В ЕС румънците харчат най-много за храна. веднага след тях са българите
Румънците харчат за храна приблизително 23,7 % от общия си месечен приход, което ги подрежда преди всичко по този индикатор в Европейски Съюз, сочат данни на Евростат за 2022 година, представени от вестник “Адевърул ”. Веднага след тях се подреждат българите (18,9 процента), следвани от жителите на Словакия и Литва (18 процента) и тези на Естония и Латвия (17,7 процента). На другия полюс са ирландците (7 процента), жителите на Люксембург (8,2 процента) и тези на Австрия (8,9 процента).
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят съвсем една четвърт от приходите си на касата на питателните магазини не тъй като купуват повече, а тъй като е по-скъпо.
“Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако съпоставим съотношението цена/заплата в Германия да вземем за пример, бихме платили по-малко за храна, в случай че имахме техните заплати ", отбелязва специалистът за вестник “Адевърул ”. По думите му румънците купуват съществени храни, а най-продавани са артикули като маргарин, картофи, ориз.
“По данни на Евростат храната съставлява над 14 % от разноските на семействата и това е като цяло в страните със междинни и ниски приходи на заплати. Освен това тези страни са членки на някогашния комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в избрани случаи не става дума и за някакво пресилено консуматорство, точно поради лишенията, които доста от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни предизвикали контузия и които в този момент се опитваме да забравим, като купуваме ”, разяснява социологът Владимир Йонаш, представен от Българска телеграфна агенция.
Той изяснява, че румънците се пробват да получат това, което не са имали в предишното, като на напред във времето е храната.
„ Храната е доста значимо нещо за нас. Сред аргументите има и културен съставен елемент. Преминахме през този интервал на дефицит, когато нямахме достъп до храна и тогава благосъстоянието на масата приказва за нашето обществено и финансово положение. И това е изключително очевидно по празниците. Ако имаме цялостни маси, значи сме добре ”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите разясняват за вестник “Адевърул ” и наложения от държавното управление таван на комерсиалната надценка на главните артикули. Те считат, че мярката, която влезе в действие на 1 август предходната година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не взема решение казуса с цените в магазините.
„ Нещо повече, стигнахме до неуместна обстановка, в която внасяме повече съществени хранителни артикули, с цел да осигурим ползване в подтекста на ограничение на комерсиалната надценка. Стимулирахме вноса, а не локалното произвеждане ”, счита икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него допустимо решение на казуса е да се понижи ДДС-то върху главните хранителни артикули по образеца на страни като Полша и Португалия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят съвсем една четвърт от приходите си на касата на питателните магазини не тъй като купуват повече, а тъй като е по-скъпо.
“Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако съпоставим съотношението цена/заплата в Германия да вземем за пример, бихме платили по-малко за храна, в случай че имахме техните заплати ", отбелязва специалистът за вестник “Адевърул ”. По думите му румънците купуват съществени храни, а най-продавани са артикули като маргарин, картофи, ориз.
“По данни на Евростат храната съставлява над 14 % от разноските на семействата и това е като цяло в страните със междинни и ниски приходи на заплати. Освен това тези страни са членки на някогашния комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в избрани случаи не става дума и за някакво пресилено консуматорство, точно поради лишенията, които доста от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни предизвикали контузия и които в този момент се опитваме да забравим, като купуваме ”, разяснява социологът Владимир Йонаш, представен от Българска телеграфна агенция.
Той изяснява, че румънците се пробват да получат това, което не са имали в предишното, като на напред във времето е храната.
„ Храната е доста значимо нещо за нас. Сред аргументите има и културен съставен елемент. Преминахме през този интервал на дефицит, когато нямахме достъп до храна и тогава благосъстоянието на масата приказва за нашето обществено и финансово положение. И това е изключително очевидно по празниците. Ако имаме цялостни маси, значи сме добре ”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите разясняват за вестник “Адевърул ” и наложения от държавното управление таван на комерсиалната надценка на главните артикули. Те считат, че мярката, която влезе в действие на 1 август предходната година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не взема решение казуса с цените в магазините.
„ Нещо повече, стигнахме до неуместна обстановка, в която внасяме повече съществени хранителни артикули, с цел да осигурим ползване в подтекста на ограничение на комерсиалната надценка. Стимулирахме вноса, а не локалното произвеждане ”, счита икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него допустимо решение на казуса е да се понижи ДДС-то върху главните хранителни артикули по образеца на страни като Полша и Португалия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ