Румънски шофьор на камион попиля България: Разказа за кошмара на границата ни и как се печелят пари от превозвачите
Румънски водач на камион се оплака, че българите не поставят старания да отпушат придвижването в граничната зона с Румъния и прави разкрития по какъв начин се печелят пари от превозвачите, пишат локалните медии, а новината е маркирана като " екслузивна ". През цялото това време местата близки до границата сред Румъния и България са потънали в нечистотия и замърсяване, разяснява той.
" Постоянно има опашка от 30 километра. Българската страна не работи за усъвършенстване на трафика. В Русе да вземем за пример стоиш на паркинга 27 часа плюс още 5 часа влизаш на паркинга. Добавете още 6 часа, с цел да излезете от паркинга. Отнема общо към 40 часа ", сподели водачът пред G4Media, представена от най-рейтинговия ефирен канал ProTv.
Според уеб страницата на Гранична полиция на Румъния в четвъртък сутринта водачите на камиони е трябвало да чакат 360 минути в Гюргево, 200 минути в Калафат и 90 минути в Негру Вода на излизане от страната. На влизане в Румъния времето за изчакване от Гранична полиция е Калафат - 250 минути, Гюргево - 40 минути и Негру Вода - 360 минути.
Шофьорите обаче настояват, че формалните данни не са правилни. " Опашката е 30 километра. Това значи най-малко 30 часа. И това е по този начин, тъй като има и коли Евро 6, които би трябвало да отиват за отмора след 15 часа очакване на опашка, тъй като към този момент нямат график ", споделя водач.
В България има 5 километра опашка в Бяла, град покрай Русе, прецизира медията, по-късно 6 километра за влизане на паркинга. А на паркинга намираш 500 коли начело, които са влезнали и чакат реда си ", споделя водачът.
Тези опашки, които се поддържат без значение от сезона, събраха повече и повече трафик тези дни заради спиране на тока от румънска страна след виелицата.
Шофьорът споделя, че граничната активност се е трансформирала в бизнес, който може да донесе към 400 хиляди евро на частен оператор.
" Национална компания " Администрация на пътната инфраструктура “ трябва да обработва по една кола на минута. Под 5 минути на кола не е даже приблизително, в случай че приказваме за целия ден. Смяната е да вземем за пример от 7 сутринта, а от 6:30 до 7:30 не минават коли. Освен това всяка кола би трябвало да изчака зеления цвят, след което да се движи с най-много 5 км/ч за претеглянето. На гишето се ревизира билета (това е откакто сте 2 дни на опашка и сте задължени да купувате билета си всеки ден), по-късно мостовото заплащане, което, в случай че се прави с банкова карта, лишава най-малко 1 минута. А в Русе има цяла история с този паркинг: румънците заплащат 25 евро, а българите 7 евро. Румънците стоят 30 часа, а българите единствено няколко часа ", споделя той.
Шофьорът изяснява, че в Русе има паркинг, където " би трябвало да се регистрирате, с цел да влезете в бюрократичните процедури ". Но всичко коствало пари.
" Казват, че паркирането не е наложително, би трябвало единствено да се регистрираш и да чакаш реда си. Две коли, които се записват по едно и също време (едната влиза на паркинга и едната се записва с талон), не потеглят по едно и също време за Румъния. Този на паркинга излиза за 24-30 часа... този с касовата записка, който не искаше да им заплати 25 евро, излиза за 40 часа най-малко, тъй като по този начин желаят. Няма къде да ревизирате реда си. Вие сте им на една ръка разстояние. Този паркинг е огромна работа. Направете сметката, граничният патрул твърди, че към 800-900 камиона минават на ден. Поне 600 влизат на паркинга, от които доста малко българи. От 600 дано има 500 други коли, с изключение на българските, които заплащат единствено по 7 евро. Има 500 коли, които заплащат по 25 евро и се получават 12 500 евро, а още 700 евро идват от 100 коли, които заплащат по 7 евро. Така че имаме минимални доходи от 13 200 евро дневно. Това значи 396 хиляди евро всеки месец за паркомясто ", изяснява водачът.
Големите опашки на румънско-българската граница, които са целогодишно, тревожат българите наоколо до най-натоварените митнически пунктове. Разрешението на обстановката се вижда от български медии, които акцентират, че това ще свърши посредством влизането на двете страни в Шенгенското пространство.
" Румъния и България са част от Европейски Съюз от 2007 година Искането им за присъединение към Шенгенското пространство, което би разрешило свободното придвижване на артикули и услуги сред страните членки без граничен надзор, към момента не е утвърдено. Ако двете страни станат част от Шенгенското пространство, времето за очакване на границата, тапите и излъчванията, генерирани от работещите мотори, ще бъдат фрапантно понижени. За туристите опашките също са стеснение. Но за водачите на тежкотоварни камиони, които пресичат границата на Европейски Съюз всеки ден, икономическото и здравното влияние е по-голямо ", написа български ежедневник, представен от медиите в северната ни съседка.
Русенци от години се пробват да привлекат вниманието към казуса и стачкуват против мръсния въздух с вярата този въпрос да бъде разискван в Европейския парламент.
" Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата сред България и Румъния ", сподели румънски водач пред вестника. " Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и би трябвало да работи непрестанно, другояче стоката се скапва ", добавя той.
Според " Евростат " Югоизточна Европа е дом на едни от най-мръсните градове в Европейски Съюз. България и Румъния са на първо и трето място по стойност на фини прахови частици PM2,5 в целия съюз. Ситуацията се утежнява още повече през зимата, като изследванията демонстрират, че равнищата на по-големи частици PM10 се покачват с рухването на температурите в България, основно заради превоза, индустрията и отоплението на дома.
Според Европейската организация по околна среда фините прахови частици са изключително нездравословни, защото понижават продължителността на живота на хората и предизвикват хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови болести.
" Замърсяването на въздуха е една от главните аргументи за рак на белия дроб ", сподели онкологът Роксана Макари.
Според българските медии невлизането на България и Румъния в Шенген води до отделянето на 46 000 тона CO2 излъчвания годишно. Или казано по различен метод – единствено за последните 10 години те наближават половин милион тона.
Това количество е еквивалентно на 600 GWh въглищна електрическа енергия, задоволително за отопление на 60 000 семейства.
" Постоянно има опашка от 30 километра. Българската страна не работи за усъвършенстване на трафика. В Русе да вземем за пример стоиш на паркинга 27 часа плюс още 5 часа влизаш на паркинга. Добавете още 6 часа, с цел да излезете от паркинга. Отнема общо към 40 часа ", сподели водачът пред G4Media, представена от най-рейтинговия ефирен канал ProTv.
Според уеб страницата на Гранична полиция на Румъния в четвъртък сутринта водачите на камиони е трябвало да чакат 360 минути в Гюргево, 200 минути в Калафат и 90 минути в Негру Вода на излизане от страната. На влизане в Румъния времето за изчакване от Гранична полиция е Калафат - 250 минути, Гюргево - 40 минути и Негру Вода - 360 минути.
Шофьорите обаче настояват, че формалните данни не са правилни. " Опашката е 30 километра. Това значи най-малко 30 часа. И това е по този начин, тъй като има и коли Евро 6, които би трябвало да отиват за отмора след 15 часа очакване на опашка, тъй като към този момент нямат график ", споделя водач.
В България има 5 километра опашка в Бяла, град покрай Русе, прецизира медията, по-късно 6 километра за влизане на паркинга. А на паркинга намираш 500 коли начело, които са влезнали и чакат реда си ", споделя водачът.
Тези опашки, които се поддържат без значение от сезона, събраха повече и повече трафик тези дни заради спиране на тока от румънска страна след виелицата.
Шофьорът споделя, че граничната активност се е трансформирала в бизнес, който може да донесе към 400 хиляди евро на частен оператор.
" Национална компания " Администрация на пътната инфраструктура “ трябва да обработва по една кола на минута. Под 5 минути на кола не е даже приблизително, в случай че приказваме за целия ден. Смяната е да вземем за пример от 7 сутринта, а от 6:30 до 7:30 не минават коли. Освен това всяка кола би трябвало да изчака зеления цвят, след което да се движи с най-много 5 км/ч за претеглянето. На гишето се ревизира билета (това е откакто сте 2 дни на опашка и сте задължени да купувате билета си всеки ден), по-късно мостовото заплащане, което, в случай че се прави с банкова карта, лишава най-малко 1 минута. А в Русе има цяла история с този паркинг: румънците заплащат 25 евро, а българите 7 евро. Румънците стоят 30 часа, а българите единствено няколко часа ", споделя той.
Шофьорът изяснява, че в Русе има паркинг, където " би трябвало да се регистрирате, с цел да влезете в бюрократичните процедури ". Но всичко коствало пари.
" Казват, че паркирането не е наложително, би трябвало единствено да се регистрираш и да чакаш реда си. Две коли, които се записват по едно и също време (едната влиза на паркинга и едната се записва с талон), не потеглят по едно и също време за Румъния. Този на паркинга излиза за 24-30 часа... този с касовата записка, който не искаше да им заплати 25 евро, излиза за 40 часа най-малко, тъй като по този начин желаят. Няма къде да ревизирате реда си. Вие сте им на една ръка разстояние. Този паркинг е огромна работа. Направете сметката, граничният патрул твърди, че към 800-900 камиона минават на ден. Поне 600 влизат на паркинга, от които доста малко българи. От 600 дано има 500 други коли, с изключение на българските, които заплащат единствено по 7 евро. Има 500 коли, които заплащат по 25 евро и се получават 12 500 евро, а още 700 евро идват от 100 коли, които заплащат по 7 евро. Така че имаме минимални доходи от 13 200 евро дневно. Това значи 396 хиляди евро всеки месец за паркомясто ", изяснява водачът.
Големите опашки на румънско-българската граница, които са целогодишно, тревожат българите наоколо до най-натоварените митнически пунктове. Разрешението на обстановката се вижда от български медии, които акцентират, че това ще свърши посредством влизането на двете страни в Шенгенското пространство.
" Румъния и България са част от Европейски Съюз от 2007 година Искането им за присъединение към Шенгенското пространство, което би разрешило свободното придвижване на артикули и услуги сред страните членки без граничен надзор, към момента не е утвърдено. Ако двете страни станат част от Шенгенското пространство, времето за очакване на границата, тапите и излъчванията, генерирани от работещите мотори, ще бъдат фрапантно понижени. За туристите опашките също са стеснение. Но за водачите на тежкотоварни камиони, които пресичат границата на Европейски Съюз всеки ден, икономическото и здравното влияние е по-голямо ", написа български ежедневник, представен от медиите в северната ни съседка.
Русенци от години се пробват да привлекат вниманието към казуса и стачкуват против мръсния въздух с вярата този въпрос да бъде разискван в Европейския парламент.
" Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата сред България и Румъния ", сподели румънски водач пред вестника. " Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и би трябвало да работи непрестанно, другояче стоката се скапва ", добавя той.
Според " Евростат " Югоизточна Европа е дом на едни от най-мръсните градове в Европейски Съюз. България и Румъния са на първо и трето място по стойност на фини прахови частици PM2,5 в целия съюз. Ситуацията се утежнява още повече през зимата, като изследванията демонстрират, че равнищата на по-големи частици PM10 се покачват с рухването на температурите в България, основно заради превоза, индустрията и отоплението на дома.
Според Европейската организация по околна среда фините прахови частици са изключително нездравословни, защото понижават продължителността на живота на хората и предизвикват хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови болести.
" Замърсяването на въздуха е една от главните аргументи за рак на белия дроб ", сподели онкологът Роксана Макари.
Според българските медии невлизането на България и Румъния в Шенген води до отделянето на 46 000 тона CO2 излъчвания годишно. Или казано по различен метод – единствено за последните 10 години те наближават половин милион тона.
Това количество е еквивалентно на 600 GWh въглищна електрическа енергия, задоволително за отопление на 60 000 семейства.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ