който може да упражнява парламентарен надзор. Такова знамение още не е имало.
- Има ли риск да влезем в конституционна рецесия?
- Винаги има риск. По-сериозна обаче е моралната рецесия. Когато 38 % от жителите вземат участие в едни избори, а водещите партии се легитимират с по 9 % от евентуалните гласоподаватели, това приказва за цялостно отчуждение на хората от политическата класа. А другите партии - с по 4-5 % от електоралния корпус! И споделяме, че изборите са доста почтени! Предвидих всичко това, за жалост.
- Какво следва конституционно оттук нататък?
- След като ЦИК разгласи резултатите от изборите, президентът привиква Народното събрание на първа сесия, на която определените депутати поставят клетва, и от този миг те встъпват във функционалностите си. Основната задача на един новосформиран парламент е да избере изпълнителна власт в лицето на държавното управление. Тогава най-голямата политическа мощ, в тази ситуация " ИТН ", би трябвало да вземе решение кого предлага за министър председател, което да показа на Народното събрание. За страдание, всичко това при нас става доста по-бързо и по различен метод - има Буди, Шива, които споделят какво да става в политиката.
След което кандидат-премиерът отива при президента и получава мандат за сформиране на кабинет. Мандатът може да е сполучлив, може и да бъде върнат. Завърта се рулетката в опит да бъде формиран кабинет. Дотук всичко това сме го играли. Ако този път кабинет се избере - всичко е наред.
- Ако е по този начин - добре, само че може още веднъж да се повтори обстановката от 45-ия парламент. Възможно ли е президентът Радев в бърз порядък да разпусне Народното събрание и да свика нови избори?
- Ако не се стигне до избор на държавно управление, президентът Радев е задължен да го направи, както беше и предходния път. Да, наближават президентските избори, само че има задоволително време. Президентът няма право да разпуска Народното събрание в последните 3 месеца от мандата си, а той е встъпил в служба, мисля, на 19 януари. Като върнем три месеца обратно, това е 19 октомври. Дотогава има задоволително време да се произведат още едни предварителни парламентарни избори, в случай че и този път се окаже несполучлив изборът на държавно управление. В рамките на 20-ина дни ще се реши въпросът дали този парламент има потенциал да излъчи държавно управление. Ако няма, президентът е задължен да задейства описаната процедура. Ако се окаже, че отново няма да бъде формиран кабинет, президентът може да разпусне Народното събрание и да насрочи избори в двумесечен период.
Ако и идващият парламент не успее да излъчи държавно управление, ще влезем в европейската история с нови парламентарни избори. Има време да се проведат - септември, октомври.
Ако и по-следващият, 47-и парламент, отново не може да излъчи кабинет, към този момент няма кой да написа законите и от парламентарна страна ставаме в действителност президентска. Няма парламент, няма кой да упражнява надзор върху изпълнителната власт.
- Но след датата 19 октомври президентът няма право да разпуска Народното събрание.
- Това предписание неслучайно е закрепено - тъй като президентските избори се организират сред 3 и 2 месеца преди приключването на мандата. За да няма опция само служебно държавно управление, назначено от президента, и без парламент да се произведат президентските избори. Но има опция президентски избори да се проведат при служебно държавно управление и парламент, който не е съумял да излъчи постоянно държавно управление.
- Т.е. няма конституционна спънка да имаме избори 2 в 1 наесен?
- Това е въпрос и на сметки със периодите. Но наложително президентските избори би трябвало да се проведат сред 19 октомври и 19 ноември - това е времето, в което би трябвало да бъдат планувани от Народното събрание. Любопитно ще е, в случай че Народното събрание е разхлабен, а единствено той може да насрочи президентски избори. Но може да ги насрочи и сегашният парламент. Ако Народното събрание насрочи президентските избори сред 19 октомври и 19 ноември, няма спънка президентът, който пък насрочва парламентарните избори, при една последваща неспособност да се сформира държавно управление, само че преди датата 19 октомври, да насрочи изборите за парламент в деня, в който са планувани и неговите президентски избори.
- Крие ли опасности разновидността избори 2 в 1?
- Вариантът не е изключен, само че това ще бъде казус. И то избори, правени от служебно държавно управление на президента. Но няма да е противоконституционно. Не приказваме за моралната страна на въпроса.
- Имате ли терзание като специалист конституционалист от непредвидимата политическа обстановка сега?
- Притеснението ми е, че когато партиите престанат да си приказват между тях, а езикът им е несклоняем, страда българското общество. Колко хора познават Конституцията, какъв брой хора са я чели? А какъв брой пъти беше нарушавана, не желая да приказвам. Страх ме е, че Конституцията се трансформира в един разкъсан контракт. Помним по какъв начин един от българските царе беше забил на копие контракта при една борба с византийците, които са го погазили. Конституцията е един публичен контракт, който непрестанно се нарушава. И то се нарушава, тъй като хората долу виждат порочния образец от хората горе.
Лошото през днешния ден е, че всички сякаш нови играчи ги познавам и знам какво са правили. Знам и за Ванко 1 и прочие други безобразия. Като познавам хората, нямам доверие в новото. Без да знае, че е включен микрофонът, Татяна Дончева разгласи в 45-ия парламент, че правилникът на Народно събрание ще бъде заменен след два дни. Какво значи това? Че авансово взети решения просто се постановат на една маса депутати, която е длъжна да си вдигне ръката. Така че обезценяването на Народното събрание ще продължи, нищо че сме парламентарна страна.
Нито Ахмед Доган, нито Слави Трифонов, нито Бойко Борисов са народни представители. А в действителност това са хората в сянка, които споделят какво да става.
Неслучайно отново се заприказва за президентска република - тя пък напълно ще ни оправи!
- Защо все не съумяваме да поеме по правилния път?
- При нас нещастието е, че всичко се повтаря, тъй като забравяме. Днешните събития свързвам с датата 19 май 1934 година - разпуска се Народното събрание, разпускат се партиите, те са отговорни за всичко. И в края на краищата стигаме до едноличната власт. Тогава превратаджиите от кръга „ Звено” са имали желание да убият царя, само че последователно той взема нещата в свои ръце като еднолична власт. После се минава на чисто мажоритарни избори, които към този момент при нас остават единствено желание на Слави Трифонов.
Много се приказва за платен избор. Ами всичкият избор е платен - и нашият с вас избор е платен. Етническите малцинства в " Столипиново " може да получат 50 лв., с цел да гласоподават по избран метод. Всички останали получаваме обещания. Но никой не носи наказателна отговорност за това, че не си е извършил обещанията. По друг метод се купува избор.
- Г-н Ненков, има ли спънки в Конституцията длъжностен кабинет, назначен от президента, да провежда президентски избори?
- Формално видяно, няма възбрана. Хипотетично - може. Не може да няма парламент в последните 3 месеца от мандата на президента. Но администрирането на изборите може да се направи от служебно държавно управление, откакто Народното събрание не е съумял да сформира постоянен кабинет.
Впрочем всяко държавно управление извършва функционалностите си до избиране на ново. И служебният кабинет, до избиране на държавно управление, е задължен да извършва функционалностите си.
Така че, в случай че президентът не може да разпусне Народното събрание, тъй като е влезнал в последните 3 месеца от мандата си, само че следва сред 3 и 2 месеца да се проведат избори, то в действителност тези избори се провеждат от неговото държавно управление, само че ще има някакъв парламент, който може да упражнява парламентарен надзор. Такова знамение още не е имало.
- Има ли риск да влезем в конституционна рецесия?
- Винаги има риск. По-сериозна обаче е моралната рецесия. Когато 38 % от жителите вземат участие в едни избори, а водещите партии се легитимират с по 9 % от евентуалните гласоподаватели, това приказва за цялостно отчуждение на хората от политическата класа. А другите партии - с по 4-5 % от електоралния корпус! И споделяме, че изборите са доста почтени! Предвидих всичко това, за жалост.
- Какво следва конституционно оттук нататък?
- След като ЦИК разгласи резултатите от изборите, президентът привиква Народното събрание на първа сесия, на която определените депутати поставят клетва, и от този миг те встъпват във функционалностите си. Основната задача на един новосформиран парламент е да избере изпълнителна власт в лицето на държавното управление. Тогава най-голямата политическа мощ, в тази ситуация " ИТН ", би трябвало да вземе решение кого предлага за министър председател, което да показа на Народното събрание. За страдание, всичко това при нас става доста по-бързо и по различен метод - има Буди, Шива, които споделят какво да става в политиката.
След което кандидат-премиерът отива при президента и получава мандат за сформиране на кабинет. Мандатът може да е сполучлив, може и да бъде върнат. Завърта се рулетката в опит да бъде формиран кабинет. Дотук всичко това сме го играли. Ако този път кабинет се избере - всичко е наред.
- Ако е по този начин - добре, само че може още веднъж да се повтори обстановката от 45-ия парламент. Възможно ли е президентът Радев в бърз порядък да разпусне Народното събрание и да свика нови избори?
- Ако не се стигне до избор на държавно управление, президентът Радев е задължен да го направи, както беше и предходния път. Да, наближават президентските избори, само че има задоволително време. Президентът няма право да разпуска Народното събрание в последните 3 месеца от мандата си, а той е встъпил в служба, мисля, на 19 януари. Като върнем три месеца обратно, това е 19 октомври. Дотогава има задоволително време да се произведат още едни предварителни парламентарни избори, в случай че и този път се окаже несполучлив изборът на държавно управление. В рамките на 20-ина дни ще се реши въпросът дали този парламент има потенциал да излъчи държавно управление. Ако няма, президентът е задължен да задейства описаната процедура. Ако се окаже, че отново няма да бъде формиран кабинет, президентът може да разпусне Народното събрание и да насрочи избори в двумесечен период.
Ако и идващият парламент не успее да излъчи държавно управление, ще влезем в европейската история с нови парламентарни избори. Има време да се проведат - септември, октомври.
Ако и по-следващият, 47-и парламент, отново не може да излъчи кабинет, към този момент няма кой да написа законите и от парламентарна страна ставаме в действителност президентска. Няма парламент, няма кой да упражнява надзор върху изпълнителната власт.
- Но след датата 19 октомври президентът няма право да разпуска Народното събрание.
- Това предписание неслучайно е закрепено - тъй като президентските избори се организират сред 3 и 2 месеца преди приключването на мандата. За да няма опция само служебно държавно управление, назначено от президента, и без парламент да се произведат президентските избори. Но има опция президентски избори да се проведат при служебно държавно управление и парламент, който не е съумял да излъчи постоянно държавно управление.
- Т.е. няма конституционна спънка да имаме избори 2 в 1 наесен?
- Това е въпрос и на сметки със периодите. Но наложително президентските избори би трябвало да се проведат сред 19 октомври и 19 ноември - това е времето, в което би трябвало да бъдат планувани от Народното събрание. Любопитно ще е, в случай че Народното събрание е разхлабен, а единствено той може да насрочи президентски избори. Но може да ги насрочи и сегашният парламент. Ако Народното събрание насрочи президентските избори сред 19 октомври и 19 ноември, няма спънка президентът, който пък насрочва парламентарните избори, при една последваща неспособност да се сформира държавно управление, само че преди датата 19 октомври, да насрочи изборите за парламент в деня, в който са планувани и неговите президентски избори.
- Крие ли опасности разновидността избори 2 в 1?
- Вариантът не е изключен, само че това ще бъде казус. И то избори, правени от служебно държавно управление на президента. Но няма да е противоконституционно. Не приказваме за моралната страна на въпроса.
- Имате ли терзание като специалист конституционалист от непредвидимата политическа обстановка сега?
- Притеснението ми е, че когато партиите престанат да си приказват между тях, а езикът им е несклоняем, страда българското общество. Колко хора познават Конституцията, какъв брой хора са я чели? А какъв брой пъти беше нарушавана, не желая да приказвам. Страх ме е, че Конституцията се трансформира в един разкъсан контракт. Помним по какъв начин един от българските царе беше забил на копие контракта при една борба с византийците, които са го погазили. Конституцията е един публичен контракт, който непрестанно се нарушава. И то се нарушава, тъй като хората долу виждат порочния образец от хората горе.
Лошото през днешния ден е, че всички сякаш нови играчи ги познавам и знам какво са правили. Знам и за Ванко 1 и прочие други безобразия. Като познавам хората, нямам доверие в новото. Без да знае, че е включен микрофонът, Татяна Дончева разгласи в 45-ия парламент, че правилникът на Народно събрание ще бъде заменен след два дни. Какво значи това? Че авансово взети решения просто се постановат на една маса депутати, която е длъжна да си вдигне ръката. Така че обезценяването на Народното събрание ще продължи, нищо че сме парламентарна страна.
Нито Ахмед Доган, нито Слави Трифонов, нито Бойко Борисов са народни представители. А в действителност това са хората в сянка, които споделят какво да става.
Неслучайно отново се заприказва за президентска република - тя пък напълно ще ни оправи!
- Защо все не съумяваме да поеме по правилния път?
- При нас нещастието е, че всичко се повтаря, тъй като забравяме. Днешните събития свързвам с датата 19 май 1934 година - разпуска се Народното събрание, разпускат се партиите, те са отговорни за всичко. И в края на краищата стигаме до едноличната власт. Тогава превратаджиите от кръга „ Звено” са имали желание да убият царя, само че последователно той взема нещата в свои ръце като еднолична власт. После се минава на чисто мажоритарни избори, които към този момент при нас остават единствено желание на Слави Трифонов.
Много се приказва за платен избор. Ами всичкият избор е платен - и нашият с вас избор е платен. Етническите малцинства в " Столипиново " може да получат 50 лв., с цел да гласоподават по избран метод. Всички останали получаваме обещания. Но никой не носи наказателна отговорност за това, че не си е извършил обещанията. По друг метод се купува избор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ