Румен Бояджиев-син е един от най-талантливите български композитори. Син е

Румен Бояджиев-син е един от най-талантливите български композитори. Син е на известните музикантът Румен Бояджиев /ФСБ/ и радиоводещата Даниела Кузманова. Младши е създател на музика за документални, анимационни и игрални филми, на солови и камерни произведения, на симфонична и поп музика и на музикално-сценични творби. Той от дълги години работи и като барабанист в оркестъра на Националния музикален спектакъл " Стефан Македонски ". Своите размишления по тази причина, че " всички ние поддържаме една пластмаса ", той показа на своята страница в обществената мрежа:

„ Липсата на жив оркестър и рок-група на “Парижката Света Богородица ” ( а също и на “Котките ” и “Фантомът на Операта ” с подложки апелирам ти се ) е неприемливо за мен и тъкмо затова аз нямам какво да диря там.

Ресторантски мюзикъли с по 10 души оркестър или на сингбек са безпределно неприятно изживяване 

и не считам, че костват и пукната пара, без значение дали мултимедийната картинка и пет чисто пеещи артисти ( което е скъпо поради равнището в България ) са ни “дошли на крайници ”. Не, няма потребност! Акробатика има и в цирка, и сигурно е по-добра!

Приходите от билетите са задоволителни шоуто да е с всичко належащо, с цел да размаже аудиторията, но 

новият международен ред в бизнеса е 70% за продуцентите(??!!) и 30% за креативният артикул. При такова съответствие с изключение на анимирани copy-представления от дубайските казина и хотели не може да се чака друго.

И да се поддържа наклонността да няма жив СИМФОНИЧЕН оркестър и група на сцената, когато приказваме за музикално-сценичен род като мюзикъла, е все едно да продаваш на хората спагети, само че да им предлагаш единствено чинията и листчетата босилек!

Така всеобщият екстаз е меко казано афектиран за всички експерти в жанра и освен, афектиран е за публиката, която не прави оценка българските театри, правещи кански старания всичко да бъде напълно онлайн, а се радват на заместител, било и това, че виждат композиторът на сцената.

Съжалявам, това е истината и в случай че отдръпнете очите си от чуждопоклонничеството ще забележите, че в действителност нищо не сме “видяли ” и никой “не ни е пристигнал на крайници ”.

Видели са тези, които си заплатиха билети до Лондон или Ню Йорк и още не могат да спрат да описват. Където бутончето плей е строго неразрешено и има диригент. И оркестър. И партитура. И всичко се прави КАКТО ТРЯБВА.

И в случай че човек има усет, е време да спре да се съгласява с тези неистини и измами. Това си е мое мнение, нищо не е наложително. Но по този начин всички ние поддържаме една пластмаса. И много сътрудници от други страни са на същото мнение. Сигурен съм, че те също дискутират този въпрос! Запитайте се какво научихте от тези лепкави търговски опити и това ли е бъдещето? Това ли желаете да ви демонстрират и по този начин ли да ви описват приказки, които дефакто са единственото ни бягство от роботизирания, корпоративен свят на идиоти, където ни принудиха да живеем? ”

Заглавието е на редактора