Румен Христов, председател на СДС и заместник-председател на ПГ на

Румен Христов, ръководител на Съюз на демократичните сили и заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”
- Могат ли да бъдат обезщетени директните загуби на българския бизнес в Русия и Украйна с акции от „ Лукойл Нефтохим Бургас “, попита на парламентарния надзор в петък ръководителят на Съюза на демократичните сили (СДС) и заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС проф. Румен Христов. Попита вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Проф. Христов е наш посетител и от него чакаме детайлности по реализиране на концепцията. Каква е логиката на вашето предложение, проф. Христов?

Логиката е обвързвана със загубите, които търпят български предприемачи, които имат предприятия, акции, компании в Руската федерация и които, поради на войната, са с лимитирана активност и застрашени от конфискация. Аз изтъквам в моя въпрос към вицепремиера изявления и на Путин, и на Володин, който е ръководител на Долната камара на техния парламент, които споделят, че ще се прибегне към конфискация на акции, активи, предприятия и така нататък на жители от вражески страни, противников страни на Руската федерация. България се брои като такава. И като продължение на това, което те бяха замислили, само че към този момент реализират, е днешното решение за одържавяване на акциите на „ Рено “ в „ АвтоВАЗ “ – техния цех за произвеждане на коли. Разбира се, имаме и наши предприемчиви българи, които имат свои бизнеси в Украйна. Там също са лимитирани по ред аргументи. Някои от предприятията са повредени, разрушени. Други, поради на окупацията, която е наложена в елементи от Украйна, не могат да работят. И в този смисъл, в мен породи въпросът, дали не може да се търси някакво обезщетение за тези български жители, като тук не става дума за конфискация, тук става дума за една обективна пазарна оценка и прихващане на това, което губят нашите български жители, които имат бизнес в Руската федерация и в Украйна, против акции в „ Нефтохим Бургас “.

- Т.е. взимането на акции от „ Нефтохим Бургас “ не е конфискация, а вие го наричате прихващане?

Категорично не е.

- Наричате го заслужено прихващане?

Да, да, след една обективна пазарна оценка – прихващане. Категорично не, тъй като България е част от демократичния свят и това, което ние предлагаме, е обективна мярка, взаимност на подхванатите от тях дейности, тъй като стопански освен тези хора, които работят там, само че те губят всичко, губи и целият свят. Безспорно войната е нещо неприятно, ние не поддържаме войната, само че в последна сметка това се случи и това не е по виновност на Украйна.

- А по какъв механизъм това може да се реализира?

Обсъждат се, апропо, такива сходни дейности. Вие знаете, че имаше блокиране на SWIFT, блокиране на банкови сметки, блокиране на активи, блокиране на скъпи недвижими парцели, пък и движими, тъй като яхтите, с които разполагат съветските олигарси и които несъмнено, не са в пристанищата на Русия, са също доста скъпи уреди. Та, разисква се такава опция и на европейско равнище във връзка с индустриални активи, каквито са рафинериите. Рафинерии „ Лукойл “ има в Италия, в Нидерландия, в България, в Румъния и Полша, несъмнено. На този стадий най-напреднали във връзка с налагането на някакъв надзор на тези рафинерии е лишаване на оперативното ръководство – става дума за Италия и Полша. Но сега текат диспути в Европейския съюз дали могат да бъдат подхванати и други дейности в тази посока. Предложих „ Нефтохим “, въпреки че там несъмнено има опит за скриване на собствеността, само че по този начин или другояче постоянно може да се стигне до действителните притежатели на това дружество. От позиция на събитието, че България е доста подвластна от енергийните доставки от страна на Русия и непрекъснато се твърди от оперативното управление на „ Лукойл Нефтохим България “, че доста мъчно, доста скъпо, доста замърсяващо ще е прекосяването от съветски нефт, който употребяваме сега, да речем със сорта „ Брент “, от „ Урал “ да преминем към „ Брент “. И от тая позиция, в случай че България успее да възвърне по някакъв метод – несъмнено, отново споделям, не посредством конфискация, ръководството на рафинерията, това би дало опция да избегнем тази опасност, която ни се втълпява от заран до вечер.

- Проф. Христов, да забележим каква е картината сега, политическа, в страната, в случай че не възразявате. Излезе поръчано на Изследователския център „ Тренд “ от вестник „ 24 часа “ проучване, в което ГЕРБ остава водач с доверие от 23,8%, т.е. резервира си лидерската позиция. Разликата с „ Продължаваме промяната “ се усилва – „ Продължаваме промяната “ взема 17,5%. Останалите партии се подреждат от 11% надолу. Как коментирате това проучване? Какво значи за вас? „ Продължаваме промяната “ понижава резултатите си, само че за жалост, ГЕРБ не качва. Останалите партии – те се срутват, Но ГЕРБ-СДС не качва.

Така е. ГЕРБ-СДС е запазила едно равнище, на което стои устойчиво. Имаме потребност от уголемение на хората, които биха дали поддръжка за ГЕРБ-СДС, само че съгласно мен е нужно още малко време. В последна сметка, ние минахме през няколко избора, през няколко служебни държавни управления, не беше образувано друго държавно управление, упованията, обещанията, заклинанията в това какво ще се случи, какъв брой положителни неща ще се случат на България към момента може би имат някаква вяра у тези, които гласоподаваха за тези обединения. Имаше отмалялост от ръководството на ГЕРБ – това е обикновено, през последните 10 години съвсем те бяха в ръководството. Имаше отмалялост, само че аз виждам какво се случва при срещите на водача на Политическа партия ГЕРБ в другите региони – има възвръщане на доверието към актива в съответните региони. Надявам се, че това скоро ще излезе и в народен мащаб. Иначе трендът на ГЕРБ-СДС и на останалите обединения е явен. Разликата сред първия – ГЕРБ-СДС, и останалите се усилва. Разбира се, разпокъсаността се е нараснала с още една партия, поради на появяването на партията на господин Стефан Янев. Това значи при предварителни избори осемчленен парламент. Много мъчно ще се сформира коалиция, само че в последна сметка, в случай че това е решението на гласоподавателя, ние би трябвало да формираме във всички нас, в това число в гласоподавателите, така наречен съдружна просвета, тъй като е явно, че доста мъчно към този момент би могло да се случи една партия да завоюва болшинство. Между прочее, в 30-годишната история на прехода единствената партия, която имаше безусловно болшинство в Народното събрание, беше Съюз на демократичните сили в интервала 1997-2001 година И в тоя смисъл, обстановката не е по никакъв начин лесна. Знаете ли, аз не считам, че неуспехът на което и да е българско държавно управление би трябвало да ни радва, тъй като в последна сметка този неуспех визира цялата страна, всички български жители и така нататък Но когато явно те не се оправят, когато ние се опитваме като съпротива, тъй като това е главната роля на опозицията – да акцентира грешките и минусите на ръководещите с вярата, че те ще се поправят въз основата на тези рецензии, на тези офанзиви и забележки. Но когато виждаме, че те са толкоз самоуверени и сигурни в това, което вършат, а то не се поддържа от българските жители – виждате, в понеделник имаше митинг, в този момент се готви доста огромен митинг на 18-и, не е проведен от ГЕРБ-СДС, не е проведен от опозицията. Повярвайте ми, това в действителност е по този начин. Това е неодобрение на българските жители, които чакаха нещо, само че не го получиха, и в този момент са доста разочаровани.

- Проф. Христов, има неодобрение, налице е голямо количество, съвсем безкрайно, от рецесии. Но с какво да си разбираем толерантността, с която се посрещнат сегашните управнически недомислици, въобще сегашните управнически неналичия на решения?

Ами, с това очакване, което българите имат без спиране в целия преход, да се появи месията, който ще реши всички въпроси, да пристигна нещо ново, нещо друго. Разбира се, че би трябвало да има възобновяване, само че не всеки път новото и особеното е по-добро от остарялото и от постоянното. Та, има – вие сте права, че без значение от многото неточности, от многото издънки, дано да употребявам този термин, които се случват при ръководството на сегашната коалиция, тези неточности се простят.

- Защо?

Търпимостта към тях е към момента висока, само че виждаме, че недоволството стартира да набира мощ и по-голяма поддръжка. И най-вероятно до наесен ще се случат процеси, които няма да бъдат овладени от ръководещите, и ще се наложи да вървим още веднъж на избори, съгласно мен.

- При една към този момент по-добре създадена съдружна просвета, за която мисля, че би трябвало да се работи в съвсем всички политически партии, без значение парламентарни или извънпарламентарни, кои биха били евентуалните съдружни сътрудници за ръководство на ГЕРБ-СДС?

Ще ми позволите ли да не отговоря на този въпрос? Първо, не съм политолог, и второ, не е добре занапред да се споделя, по какъв начин ще управляваме, тъй като не знаем по какъв начин гласоподавателят ще подреди метода, по който ще бъдат подредени партиите в Народното събрание. За нас от Съюз на демократичните сили, като тук не привързвам сътрудниците от Политическа партия ГЕРБ, огромната пропаст не е алена линия, огромната пропаст с политическа групировка в Народното събрание е с Българска социалистическа партия. Те са безконечният наш конкурент и няма по какъв начин с тях да намерим допирни точки. Много е мъчно занапред да се гадае. По принцип отричането на всичко не е добра процедура, само че отново споделям, зависи, по какъв метод гласоподавателят ще подреди тези, които ще влязат в Народното събрание. Защото ние сега имаме прогноза за осем политически обединения и някакво систематизиране на процентите сред тях, само че това може да се промени. Тези, които са да речем четвърти, могат да станат втори, тези, които са втори, могат да станат четвърти, и така нататък, и това ще промени доста нещата. Пък и след тези борби, които безусловно се водят от страна на най-голямата партия в обединението – „ Продължаваме промяната “, допускам, че и с тях ще бъде мъчно да се откри общ език. Вие знаете и за похищението върху водача на опозицията – нещо, което в една демократична страна не се прави. Обтегнати са връзките и не знам дали и с тях елементарно ще намерим допирни точки. Но в последна сметка, дано да забележим по какъв метод ще бъдат решени многото на брой рецесии, които се струпаха върху главите на ръководещите. Но те се струпаха освен върху главите на ръководещите, на българските политици. Това е особено за всички страни в Европейския съюз и околните до войната страни, които пък не са членки на Европейския съюз – икономическата рецесия се отразява на всички, енергоносителите скочиха неимоверно доста и това затруднява. Да не приказваме за управническите неточности, които бяха позволени. Това затруднява всички ръководещи, без значение в коя страна са и дали са десни или леви.

- Кои са най-неотложните проблеми, които следва да се решат?

Ами, тази забавена отплата за бизнеса в региона на електрическата енергия, тя не беше обезщетена в точния момент, не беше обезщетена в задоволителен размер и това напомпа в допълнение, в случай че мога по този начин да се изразя, инфлацията. Нямаше смисъл да се вършат едни свръхпечалби във всички сдружения под шапката на БЕХ. Това са конфискувани пари от бизнеса. И в същото време се споделя „ Ами вие си ги начислете тези по-високи цени на електрическата енергия във вашата последна цена на продуктите или услугите, които оферирате на жителите. Да, те се начислиха в прочут смисъл, не на 100%, бизнесът също пое една част от тези увеличени цени, само че това докара до галопираща инфлация, от която никой не печели и която доста мъчно ще бъде овладяна. Предстои отоплителен сезон, знаете, какви са цените на газа, знаете, какво се случи с подаването на газ от Русия по отношение на България. Дано това, което се твърди, въпреки че е доста хубаво, с цел да е правилно – за няколко пъти по-евтин газ от Америка, както твърди началникът на кабинета на премиера и така нататък, по какъв начин ще стане, аз просто нямам доверие. Няколко пъти е невероятно. Но въпросът е да има обезпечен газ и да се търсят обезщетителни механизми за поддръжка на небитовите консуматори, а и на битовите консуматори. И като приказваме за поддръжка на битовите консуматори – по този начин и не се дефинираха, не се идентифицираха нуждаещите се. Ние разпределяме помощите на калпак, от това никой не печели. Има една немалка каста в българското общество, която може да си разреши и да поеме част от отрицателния товар, който идва от страна на по-високите цени, с цел да може да се подкрепят повече тези пък, които са в тежко положение. Но и тук отново се приказва за метода, по който ще бъдат обезщетени физическите лица – със зареждане на бензиностанциите с по 25 стотинки на литър. Нали се сещате, че за един човек, който е със междинна, а те много хора от това имат и по-високи заплати, в случай че човек има 2-3 хиляди лв. заплата на месец, 12,50 лв. няма да му оказват помощ толкоз доста или няма да усети тая помощ толкоз доста. Но в случай че тези 12,50 лв., които се плануват, отидат в тези, които в действителност имат потребност от поддръжка и от подкрепяне, тогава те ще получат 25 лв. или повече. В този смисъл, трябваше да се направи диференциране на помощите, които ще бъдат раздавани.

- Може би трябваше да се дефинира, кои са енергийно бедните. Нямаме формулировка кой е енергийно безпаричен в България, с цел да се види какъв брой хора попадат в тази категория и да се търси решение за тях.

Абсолютно сте права, г-жо Събчева. Този въпрос се дъвче от години насам.

- И както стои, нищо не се прави.

Да, в България има енергийно небогати, да, те би трябвало да бъдат подкрепени, само че преди този момент те би трябвало да бъдат избрани. И би трябвало да бъдат подкрепени не алегорично, тъй като когато се раздадат средства и се подкрепят всички български жители, тези, коти имат потребност от по-голяма помощ, ще получат също толкоз алегорична помощ, колкото и останалите, а да се подкрепят по този начин, че през зимата да няма хора, които стоят на студено. Не може в ХХІ век ние да имаме пенсионери и други жители в затруднено финансово състояние, които да стоят на студено и да не си разрешават да включат електрически апарат или парно, или да си купят дърва и въглища за отопление. Това не трябва да се случва. И тук сте безусловно права, че най-сетне по някаква формула – левицата сега ръководи Министерството на труда и обществената политика, говореха го през всичките техни предишни години в Народното събрание, да го създадат, дано да го създадат. Имат опция, до наесен има време.

- Говори се сега, към момента неофициализирано, приготвя се антиинфлационен пакет. 2 милиарда съгласно създателите му ще влязат в джобовете на хората, което е добре. Но той включва да се отстрани акцизът на някои от горивата, за пропан-бутан и за метана за колите, да се понижи ДСС от 20 на 9% за горивата. Това диференцирано понижаване на Данък добавена стойност ще изиграе ли някаква роля или в действителност ще бъде следващ подобен палиативен вид, прахуляк в очите?

Палиативен вид – при положение, че това понижение на Данък добавена стойност, което сме дискутирали и различен път с вас във вашето студио, визира артикули, които не са контролирани. Аз занапред се обзалагам, че за артикули, които са на пазара, само че не са под някаква регулация, няма да има понижаване на цените в последна сметка. Намаляването има смисъл единствено при артикули, които са контролирани, като примерно водата, която е под контрола на КЕВР, електрическата енергия, газът може да бъде включен тук, медикаментите също са под надзор, цените на медикаментите и тяхната облага са под надзор. Има смисъл, и различен път съм го казвал, и туризмът – този, който е експортен, да бъде включен, той е включен в действителност, той е с диференцирана ставка, от позиция на това, че с Данък добавена стойност се таксуват крайните консуматори в съответната страна, а износът е освободен, тъй като пък това, което изнасяме, било то услуга или стока, се предлага съгласно Данък добавена стойност в съответната страна, която го получава. И в този смисъл, поради на събитието, че целият наш експорт е освободен от Данък добавена стойност, да предположим, че туристите, изключително задграничните, експортират част от нещата, които употребяват, част от услугите, и в тоя смисъл има смисъл и те да бъдат включени там. Но понижаване на Данък добавена стойност за други артикули – доста разочаровани ще останат. Аз знам, каква е борбата за това от доста години. Много разочаровани ще останат и икономистите, и българските жители най-много, тъй като това няма да докара до понижаване на крайната цена, за жалост.

- Добре, има ли държавното управление някакъв потребен ход, защото явно тези ограничения, които се създават от едни в обединението, не се одобряват от други в същата коалиция?

Ами обикновено, те са орел, рак и щука. Това са обединения с диаметрално противоположни идеологически визии и стратегии, и политики, и обикновено е да не бъдат одобрявани. Между другото, има една мярка, която съгласно мен е добра, неприятното е, че се отсрочи за 1 януари 2023 година Това е увеличение на първичната сума за регистрация на Данък добавена стойност от 50 000 на 100 000. Разбира се, ние гонехме… като споделям ние, приказвам като страна и тези, които го оферират, гонехме европейския стандарт, който е към 160-170 хиляди, само че и това е стъпка в вярна посока, изключително за свободните специалности. Какво да ви кажа, отново се връщаме на това, че ограниченията бяха закъснели и незадоволителни. Да, разпределянето на – последно мисля, че слушах ръководителя на Бюджетната комисия, който в случай че не се неистина, сподели 1 милиард и нещо – дали ще бъдат 2 милиарда или 1 милиард, всичко, което се разпредели, е помощ, само че дали ще бъде задоволителна се колебая. Да не забравяме, че поради на инфлацията, поради на нарасналата събираемост от данък, Данък добавена стойност приходите в бюджета порастват и те са много повече от това, което се планува да се разпредели. Но най-важното съгласно мен, което би трябвало да направи държавното управление, е да обезпечи стопански напредък, да обезпечи условия, които да разрешат на българския бизнес да бъде конкурентоспособен, да може да усилва производството и износа и от там да можем да увеличим заплатите, приходите в бюджета и да подобрим в прочут смисъл благосъстоянието на българските жители, без значение дали са работещи или пенсионери, или са на обществени помощи. Само растежът на стопански напредък, на брутния вътрешен артикул в такава обстановка могат да оказват помощ. Иначе вземането на заеми, на каквито сме очевидци, наливането на повече пари без да има задоволително положителни условия за развиването на стопанската система, в последна сметка ще съставляват надали не гасене на пожар с бензин.

- Е добре, по какъв начин ще бъде конкурентоспособен българският бизнес при тези цени на енергоносителите?

Много прекрасен въпрос. Всички страни към България са с по-ниски цени на електрическа енергия. Много прекрасен въпрос. За да бъдеш конкурентен, би трябвало да имаш съпоставими, сходни цени на енергоносителите, на суровините, в прочут смисъл на заплатите. Между другото, едно от преимуществата на България, доста малко, беше точно по-ниският корпоративен налог „ Печалба “ и по-ниският налог „ Дивидент “. Но в последна сметка, в случай че сложим всички други пък налози и такси, които се начисляват на бизнеса и на жителите, ще забележим, че ние не сме с чак такива огромни преимущества спрямо другите страни. Но изискванията за правене на бизнес, търсенето на съпоставими условия с страните, с които ние се конкурираме – ами, България образува повече от 50% от приходите си от експорт в Европейския съюз, от износа. Повече от 50% от износа ни е в Европейския съюз и прилежащите страни, огромна част от тях, които са в Европейския съюз, и са надалеч по-конкурентоспособни от българските производители. Те изнемогват и в случай че не се вземат някакви ограничения, ще се стигне евентуално и до банкрути на предприятия. Това значи пък необслужване на заеми, които са взети от банките, освобождение на хора, които ще отидат на трудовата борса. Ето да вземем за пример през днешния ден виждаме, че последната статистика демонстрира повече напуснали, в сравнение с повече новоназначени. Тенденцията се обади в посока на това, че стартират компаниите да изнемогват и да освобождават свои служащи, които къде отиват – отиват на Трудовата борса и би трябвало да бъдат обезщетени, тъй като те са си плащали постоянно своите вноски към Националния застрахователен институт и в този момент имат потребност от поръчителство. Но когато тези хора станат прекалено много, тогава…

- Борсата ще се счупи. Няма ли да стане по този начин?

Да, да. Вие знаете, че всяка година България, друго, само че в границите на 10 милиарда и повече заделя за подкрепяне на пенсионната система единствено. Така че нещата са доста, доста тежки. Разбира се, когато става дума за доброжелателност, ние нямаме нищо срещу от опозицията да поддържаме рационални оферти, оферти, които биха помогнали на българските жители. И ние, без значение че сме в съпротива, желаеме българските жители да живеят по-добре, да изкарат тази рецесия по-лесно. И в тоя смисъл, в такива тежки времена има потребност не от опълчване и от непрекъснати обвинявания „ Вие какво правехте, а пък ние какво вършим “, а от търсене на разговор по значимите въпроси. Ето, примерно въпросът за еврозоната. Вие виждате едно разколебаване, което мен доста ме плаши, тъй като в случай че ние изпуснем датата 1 януари 2024 година, след това доста мъчно ще наваксаме. Заради тази икономическа рецесия критериите, които са наложени от Маастрихтските условия, няма да бъдат покрити и ние отиваме в една вероятност може би след шест, седем, а може би и 10 години. Това не е добре за България. Това не е добре за българите. Това не е добре за българските компании.

- Проф. Христов, обаче Европейската комисия предвижда 12% инфлация в България за тази година. Ние не отговаряме на критериите за еврозоната, не ги покриваме. Ето, главният аршин за инфлация не го покриваме. Как ще влезем?

Да, главният аршин – трите най-ниски % на инфлация плюс подобаващ % от горната страна. Ако ние покрием другите критерии, в случай че се държим съответно политически в тази обстановка, в случай че ние имаме солидарно с нашите европейски сътрудници и натовски сътрудници отношение към тази ужасна война, която Русия води в Украйна, завоевателна, пълномащабна война, тогава може би ще има снизходително отношение към невъзможността да бъдат покрити тези критерии от позиция на войната, т.е. ще има една доброжелателност и може да получим политическо рамо при влизането ни в еврозоната. Това не значи, че би трябвало да се отпускаме да не търсим опция тези критерии да бъдат покрити. Но към този момент настроението в ЕЦБ и в еврозоната е Хърватия и България да получат поддръжка за приемането им от 1 януари 2024 година и ние не би трябвало да го изпускаме този късмет. Това е историческият късмет за България и е най-важното нещо, което в последните години след приемането ни в НАТО и Европейския съюз ще се случи на България. И то е хубаво за българите и за България.

- Обаче това разколебаване, за което вие говорите и от което се притеснявате, е на фона на сериозната икономическа обстановка, на срутва в приходите. Кой ще понесе удара при влизането на България в еврозоната и приемането на еврото като единна валута? Съществуват опасения по какъв начин пенсионерите ще се оправят с примерно 200 евро на месец, а и по-малко пенсии, най-грубо казано. Това е фрапантен образец, само че не стои ли като проблем?

Тези опасения бяха присъщи за всички страни, които се причислиха към еврозоната. Действително може би първоначално ще има някакви земетресения. Това се изглажда за няколко месеца – имам поради опитите цените от 1 лев да станат 1 евро. Обикновено това не се случва, това не работи. Частично повишение на цени, когато става дума за закръгляне – нали знаем, че 1,95583 лв. са 1 евро. Но никой не може да си разреши да усили двойно цените или фрапантно цените, тъй като тая покупателна дарба, която има българското население, няма да го понесе. Ако ти продаваш нещо, което не откри своите купувачи, ти няма да може да го реализираш, то важи и за теб това нещо. Няма такива фрапантни повишавания на цени. Може би в Гърция, Португалия малко по-високи са били на времето. Но в последна сметка, има насъбран опит, видяхме, какво се случи и в прибалтийските страни, и в Словения, и в Словакия. Така че нямам никакви опасения в тази посока, в противен случай. Влизайки там, ние ще имаме достъп за по-евтин кредитен запас. Най-важното нещо за мен съответно е, че ще имаме доста сериозен банков контрол от страна на Европейската централна банка и банкрутиране на 17 банки, както се случи 1996-1997 година, или пък банкрутиране на КТБ, както се случи това преди няколко години, не може и няма по какъв начин да бъде позволено. Банковият контрол, стабилността на банковата система, гарантирането на влоговете на жителите, необезценката на лв., от позиция на това, че валутната единица, която ще употребяваме, ще бъде евро, са нещо доста значимо и това би трябвало да се разбере от българските жители. Но тук и специалисти, и политици имат доста работа и те би трябвало да изясняват на българските жители непрекъснато, с цел да преодолеят тоя боязън, който се е наслоил или насадил в популацията ни.

- И един въпрос на финала – обмисляте ли в обединението ГЕРБ-СДС избор на съмнение против държавното управление, за което към този момент се чуват гласове?

Трябва да има съответен мотив, макара че те са доста – във всеки един бранш може да желаяме избор на съмнение. Ние бяхме задоволително толерантни, дадохме не 100, а много повече дни, в които да се окопити държавното управление. Практиката на вотовете на съмнение демонстрира, че до момента не е минал нито един избор на съмнение. От избор на доверие имаме паднало държавно управление – това на господин Филип Димитров през далечната 1992 година Но това пък дава опция опозицията да разкрие в съответния бранш, в случай че е по съответна политика вотът на съмнение, кои са най-големите неточности, които позволяват ръководещите, и те да си вземат, по този начин да се каже, поука и бележки. Или в случай че е за цялостна политика, да се посочат грешките на цялостната политика. Това постоянно може да се случи, въпрос на избор от управлението на ПГ на ГЕРБ-СДС. Ако е належащо, ще го обсъдим, няма никакъв проблем да бъде пожелан избор на съмнение. Въпросът е по кое време и какъв брой ефикасен ще бъде той.

- И най-много дали държавното управление ще си направи заключения от забележките, тъй като до момента виждаме, че те не го вършат.

Да, то и това не го вършат – да чуят рецензията.

- Досега виждаме, че те от рецензии не се вълнуват изключително и рецензии минават и отпътуват около тях.

Права сте, не се вслушват